Архив
петък е… 13-ти
заглавие: „До Ада и назад“ – антология на българския хорър
съставител: Адриан Лазаровски, Бранимир Събев, Благой Д. Иванов
година на издаване: 2011
художник: Петър Станимиров
П.П. Бях ви избрала друго. Но заради датата получавате „тематична“ корица. Това е може би най-добрата корица, която съм виждала от Петър Станимиров. Имайки предвид страхотното му творчество, това би трябвало да ви говори много. Бтв, това е корицата, която според мен трябваше да спечели наградата от тук. За съжаление спечели вероятно най-нелицеприятната ми корица на същия автор… „Въпрос на вкус“ казала кучката блогър и запалила поредната цигара…
П.П.П. Все още книгата отлежава. Но бих искала да благодаря на Бран, че ми я продаде, при това изгодно, при това с автограф (връзкарство му е майката!). Обещавам да ви споделя впечатления веднага щом стигна до разказите в съответната рубрика
петък е…
заглавие: „Дори зомбитата на бели отрепки тъгуват / Even White Trahs Zombies Get the Blues“
автор: Диана Роуланд / Diana Rowland
поредица: Зомби на бяла отрепка / White Trash Zombie #2
издател: DAW
дата на издаване: юли 2012
художник: Дан Дош Сантос / Dan Dos Santos
П.П. Книжката вече я прочетох. Ми-и-и… Не е зле, но определено е надолу като оценка. И все пак корицата е разкошна!
петък е…
Понеже е ден за красиви и оригинални корици, реших да ви предложа тези на новите издания на поредицата, известна до скоро като „Кожодери / Skinners“ на Робин Васерман. Не знам по какви точно причини, но вече поредицата и книгите са преименувани. Но при всички случаи, одобрявам новите корици, които със сигурност са страхотен триптих и много добро представяне на тази трилогия. Трябва да отбележа, че и съдържанието на романите си заслужава, и може би някой ден ще ви запозная и с него…
   |
автор: Робин Васерман / Robin Wasserman
поредица: „Рязко събуждане / Cold Awakening“ aka „Кожодери / Skinners“
издател: Simon Pulse
дата на издаване: октомври 2011
петък е…
петък е…
За днес ви бях избрала едни други корици, но снощи попаднах на този роман и направо се влюбих в корицата. Харесвам всичко в нея – стила, модела, цветовете, шрифтовете и… всичко. Ако трябва да я опиша с едно изречение:
„Визуален оргазъм в розово“
заглавие: „Животът ми като зомби на бяла отрепка / My Life As a White Trash Zombie“
автор: Диана Роуланд / Diana Rowland
издателство: DAW
дата на издаване: май 2011
художник: Дан Дош Сантос / Dan Dos Santos
И понеже така и така наруших правилата на тази категория постове, като добавих и лични впечатления, трябва да отбележа, че не можах да се сдържа е и вече чета книгата. До сега, романът не отстъпва по качества на невероятната корица и се надявам скоро да ви споделя впечатленията си и от литературното съдържание на книгата.
Задължително посетете и галерията на художника. Има още страхотни корици. Специално за Тери: той е майстора и на книгите на Патриша Бригс…
Конкурс на издателство „Хермес“ за първа книга
Рядко ви пиша напоследък нещо различно от мнения за книги. Обикновено го правя, когато нещо ме впечатли достатъчно, но най-вече, когато се възмущавам. Все се надявах след миналогодишните глупости на българските книгоиздатели, да няма за какво да простирам тук. Но явно няма да ми се получи.
Случайно разбрах за конкурс на издателство „Хермес“ за първа книга. Явно организиран за вече шести пореден път. Ето и линк към информацията за конкурса:
Шести национален литературен конкурс „Хермес“
Идеята е страхотна. Само дето, ако се зачетете малко по-внимателно, ще забележите, че сред единствените 2 условия в конкурса се мъдри възрастовото ограничение 30?!
И с този дребен факт, този конкурс влиза директно в класацията ми за най-тъпи издателски конкурси, заедно с „Малкото голямо четене“ и конкурса за идеалната двойка на „Кръгозор“.
Защото няма никаква смислена логика в такова ограничение. Нима за издателите начинаещите автори над 30 са „стари“? На каква база е 30? Защо не 25? Или 33? Или 47? Кой определя кога свършва младостта?
Разбирам да беше примерно само за ученици. Или само за студенти. Готова съм да приема разделение на различни категории, стига да са обосновани. Примерно конкурс само за жени автори, или само за мъже. Или само за лекари-гинеколози. Или пък за пенсионери?
Само дето за мен „млад автор“ означава начинаещ автор, а не автор до еди колко си години.
Да спомена и че теориите как „младите“ хора в България биха предпочели да четат книги от техни връстници ми се виждат пълни глупости. Повечето книги, издавани у нас не съдържат информация за възрастта на автора, още по-малко за възрастта, на която авторът реално написва творбата си. Голяма част от читателите ни (че и преводачи, редактори и издатели) дори не произнасят и изписват правилно имената на авторите, камо ли нещо друго.
За да бъде интересна една книга на „младежите“ е важна темата и таланта на автора, а не възрастта му. А като се замисля, дори и горните неща не са изискване, за да бъде една книга популярна и четена. На пазара има изключително слаби книги от некадърни автори. И се издават и се купуват…
Само за статистиката, по данни от интернет и мои скромни сметки, с това ограничение издателството би отхвърлило от конкурса си автори като Агата Кристи, Джоан Роулинг и Стефъни Майър. Е, съдба. Явно такава е съдбата на нашенските издателства…
Искрено се надявам някъде да има и по-далновидни издатели. И се надявам подобни възрастови дискриминации да не разочароват и спират „престарелите“ автори, които имат неблагоразумието да напишат книга след 30 години…
петък е…
заглавие: „Метеж / Insurgent“
автор: Вероника Рот / Veronica Roth
поредица: „Отклонение / Divergent“ #2
издател: Katerine Tegen Books
дата на издаване: очаква се през май 2012
Обзор на годината
Изтече една година откакто започнах да пиша този блог и да споделям впечатленията си за прочетеното, а и не само. Прочетох доста, точните бройки можете да видите на съответните страници на блога. За съжаление, не успях да ви опиша всичко. Донякъде от мързел, донякъде поради факта, че се занимавах с какво ли още не – превеждах, губех си времето с форуми, рисувах…
Когато започнах да пиша този читателски дневник нямах никаква идея колко всъщност време отнема ревюто на една книга, как точно се пише такова, дали мога и дали трябва. Всичко започна по-скоро като експеримент, с цел проверка на точната бройка книги, които прочитам през годината. После реших да добавя и страницата с поредиците, които следя. Най-вече за лично мое удобство, но все си мисля, че би могла да бъде полезна и за вас. С течение на времето все повече усложнявах ревютата си с разни линкове, правилни корици, лично преведени откъси и прочее информация. Не знам доколко се възползвате от нея, но от личния си опит в търсенето на книги за прочит, съм открила, че линковете много помагат, а е по-лесно да не се ровиш сам.
Нямам идея колко хора в действителност ми четат глупостите. Малко от вас се обаждат и оставят коментари. А аз много се радвам на коментарите. Дано през следващата година получавам повече такива, защото иначе оставам с впечатлението, че си говоря сама 🙂
Продължавам да се опитвам да разнообразявам блога, да добавям нови рубрики, уиджети, страници… Бих се радвала, ако споделите какво ви харесва, какво ви липсва, всякакви мнения и препоръки (и виртуални почерпки) можете да добавите тук като коментар или пък на други места сред страниците и постовете.
Да се върна на темата: През годината четох най-вече ърбън фентъзи, свръхестествени романси, доста юношеска литература, малко фантастика, най-вече под формата на дистопии, и не на последно място – еротика и порно (да си сложа тага за повече хитове). Повечето прочетено бе на английски, защото българските издатели доста ме разочароваха с избора на издания, с некачествени преводи, липса на редакция и т.н… Сдобих се с Киндъл, който просто прероди пристрастения читател в мен и доста подпомогна бройката на прочетеното. Огромна част от книгите, които прочетох бяха част от поредици. Явно това е последната тенденция в литературата – да се издават н-логии и отворени поредици, най-вече с чисто комерсиална цел.
За съжаление, през годината не прочетох почти нищо от български автори. Единственият представител на родните писатели бе Евгени Черепов. Но макар и сам, държа да отбележа, че разказите му наистина си заслужаваха и искрено се надявам той да продължи да пише и издателите да оценят таланта му.
Не смятам да ви занимавам с разни точни бройки и проценти. И все пак ми се иска да отбележа някои върхове и спадове сред прочетените книги. Пък и макар и чисто виртуална, такава равносметка си иска патос (и водещи – аз бих избрала проф. Вучков и проф. Вучков; балет – с оглед на жанровата тематика, нека да е Максимус; знайни и незнайни бг музикални звезди – какво е подобно събитие без Веско Маринов, Остава и Преслава?!). Поради липсата на изброеното в скобите, ще се наложи да се задоволите с елементарен HTML…
Открийте разликите
Пиша си аз тука в блога, наваксвам с ревютата, но нали съм си завеяна, заплеснах се по книгите на поредното издателство. И случайно попаднах на интересна корица. Корица, която ми се стори странно позната. Загледах се, порових се още и о, чудо: ами те са като две капки вода, като бобчета от една шушулка, като прасенца от едно прасило… Сравнете сами:
Първата корица е на нашенското издание на книгата „Wake“ на Лиса Макман, книга първа от поредицата „Dream Catcher“. Ако не ме лъжат паметта и Тери, книгата бе издадена у нас някъде през март, тази година. Аз си спестих купуването и четенето на българското издание, по ред причини. Но и тогава ми направи впечатление, че корицата някак няма нищо общо със съдържанието (както и май всичкия текст по корицата, де).
Интересното е, че втората книга е ново издание на „Sister Light, Sister Dark“ от Джейн Йолен, първоначално издадена през 1988. Новата книга би трябвало да е издадена през август тази година. Забавното е, че като чета анотацията на книгата, корицата много повече й пасва, да не кажа, че все едно си е правена специално за нея. Като гледам кориците и на предишните издания на книгата, очевидно това е тематиката и символиката на романа.
Към момента не можах да открия художник, на нито една от кориците. Моля, ако някой притежава хартиеното копие на „Бдението“, да ми помогне: пише ли там име на художник или източник на корицата?
Е, всъщност, не е важно. Този пост е в графа глупости, на които попадам, и са ми станали интересни…
The diary of an addicted reader 