Начало > книги, на английски, прочетено > „Нежно ме убивай“ от Сара Крос

„Нежно ме убивай“ от Сара Крос


"Kill Me Softly" by Sarah Cross

Миналото на Мирабел е забулено в тайна, от трагичната смърт на родители й до недомлъвките на настойничките й, защо не трябва да се връща в родното си градче Бо Риваж (* от френски, букв. Красивият бряг). Отчано нуждаеща се да види града, Мира бяга от къщи само седмица преди шестнадесетия си рожден ден и открива свят, какъвто не си е й представяла.

В Бо Риваж нищо не е каквото изглежда – странното, бледо момиче с нездрав интерес към ябълки, противният плейбой, който се държи като звяр с всички, и доблестният момък, който си пада до девици в беда. Тук приказките се случват наистина, проклятията се пробуждат, а древните истории се разиграват отново и отново.

Но приказките не са само красиви и не винаги завършват с „…и заживели щастливо“. Мира има собствена роля, приказно предопределение, което да прегърне или отхвърли. Докато се бори да контролира съдбата си, Мира е въвлечена в живота на двама братя със собствени проклятия от зли феи… братя, които споделят мрачна тайна. А тя ще окрие, че любовта, също като приказките, може да има страховити остриета и скрити трънчета.

Отдавна не съм ви писала. Мързи ме. И съм се задълбала в превеждане. И… просто си намирам извинения. А на всичкото отгоре е петък. И е време за чисто визуални литературни прелести. Това ревю ще е опит за „3 в 1“ – корица, която ме кефи + книга, която смятам, че наистина си заслужава + опит просто да ви споделя набързо впечатления, било то кратки, неукрасени и не особено консистентни…

Първото, което ми направи впечатление в книгата не беше нито анотацията, нито корицата, а заглавието. Не съм сигурна колко от вас си спомнят „Killing Me Softly“ на Лорин Хил. Силно подозирам, че още по-малко са онези от вас, които са слушали оригинала на Робърта Флак. Истината е че аз обожавам и двете версии на песента. И напоследък все по-често си я припявам. За ужас на съседите ми… Препоръчвам. Да чуете песента де, не да експериментирате с търпението на съкооператорите си.

Горното в комбинация корицата на книгата накараха романтичката в мен да надигне глава и да изпълзи с ръмжене от розовата си, облицована с кадифе бърлога. Да, знам – на много от вас точно тази корица ще им дойде прекалено момичешка, сладникава и претруфена. Истината е – хич не ме ебе. На мен си ми харесва!

Та, напред към същинското съдържание, което е важното в случая. И вярвам би се харесало на почитателите на фентъзито в по-модерните му форми.

Като цяло, основата на книгата са приказките. Братя Грим, Шарл Перо, Андерсен – класиката. Напоследък забелязвам известно завръщане към тях. Особено откъм Холивуд. Но и писателите не остават назад и не става дума единствено за творчеството на Алекс Флин (това е авторката на „Beastly“ и е писала и по други приказки), а за доста по-мощна тенденция, датираща от поне десетина години назад. Странното е че повечето почитатели на приказките всъщност възневидяха повечето от тези произведения. Модернизирането на приказните персонажи беше наричано „гавра“, вместо „новаторство“. Ако и вие сте сред тези противници, бих ви подканила нежно да се замислите, че в крайна сметка по времето на написването на тези приказки, те не са били нито класика, нито научен труд по фолклористика, а чисто и просто книги, базирани на стотици години народни предания и митове. Ако все още не съм успяла да ви убедя да подходите непредубедено към тази книга, то по-добре се откажете и просто прочетете отново края на трети параграф.

Още сте тук? Чудесно! Да вадя торбата с хвалбите…

Първоначално книжката започна като съвсем типичното съвременно свръхестествено романче за юноши. Почти невръстната ни героиня бяга от къщи, за да открие истината за смъртта на родителите си. Но в градчето, където попада, не всичко е каквото изглежда. Мира се запознава с крайно интересни (и в сексуално-роматичен план) люде и приключението следва донякъде вече клиширан сюжет.

Е, но това е само на пръв поглед, защото за мен книгата беше много далеч от клишетата. Ако ви е направило впечатление повечето (юношески или не) свръхестествени романи, макар и да се развиват в съвремието ни и да разказват за модерни тийнейджъри, не правят кой знае колко за оригиналността на паранормалния си елемент. Митичните същества са повече или по-малко добре познати и не излизат кой знае колко от учебниците по етнография. Е, има и новатори в жанра, които със завиден хъс преобръщат приказните сюжети с червата навън.

Оригиналното на именно този роман е, че не спада към нито една от горните категории. Или вероятно попада и в двете едновременно. Тази книга ме спечели с новия си поглед към психологията на приказните герои. Със задълбочения си анализ на това какво се случва след „И заживели щастливо“. С чисто емоционалният аспект на чудото и проклятието да бъдеш герой в приказка.

