„Академия 7“ от Ан Остерлунд

С минало, прекалено ужасно дори да бъде описано, и празно, самотно бъдеще насреща си, Ерин Ренинг е шокирана да спечели място в най-елитното училище във вселената. Ерин е най-добра във всичко в „Академия 7“, освен по „дебати“, където Дейн Мадусин, синът на един от най-влиятелните хора в Алианса, редовно я надприказва. За щастие, Ерин редовно го надхитрява във физическите битки. Те са първенци на випуска си, докато Дейн не поставя всичко на карта, а Ерин бива неволно въвлечена във фиаското. Когато на двойката е наложено групово наказание се заформят неочаквани приятелство и романс. Но и Дейн, и Ерин крият опасни тайни, а двамата са свързани по начин, по който не са си и представяли…

Пак се забавих с ревюто на тази книга и спомените ми се поразмиха. Затова ще се наложи да се задоволите с доста лаконични впечатления.

Този роман е от онези, за които пиша ревюта най-трудно. Не е нещо умопомрачително и земеразтърсващо добро. Няма да ви го хваля и препоръчвам. Но не е и от онези книги, за които ме сърбят слюнчените жлези, за да ги изтролирам надълго и нашироко. „Академия 7“ е някъде по средата – нито добра, нито лоша. Посредствеността в моя свят е вероятно по-голям грях и от пълната некадърност, защото тези произведения с времето се сливат в едно голямо, безцветно и незапомнящо се нищо…

И все пак, трябва да бъда обективна. Този роман е сред по-добре написаните книги, които съм чела от категория „нищо особено“. Ако взема под предвид и опита на авторката, който е доста скромен, то си е много добро постижение. За съжаление не останах особено доволна от историята и най-вече от развитието й.

Първите ми впечатления за книгата бяха „О, от това ще излезе чуден филм!“. Често ви мрънкам за страхотни книги, които обаче са крайно неподходящи или трудни за филмиране. В този случай, Ан Остерлунд (искрено се надявам така да се произнася първото й име) е съумяла да напише много приятен сценарий – с екшън, драма, романтика, достатъчно действие и без излишни вътрешни монолози. Чудно! Само дето е сценарий за филм на „Дисни“.

Не че имам против филмите на компанията. Особено тези с участието на Джони Деп. Но май съм минала подходящата възраст. Прекаленото хиперболизиране на главните герои; екшън-сцените, които просто си просят за характерните звучки „фиу! пиу! хряс!“; идеализирането; романтичната наивност и похвата „Меджик, мадъфака!“ ми идват в повече. Но… Но ако сте на 12, вероятно книгата е много подходяща за вас.

Романът проследява паралелно историята през очите на Ерин и Дейн. Двамата имат напълно различно потекло, минало и проблеми, но изненадващо (за тях де) се оказват в един випуск на най-великото училище на цивилизованата вселена. Хм, да, след „Хари Потър“ гимназиите са доста често срещан сетинг. За чий, след като веднъж преминали абитюрентския бал, повечето нормални хора така и не стъпват отново в училище? Вероятно защото, когато си на тази възраст, си мислиш, че това е най-важният, най-трудният и най-значим период от живота ти и никога няма да го забравиш… Споменах ли за наивността?

Това е пет хиляди двайсет и първата година на „Академия 7“. Да сте част от това училище не е привилегия. Това е предизвикателство, което изисква упорит труд и себеотдаване на сто процента. Ако успеете да се дипломирате, ще можете да се причислите към избраните да са част от бъдещето на Алианса.

Хубавото е, че не става дума просто за училищна драма. Авторката засяга доста интересни и зрели въпроси, оносно политическите игри, които биха съществували в едно човешко общество, овладяло Космоса. И да, те са напълно същите, които съществуват и в нашето общество и се играят още откакто сме се поизправили и сме тръгнали да изобретяваме колелото.

Противопоставянето на личните истории на Ерин и Дейн е чудесно. Поучително. И всъщност е направено доста добре, без прекалено сапунисване и захаросване. Двама юноши, с безкрайно различно потекло, но със сходни идеали, стремежи и принципи. Честно, препоръчвам тази книга на родителите, които биха искали децата им да четат за герои, които имат и други цели в живота, освен да си хванат гадже. Препоръчвам я и на децата, които искат да прочетат и нещо по-увлекателно сред препоръчаните им „стойностни“ книги.

Първият основен проблем в книгата за мен беше фамозната липса на достоверност. В механиката на света зееха огромни дупки. Само си представете героинята, която е прекарала огромна част от невръстния си живот на планета, където е трябвало буквално да се бори за живота си със зъби и нокти, но веднъж попадайки в цивилизацията се оказва компютърен спец по-добър от учителите си в академията.

