Архив
„Академия 7“ от Ан Остерлунд
|
Пак се забавих с ревюто на тази книга и спомените ми се поразмиха. Затова ще се наложи да се задоволите с доста лаконични впечатления.
Този роман е от онези, за които пиша ревюта най-трудно. Не е нещо умопомрачително и земеразтърсващо добро. Няма да ви го хваля и препоръчвам. Но не е и от онези книги, за които ме сърбят слюнчените жлези, за да ги изтролирам надълго и нашироко. „Академия 7“ е някъде по средата – нито добра, нито лоша. Посредствеността в моя свят е вероятно по-голям грях и от пълната некадърност, защото тези произведения с времето се сливат в едно голямо, безцветно и незапомнящо се нищо…
И все пак, трябва да бъда обективна. Този роман е сред по-добре написаните книги, които съм чела от категория „нищо особено“. Ако взема под предвид и опита на авторката, който е доста скромен, то си е много добро постижение. За съжаление не останах особено доволна от историята и най-вече от развитието й.
„Животът ми като зомби на бяла отрепка“ от Диана Роуланд – Зомби на бяла отрепка #1
Ейнджъл Крофорд е неудачница Живеейки с безхаберния си баща-алкохолик сред блатата на южна Луизиана, тя е незавършила гимназия жена, пристрастена към хапчетата и с криминално досие, и е загубила бройката на скапаните работни места, от които е уволнявана. Бидейки вече на пробация по углавно престъпление, изглежда сякаш Ейнджъл никога няма да се измъкне от низходящата спирала, в която е изпаднал животът й. Така е до деня, в който тя се събужда в спешното отделение след предозиране с обезболяващи. Ейнджъл има спомени, че е преживяла ужасяваща катастрофа с кола, но по тялото си няма и следа. За да стане още по-странно, тя получава анонимно писмо, казващо й, че я чакат на работа в моргата на околията – и че това е предложение, което не бива да дръзва да откаже. Преди да се усети, тя вече се трябва да се справя с якото зарибяване по един определен готин заместник-шериф и чисто ново пристрастяване: непреодолим глад за мозъци. На всичкото отгоре, моргата й се пълни с убитите от сериен убиец, който обезглавява жертвите си – точно, когато тя е най-гладна! Ейнджъл ще трябва бързо да се вземе в ръце, ако иска да запази работата си и да не се разпадне отново. Защото, ако не успее, е жива умряла. Буквално. |
Същинското ревю на тази книга може да прочетете в най-новия, 7-ми брой на „Сборище на трубадури“. Вероятно би трябвало да кажа, че ревюто е написано специално за Трубадурището, но не обичам да ви лъжа. Това ревю е написано с най-голямо старание и пеперудки в стомаха (и главата) специално за Гост. Защото… ами просто защото си поиска 🙂
Прочетете и останалото в броя, забавно се е получило! 🙂
И за да не ви оставям съвсем прелъстени и изоставени, ето ви с какво си губя времето напоследък. Тематично е 🙂
| оригинално заглавие | My Life As a White Trash Zombie |
| автор | Диана Роуланд / Diana Rowland |
| издател | DAW |
| дата на публикуване | май 2011 |
| бг издател | няма |
| поредица | Зомби на бяла отрепка / White Trash Zombie |
| пореден номер | 1 |
| сходни книги |
|
| възрастова насоченост | 16+ – определено си е за пораснали книгата, при това няма почти нищо сексуално, но пък откъм откровените и достоверни сцени на насилие, трупове и най-вече заради употребата на забранени субстанции |
| тип поредица | незавършена поредица |
| оценка |  – последното сърчице е леко подарено, по-скоро е половинка |
| откъс | първа глава |
Разкази и други животни – част 1
Миналата седмица ме тръшна вирусът, дето обикаля напоследък. Крива нива! С хрема много трудно се чете от какъвто и да било носител. Затова четох разкази. Най-вече. И защото имаше няколко, които „отлагам“ от години. Идеята да се пишат ревюта за разкази ми е леко в разрез с разбиранията, но си има и своите поддръжници. И така, ето какво мисля за прочетеното:
„Животът ми като зомби на бяла отрепка“ от Диана Роуланд – откъс
„Животът ми като зомби на бяла отрепка”
Диана Роуланд
– Глава 1 –
– Би трябвало да си мъртва – отбеляза сестрата от спешното, докато нагласяше нещо на системата ми.
Тя бе по-скоро едра, отколкото дебела, с прекалено много грим и коса, боядисана в гаден нюанс на червеникаво оранжево. Когато не й отговорих веднага, тя надзърна към мен, сякаш за да се увери, че наистина съм будна и я слушам.
– Осъзнаваш го, нали? – настоя тя. – Адска късметлийка си, че си жива.
– Ъм… окей – измърморих аз. Под чаршафа, прокарах длан по корема ми и се смръщих. – Да съм била в кома или нещо такова? – попитах.