Сещате се, повечето приказки, макар и страшни, в крайна сметка са насочени към детската аудитория. Което малко или много не предразполага за кой знае каква многопластовост на героите. Ако вкараме и поучителният елемент, получаваме чудесно произведение за приспиване на малките дрисльовци, обект на таен литературен фетишизъм за тези от нас, неуспели да загубят детето в себе си, нежен полъх за все още пъпчивите романтички… Но на интелигентният възрастен читател би му подхождала малко по-сложна психика на героите, малко по-засукан сюжет, малко повече отговори на въпроси като „А защо? А защо не? А какво става после?“.

„Нежно ме убивай“ предлага именно това. Учудващо сложен за възрастовата насоченост анализ на психологическия профил на приказния герой (и на добрите, и на лошите, че и на статистите). Почти на границата на клиничната психология и зона „Мълчанието на агнетата“. И всичко това в много приятна опаковка, увлекателен сюжет, лековат стил и модерен сетинг.

Тук някъде трябва да отворя и нелеката тема с възрастовите ограничения. Които дори и за мен са крайно противоречиви. От една страна, не е никакъв проблем невръстните ни рожби да слушат как ловеца разпорва корема на Големия лош вълк, за да го напълни с камъни и да го хвърли в кладенеца. От друга, съвсем наскоро гледах филм, който беше забранен до 18 години, по чисто и просто жанрова принадлежност. И не, не идеше реч за ужаси от класата на „Хелрейзър“. Убийте ме, но логиката на тези ограничения просто ми се губи. И все пак, тийнейджърите са странни същества. Доста по-впечатлителни от децата. И много по-лесно се подвеждат по моди, забранени субстанции и аморално поведение.

Е, родителите могат да си отдъхнат. В книгата няма откровени сексуални теми, нито особено графични изблици на насилие. Написана с много усет и такт, при това без да е стерилна. Но както и в приказките – красивото и страховитото вървят за ръчичка по горската пътечка. Ако има наистина бодлива тема в този роман, то за мен тя беше темата за смъртта. В различните си форми, включително убийството и самоубийството. Ако съберем последното с характеристиката на тийнейджъра, получаваме известна нужда от повишено внимание. „Нежно ме убивай“ не е книга за всеки и е една от малкото тийн-книги, които според мен изискват известно количество интелект. Четете на собствена отговорност. Аз бих сложила ограничение 14+, за всеки случай.

Трябва да посоча и някакъв минус все пак. В случая краят ми дойде с една идея по-„щастлив“. Но пък това се компенсира в огромна степен от това, че историята е напълно (е, относително и задоволително) завършена и не се предвижда продължение.

Естествено, ако светът на авторката ви е харесал, можете да обърнете внимание и на разказа, който тя предлага за същото градче на сайта си тук. Признавам, аз го открих преди малко, докато ви търсех линкове за това ревю. Но обещавам да ви споделя впечатления, когато му дойде времето, в някое от изданията на „Разкази и други животни…“

оригинално заглавие Kill Me Softly
автор Сара Крос / Sarah Cross
издател Egmont USA
дата на публикуване април 2012
бг издател няма
сходни книги Според някои книгата е подобна на сериалите „Грим“ и „Имало едно време“, които си признавам чистосърдечно, все още не съм гледала. На мен книгата ми напомни за първи две книги (онези с разказите) от поредицата „Вещерът“ на Сапковски. Е, не чак на такова високо ниво, но поне се доближава.
възрастова насоченост с някои уговрки по-горе 14+
тип поредица самостоятелен роман
оценка
Advertisements
  1. 22 юни, 2012 в 19:18

    Защо не преведеш СПОМЕН ЗА МОИТЕ ПЕЧАЛНИ КУРВИ .
    Филмът много радва.
    http://my-hit.ru/film/19352

    • 22 юни, 2012 в 20:24

      Хм-м-м… Защо ли не? Като начало не виждам от какъв зор да го правя? Както и какво общо има темата с конкретната книга в този пост 🙂

  2. dessitaa
    28 юни, 2012 в 12:46

    „Killing me softly“-любимата и на мен,даже в момента си я пуснах.Признавам,че не съм чувала досега оригиналната версия,но и това ще направя…За ревюто-както винаги ни предлкагаш нещо интересно и неклиширано в определен жанр.Всеки път ме изненадваш с огромния и разнообразен интерес към литературните произведения,от което ние само печелим чрез теб.Продължавай да пишеш,сигурна съм ,че имаш доста фенове и читатели.
    Нистина сюжета на книгата за която си писала,напомня доста на изброните сериали-гледах ги.Но като майка аз продължавам да чета приказки и всеки път те ме вълнуват по свой си начин.Да,винаги съм се чудела-„А после какво става?Имат ли деца?Къде отиде злата вещица?“и т.н.
    Радвам се,че някой се е сетил да даде свои отговори на тези въпроси.Все пак приказките се преразказват от векове и мисля,че още дълго ще останат като забавление на малките деца.А защо не и на големите деца?

  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: