Архив

Archive for the ‘общи приказки’ Category

Конкурс на издателство „Хермес“ за първа книга

18 февруари, 2012 22 коментара

Рядко ви пиша напоследък нещо различно от мнения за книги. Обикновено го правя, когато нещо ме впечатли достатъчно, но най-вече, когато се възмущавам. Все се надявах след миналогодишните глупости на българските книгоиздатели, да няма за какво да простирам тук. Но явно няма да ми се получи.

Случайно разбрах за конкурс на издателство „Хермес“ за първа книга. Явно организиран за вече шести пореден път. Ето и линк към информацията за конкурса:

Шести национален литературен конкурс „Хермес“

Идеята е страхотна. Само дето, ако се зачетете малко по-внимателно, ще забележите, че сред единствените 2 условия в конкурса се мъдри възрастовото ограничение 30?!

И с този дребен факт, този конкурс влиза директно в класацията ми за най-тъпи издателски конкурси, заедно с „Малкото голямо четене“ и конкурса за идеалната двойка на „Кръгозор“.

Защото няма никаква смислена логика в такова ограничение. Нима за издателите начинаещите автори над 30 са „стари“? На каква база е 30? Защо не 25? Или 33? Или 47? Кой определя кога свършва младостта?

Разбирам да беше примерно само за ученици. Или само за студенти. Готова съм да приема разделение на различни категории, стига да са обосновани. Примерно конкурс само за жени автори, или само за мъже. Или само за лекари-гинеколози. Или пък за пенсионери?

Само дето за мен „млад автор“ означава начинаещ автор, а не автор до еди колко си години.

Да спомена и че теориите как „младите“ хора в България биха предпочели да четат книги от техни връстници ми се виждат пълни глупости. Повечето книги, издавани у нас не съдържат информация за възрастта на автора, още по-малко за възрастта, на която авторът реално написва творбата си. Голяма част от читателите ни (че и преводачи, редактори и издатели) дори не произнасят и изписват правилно имената на авторите, камо ли нещо друго.

За да бъде интересна една книга на „младежите“ е важна темата и таланта на автора, а не възрастта му. А като се замисля, дори и горните неща не са изискване, за да бъде една книга популярна и четена. На пазара има изключително слаби книги от некадърни автори. И се издават и се купуват…

Само за статистиката, по данни от интернет и мои скромни сметки, с това ограничение издателството би отхвърлило от конкурса си автори като Агата Кристи, Джоан Роулинг и Стефъни Майър. Е, съдба. Явно такава е съдбата на нашенските издателства…

Искрено се надявам някъде да има и по-далновидни издатели. И се надявам подобни възрастови дискриминации да не разочароват и спират „престарелите“ автори, които имат неблагоразумието да напишат книга след 30 години…

Обзор на годината

24 януари, 2012 18 коментара

Изтече една година откакто започнах да пиша този блог и да споделям впечатленията си за прочетеното, а и не само. Прочетох доста, точните бройки можете да видите на съответните страници на блога. За съжаление, не успях да ви опиша всичко. Донякъде от мързел, донякъде поради факта, че се занимавах с какво ли още не – превеждах, губех си времето с форуми, рисувах…

Когато започнах да пиша този читателски дневник нямах никаква идея колко всъщност време отнема ревюто на една книга, как точно се пише такова, дали мога и дали трябва. Всичко започна по-скоро като експеримент, с цел проверка на точната бройка книги, които прочитам през годината. После реших да добавя и страницата с поредиците, които следя. Най-вече за лично мое удобство, но все си мисля, че би могла да бъде полезна и за вас. С течение на времето все повече усложнявах ревютата си с разни линкове, правилни корици, лично преведени откъси и прочее информация. Не знам доколко се възползвате от нея, но от личния си опит в търсенето на книги за прочит, съм открила, че линковете много помагат, а е по-лесно да не се ровиш сам.

Нямам идея колко хора в действителност ми четат глупостите. Малко от вас се обаждат и оставят коментари. А аз много се радвам на коментарите. Дано през следващата година получавам повече такива, защото иначе оставам с впечатлението, че си говоря сама 🙂

Продължавам да се опитвам да разнообразявам блога, да добавям нови рубрики, уиджети, страници… Бих се радвала, ако споделите какво ви харесва, какво ви липсва, всякакви мнения и препоръки (и виртуални почерпки) можете да добавите тук като коментар или пък на други места сред страниците и постовете.

Да се върна на темата: През годината четох най-вече ърбън фентъзи, свръхестествени романси, доста юношеска литература, малко фантастика, най-вече под формата на дистопии, и не на последно място – еротика и порно (да си сложа тага за повече хитове). Повечето прочетено бе на английски, защото българските издатели доста ме разочароваха с избора на издания, с некачествени преводи, липса на редакция и т.н… Сдобих се с Киндъл, който просто прероди пристрастения читател в мен и доста подпомогна бройката на прочетеното. Огромна част от книгите, които прочетох бяха част от поредици. Явно това е последната тенденция в литературата – да се издават н-логии и отворени поредици, най-вече с чисто комерсиална цел.

За съжаление, през годината не прочетох почти нищо от български автори. Единственият представител на родните писатели бе Евгени Черепов. Но макар и сам, държа да отбележа, че разказите му наистина си заслужаваха и искрено се надявам той да продължи да пише и издателите да оценят таланта му.

Не смятам да ви занимавам с разни точни бройки и проценти. И все пак ми се иска да отбележа някои върхове и спадове сред прочетените книги. Пък и макар и чисто виртуална, такава равносметка си иска патос (и водещи – аз бих избрала проф. Вучков и проф. Вучков; балет – с оглед на жанровата тематика, нека да е Максимус; знайни и незнайни бг музикални звезди – какво е подобно събитие без Веско Маринов, Остава и Преслава?!). Поради липсата на изброеното в скобите, ще се наложи да се задоволите с елементарен HTML…

Повече информация

Открийте разликите

22 декември, 2011 3 коментара

Пиша си аз тука в блога, наваксвам с ревютата, но нали съм си завеяна, заплеснах се по книгите на поредното издателство. И случайно попаднах на интересна корица. Корица, която ми се стори странно позната. Загледах се, порових се още и о, чудо: ами те са като две капки вода, като бобчета от една шушулка, като прасенца от едно прасило… Сравнете сами:

Първата корица е на нашенското издание на книгата „Wake“ на Лиса Макман, книга първа от поредицата „Dream Catcher“. Ако не ме лъжат паметта и Тери, книгата бе издадена у нас някъде през март, тази година. Аз си спестих купуването и четенето на българското издание, по ред причини. Но и тогава ми направи впечатление, че корицата някак няма нищо общо със съдържанието (както и май всичкия текст по корицата, де).

Интересното е, че втората книга е ново издание на „Sister Light, Sister Dark“ от Джейн Йолен, първоначално издадена през 1988. Новата книга би трябвало да е издадена през август тази година. Забавното е, че като чета анотацията на книгата, корицата много повече й пасва, да не кажа, че все едно си е правена специално за нея. Като гледам кориците и на предишните издания на книгата, очевидно това е тематиката и символиката на романа.

Към момента не можах да открия художник, на нито една от кориците. Моля, ако някой притежава хартиеното копие на „Бдението“, да ми помогне: пише ли там име на художник или източник на корицата?

Е, всъщност, не е важно. Този пост е в графа глупости, на които попадам, и са ми станали интересни…

Молба за помощ – форумен трол търси нов дом

29 ноември, 2011 12 коментара

Обръщам се към читателите на този блог с молба за помощ. У дома живее форумен трол, който се нуждае от нов дом – търси се подходящият за него форум. Вече застудя, зимата чука на вратата, а Тролик все още е безпризорен и самотен.

