Начало > книги, на английски, на български, препрочетено, прочетено > Разкази и други животни – част 1

Разкази и други животни – част 1


Миналата седмица ме тръшна вирусът, дето обикаля напоследък. Крива нива! С хрема много трудно се чете от какъвто и да било носител. Затова четох разкази. Най-вече. И защото имаше няколко, които „отлагам“ от години. Идеята да се пишат ревюта за разкази ми е леко в разрез с разбиранията, но си има и своите поддръжници. И така, ето какво мисля за прочетеното:

Илона Андрюз„Questing Beast / Лаещ звяр“ – ♥♥♥♥

Хм, този всъщност го прочетох миналата година, покрай Коледа някъде. Тогава ми се видя някак много различен от обичайните сюжети на Илона Андрюз. И не ми се услади толко много. Но пък стила си беше на ниво. Много – ама много ви казвам – хумор и идиотски моменти, граничещи с абсурда, но без да преминават границата на „Зоната на здрача“. Научна фантастика, без прекалено хард-наука, но не и фентъзи в Космоса. Чужда планета, описана с толкова любов, фантазия и лиричност, че е почти като сетинг за приказно фентъзи. Мултинационални герои, всеки от – тях рядка кукувица, които сами по себе си рисуват прекрасно един свят в далечното бъдеще. Споменах ли хумора? Да, този разказ ме караше да се хиля като идиот. Единственото, което ми липсваше, за да получи максимална оценка, беше малко повече врътка в разплитането на сюжета, малко повече история, малко повече фойерверки в края, повече напрежение… абе, и аз не знам, ама нещо ми липсваше.

Сега го препрочитах, защото реших да го преведа. И го направих. И след няколко четения в повече, успя да ми пропълзи под кожата, печелейки още едно сърчице към оценката… Е, при превода си проличаха и някои леки недостатъци в прозата. Както казва Госта: „Синоними, Андрюз, синоними!“. Но дали защото отдавна съм заклет фен на авторите, или просто защото историята е достатъчно увлекателна, за мен дребните грешки не бяха повод за недоволство.

Дали ще успеете да прочетете любителския ми превод. Хм, зависи от „Трубадурите“ и авторите. Дали някой ще хареса „Лаещият звяр“ достатъчно, че да даде тр(И/У)буна на един пишман-преводач и дали Илона и Гордън ще позволят да публикувам превода. Ако пък нямате проблем с английския, то можете напълно свободно и безплатно да го прочетете на сайта на авторите.

Кери Вон„Amaryllis / Амарилис“ – ♥♥♥♥♥

Кери Вон си я обичам още от първия ми сблъсък с Кити Норвил. И макар да съм чела (засега) само тази върколашка нейна поредица, си знаех че пише и фантастика и много смислен блог. Явно не само аз харесвам произведенията й, защото „Амарилис“ е бил сред кандидатите за „Хюго“ миналата година. И има защо.

Разказът рисува едно пост-апокалиптично, дистопично бъдеще, но без прекалено черни краски. Бъдеще, в което хората подчиняват живота си на норми и квоти – нищо в повече, нищо в по-малко, само колкото е необходимо. Но дали всичко в човешката природа може да бъде измерено, изчислено и сложено в точни рамки и граници? Какво може да накара човек да въстане срещу правилата, да наруши статуквото, да се обърне срещу семейството си, за добро или зло, а дори и само напук?

„Амарилис“ е много земна, искрена история. С малко сладка меланхолия. С достатъчно надежда и вяра в човека. С прекрасен миш-маш от характери и чувства на фона на океана… И без излишни драми и сополи. Един лиричен и емоционален разказ, прекрасен пример за „женска“ фантастика. Но и много обран и сдържан. Кери Вон майсторски се е справила да напише проза, която едновременно да докосва, но без да прекалява със сапунените мехури.

Разказът на английски можете да прочетете в „Lightspeed Magazine“, а както и по-горе, евентуално може да получи и превод.

Евгени Черепов„Кашонът“ – ♥♥♥♥♥♥

Този си ми е безкрайно любим и го препрочетох, опитвайки се да рекламирам автора. Това е един мъничък, простичък разказ. Адски достоверен и истински. Вероятно и за това ме е докоснал толкова силно. И ако горният разказ е пример за женското начало в литературата, то „Кашонът“ е всичко, което мога да желая от една „мъжка“ история. При това лирична и чувствена. Няма да се опитвам да ви правя разборка на сюжета. Прочетете го сами. Ето от тук. Заслужава си!

П.П. Най-сетне си купих „Добавено лято“

Мишо Гръблев „Магнум блъд“ – ♥♥

Това е разказ от съвсем млад и неопитен автор (или поне аз така разбрах, извинявам се, ако греша). От една страна е похвално, че радио-журналистите се интересуват от литература и се опитват освен да пишат такава, то и да я рекламират на аудиторията си. За съжаление на мен този разказ не ми хареса.