Представете си същото това крехко момиче, което е способно да надвие нашият висок, силен, смел и ТРЕНИРАН младеж в ръкопашен бой. Крайно неправдоподобно! Е, има опит за някакво логично обяснение. Което всъщност ми се хареса, ако не друго поне беше оригинално. В повечето книги с някакъв вид формална тренировка на бойни изкуства се набляга на заучаването на отделните движения и серии до степен, в която тялото ти само да ги прилага, когато прилагаш наученото почти по инстинкт, без никакъв замисъл. Тук обаче, Ан Остерлунд ни предлага точно обратната гледна точка – когато обмисляш всеки удар, всеки ход от битката, прилагайки специфична за конкретния противник тактика и стратегия. И естествено – ясно е, че когато се биеш с цел тренировка е коренно различно от боят „наистина“. Донякъде е естествено дребничката Ерин да смачка Дейн, дори и само заради това че се бие мръсно и нечестно. Посмъртният медал за чест и доблест си остава посмъртен…

Та, много ви изписах, при това без да докажа някаква теза. Во кратце: има доста недостоверности, но има и опит за логика и не малка доза оригиналност. При това романът е поне няколко идеи по-смислен от зачестилите напоследък филми по комикси. Не се притеснявайте, книгата не е напълно смехотворна. Просто не търсете кой знае каква научност сред фантастиката.

Второто нещо, което не ми се хареса, беше развитието на сюжета, който постепенно завъртя историята в прекалено частни и личностни проблеми. От една страна, този подход има своята стойност и логичност. Напълно прадоподобно е семейните проблеми, личните драми и психически отклонения на малцината с власт да се отразяват глобално на света, политиката и живота на безбройните жители на Вселената. Дори бих казала, че тази гледна точка е доста зряла и показва не малко смелост, визирайки възрастовата насоченост на произведението. За съжаление, когато започнеш с теми като робството, икономическите подбуди на политиците, борбата за власт и задкулисните интриги е малко кофти да завършиш историята с мръсното бельо на няколко семейства. Направо очаквах някъде реклама на прах за пране и анонс от Гала. Липсваше ми малко по-глобален аспект, дори ако щете опит за налагане на световен мир или поне спасяване на човечеството.

Естествено в момента си противореча. Хем се дразня на идеализираността на романа, хем протестирам срещу простичкия му човешки завършек. Крива нива! Но пък може би именно така доказвам тезата си, че „Академия 7“ не е напълно безполезна книга. Има хляб за доста различни тълкувания и разсъждения, както върху историята, така и върху самото й написване. Силно подозирам, че ако авторката се бе разпростряла малко повече, беше изследвала героите и света си малко по-подробно, в повече обем, нещата щяха да изглеждат по-добре. Но пък, ако толкова й е било горивото на Ан Остерлунд, то е проява на добър вкус и авторска честност, че не е почнала да тегли локуми и н-логии.

Към момента не се очаква продължение на книгата, поне не и под формата на нов том от поредица. И това вероятно е добро решение. Напоследък има належаща нужда от самостоятелни романи. Особено за по-младата аудитория.

Третото ми мрънкане е за самия финал. Хепи-ендът е хубаво нещо, при това напълно очаквано в книга за по-млади читатели. Този конкретно обаче ме изби на флашбеци за книгите на г-жа Роулинг. Прекалено цветни и живи копия… Отделно, пак ще си противореча, но не знам доколко е щастлив един край, който в крайна сметка разреши единствено личните, тийнейджърски проблеми на главните герои, но не остави никаква следа върху живота на останалите жители на милионите колонизирани планети. Доста голямо разхищение на читателско време. Почувствах се леко измамена.

Романтичната нишка беше напълно предвидима. Както и развръзката й. Все пак в тийн книгите тези неща са ясни още откъм споменаването на имената на героите в анонса. Не можах напълно да харесам породилите се чувства между героите. Едновременно и „от пръв поглед“, но си имаше и период на сприятеляване и опознаване. Че дори и малко сълзи и сополи. Класика. Ама от последните 10 години. Все още чакам някое юношеско произведение, където главните герои да си останат просто приятели.

В заключение трябва да добавя, че макар и книгата да не е кой знае, си заслужава дори и само заради жанровата си насоченост. Похвално е, че има автори, които се опитват да напишат книга за модерните тийнейджъри, но с поглед към звездите. Фантастиката за по-младите ми се струва доста малко. Говоря за космическата фантастика, не за разните дистопии и пост-апокалиптични поредици. И макар „Академия 7“ да е по-скоро сапунка извън земната орбита, отколкото по-сериозна космическа и научна фантастика, то пак си остава стъпка в посока, която ми харесва и уважавам.

оригинално заглавие	Academy 7
автор	Ан Остерлунд / Anne Osterlund
издател	Speak
дата на публикуване	май 2009
бг издател	няма
сходни книги	Не се сещам за нищо достатъчно подобно. Но съвсем бегло ми напомни за „Еон“ на Алисън Гудман. Разбира се, не се бъркайте – тази книга не е чак толкова добра.
възрастова насоченост	тийн, тийн и пак тийн
тип поредица	самостоятелен роман, но авторката май има желание да му допише продължение
оценка