Архив
„Фар на мрака“ от Карина Хале – Експерименти с ужаса #1
Пери Паломино винаги е била малко странна. И макар да се бори с кризата на четвърт възрастта и със синдрома на завършването на колежа като всеки друг на двадесет и няколко години, все пак не можете да я наречете „обикновена“. От една страна е миналото й, което тя предпочита да се прави, че не се е случвало, а от друга е фактът, че вижда призраци. За неин късмет, това й е от ползва, когато се сблъсква с Декс Фори – ексцентричен продуцент на предстоящо уеб-шоу за ловци на духове. И макар бюджета на шоуто да е почти никакъв, а самият Декс да е подлудяваща я енигма, Пери моментално е привлечена от този свят, който едновременно заплашва живота й и я съблазнява с чувството за значимост. Обитаваният от духове фар на чичо й е идеалният стимул и фон за ужасяващата загадка, която разнищва тънката тъкан на периния разум и я кара да си падне по мъж, който също като най-опасните призраци, може и да не е какъвто изглежда. |
Това ревю отново ще е по повод датата. Муахахаха! Какво да се прави, инфантилно е, но реших да го отбележа.
Сдобих се с тази книжка единствено защото беше на „примоция“. Подозирам, че все още е. Продава се безплатно. Как да не си я вземеш?!
Не очаквах много. Е, цената понякога лъже. Романът е страхотен дебют за авторката и много силно начало на поредицата. Бих казала, че си заслужава всяка стотинка, но… Да речем, че заслужава да си купите и останалите книги, които дори не са скъпи по амазонските стандарти. Но да се върна на книгата.
петък е… 13-ти
заглавие: „До Ада и назад“ – антология на българския хорър
съставител: Адриан Лазаровски, Бранимир Събев, Благой Д. Иванов
година на издаване: 2011
художник: Петър Станимиров
П.П. Бях ви избрала друго. Но заради датата получавате „тематична“ корица. Това е може би най-добрата корица, която съм виждала от Петър Станимиров. Имайки предвид страхотното му творчество, това би трябвало да ви говори много. Бтв, това е корицата, която според мен трябваше да спечели наградата от тук. За съжаление спечели вероятно най-нелицеприятната ми корица на същия автор… „Въпрос на вкус“ казала кучката блогър и запалила поредната цигара…
П.П.П. Все още книгата отлежава. Но бих искала да благодаря на Бран, че ми я продаде, при това изгодно, при това с автограф (връзкарство му е майката!). Обещавам да ви споделя впечатления веднага щом стигна до разказите в съответната рубрика
петък е…
заглавие: „Дори зомбитата на бели отрепки тъгуват / Even White Trahs Zombies Get the Blues“
автор: Диана Роуланд / Diana Rowland
поредица: Зомби на бяла отрепка / White Trash Zombie #2
издател: DAW
дата на издаване: юли 2012
художник: Дан Дош Сантос / Dan Dos Santos
П.П. Книжката вече я прочетох. Ми-и-и… Не е зле, но определено е надолу като оценка. И все пак корицата е разкошна!
„Наръчникът на Мегън Мийд за момчетата на Макгауънови“ от Кейт Брайън
Момчета. Цели седем, ако трябва да сме точни. Мегън е свикнала непрекъснато да се местят – типично е за дъщеря на военни. Но Южна Корея е последната капка. Тя настоява да остане в САЩ, за да завърши последните две години в гимназията. Затова родителите й се уговарят с приятели, Мегън да живее у тях, у Макгауънови… със седемте им сина. Оказва се, че да съжителстваш със седем момчета си е като да си в чужда държава! Момчетата са разхвърляни. Цепят се на групичка (да не повярваш!) И най-гадното е, че двама от братята са Г-О-Т-И-Н-И. (Което е проблем, с оглед на това, че би трябва да са й „братя“) Мегън определено е на вражеска територия. Трябва да спечели сърцата на момчетата, без да разбие своето собствено. А когато Мегън започва да си пада по единия от тях, борбата за внимание между събратята приема напълно ново измерение… Какво се очаква от едно момиче? |
Това вероятно ще е от кратичките ревюта. Лято е. И ме мързи. Отделно в тази жега трудно чета много сериозни произведения. Сещате се как е…
Мога да ви успокоя, че тази книга е идеалното лятно момичешко четиво. Бих го определила като тийн-чик-лит. Споко, не става дума за нещо сходно с онзи парцал „Клюкарката“. Героинята е съвсем обикновено и прилично момиче. Книгата е напълно подходяща за деца и юноши и на всичкото отгоре не се върти само около романтиката. И въпреки това е леко, весело и увлекателно книжле, с което да се забавлявате на плажа.
Разкази и други животни – част 2
Денка Колева – „Криви огледала“ – ♥♥♥
Прочетох разказа в „Трубадурището“. Някъде неусетно (Хм, не баш – болката не е много страшна, за срама още нямам данни…) станах членка при тях. Ако се чудите каква точно го играя в екипа – за момента се определям като глуха кучка, виеща под трубадурски чардак. Но да се върнем на разказа…
Много женски разказ. За съжаление не в най-добрият смисъл на понятието. Доста захаросан сюжет. Буквално. Ако сте диабетик не ви препоръчвам подробните и нон-стоп повтарящи се описания на характерните панаирджийски миризми на захарен памук, карамелизирани ябълки, вишнев сироп и т.н. О, да – става дума за онзи, западняшки тип панаири. Да не се бърка с нашенските, където ароматът е на бира-скара, звуците не са от латерна, а от албума със златни хитове на Цеца и Фута бенд, а кривите огледала са онези, които евентуално са останали на Москвича на баща ви, след сблъсъка с паркирането на местните селски бекове. Но пак се отклоних…
Та в разказът има прекалено много въздишки, лирични метафори и прилагателни за поне още няколко произведения. Но въпреки това ми хареса. Или поне засега е сред по-добрите, които съм чела покрай новия ми хабитат. Има един много приятен готически привкус, въпреки вишневия сироп. Малко тъжен, меланхоличен и приятно мъглив, без да е напълно неразбираем за по-пошлото ми съзнание. Според мен би бил особено подходящ за тийнейджърки с любов към създанията на мрака. Но и за всички позастарели романтички, търсещи нещо леко и кратко за четене.
Патриша Бригс – „Wishing Well / Желанието“ – ♥♥♥♥♥♥
Разказът е фентъзи, но фантазийният му елемент е много леко загатнат. Всъщност е чудесна, много земна, искрена, човешка история. За минималния си обем обаче е адски въздействаща. Признавам си, разплака ме. При това без да е кой знае каква драма. Но докосва… Пати Бригс за пореден път ме убеди, че е страшно талантлива авторка. Самата история толкова ми хареса, че още на следващия ден я преведох. Надявам се скоро да може и вие да й се насладите в Трубадурището.
Илона Андрюз – „A Quеstionable Client / Клиент под въпрос“ – ♥♥♥♥♥♥
Няма какво да ви опявам. Илона е номер едно! И този разказ не е изключение. Историята разказва за първата среща на Кейт Дениълс със Саймън. Това си е малко бижу за всички почитатели на поредицата. Отделно е чудесен начин да се запознаете със света на Кейт, който несъмнено ще се хареса на феновете на ърбън-фентъзито. Разказът си има приличен обем, включва няколко екшън сцени, много хумор, неочакван обрат и един куп свръхестествени същества. И е един от разказите, с които ще ви зарадваме съвсем скоро в „Сборище на трубадури“. Както се досещате, моя милост съвсем се е заиграла с преводите…
Жустин Ларбалестие – „The Cruel Brother / Жестокият брат“ – ♥♥♥♥
Попаднах на тази авторка доста случайно чрез сайта на Скот Уестърфелд, чиято съпруга е тя. Оказа се, че пише не по-малко увлекателно. Разказът е написан по мотиви от стара английска балада, която разказва за брат, който убива сестра си на сватбения й ден, понеже годеника й не е поискал разрешението му за ръката на момичето. Хем трагедия, хем е едно такова лирично… Сега сигурно се питате защо ви наспойлих със сюжета? Е, авторката определено е вкарала оригиналност, като заплита добре познати приказни герои в историята. Темата е малко… тежка/нелицеприятна/аморална… За някои вероятно ще е голяма гавра с приказката. За мен беше чудесна история, написана с подходящ стил и атмосфера. И определено ми хареса!
