Разкази и други животни – част 2

Денка Колева – „Криви огледала“ – ♥♥♥

Прочетох разказа в „Трубадурището“. Някъде неусетно (Хм, не баш – болката не е много страшна, за срама още нямам данни…) станах членка при тях. Ако се чудите каква точно го играя в екипа – за момента се определям като глуха кучка, виеща под трубадурски чардак. Но да се върнем на разказа…

Много женски разказ. За съжаление не в най-добрият смисъл на понятието. Доста захаросан сюжет. Буквално. Ако сте диабетик не ви препоръчвам подробните и нон-стоп повтарящи се описания на характерните панаирджийски миризми на захарен памук, карамелизирани ябълки, вишнев сироп и т.н. О, да – става дума за онзи, западняшки тип панаири. Да не се бърка с нашенските, където ароматът е на бира-скара, звуците не са от латерна, а от албума със златни хитове на Цеца и Фута бенд, а кривите огледала са онези, които евентуално са останали на Москвича на баща ви, след сблъсъка с паркирането на местните селски бекове. Но пак се отклоних…

Та в разказът има прекалено много въздишки, лирични метафори и прилагателни за поне още няколко произведения. Но въпреки това ми хареса. Или поне засега е сред по-добрите, които съм чела покрай новия ми хабитат. Има един много приятен готически привкус, въпреки вишневия сироп. Малко тъжен, меланхоличен и приятно мъглив, без да е напълно неразбираем за по-пошлото ми съзнание. Според мен би бил особено подходящ за тийнейджърки с любов към създанията на мрака. Но и за всички позастарели романтички, търсещи нещо леко и кратко за четене.

Патриша Бригс – „Wishing Well / Желанието“ – ♥♥♥♥♥♥

Разказът е фентъзи, но фантазийният му елемент е много леко загатнат. Всъщност е чудесна, много земна, искрена, човешка история. За минималния си обем обаче е адски въздействаща. Признавам си, разплака ме. При това без да е кой знае каква драма. Но докосва… Пати Бригс за пореден път ме убеди, че е страшно талантлива авторка. Самата история толкова ми хареса, че още на следващия ден я преведох. Надявам се скоро да може и вие да й се насладите в Трубадурището.

Илона Андрюз – „A Quеstionable Client / Клиент под въпрос“ – ♥♥♥♥♥♥

Няма какво да ви опявам. Илона е номер едно! И този разказ не е изключение. Историята разказва за първата среща на Кейт Дениълс със Саймън. Това си е малко бижу за всички почитатели на поредицата. Отделно е чудесен начин да се запознаете със света на Кейт, който несъмнено ще се хареса на феновете на ърбън-фентъзито. Разказът си има приличен обем, включва няколко екшън сцени, много хумор, неочакван обрат и един куп свръхестествени същества. И е един от разказите, с които ще ви зарадваме съвсем скоро в „Сборище на трубадури“. Както се досещате, моя милост съвсем се е заиграла с преводите…

Жустин Ларбалестие – „The Cruel Brother / Жестокият брат“ – ♥♥♥♥

Попаднах на тази авторка доста случайно чрез сайта на Скот Уестърфелд, чиято съпруга е тя. Оказа се, че пише не по-малко увлекателно. Разказът е написан по мотиви от стара английска балада, която разказва за брат, който убива сестра си на сватбения й ден, понеже годеника й не е поискал разрешението му за ръката на момичето. Хем трагедия, хем е едно такова лирично… Сега сигурно се питате защо ви наспойлих със сюжета? Е, авторката определено е вкарала оригиналност, като заплита добре познати приказни герои в историята. Темата е малко… тежка/нелицеприятна/аморална… За някои вероятно ще е голяма гавра с приказката. За мен беше чудесна история, написана с подходящ стил и атмосфера. И определено ми хареса!

Кери Вон – „Doctor Kitty Solves All Your Love Problems / Доктор Кити разрешава всичките ви любовни проблеми“ – ♥♥♥♥

Както с по-горният разказ на Илона Андрюз, така и този е част от поредица. В случая става дума за поредицата за върколака и радио водещ Кити Норвил. Историята е кратичка, но забавна. Реално е част от първата книга на авторката от поредицата, но не е проблем да се чете и напълно самостоятелно. Свръхестественият свят на Кери Вон е сред любимите ми ърбън-фентъзита. Много хумор, екшън, забавни обрати. Но освен това е и най-сериозният поглед към върколашкия живот, на първо място заедно с книгите на Кели Армстронг за Елена Майкълс. Определено препоръчвам на феновете на жанра. Този разказ вече излезе в Трубадурището. Спокойно можете да му се насладите тук.

Разкази и други животни – част 1

Миналата седмица ме тръшна вирусът, дето обикаля напоследък. Крива нива! С хрема много трудно се чете от какъвто и да било носител. Затова четох разкази. Най-вече. И защото имаше няколко, които „отлагам“ от години. Идеята да се пишат ревюта за разкази ми е леко в разрез с разбиранията, но си има и своите поддръжници. И така, ето какво мисля за прочетеното:

„Слънчице“ от Робин Мак Кинли

Всички я наричат „Слънчице“. Тя работи неуморно в семейното кафене, приготвяйки знаменитите си „Канелени рулца, големи колкото главата ви“, „Горчивата шоколадова смърт“, „Карамеленият катаклизъм“ и други специалитети от тип „смъртта на диабетика“, които привличат клиентите. Щастлива е в пекарната си, която пастрокът й изгражда специално за нея, но понякога се чувства, сякаш трябва да има и живот извън кафенето. Една вечер тя отива с колата си до езерото, за да бъде далеч от семейството си, за да остане насаме. От години не е имало никакви проблеми на езерото. Но тази вечер, Слънчице я очакват неприятности. Тя е отвлечена от банда вампири, които я приковават на стената на изоставено имение, на ръка разстояние от фигура, помръдваща на лунната светлина. Слънчице знае, че той е вампир, а тя е вечерята му. И все пак, когато зората изгрява, той все още не се е опитал да я нарани. А сега той се нуждае от помощта й, за да преживее деня…

Прочетох тази книга в самия край на лятото – изтегната на терасата във вече прохладните нощи, все още лекувайки кожата си от болезнените слънчеви целувки. По това време книгата ми се стори точно навреме, чудесно се вписа в сезона и настроението, което ми носеше той. Е, доста време мина оттогава, а аз така и не ви донаписах ревюто. Но с оглед бялата, пухкава приказка и пътната обстановка навън – сега му е времето!

Всъщност, прочетох книгата за първи път доста отдавна. Препоръчаха ми я в любимата ми книжарница. Още когато излезе на българския пазар през 2007 г. под умопомрачителното заглавие „Съншайн“ ?! Тогава не харесах книгата. Или поне не я харесах достатъчно. Почувствах я някак странна, със странно темпо, странно описан свят, странни герои и развитие… Не съм сигурна, дали българският превод има вина за това или просто не бях дорасла за книгата. А може да е защото тогава тъкмо бях открила „Патрулите“ на Лукяненко, „Анита Блейк“ на Лоръл К. Хамилтън – все книги с много екшън, много действие и ясно изразен сюжет. До тях по-мудноватата „Слънчице“, наситена с вътрешните размисли на главната героиня, по-малкото екшън, странните взаимоотношения между героите и липсата на завършеност в някои от тях, ми се видя по-тежка, чудата, незадоволителна.

Но тази година реших, че имам нужда от именно такова по-меланхолично четиво. Колкото и странно да е, при положение, че не съм любител на слънцето, този роман успя да ме накара да му се наслаждавам и да оценя ласките на лъчите му в настъпващата тогава есен. Не си падам и по прекалено „женските“ книги, изпълнени с вътрешни дилеми и монолози. Но „Слънчице“ нито ме отегчи, нито ме накара да се чувствам като литературна кифла. Радвам се, че отново посегнах към книгата, този път на английски. Няколко години по-късно, с милион преживявания по-зряла, с доста повече прочетени книги и с напълно различна нагласа, аз просто се влюбих в романа на Робин Мак Кинли!

„На Ръба“ от Илона Андрюз – Хрониките на Ръба #1

Роуз Дрейтън живее на Ръба – между световете на Пречупеното (където хората карат автомобили, пазаруват в „Уол-Март“, а магията е само в приказките) и Чудатото(където са на власт синьокръвните аристократи, има превръщачи, а силата на магията ти може да промени съдбата ти). Само хора от Ръба като Роуз могат лесно да преминават от единия свят в другия, но в действителност не принадлежат на нито един от тях. Роуз си мислеше, че ако упражнява достатъчно магията си, ще може да постигне по-добър живот. Но нещата не се развиха според плановете й и сега тя работи на минимална заплата, като наемен работник в Пречупеното, само за да свързва двата края. Тогава в живота й се появява Деклан Камарин – синьокръвен благородник направо от сърцето на Чудатото – решен да я притежава (заедно със силите й). Но когато страховита заплаха от Чудатото нахлува в Ръба – пълчища от гадини гладни за магия, Деклан и Роуз трябва да се съюзят, за да ги унищожат или те ще погълнат Ръба и всички в него.

Хм, как да започна това ревю? Ами, не ме кефи корицата. Ако трябваше чисто визуално да подбирам четивата си, този роман нямаше да влезе в купчинката „за четене“. И това е всичко негативно, което мога да кажа по темата…

Обичам тази книга. Обичам света, героите, сюжета, стила. Обичам темите, които засяга. Обичам и интересната история, която Илона Андрюз (семейство Илона и Гордън Андрюз) ми разказват. Вече дори обичам и поредицата. Искрено се надявам да успея да убедя и вас да я обикнете.

„Сойка-присмехулка“ от Сюзън Колинс – „Игрите на глада“ #3

Противно на всички очаквания, Катнис Евърдийн оцелява в „Игрите на глада“ – два пъти. Но макар да се е измъкнала жива от кървавата арена, тя все още не е в безопасност. Капитолия е бясна. Капитолия жадува отмъщение. Кого винят за бунта? Катнис. И най-лошото – президентът Сноу ясно показва, че никой друг не е в безопасност. Нито семейството на Катнис, нито приятелите й, нито жителите на Окръг 12.

Е, стигнах до ревюто и на третата, последна книга от трилогията „Игрите на глада“. Прочетох книгата веднага след втората – просто е невъзможно да не го направиш. Няма нужда да ви казвам, че беше също толкова добра, колкото и предшествалите я. Няма нужда и да обяснявам колко обичам поредицата, героите… Но ако мога да градирам книгите по тяхната сериозност и ефектът, който оказаха върху мен, то „Сойка-присмехулка“ се нарежда най-отгоре.

Прочетох тази трета книга вероятно най-трудно, от която и да било друга книга. Не, не защото не е била увлекателна или добре написана – напротив. Сюзън Колинс остава вярна на себе си и на героите си, и завършва брилянтно трилогията. Но този роман беше толкова тежък, угнетяващ, удрящ по невъзможно силен начин съзнанието и душата на читателя, че трийсетината часа, които ми бяха необходими да го прочета, ми се сториха безкрайни. Налагаше да правя почивки, да превъртам в главата си сцени и диалози от предишните книги. Налагаше да спирам, за да си поема дъх. Но не заради забързаността на действието, нито заради бруталния реализъм на военните действия. Не заради кръвта, болката, смъртта…

Авторката описва майсторски и най-дребните детайли на войната. Но най-силно ме жегна с емоционалния си реализъм – с начинът, по който различните герои преживят войната, усещат войната и в крайна сметка са част от тази война. Ако мога с една дума да опиша книгата, то най-точното определение би било „смачкваща“.

Отново ще ви предупредя, че в следващото ревю се съдържат някакъв вид спойлери. Не ми е възможно да ви опиша впечатленията си, без да засегна част от сюжета. Ако се колебаете, дали да си купите книгите – няма нужда да продължавате да четете моите думи. Просто го направете! Не ви трябват емоционални рецензии и есета, за да прецените сами силата на трилогията. Прозата на Сюзън Колинс е тази, които ще ви грабне и убеди.

„Възпламеняване“ от Сюзън Колинс – Игрите на глада #2

Катнис Евърдийн, заедно със своя другар трибут от окръга си, Пийта Меларк, печелят ежегодните „Игри на глада“, на пук на всякаква логика. Но това е победа, извоювана чрез опълчване на Капитолия и жестоките й правила. Катнис и Пийта трябва да са щастливи. Все пак, току що са спечелили сигурен и охолен живот за себе си и семействата им. Но сред поданиците се носят слухове за бунт, а Катнис и Пийта – за техен ужас – са лицата на това въстание. Капитолия е яростна. Капитолия иска мъст!

Много рядко се случва „продължение“ да достигне качествата на „оригинала“. Още по-рядко да ги надмине. Имах огромни притеснения преди да прочета „Възпламеняване“. Трудно ми беше да повярвам, че след умопомрачителното начало на трилогията, авторката ще успее да достигне същият успех и с втората книга. Тогава все още не знаех, че всъщност трилогията не е просто поредната юношеска поредица, въпреки възпламеняващото си начало. Не знаех, че явно цялата история е добре обмислена от начало до край, а авторката няма да ме гъбарка с безкрайни локуми, след първоначалния си успех. Като един дългогодишен изстрадал читател, се бях подготвила за най-лошото – за книга, която да не ми хареса достатъчно. Е, някъде някой се е усмихнал над мен в този съдбоносен миг, когато реших да прочета „Игрите на глада“. Втората книга не само е на нивото на първата – тя е още по-добра! Не вярвате? Ха, ами прочетете я сами…

Както ви казах и в ревюто на предишната книга – наложи ми се да прочета книгите за втори път и да изчакам още време, за да събера смелост да ги коментирам. За мен преживяването е като да опитвам да ви опиша Сикстинската капела – „Игрите на глада“ всяват у мен такава възхита и страхопочитание, че ме е страх дали ще успея да ви запозная с тях подобаващо. Каквото и да напиша би бледнеело пред силата на историята, на героите и на майсторски сътворената проза. Най-добре би било просто да си купите книгите и да ги прочетете! А после да ги прочетете още веднъж! Това е най-важното и най-честното, което мога да ви споделя…

„Доброволна жертва“ – Кара Мак Кена

През последните няколко години Лоръл се носи по течението, криейки се на задната седалка, докато животът й продължава да тече. В един летен следобед висок, мускулест като бияч, мъж на име Флин, се появява и я насочва към увлечение, каквото не е очаквала.   Флин запознава Лоръл с неща, които не си е представяла дори – грубият, но вълнуващ свят на незаконни боксови мачове, груб секс и още по-грубата игра на превъплъщения, и копнеж, който я привлича, макар и да я плаши. Докато Флин я допуска все по-дълбоко в света и живота си, Лоръл трябва да направи избор – да се остави страховете й да я държат на сигурно място, или да рискува и да се бори за мъжа, който я кара да се чувства по-жива, отколко някога е мечтала.   Бележка към читателите: Макар всички секс сцени да са със стопроцентово съгласие от двете страни, „Доброволна жертва“ съдържа игри на превъплъщения, които могат да засегнат читатели, чувствителни на тема изнасилване, дори и симулирано.

Днес явно ми е ден за ревюта на порно… Какво пък, това също е литература със своите читатели и почитатели. Какво вече сте се убедили – аз също съм сред тях. Предполагам беше естествено след „Анита Блейк“ и „Мери Джентри“ да се обърна към „професионалистите“ в жанра. Ако сред читателите ми има непълнолетни или хора, нехаресващи този тип произведения: просто не четете това ревю и книгата, на която е посветено…

„Игрите на глада“ от Сюзън Колинс

Двайсет и четирима са принудени да участват. Оцелява само победителят. Сред руините на мястото, известно преди като Северна Америка, е разположена държавата Панем – бляскавата Капитолия, заобиколена от дванайсет окръга. Всяка година окръзите са принудени да изпращат по едно момче и момиче, на възраст между дванайсет и осемнайсет, които да участват в „Игрите на глада“ – брутална и ужасяваща битка на живот и смърт, предавани по телевизията до всички в Панем. Оцеляването е втора природа за шестнайсетгодишната Катнис Евърдийн, която се изнемогва, хранейки майка си и сестра си като тайно ловува и бере растения отвъд оградата на Окръг 12. Когато Катнис доброволно заема мястото на сестра си в „Игрите на глада“, тя знае, че това може да е смъртната й присъда. За да оцелее тя трябва да избира между оцеляването и човечността, между живота и любовта.

Трилогията „Игрите на глада“ е една от най-хвалените в последните години книги. Положителните ревюта от не кой да е, а от Стефъни Майър, Шарлейн Харис, Рик Риърдън и – самият той – Стивън Кинг, изстрелват книгите на върха на читателския интерес. Аз, обаче, съм си задно колело – не вярвам на хвалебствия, пък били и от краля на ужаса. Така и не подхванах поредицата, която дори излезе и на българския пазар. До миналата седмица (която мина преди няколко месеца, но аз все не събирах сили да напиша това ревю)… И игрите започнаха!

„Родена в бурята“ от Ришел Мийд – Черният лебед #1

Просто типично. С месеци да не можеш да се похвалиш с какъвто и да било любовен живот, а изведнъж всяко същество от Другия свят иска да ти се навре в гащите… Южени Маркъм е могъщ шаман, която върти добър бизнес с прогонване на духове и феи, които прекрачват границите на света на смъртните. Наемничка е, да, но момичетата трябва някак да си изкарват прехраната. Последният й случай, обаче, е достатъчен за да й развали апетита. Когато я наемат да открие тийнейджърка, отвлечена в Другия свят, Южени се сблъсква с ужасяващо пророчество – пророчество разкриващо мрачни тайни от миналото й и твърдящо, че първородният син на Южени ще застраши бъдещето на познатия й свят. Сега Южени е желана мишена за всеки амбициозен демон и пройдоха от Другия свят, а тези които не искат да я забременят, желаят смъртта й. Южени се справя с Глок така добре както и с магически жезъл, но с такава задача се нуждае от наистина забележителни съюзници. Открива ги в лицето на Дориан – изкусителен феически крал, който си пада по бондидж-а, и Кийо – прекрасен превръщач, който дава ново значение на израза „животински магнетизъм“. Но когато враговете й стават все по-дръзки, а времето й изтича, Южени осъзнава, че най-голямата опасност тепърва предстои и се крие в тъмните сили, които се пробуждат вътре в нея…

Попаднах на тази поредица преди няколко години. Бях се зарибила по Анита Блейк, и след като изчетох всичко, което открих за нея, последвано от Мери Джентри, се втурнах да търся в нета за подобни книги. Една от поредиците, които открих и наистина ми харесаха беше „Академия за вампири“. Книгите ми харесаха и съответно реших да прочета още от творчеството на Ришел Мийд. И не останах разочарована.

„Синя луна“ от Лоръл К. Хамилтън

Добре дошли в света на Анита Блейк – некромант, съживител на зомбита и безстрашен екзекутор на вампири. Свят, в който свръхестествени създания, излезли от митове и легенди, живеят сред хората, а вампирите не са само сеещи смърт чудовища, но и прелъстителни любовници. Ричард, бившият приятел на Анита, е арестуван по обвинение в изнасилване в Майъртън, щата Тенеси. На карта са заложени не само неговата чест и професионалната му кариера, но и ревниво пазена тайна – след няколко дни ще настъпи пълнолуние и той ще се преобрази във върколак. Анита заминава при него с антураж от вампири, върколаци и леопардлаци, които да я охраняват с цената на живота си по заповед на Жан-Клод, вампир-господар и настоящ любовник на екзекуторката. Скоро Анита открива, че освобождаването на бившия й приятел ще бъде далеч по-трудно, отколкото е допускала. Някой прави черни магии… Някой, който е продал душата си на дявола.

издателство: ИК „Колибри“ превод: Иван Атанасов редактор: София Бранц художник на корица: Стефан Касъров ISBN: 978-954-529-834-9 2010

Ако трябваше да си купя тази книга, базирайки се на предходното издание от поредицата, издадено от това издателство, просто нямаше да го направя. Но купих книгата, преди да съм прочела предишната, а и бях прочела коментари на сайта на издателството, че този превод е по-добър от предишния. Е, това не е кой знае какво постижение, на фона на предишния провал, но купувайки книгата, аз не го знаех. Просто бях доволна, че една от любимите ми поредици продължава да бъде издавана на български, при това в съвсем прилични времеви темпове.

Определено се изненадах – превода се оказа приличен. Дори нещо повече. Естествено, като отдавнашен фен на поредицата имам своите забележки. Горещо препоръчвам на преводача и редактора да се запознаят малко повече с огнестрелните оръжия, муниции, кобури и употребата им. Много приятно впечатление ми направиха и бележките под линия, които така ми липсват в последно време. В тази книга бележки има, на място са и, струва ми се за пръв път в поредица, която чета, преводачът си е направил труда да пояснява ролята на герои и термини от предходни книги. Похвално!