Какви са изискванията на трола:

  • Форумът трябва да е относително активен и под активен визирам не броят на темите или потребителите му, а посещаемостта, актуалността на темите и участието на потребителите в тях.
  • Средната възраст на потребителите е желателно да е поне над или около 18 г. Тролът обича децата и може да общува с тях, но се нуждае от по-задълбочени и сериозни разговори, на теми и интелектуално и емоционално ниво, характерни за възрастните.
  • Разнообразна полова принадлежност на потребителите. Тролът не си пада нито по кокошарници, нито по коч-компании. Може при необходимост да вирее сред посочените, но се нуждае от смесена компания, за да се наслаждава максимално на комуникацията.
  • Разнообразие на темите във форума. Тролът би могъл да се впише и в някои по-тесни рамки, но предпочита разнообразието и има най-различни интереси.
  • Тролът се интересува от литература, кино, изкуство, някои спортове, хубави жени, кулинария, относително от програмиране и компютърни игри, що-годе всякаква музика. Съотвено търсим форум с такава тематика, ако е възможно за повече от една от темите.
  • Тролът има творчески наклонности – ако форумът му даде поле за тяхната изява, той би бил изключително щастлив.
  • Българският език и употребата на кирилица са доста желателни. Тролът владее и английски, но предпочита нашенски форум.

Противопоказания:

  • Тролът ненавижда човешката глупост, невежеството и безхаберието. Форуми с преобладаваща неграмотност или ниско ниво на интелект и обща култура го влудяват и са крайно неподходящи.
  • Тролът е леко алергичен към момичешки тип форуми. Розовото, прекалено многото картинки, анимации и блещукащи ефекти, никнеймове съдържащи „лейди“, „бейби“ и „малката“ му докарват уртикария и лека форма на диария.
  • Тролът не обича непрекъснатото мерене на пишки и всичкознаене. Не понася гурутата, хейтърите, перченето и егоцентризма. Доказването на теза без аргументи го докарва до гърчове и места с подобни практики са крайно неподходящи.
  • Тролът не понася двоен стандарт и избирателно и/или некачествено модериране. Склонен е да спазва установените правила във форума, но те задължително трябва да бъдат еднакви за всички (освен ако противното специално не е указано и обосновано). Калпавото модериране много дразни трола, така че ако форума няма поне няколко опитни, безпристрастни и компетентни модератори, той не е подходящо място за Тролик.
  • Ако тролът хареса форума и се засели в него, той се стреми да почиства мястото от разнообразни грешки, да посочва проблеми и да предлага подобрения. Ако форумът не е склонен да признава такива евентуални проблеми, не се стреми към подобряване и не прави разлика м/у значенията на думите „спор“ и „кавга“, той не е нашето място.
  • Ако се нанесе при вас, Тролик е склонен по всякакъв начин да помага да потребители или админи, особено, ако бъде помолен за помощ, но не понася труда му да отива на вятъра, а съветите – в кошчето.
  • Тролът препочита откритата комуникация и твърдо защитава значението на думата „форум“. Задкулисната комуникация и прекалената употреба на лични съобщения, не му харесват.

Положителни качества на Тролик:

  • Доста възпитан и културен. Обикновено използва книжовен български език, рядко се конфронтира, не обижда и се опитва да бъде приятелски настроен.
  • Относително грамотен. Пише по-скоро дълги постове, но се старае винаги да се обосновава.
  • Тролик се смята за доста интелигентен и с богат опит и обща култура. Има мнение почти по всякакви теми и е готов да го сподели и обоснове.
  • Ако Тролик ви хареса, той направо ще се пренесе да живее във форума. Лоялен е, ще го защитава, пази, рекламира и посещава често. Дори ако го разочаровате или засегнете, е склонен да изчака яда да му мине, преди да реши да ви напусне. Ако е обиден на форума, обикновено дава ясни признаци за това, но не е прекалено мелодраматичен.
  • Тролик понася критиката, когато е обоснована и дори е склонен да я приема и да признава грешките си, ако го убедите, че не е прав.

Отрицателни черти и вероятни странични ефекти:

  • Тролът обича да убеждава околните и се опитва чрез доводите си, да доказва правотата си. Това може да доведе до навлизане в спорове и дискусии, но в никакъв случай до реални кавги и дрязги. Води се от принципа „в спора се ражда истината“, което не винаги останалите потребители разбират.
  • Тролът забелязва всякакви бъгове, нередности и грешки и не се колебае да ги посочва, поради което може да ви се стори прекалено критичен.
  • Макар и трол, той е чувствителна душа. Ако го обидите, засегнете или му се подиграете, той няма да го забрави.
  • Тролик е веселяк, но понякога има леко странно чувство за хумор.
  • Тролик взима работата и творчеството насериозно и не е склонен да толерира или адмирира почини „през куп за грош“. Не оценява нескопосано свършените неща, но от друга страна забелязва и поощрява старанието, дори при ниски резултати.

Ами това е. Не знам дали някъде там сред вас, читателите на блога ми, ще успеем да намерим нов дом на Тролик, но искрено се надявам. Гарантирам, че не е заразен, добре е дресиран и би могъл да бъде приятно и екзотично допълнение за вашия форум.

Операция „Детството на един книжен плъх“

11 октомври, 2011 6 коментара

Привет!

И този петък пропуснах специалната си темичка. Но пък имам нещо по-добро.

Наскоро ходих на гости на баба и дядо и реших, че е крайно време да спася някои от любимите си детски книжки, които отдавна някой беше качил на тавана на къщата. Слава богу, мишките не им бяха видели сметката. За съжаление не успях да открия всичко, което търсех из купищата кашони. Не можах и да взема всички – нямам толкова място у нас. Много е тежко да трябва да оценяваш и претегляш коя книга ти е по-скъпа, кой детски спомен е по-свиден, кое да спасиш, за да може и детето ти да го прочете…

Е, каквото – такова. Ето ви някои от заглавията, които успешно бяха „спасени от изяждане“. Малкото голямо четене, но в мой, домашен вариант.

заглавие: „Големия Лин и Малкия Лин“
автор: Чжан Тян-и
превод от английски: Светозар Златаров
илюстрации: Уа Чун-ю
корица: Лазар Коцев
издателство: Народна младеж
година на издаване: 1961 г.

Запомнила съм тази книжка като изключително оригинална приказка за две бедни китайчета и приключенията им в света на богатите, алчните и самовлюбените. Почти нямам спомени, освен че на места ми напомняше за „Пинокио“, но в повечето време не бе сравнима с нищо друго, което бях чела до тогава.

заглавие: „Истината за бебетата“
автор и илюстрации: Мари-Клод Моншо
превод: д-р Иван Тричков
издателство: Медицина и физкултура
година на издаване: 1985 г.

заглавие: „Бебе на нулева възраст“
автор и илюстрации: Мари-Клод Моншо
превод: д-р Иван Тричков
издателство: Медицина и физкултура
година на издаване: 1985 г.

Горните две книжки са чудесен начин да запознаете децата си за разликите м/у половете, откъде и как идват бебетата и всякакви такива трудни за родителите въпроси. Незабравими илюстрации!!! Написана е изключително достъпно, просто и най-важното – достоверно и без заобикалки. Препоръчвам ги на всички майки.

заглавие: „Мравките не се предават“
автор: Ондржей Секора
превод: Емилия Карл Лещова
илюстрации: Ондржей Секора
корица: Иван Тонев
издателство: Народна младеж
година на издаване: 1961 г.