Кери Вон – „Doctor Kitty Solves All Your Love Problems / Доктор Кити разрешава всичките ви любовни проблеми“ – ♥♥♥♥
Както с по-горният разказ на Илона Андрюз, така и този е част от поредица. В случая става дума за поредицата за върколака и радио водещ Кити Норвил. Историята е кратичка, но забавна. Реално е част от първата книга на авторката от поредицата, но не е проблем да се чете и напълно самостоятелно. Свръхестественият свят на Кери Вон е сред любимите ми ърбън-фентъзита. Много хумор, екшън, забавни обрати. Но освен това е и най-сериозният поглед към върколашкия живот, на първо място заедно с книгите на Кели Армстронг за Елена Майкълс. Определено препоръчвам на феновете на жанра. Този разказ вече излезе в Трубадурището. Спокойно можете да му се насладите тук.
„Нежно ме убивай“ от Сара Крос
Миналото на Мирабел е забулено в тайна, от трагичната смърт на родители й до недомлъвките на настойничките й, защо не трябва да се връща в родното си градче Бо Риваж (* от френски, букв. Красивият бряг). Отчано нуждаеща се да види града, Мира бяга от къщи само седмица преди шестнадесетия си рожден ден и открива свят, какъвто не си е й представяла. В Бо Риваж нищо не е каквото изглежда – странното, бледо момиче с нездрав интерес към ябълки, противният плейбой, който се държи като звяр с всички, и доблестният момък, който си пада до девици в беда. Тук приказките се случват наистина, проклятията се пробуждат, а древните истории се разиграват отново и отново. Но приказките не са само красиви и не винаги завършват с „…и заживели щастливо“. Мира има собствена роля, приказно предопределение, което да прегърне или отхвърли. Докато се бори да контролира съдбата си, Мира е въвлечена в живота на двама братя със собствени проклятия от зли феи… братя, които споделят мрачна тайна. А тя ще окрие, че любовта, също като приказките, може да има страховити остриета и скрити трънчета. |
Отдавна не съм ви писала. Мързи ме. И съм се задълбала в превеждане. И… просто си намирам извинения. А на всичкото отгоре е петък. И е време за чисто визуални литературни прелести. Това ревю ще е опит за „3 в 1“ – корица, която ме кефи + книга, която смятам, че наистина си заслужава + опит просто да ви споделя набързо впечатления, било то кратки, неукрасени и не особено консистентни…
Първото, което ми направи впечатление в книгата не беше нито анотацията, нито корицата, а заглавието. Не съм сигурна колко от вас си спомнят „Killing Me Softly“ на Лорин Хил. Силно подозирам, че още по-малко са онези от вас, които са слушали оригинала на Робърта Флак. Истината е че аз обожавам и двете версии на песента. И напоследък все по-често си я припявам. За ужас на съседите ми… Препоръчвам. Да чуете песента де, не да експериментирате с търпението на съкооператорите си.
Горното в комбинация корицата на книгата накараха романтичката в мен да надигне глава и да изпълзи с ръмжене от розовата си, облицована с кадифе бърлога. Да, знам – на много от вас точно тази корица ще им дойде прекалено момичешка, сладникава и претруфена. Истината е – хич не ме ебе. На мен си ми харесва!
Та, напред към същинското съдържание, което е важното в случая. И вярвам би се харесало на почитателите на фентъзито в по-модерните му форми.
„Академия 7“ от Ан Остерлунд
|
Пак се забавих с ревюто на тази книга и спомените ми се поразмиха. Затова ще се наложи да се задоволите с доста лаконични впечатления.
Този роман е от онези, за които пиша ревюта най-трудно. Не е нещо умопомрачително и земеразтърсващо добро. Няма да ви го хваля и препоръчвам. Но не е и от онези книги, за които ме сърбят слюнчените жлези, за да ги изтролирам надълго и нашироко. „Академия 7“ е някъде по средата – нито добра, нито лоша. Посредствеността в моя свят е вероятно по-голям грях и от пълната некадърност, защото тези произведения с времето се сливат в едно голямо, безцветно и незапомнящо се нищо…
И все пак, трябва да бъда обективна. Този роман е сред по-добре написаните книги, които съм чела от категория „нищо особено“. Ако взема под предвид и опита на авторката, който е доста скромен, то си е много добро постижение. За съжаление не останах особено доволна от историята и най-вече от развитието й.
