„Фар на мрака“ от Карина Хале – Експерименти с ужаса #1

Пери Паломино винаги е била малко странна. И макар да се бори с кризата на четвърт възрастта и със синдрома на завършването на колежа като всеки друг на двадесет и няколко години, все пак не можете да я наречете „обикновена“. От една страна е миналото й, което тя предпочита да се прави, че не се е случвало, а от друга е фактът, че вижда призраци. За неин късмет, това й е от ползва, когато се сблъсква с Декс Фори – ексцентричен продуцент на предстоящо уеб-шоу за ловци на духове. И макар бюджета на шоуто да е почти никакъв, а самият Декс да е подлудяваща я енигма, Пери моментално е привлечена от този свят, който едновременно заплашва живота й и я съблазнява с чувството за значимост. Обитаваният от духове фар на чичо й е идеалният стимул и фон за ужасяващата загадка, която разнищва тънката тъкан на периния разум и я кара да си падне по мъж, който също като най-опасните призраци, може и да не е какъвто изглежда.

Това ревю отново ще е по повод датата. Муахахаха! Какво да се прави, инфантилно е, но реших да го отбележа.

Сдобих се с тази книжка единствено защото беше на „примоция“. Подозирам, че все още е. Продава се безплатно. Как да не си я вземеш?!

Не очаквах много. Е, цената понякога лъже. Романът е страхотен дебют за авторката и много силно начало на поредицата. Бих казала, че си заслужава всяка стотинка, но… Да речем, че заслужава да си купите и останалите книги, които дори не са скъпи по амазонските стандарти. Но да се върна на книгата.

Имах няколко момента, които ми бяха изключително объркващи. Първият беше как най-удачно да преведа заглавието „Darkhouse“, което буквално би трябвало да означава обратното на фар. Нещо, което вместо светлина, излъчва мрак. Е, не ми се получи много с мисленето, както вече сте се убедили. Вторият ми проблем е как точно се произнася фамилията на авторката. По националност е канадка, което би трябвало да ни навежда на мисълта за „Хейл“, но както сама пише за себе си „е дете на норвежки викинг и финландски муминтрол“, та аз лично клоня повече към текущия вариант. Третата въпросителна беше как точно да определя жанра на книгата. Е, този проблем често ми се случва. Интересното в случая е, че книгата е много необичайна комбинация от хорър, романс, съвременна дамска проза… Няма и да се опитвам да ви предлагам жанра „хорър-чик-лит“ 🙂

И… това са ми проблемите с произведението. Всичко друго му е ток и жици. И тръпки… От тока! И от ужаса! От дете съм голям фен на хоръра. В последните няколко години съм го поизоставила, понеже не можех да си намеря достатъчно „плашещ“ роман. Чичо Стивън отдавна ме разочарова, а чудовищните, готически истории все повече се превръщат в тийн-романси. Не ми се чете и постоянно за серийни убийци, а да чета само класика…

Отнесох се. „Фар на мрака“ е класически роман със свръхестествени чудовища. В случая доста приличен призрак. Обитаващ фар. Действието се развива в съвремието ни, но страховития и свръхестествен елемент не е модернизиран. Нито пречупен през някаква психиатрично-философска призма. Амин! В историята злото си е зло. Без специални причини. Без извинения. Без заобикалки. При това е описано наистина добре. Определено ви препоръчвам да четете тази книга през нощта, но дори и през деня авторката майсторски гъделичка въображението. С прогнили, чудовищни пръстенца 🙂

Тази книга е първата от години, която наистина обещава „хорър“ и го доставя в прилични количества. При това без да разчита на известен автор или модерна тематика.

Другото, което определено ми направи впечатление е употребата на модерните технологии в сюжета. За мен тук най-правдоподобно беше описан живота на обикновения човек, като мен и вас. Фейсбук, блогове, Youtube… Може да ви прозвучи странно, но тези наглед елементарни неща са вече до болка вкопани в живота на повечето хора. И въпреки това рядко биват описвани в книгите. Освен, когато изрично не се набляга на тях. Не знам каква е причината. Може би повечето автори са технофоби? Или просто е пропуск във вижданията им за света. Карина Хале наистина вкарва героите си в 21 век. Без излишно наблягане, простичко и много истинско. И като блогър съм адски доволна, че най-сетне някой разказва и за моите навици и проблеми.