Тънките й устни се присвиха:
– Кома? Не. Докараха те преди няколко часа. – Тя замълча, вдигна ръце на кръста си – Предозирала си.
„Комплектът на Дани“ от Лорън Фрейзър
Юристът Даника Джеймс иска да отпразнува най-голямата победа в кариерата си, но не в компанията на спечени адвокати и мартинита. Изпод сухарската външност на Даника, живее жена с палави желания, които тя все още не осъзнала напълно. Татуистът Пади О’Ший върви по ръба на обществения морал. Когато разбира, че най-добрият му приятел Купър Хейнс има повече от бегъл интерес към Даника, Пади предлага да отпразнуват повода с уикенд на взаимно опознаване, който никой от тях няма да забрави. През следващите 48 часа, мъжете задоволяват фантазии, които Дани не е и подозирала, че има. Но всеки купон си има край. Нали? Или примадоната на съдебната зала би могла да превърне „Комплектът на Дани“ в нещо така постоянно, както татуировките на Пади? |
Не смятам да ви отегчавам с дълго и дълбокомислено ревю на най-обикновено порно. Защото в случая става дума именно за този жанр. Лорън Фрейзър е далеч от сложността на прозата на любимката ми Кара Мак Кена. И все пак и за този литературен влак си има пътници. При това доста повече отколкото си признават. Ще опитам набързичко да ви запозная с впечатленията си и да ви убедя защо книгата си заслужава.
На пръв поглед – тя е всичко, което обещава корицата (тази корица е поне мъничко по-привлекателна за мен сред съсестримите си). Модерна еротика, сексуална и емоционална тройка. Горещи секс сцени, които както можеше да се очаква не са кой знае колко оригинални или реалистични. На моменти страдат от стандартното хиперболизиране. Хубавото е, че не бяха съвсем фантастични, а и ми се видяха достатъчно разнообразни като хореография, за да не ми доскучае.
В това отношение, книгата предлага всичко очаквано за жанра и спокойно може да ви дари с приятни мигове, че дори и да я изчетете наведнъж. Приятната изненада за мен беше емоционалната нишка в сюжета. По принцип, читателите на еротиката се делят на две групи: тези, които търсят романтичната, емоционалната връзка между героите и я смятат за задължителна част в добрите книги на жанра. На другият край на скалата са твърдите противници на романтиката, които смятат въздишките, драмите и любовта за паразитни в порно-книгите. Аз май клоня към първите, с уговорката, че определено не съм фен на любовта от пръв поглед и предпочитам по прозаичния поглед над романтиката.
Та в този роман има равно количество описания на вътрешния свят на героите и креватните им заигравки. При това темата с чувствата, които възникват в конфигурация от повече от двама души, след по-постоянна сексуална връзка, е доста логично и сериозно засегната. Не очаквайте стандартните егоцентрично-тестостеронни изблици, присъщи за любовните триъгълници. В този роман се разглеждат по-скоро проблемите на трима души, които се опитват да имат пълноценна романтична и сексуална връзка извън стените на спалнята. Проблеми, които възникват както от противопоставянето на общественоприетите схващания за любовта и съжителството, така и от чисто вътрешните противопоставяния в този иначе хармоничен триъгълник.
Определено горепосоченото е това, което отличава романът и ме кара да го препоръчам на почитателите на по-горещите книги. Отделно, Лорън Фрейзър се справя доста добре и с всичко останало в произведението – добре написано е, сюжетът е увлекателен и приятен, има доста приятни дребни детайли, като например достоверно описаната работа на татуистите, грижите, които следва да се полагат за новопоставения пиърсинг и т.н. Ще можете да се насладите и на разказа през различната гледна точка на тримата главни герои, което отново е плюс.
Тази книжка не е нещо умопомрачително, но пък е напълно „задоволителна“, че дори и отгоре. „Коплектът на Дани“ много зряло и сериозно, но и чувствително, вдига завесата над нещата, които се случват, когато трима души решат да закусват след щура нощ измежду чаршафите. И над случващото се, когато героите решат, че искат не само да повторят случката, ами я превърнат в традиция, а сексуалното удоволствие отстъпи пред любовта…
| оригинално заглавие | Dani’s duo |
| автор | Лорън Фрейзър / Lauren Frazer |
| издател | Ellora’s Cave |
| дата на публикуване | април 2011 |
| бг издател | няма |
| сходни книги | По-сериозният поглед към тройките и сложните им взаимоотношения извън кревата ми напомни за емоционално-сексуалните конфигурации в Анита Блейк и Мери Джентри. В добрия смисъл 🙂 |
| възрастова насоченост | определено си е 16+ или 18+, зависи къде поставяте границата на откровените секс-сцени |
| тип поредица | самостоятелен роман |
| оценка |  |
The diary of an addicted reader 