„Животът ми като зомби на бяла отрепка“ от Диана Роуланд – Зомби на бяла отрепка #1
Ейнджъл Крофорд е неудачница Живеейки с безхаберния си баща-алкохолик сред блатата на южна Луизиана, тя е незавършила гимназия жена, пристрастена към хапчетата и с криминално досие, и е загубила бройката на скапаните работни места, от които е уволнявана. Бидейки вече на пробация по углавно престъпление, изглежда сякаш Ейнджъл никога няма да се измъкне от низходящата спирала, в която е изпаднал животът й. Така е до деня, в който тя се събужда в спешното отделение след предозиране с обезболяващи. Ейнджъл има спомени, че е преживяла ужасяваща катастрофа с кола, но по тялото си няма и следа. За да стане още по-странно, тя получава анонимно писмо, казващо й, че я чакат на работа в моргата на околията – и че това е предложение, което не бива да дръзва да откаже. Преди да се усети, тя вече се трябва да се справя с якото зарибяване по един определен готин заместник-шериф и чисто ново пристрастяване: непреодолим глад за мозъци. На всичкото отгоре, моргата й се пълни с убитите от сериен убиец, който обезглавява жертвите си – точно, когато тя е най-гладна! Ейнджъл ще трябва бързо да се вземе в ръце, ако иска да запази работата си и да не се разпадне отново. Защото, ако не успее, е жива умряла. Буквално. |
Същинското ревю на тази книга може да прочетете в най-новия, 7-ми брой на „Сборище на трубадури“. Вероятно би трябвало да кажа, че ревюто е написано специално за Трубадурището, но не обичам да ви лъжа. Това ревю е написано с най-голямо старание и пеперудки в стомаха (и главата) специално за Гост. Защото… ами просто защото си поиска 🙂
Прочетете и останалото в броя, забавно се е получило! 🙂
И за да не ви оставям съвсем прелъстени и изоставени, ето ви с какво си губя времето напоследък. Тематично е 🙂
| оригинално заглавие | My Life As a White Trash Zombie |
| автор | Диана Роуланд / Diana Rowland |
| издател | DAW |
| дата на публикуване | май 2011 |
| бг издател | няма |
| поредица | Зомби на бяла отрепка / White Trash Zombie |
| пореден номер | 1 |
| сходни книги |
|
| възрастова насоченост | 16+ – определено си е за пораснали книгата, при това няма почти нищо сексуално, но пък откъм откровените и достоверни сцени на насилие, трупове и най-вече заради употребата на забранени субстанции |
| тип поредица | незавършена поредица |
| оценка |  – последното сърчице е леко подарено, по-скоро е половинка |
| откъс | първа глава |
Разкази и други животни – част 1
Миналата седмица ме тръшна вирусът, дето обикаля напоследък. Крива нива! С хрема много трудно се чете от какъвто и да било носител. Затова четох разкази. Най-вече. И защото имаше няколко, които „отлагам“ от години. Идеята да се пишат ревюта за разкази ми е леко в разрез с разбиранията, но си има и своите поддръжници. И така, ето какво мисля за прочетеното:
„Животът ми като зомби на бяла отрепка“ от Диана Роуланд – откъс
„Животът ми като зомби на бяла отрепка”
Диана Роуланд
– Глава 1 –
– Би трябвало да си мъртва – отбеляза сестрата от спешното, докато нагласяше нещо на системата ми.
Тя бе по-скоро едра, отколкото дебела, с прекалено много грим и коса, боядисана в гаден нюанс на червеникаво оранжево. Когато не й отговорих веднага, тя надзърна към мен, сякаш за да се увери, че наистина съм будна и я слушам.
– Осъзнаваш го, нали? – настоя тя. – Адска късметлийка си, че си жива.
– Ъм… окей – измърморих аз. Под чаршафа, прокарах длан по корема ми и се смръщих. – Да съм била в кома или нещо такова? – попитах.
Тънките й устни се присвиха:
– Кома? Не. Докараха те преди няколко часа. – Тя замълча, вдигна ръце на кръста си – Предозирала си.
The diary of an addicted reader 