Archive

Archive for the ‘прочетено’ Category

„Фар на мрака“ от Карина Хале – Експерименти с ужаса #1

"Darkhouse" by Karina Halle

Пери Паломино винаги е била малко странна. И макар да се бори с кризата на четвърт възрастта и със синдрома на завършването на колежа като всеки друг на двадесет и няколко години, все пак не можете да я наречете „обикновена“. От една страна е миналото й, което тя предпочита да се прави, че не се е случвало, а от друга е фактът, че вижда призраци. За неин късмет, това й е от ползва, когато се сблъсква с Декс Фори – ексцентричен продуцент на предстоящо уеб-шоу за ловци на духове. И макар бюджета на шоуто да е почти никакъв, а самият Декс да е подлудяваща я енигма, Пери моментално е привлечена от този свят, който едновременно заплашва живота й и я съблазнява с чувството за значимост. Обитаваният от духове фар на чичо й е идеалният стимул и фон за ужасяващата загадка, която разнищва тънката тъкан на периния разум и я кара да си падне по мъж, който също като най-опасните призраци, може и да не е какъвто изглежда.

Това ревю отново ще е по повод датата. Муахахаха! Какво да се прави, инфантилно е, но реших да го отбележа.

Сдобих се с тази книжка единствено защото беше на „примоция“. Подозирам, че все още е. Продава се безплатно. Как да не си я вземеш?!

Не очаквах много. Е, цената понякога лъже. Романът е страхотен дебют за авторката и много силно начало на поредицата. Бих казала, че си заслужава всяка стотинка, но… Да речем, че заслужава да си купите и останалите книги, които дори не са скъпи по амазонските стандарти. Но да се върна на книгата.

Прочетете повече…

„Наръчникът на Мегън Мийд за момчетата на Макгауънови“ от Кейт Брайън

"Megan Meade's Guide to the McGowan Boys" by Kate Brian

Момчета. Цели седем, ако трябва да сме точни.

Мегън е свикнала непрекъснато да се местят – типично е за дъщеря на военни. Но Южна Корея е последната капка. Тя настоява да остане в САЩ, за да завърши последните две години в гимназията. Затова родителите й се уговарят с приятели, Мегън да живее у тях, у Макгауънови… със седемте им сина.

Оказва се, че да съжителстваш със седем момчета си е като да си в чужда държава! Момчетата са разхвърляни. Цепят се на групичка (да не повярваш!) И най-гадното е, че двама от братята са Г-О-Т-И-Н-И. (Което е проблем, с оглед на това, че би трябва да са й „братя“) Мегън определено е на вражеска територия. Трябва да спечели сърцата на момчетата, без да разбие своето собствено.

А когато Мегън започва да си пада по единия от тях, борбата за внимание между събратята приема напълно ново измерение…

Какво се очаква от едно момиче?

Това вероятно ще е от кратичките ревюта. Лято е. И ме мързи. Отделно в тази жега трудно чета много сериозни произведения. Сещате се как е…

Мога да ви успокоя, че тази книга е идеалното лятно момичешко четиво. Бих го определила като тийн-чик-лит. Споко, не става дума за нещо сходно с онзи парцал „Клюкарката“. Героинята е съвсем обикновено и прилично момиче. Книгата е напълно подходяща за деца и юноши и на всичкото отгоре не се върти само около романтиката. И въпреки това е леко, весело и увлекателно книжле, с което да се забавлявате на плажа.

Прочетете повече…

Разкази и други животни – част 2

Денка Колева„Криви огледала“♥♥♥

Прочетох разказа в „Трубадурището“. Някъде неусетно (Хм, не баш – болката не е много страшна, за срама още нямам данни…) станах членка при тях. Ако се чудите каква точно го играя в екипа – за момента се определям като глуха кучка, виеща под трубадурски чардак. Но да се върнем на разказа…

Много женски разказ. За съжаление не в най-добрият смисъл на понятието. Доста захаросан сюжет. Буквално. Ако сте диабетик не ви препоръчвам подробните и нон-стоп повтарящи се описания на характерните панаирджийски миризми на захарен памук, карамелизирани ябълки, вишнев сироп и т.н. О, да – става дума за онзи, западняшки тип панаири. Да не се бърка с нашенските, където ароматът е на бира-скара, звуците не са от латерна, а от албума със златни хитове на Цеца и Фута бенд, а кривите огледала са онези, които евентуално са останали на Москвича на баща ви, след сблъсъка с паркирането на местните селски бекове. Но пак се отклоних…

Та в разказът има прекалено много въздишки, лирични метафори и прилагателни за поне още няколко произведения. Но въпреки това ми хареса. Или поне засега е сред по-добрите, които съм чела покрай новия ми хабитат. Има един много приятен готически привкус, въпреки вишневия сироп. Малко тъжен, меланхоличен и приятно мъглив, без да е напълно неразбираем за по-пошлото ми съзнание. Според мен би бил особено подходящ за тийнейджърки с любов към създанията на мрака. Но и за всички позастарели романтички, търсещи нещо леко и кратко за четене.

Патриша Бригс„Wishing Well / Желанието“ – ♥♥♥♥♥♥

Разказът е фентъзи, но фантазийният му елемент е много леко загатнат. Всъщност е чудесна, много земна, искрена, човешка история. За минималния си обем обаче е адски въздействаща. Признавам си, разплака ме. При това без да е кой знае каква драма. Но докосва… Пати Бригс за пореден път ме убеди, че е страшно талантлива авторка. Самата история толкова ми хареса, че още на следващия ден я преведох. Надявам се скоро да може и вие да й се насладите в Трубадурището.

Илона Андрюз„A Quеstionable Client / Клиент под въпрос“♥♥♥♥♥♥

Няма какво да ви опявам. Илона е номер едно! И този разказ не е изключение. Историята разказва за първата среща на Кейт Дениълс със Саймън. Това си е малко бижу за всички почитатели на поредицата. Отделно е чудесен начин да се запознаете със света на Кейт, който несъмнено ще се хареса на феновете на ърбън-фентъзито. Разказът си има приличен обем, включва няколко екшън сцени, много хумор, неочакван обрат и един куп свръхестествени същества. И е един от разказите, с които ще ви зарадваме съвсем скоро в „Сборище на трубадури“. Както се досещате, моя милост съвсем се е заиграла с преводите…

Жустин Ларбалестие„The Cruel Brother / Жестокият брат“♥♥♥♥

Попаднах на тази авторка доста случайно чрез сайта на Скот Уестърфелд, чиято съпруга е тя. Оказа се, че пише не по-малко увлекателно. Разказът е написан по мотиви от стара английска балада, която разказва за брат, който убива сестра си на сватбения й ден, понеже годеника й не е поискал разрешението му за ръката на момичето. Хем трагедия, хем е едно такова лирично… Сега сигурно се питате защо ви наспойлих със сюжета? Е, авторката определено е вкарала оригиналност, като заплита добре познати приказни герои в историята. Темата е малко… тежка/нелицеприятна/аморална… За някои вероятно ще е голяма гавра с приказката. За мен беше чудесна история, написана с подходящ стил и атмосфера. И определено ми хареса!

Кери Вон„Doctor Kitty Solves All Your Love Problems / Доктор Кити разрешава всичките ви любовни проблеми“♥♥♥

Както с по-горният разказ на Илона Андрюз, така и този е част от поредица. В случая става дума за поредицата за върколака и радио водещ Кити Норвил. Историята е кратичка, но забавна. Реално е част от първата книга на авторката от поредицата, но не е проблем да се чете и напълно самостоятелно. Свръхестественият свят на Кери Вон е сред любимите ми ърбън-фентъзита. Много хумор, екшън, забавни обрати. Но освен това е и най-сериозният поглед към върколашкия живот, на първо място заедно с книгите на Кели Армстронг за Елена Майкълс. Определено препоръчвам на феновете на жанра. Този разказ вече излезе в Трубадурището. Спокойно можете да му се насладите тук.

„Нежно ме убивай“ от Сара Крос

"Kill Me Softly" by Sarah Cross

Миналото на Мирабел е забулено в тайна, от трагичната смърт на родители й до недомлъвките на настойничките й, защо не трябва да се връща в родното си градче Бо Риваж (* от френски, букв. Красивият бряг). Отчано нуждаеща се да види града, Мира бяга от къщи само седмица преди шестнадесетия си рожден ден и открива свят, какъвто не си е й представяла.

В Бо Риваж нищо не е каквото изглежда – странното, бледо момиче с нездрав интерес към ябълки, противният плейбой, който се държи като звяр с всички, и доблестният момък, който си пада до девици в беда. Тук приказките се случват наистина, проклятията се пробуждат, а древните истории се разиграват отново и отново.

Но приказките не са само красиви и не винаги завършват с „…и заживели щастливо“. Мира има собствена роля, приказно предопределение, което да прегърне или отхвърли. Докато се бори да контролира съдбата си, Мира е въвлечена в живота на двама братя със собствени проклятия от зли феи… братя, които споделят мрачна тайна. А тя ще окрие, че любовта, също като приказките, може да има страховити остриета и скрити трънчета.

Отдавна не съм ви писала. Мързи ме. И съм се задълбала в превеждане. И… просто си намирам извинения. А на всичкото отгоре е петък. И е време за чисто визуални литературни прелести. Това ревю ще е опит за „3 в 1“ – корица, която ме кефи + книга, която смятам, че наистина си заслужава + опит просто да ви споделя набързо впечатления, било то кратки, неукрасени и не особено консистентни…

Първото, което ми направи впечатление в книгата не беше нито анотацията, нито корицата, а заглавието. Не съм сигурна колко от вас си спомнят „Killing Me Softly“ на Лорин Хил. Силно подозирам, че още по-малко са онези от вас, които са слушали оригинала на Робърта Флак. Истината е че аз обожавам и двете версии на песента. И напоследък все по-често си я припявам. За ужас на съседите ми… Препоръчвам. Да чуете песента де, не да експериментирате с търпението на съкооператорите си.

Горното в комбинация корицата на книгата накараха романтичката в мен да надигне глава и да изпълзи с ръмжене от розовата си, облицована с кадифе бърлога. Да, знам – на много от вас точно тази корица ще им дойде прекалено момичешка, сладникава и претруфена. Истината е – хич не ме ебе. На мен си ми харесва!

Та, напред към същинското съдържание, което е важното в случая. И вярвам би се харесало на почитателите на фентъзито в по-модерните му форми.

Прочетете повече…

„Академия 7“ от Ан Остерлунд

"Academy 7" by Anne Osterlund


С минало, прекалено ужасно дори да бъде описано, и празно, самотно бъдеще насреща си, Ерин Ренинг е шокирана да спечели място в най-елитното училище във вселената. Ерин е най-добра във всичко в „Академия 7“, освен по „дебати“, където Дейн Мадусин, синът на един от най-влиятелните хора в Алианса, редовно я надприказва. За щастие, Ерин редовно го надхитрява във физическите битки. Те са първенци на випуска си, докато Дейн не поставя всичко на карта, а Ерин бива неволно въвлечена във фиаското. Когато на двойката е наложено групово наказание се заформят неочаквани приятелство и романс. Но и Дейн, и Ерин крият опасни тайни, а двамата са свързани по начин, по който не са си и представяли…

Пак се забавих с ревюто на тази книга и спомените ми се поразмиха. Затова ще се наложи да се задоволите с доста лаконични впечатления.

Този роман е от онези, за които пиша ревюта най-трудно. Не е нещо умопомрачително и земеразтърсващо добро. Няма да ви го хваля и препоръчвам. Но не е и от онези книги, за които ме сърбят слюнчените жлези, за да ги изтролирам надълго и нашироко. „Академия 7“ е някъде по средата – нито добра, нито лоша. Посредствеността в моя свят е вероятно по-голям грях и от пълната некадърност, защото тези произведения с времето се сливат в едно голямо, безцветно и незапомнящо се нищо…

И все пак, трябва да бъда обективна. Този роман е сред по-добре написаните книги, които съм чела от категория „нищо особено“. Ако взема под предвид и опита на авторката, който е доста скромен, то си е много добро постижение. За съжаление не останах особено доволна от историята и най-вече от развитието й.

Прочетете повече…

„Животът ми като зомби на бяла отрепка“ от Диана Роуланд – Зомби на бяла отрепка #1

"My Life As a White Trash Zombie" by Diana Rowland

Ейнджъл Крофорд е неудачница

Живеейки с безхаберния си баща-алкохолик сред блатата на южна Луизиана, тя е незавършила гимназия жена, пристрастена към хапчетата и с криминално досие, и е загубила бройката на скапаните работни места, от които е уволнявана. Бидейки вече на пробация по углавно престъпление, изглежда сякаш Ейнджъл никога няма да се измъкне от низходящата спирала, в която е изпаднал животът й.

Така е до деня, в който тя се събужда в спешното отделение след предозиране с обезболяващи. Ейнджъл има спомени, че е преживяла ужасяваща катастрофа с кола, но по тялото си няма и следа. За да стане още по-странно, тя получава анонимно писмо, казващо й, че я чакат на работа в моргата на околията – и че това е предложение, което не бива да дръзва да откаже.

Преди да се усети, тя вече се трябва да се справя с якото зарибяване по един определен готин заместник-шериф и чисто ново пристрастяване: непреодолим глад за мозъци. На всичкото отгоре, моргата й се пълни с убитите от сериен убиец, който обезглавява жертвите си – точно, когато тя е най-гладна!

Ейнджъл ще трябва бързо да се вземе в ръце, ако иска да запази работата си и да не се разпадне отново. Защото, ако не успее, е жива умряла.

Буквално.

Същинското ревю на тази книга може да прочетете в най-новия, 7-ми брой на „Сборище на трубадури“. Вероятно би трябвало да кажа, че ревюто е написано специално за Трубадурището, но не обичам да ви лъжа. Това ревю е написано с най-голямо старание и пеперудки в стомаха (и главата) специално за Гост. Защото… ами просто защото си поиска 🙂

Прочетете и останалото в броя, забавно се е получило! 🙂

И за да не ви оставям съвсем прелъстени и изоставени, ето ви с какво си губя времето напоследък. Тематично е 🙂

Zombie Misfits

оригинално заглавие My Life As a White Trash Zombie
автор Диана Роуланд / Diana Rowland
издател DAW
дата на публикуване май 2011
бг издател няма
поредица Зомби на бяла отрепка / White Trash Zombie
пореден номер 1
сходни книги
възрастова насоченост 16+ – определено си е за пораснали книгата, при това няма почти нищо сексуално, но пък откъм откровените и достоверни сцени на насилие, трупове и най-вече заради употребата на забранени субстанции
тип поредица незавършена поредица
оценка – последното сърчице е леко подарено, по-скоро е половинка
откъс първа глава

Разкази и други животни – част 1

Миналата седмица ме тръшна вирусът, дето обикаля напоследък. Крива нива! С хрема много трудно се чете от какъвто и да било носител. Затова четох разкази. Най-вече. И защото имаше няколко, които „отлагам“ от години. Идеята да се пишат ревюта за разкази ми е леко в разрез с разбиранията, но си има и своите поддръжници. И така, ето какво мисля за прочетеното:

Прочетете повече…