На съвсем обратния полюс е музиката в романа. Почти съм убедена, че в днешно време музикалните компании плащат на съвременните автори, особено на тийн поредиците, за да вкарват модерни групи и парчета в книгите си. Най-малкото, защото повечето авторки са на достатъчна възраст, за да слушат съвсем различна музика. Да не говорим и колко бездарни са повечето от гореспоменатите музикални допълнения към историите. Карина Хале не залита по този комерсиален подход. Като бивш музикален журналист, тя предлага страхотен „саундтрак“ на читателите. Разнообразен както като стилове, така и като музикални епохи. В това отношение, книгата леко ми напомни „Радио WVMP“. Може би в по-обран мащаб, но с не по-малко любов към хубавата музика.

Героите на поредицата са си редки кукувици. Буквално. Закачката на авторката с психиатричните заболявания е много успешна. Като цяло книгата много добре се движи по ръба на логичното, на научния подход и модерните схващания и онзи първичен страх, вкоренен в съзнанието на човека още от времето на пещерите. За разлика от повечето модерни книги със свръхестествена тематика, в тази история героите не приемат всичко странно, което се случва, за чиста монета. Още повече, че и двамата са минали по… клиничната пътека. Къде свършва шоуто и журналистическият нюх и къде започва вярата в паранормалното, в собствените усещания? Това сами ще трябва да прецените, когато прочетете романа.

Трябва да обърна внимание и на другата част на книгата. Онази по-дамската. По-лиричната. Романс е доста пресилена дума за точно тази книга. Но пък историята се разказва в първо лице от главната героиня. И притежава всичко, присъщо на модерната дамска проза. Много емоционалност, чувствителност, размисли, доста хумор, но и тъга. И разбира се романтика. Но без да прекалява. Историята, която се заражда между главните ни герои е доста обрана и реалистична. Без много-много розови нотки, но напрежението между Пери и Декс радва романтичката в мен. А циничката пък се радва на секси гаджето на Декс. Сериозната читателка пък отбелязва прагматизма на авторката и героите й – не, в живота хората не се влюбват стремглаво и безпрепятствено, има безброй фактори, които пречат на дадена връзка да „разцъфти по страниците“, а професионалното партньорство, особено когато говорим за ситуации на живот и смърт, е малко по-важно от сърдечните драми. Трябва да отбележа, че напоследък се убеждавам, че за да просъществува романтичната нишка в поредица, май се налага да отложиш максимално „чифтосването“ на героите. Колкото и да е фрустриращо за читателите, именно този похват ги кара да продължават да искат да четат за връзката им.

И въпреки всичко казано до тук, книгата все пак не е чак такова изключение. Не е нито най-добрата, нито най-оригиналната. При мен поне, за да ми хареса една книга, трябва някъде, по някакъв начин да ме настъпи по личните ми мазолчета. „Фар на мрака“ ме докосна с главната си героиня и преживяванията й, които по-скоро са по-известни като „криза на средна възраст“. Но мнозина от нас ги преживяват в най-различни периоди от живота си. Дилемата на Пери дали да продължи да следва начертаната „кариера“ или да следва сърцето си наистина ми допадна. Подобни истории не са рядкост в съвременната проза. Ако щете дори, всяка Бела Суон изживява подобни терзания, хвърляйки се през глава в света на свръхестественото. Но като човек изживял подобна „криза“ (иначе нямаше да четете този блог, нито пък този) мога с ръка на сърцето да кажа, че този роман е до болка достоверен и реалистичен. И именно заради това ми харесва толкова много.

Тази книга е всичко онова, което ми липсваше в „Крайърс Крос“. Зрял съвременен роман, истински ужас, добре описани и интересни герои, увлекателен сюжет. Завършена в обема история, но с достатъчно странични нишки, които да дадат хляб за още книги. Не е изненада, че вече чета и втората книга от поредицата. И засега тя е още по-добра от тази. Препоръчвам „Експерименти с ужаса“ на всички почитатели на хоръра.

оригинално заглавие	Darkhouse
автор	Карина Хале / Karina Halle
издател	Metal Blonde Books
дата на публикуване	май 2011
бг издател	няма
поредица	Experiment in Terror
пореден номер	1
сходни книги	не особено оригинално, но ми напомни на „Досиетата X“
възрастова насоченост	14+
тип поредица	незавършена поредица; самостоятелни случаи с еднакви персонажи
оценка