Е, много е вероятно да съм пристрастна и предубедена към темата. Все пак съм сред хората, обичащи да стрелят и имащи желание да си закупят лично оръжие. А разказът като идея е по-скоро против въоръжаването на нацията. Е, точно на тази тема може доста да се поспори, при това както „за“, така и „против“. Определен плюс на „Магнум блъд“ е, че предизвика една такава доста задълбочена дискусия. Т.е. дори да не ви хареса, то няма да ви остави равнодушни. Само си намерете подходящ събеседник и каса бира и можете да си осигурите забавление за цяла нощ.

За съжаление имам забележки и към самото изпълнение на разказа. До голяма степен механика на фантастичния му свят ми се видя недомислена, набързо написана и на моменти направо изсмукана от пръсти. Диалозите, предвидени да шокират с откровеност и грубост, не можаха да ме трогнат. Героят, който трябваше да звучи като улично гаменче, бе прекалено словодаровит и обран. А героинята, която трябваше да му опонира като представител на закона и член на съсловие с виеват език и префинена многословност, не успя да достигне висините на булшитизиране, които предполагах.

Добрият момент на историята беше, когато авторът е следвал правилото „пиши за нещата, които познаваш“. Нямам никакви забележки по частта от разказа, пресъздаваща радио-предаване. И честно казано, поне за мен, именно тя го измъкна от блатото и му спечели второто сърчице към оценката.

Определено препоръчвам на автора да не спира да пише, да експериментира, но и да опитва да вкара повече достоверност. Да пише за нещата, които наистина познава. Или поне да си прави по-добро проучване на темите. А аз обещавам да прочета и друго негово произведение, стига да имам такава възможност.

Самият разказ ще можете да прочетете в следващият (дъъъъъъългочакан, ей, Тушков, брадясах направо!) брой на „Трубадурите“ и да решите за себе си дали ви харесва.

Илона Андрюз„Чиста формалност“ – ♥♥♥♥♥

Покрай ровенето за „Лаещият звяр“ се натъкнах на нов, свободноразпространяван разказ на любимите ми автори. Не знам как и защо съм го проспала миналата година, но бързичко поправих грешката си и го изчетох на един дъх.

Мням! Прасе в трюфели. Ашлито чете Илона Андрюз. Литературен оргазъм… Все подходящи аналогии за преживяването.

Отново се сблъскваме с вселената, описана в „Звяра“, но с нови герои, друго кътче на Вселената и няколко декади по-късно. Разказът разглежда тежката задача на междугалактическите дипломати. Тя и в днешни дни си е приключение, а представете си какво се случва, когато се намесят различни раси, милиони животи, ултраразвити технологии и… добрата стара човешка същност.

Този разказ ми беше по-близък до останалото творчество на авторите. Малко по-човешки и психологически, отколкото чиста космическа фантастика. Много хумор, оригинални и неочаквани обрати, романтика, секс… О, да, сексуалната тема е така добре заложена, че си има дисклеймър в началото. Това може би е най-сексуалното произведение на писателския тандем, което съм чела.

Но не очаквайте някаква порнография или пък романтично-еротична боза. Всичко е добре измислено, а сексуалната тема не е самоцелна и комерсиализирана. За мен беше просто оригинален поглед над сблъсъка на култури. И всичко е така добре омешано с хумор, че трудно бихте го определили като „женска розова лигня“.

Е, при всички случаи, това не е най-доброто на Илона Андрюз. Все пак предпочитам романите им. Но разказът е увлекателен, приятен и много забавен. Ако все още не сте се докоснали до творчеството на тези автори – спокойно можете да започнете с това малко бисерче. Но бъдете готови да се изчервявате и смеете истерично, защото „Чиста формалност“ е най-оригиналният и дълъг мръсен виц, който някога съм чела.

Оригиналният разказ „A Mere Formality“ можете да прочетете тук, ако имате навършени 18!

Мисля с това да завърша този пост, като оставя част от разказите за следващ път. Очаквайте още:

Кери Вон – „Ода на ловеца за примамката му“

Кери Вон – „Доктор Кити разрешава всичките ви любовни проблеми“

Галя Младенова – „Завръщане в черно“

Евтим Борисов – „Екзистенциални проблеми и баракуди“

и разни други случайно (или не баш) попаднали ми разкази…

Advertisements
  1. 15 май, 2012 в 15:51

    Пиша си „Прощално“-то вече 😀

    • 15 май, 2012 в 16:57

      🙂 Е, поне влез в положение на мъжа ми. Заприличал е на собственик на циркова трупа с тая брадата жена. Сега чакаме чавето да се овълчи и да почнем да обикаляме по панаирите…
      Иначе, пиши, то е полезно казват. Ето специален поздрав, да ти идва музата:


  2. dessitaa
    21 май, 2012 в 14:13

    Браво!Много ми хареса статията,как си оформила към всеки разказ и снимка…Подредено е и заинтригуващо.Надявам се да направиш и един друг подраздел за децата…

  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: