„Фар на мрака“ от Карина Хале – Експерименти с ужаса #1

Пери Паломино винаги е била малко странна. И макар да се бори с кризата на четвърт възрастта и със синдрома на завършването на колежа като всеки друг на двадесет и няколко години, все пак не можете да я наречете „обикновена“. От една страна е миналото й, което тя предпочита да се прави, че не се е случвало, а от друга е фактът, че вижда призраци. За неин късмет, това й е от ползва, когато се сблъсква с Декс Фори – ексцентричен продуцент на предстоящо уеб-шоу за ловци на духове. И макар бюджета на шоуто да е почти никакъв, а самият Декс да е подлудяваща я енигма, Пери моментално е привлечена от този свят, който едновременно заплашва живота й и я съблазнява с чувството за значимост. Обитаваният от духове фар на чичо й е идеалният стимул и фон за ужасяващата загадка, която разнищва тънката тъкан на периния разум и я кара да си падне по мъж, който също като най-опасните призраци, може и да не е какъвто изглежда.

Това ревю отново ще е по повод датата. Муахахаха! Какво да се прави, инфантилно е, но реших да го отбележа.

Сдобих се с тази книжка единствено защото беше на „примоция“. Подозирам, че все още е. Продава се безплатно. Как да не си я вземеш?!

Не очаквах много. Е, цената понякога лъже. Романът е страхотен дебют за авторката и много силно начало на поредицата. Бих казала, че си заслужава всяка стотинка, но… Да речем, че заслужава да си купите и останалите книги, които дори не са скъпи по амазонските стандарти. Но да се върна на книгата.

петък е… 13-ти

заглавие: „До Ада и назад“ – антология на българския хорър

съставител: Адриан Лазаровски, Бранимир Събев, Благой Д. Иванов

година на издаване: 2011

художник: Петър Станимиров

П.П. Бях ви избрала друго. Но заради датата получавате „тематична“ корица. Това е може би най-добрата корица, която съм виждала от Петър Станимиров. Имайки предвид страхотното му творчество, това би трябвало да ви говори много. Бтв, това е корицата, която според мен трябваше да спечели наградата от тук. За съжаление спечели вероятно най-нелицеприятната ми корица на същия автор… „Въпрос на вкус“ казала кучката блогър и запалила поредната цигара…

П.П.П. Все още книгата отлежава. Но бих искала да благодаря на Бран, че ми я продаде, при това изгодно, при това с автограф (връзкарство му е майката!). Обещавам да ви споделя впечатления веднага щом стигна до разказите в съответната рубрика

петък е…

заглавие: „Дори зомбитата на бели отрепки тъгуват / Even White Trahs Zombies Get the Blues“

автор: Диана Роуланд / Diana Rowland

поредица: Зомби на бяла отрепка / White Trash Zombie #2

издател: DAW

дата на издаване: юли 2012

художник: Дан Дош Сантос / Dan Dos Santos

П.П. Книжката вече я прочетох. Ми-и-и… Не е зле, но определено е надолу като оценка. И все пак корицата е разкошна!

„Наръчникът на Мегън Мийд за момчетата на Макгауънови“ от Кейт Брайън

Момчета. Цели седем, ако трябва да сме точни. Мегън е свикнала непрекъснато да се местят – типично е за дъщеря на военни. Но Южна Корея е последната капка. Тя настоява да остане в САЩ, за да завърши последните две години в гимназията. Затова родителите й се уговарят с приятели, Мегън да живее у тях, у Макгауънови… със седемте им сина. Оказва се, че да съжителстваш със седем момчета си е като да си в чужда държава! Момчетата са разхвърляни. Цепят се на групичка (да не повярваш!) И най-гадното е, че двама от братята са Г-О-Т-И-Н-И. (Което е проблем, с оглед на това, че би трябва да са й „братя“) Мегън определено е на вражеска територия. Трябва да спечели сърцата на момчетата, без да разбие своето собствено. А когато Мегън започва да си пада по единия от тях, борбата за внимание между събратята приема напълно ново измерение… Какво се очаква от едно момиче?

Това вероятно ще е от кратичките ревюта. Лято е. И ме мързи. Отделно в тази жега трудно чета много сериозни произведения. Сещате се как е…

Мога да ви успокоя, че тази книга е идеалното лятно момичешко четиво. Бих го определила като тийн-чик-лит. Споко, не става дума за нещо сходно с онзи парцал „Клюкарката“. Героинята е съвсем обикновено и прилично момиче. Книгата е напълно подходяща за деца и юноши и на всичкото отгоре не се върти само около романтиката. И въпреки това е леко, весело и увлекателно книжле, с което да се забавлявате на плажа.

Разкази и други животни – част 2

Денка Колева – „Криви огледала“ – ♥♥♥

Прочетох разказа в „Трубадурището“. Някъде неусетно (Хм, не баш – болката не е много страшна, за срама още нямам данни…) станах членка при тях. Ако се чудите каква точно го играя в екипа – за момента се определям като глуха кучка, виеща под трубадурски чардак. Но да се върнем на разказа…

Много женски разказ. За съжаление не в най-добрият смисъл на понятието. Доста захаросан сюжет. Буквално. Ако сте диабетик не ви препоръчвам подробните и нон-стоп повтарящи се описания на характерните панаирджийски миризми на захарен памук, карамелизирани ябълки, вишнев сироп и т.н. О, да – става дума за онзи, западняшки тип панаири. Да не се бърка с нашенските, където ароматът е на бира-скара, звуците не са от латерна, а от албума със златни хитове на Цеца и Фута бенд, а кривите огледала са онези, които евентуално са останали на Москвича на баща ви, след сблъсъка с паркирането на местните селски бекове. Но пак се отклоних…

Та в разказът има прекалено много въздишки, лирични метафори и прилагателни за поне още няколко произведения. Но въпреки това ми хареса. Или поне засега е сред по-добрите, които съм чела покрай новия ми хабитат. Има един много приятен готически привкус, въпреки вишневия сироп. Малко тъжен, меланхоличен и приятно мъглив, без да е напълно неразбираем за по-пошлото ми съзнание. Според мен би бил особено подходящ за тийнейджърки с любов към създанията на мрака. Но и за всички позастарели романтички, търсещи нещо леко и кратко за четене.

Патриша Бригс – „Wishing Well / Желанието“ – ♥♥♥♥♥♥

Разказът е фентъзи, но фантазийният му елемент е много леко загатнат. Всъщност е чудесна, много земна, искрена, човешка история. За минималния си обем обаче е адски въздействаща. Признавам си, разплака ме. При това без да е кой знае каква драма. Но докосва… Пати Бригс за пореден път ме убеди, че е страшно талантлива авторка. Самата история толкова ми хареса, че още на следващия ден я преведох. Надявам се скоро да може и вие да й се насладите в Трубадурището.

Илона Андрюз – „A Quеstionable Client / Клиент под въпрос“ – ♥♥♥♥♥♥

Няма какво да ви опявам. Илона е номер едно! И този разказ не е изключение. Историята разказва за първата среща на Кейт Дениълс със Саймън. Това си е малко бижу за всички почитатели на поредицата. Отделно е чудесен начин да се запознаете със света на Кейт, който несъмнено ще се хареса на феновете на ърбън-фентъзито. Разказът си има приличен обем, включва няколко екшън сцени, много хумор, неочакван обрат и един куп свръхестествени същества. И е един от разказите, с които ще ви зарадваме съвсем скоро в „Сборище на трубадури“. Както се досещате, моя милост съвсем се е заиграла с преводите…

Жустин Ларбалестие – „The Cruel Brother / Жестокият брат“ – ♥♥♥♥

Попаднах на тази авторка доста случайно чрез сайта на Скот Уестърфелд, чиято съпруга е тя. Оказа се, че пише не по-малко увлекателно. Разказът е написан по мотиви от стара английска балада, която разказва за брат, който убива сестра си на сватбения й ден, понеже годеника й не е поискал разрешението му за ръката на момичето. Хем трагедия, хем е едно такова лирично… Сега сигурно се питате защо ви наспойлих със сюжета? Е, авторката определено е вкарала оригиналност, като заплита добре познати приказни герои в историята. Темата е малко… тежка/нелицеприятна/аморална… За някои вероятно ще е голяма гавра с приказката. За мен беше чудесна история, написана с подходящ стил и атмосфера. И определено ми хареса!

Кери Вон – „Doctor Kitty Solves All Your Love Problems / Доктор Кити разрешава всичките ви любовни проблеми“ – ♥♥♥♥

Както с по-горният разказ на Илона Андрюз, така и този е част от поредица. В случая става дума за поредицата за върколака и радио водещ Кити Норвил. Историята е кратичка, но забавна. Реално е част от първата книга на авторката от поредицата, но не е проблем да се чете и напълно самостоятелно. Свръхестественият свят на Кери Вон е сред любимите ми ърбън-фентъзита. Много хумор, екшън, забавни обрати. Но освен това е и най-сериозният поглед към върколашкия живот, на първо място заедно с книгите на Кели Армстронг за Елена Майкълс. Определено препоръчвам на феновете на жанра. Този разказ вече излезе в Трубадурището. Спокойно можете да му се насладите тук.