За съжаление от тази книжка ми липсват първите 10-ина страници. Но все пак се радвам, че я имам. Навремето филмчето за Ферди Мравката беше изключително популярно. И много се изненадах, когато тогава открих, че той е много по-стар и още баща ми е чел за него. Книжката е едновременно приказка, но и доста приятно запознава децата с физиологията на мравките и останалите насекоми. Хем приятно, хем полезно четиво. Отново страхотни илюстрации, някои от които цветни.

заглавие: „Пази се от боята!“ – истории в картинки за тримата глупаци
автор и художник: Доньо Донев
издателство: Български художник
година на издаване: 1984 г.

В днешно време това май е единственият начин да науча детето, че анимацията далеч не е само „Картуун Нетуърк“, а много преди Чаудър и Флапджак, майсторът Доньо Донев е създал своите незабравими Трима глупаци. Истории и смешни, и поучителни. Единственото, което ми липсва в тази книжка е характерния възглас от филмчетата „Ъ!“ и мелодийката „А-а чип-чип…“

заглавие: „Призказки за здравето“
издател: Централен комитет на БЧК
година на издаване: 1986 г.

Малък сборник от разкази и приказки, които помагат на родителите да научат децата правилно да се грижат за здравето си. Простичко, но полезно, особено за безкрайно изморените като мен от непрестанното повтаряне на „Измий си ръцете!“, „Загащи се!“, „Не, не късай цветята в парка!“ и други подобни…

заглавие: „Приказки за злояди деца“
автор: Красимир Дамянов
художник: Киро Мавров
издателство: „Български писател“
година на издаване: 1989 г.

Горещо ви препоръчвам тази книга. Разказите в нея са както за деца, така и за възрастни. И приказни, и смешни, и малко тъжни. Много напомнят на приказките на Джани Родари. Кулинарните истории на Красимир Дамянов, са по-скоро малки картички от съвременното българско ежедневие. До болка истински и валидни и днес, толкова години след настъпването на демокрацията. Дъщеря ми все още не вижда скрития смисъл в тази книга, а се наслаждава на приказките преди заспиване, както и аз преди толкова години. Но съм изключително доволна от избора си да я спася, защото четейки я днес, откривам напълно различни послания в иначе кратичките истории. Ако я откриете, задължително я прочетете, дори и да нямате проблеми с храненето.

заглавие: „Пътешествието на Синята стрела“
автор: Джани Родари
превод: Никола Иванов
художник: Хосе Санча
издателство: Народна младеж
година на издаване: 1958 г.

Както и останалите произведения на Джани Родари, и този роман ме докосна и остави в мен незабравими спомени. Това може би е най-тъжната негова книжка, която съм чела. Поне с такива спомени съм останала. Смятам първо насаме да си я припомня, преди да я връча на детето.

заглавие: Библиотека „Детска радост“ #4 – Северни приказки
издателство: Народна младеж
година на издаване: 1964 г.

Миниатюрни книжки с приказки, от които, за съжаление, не успях да открия всички. Оригинални приказки на северните народи, много удобни за „преди лягане“.

заглавие: „Туфо Рижият пират“
автор: Георги Константинов
художник: Симеон Спиридонов
издателство: Отечество
година на издаване: 1987 г.

Невероятен роман за деца включващ „Един дълъг ден“, „Туфо на село“, „Туфо Рижият пират“, „Туфо на училище“ и „Туфо космонавт“. Колко много съм се смяла с този чудесен риж котарак далеч, далеч преди да открия котаракът Гарфийлд. Нямам търпение да запозная хлапето с този уникален представител на семейство Котки и щурите му приключения.

заглавие: „Хитрините на Муса“ – албански народни приказки
превод от руски: Дона Минчева
художник: Иван Кирков
издателство: Народна младеж
година на издаване: 1962 г.

Още една книжка с приказки, които се отличаваха от западните и българските и ме запознаха със съвсем различна култура. Илюстрациите също са оригинални и много колоритни.

заглавие: „Храбрият Азмун“
автор: Дмитрий Нагишкин
превод: Мария Грубешлиева
илюстрации: Дмитрий Нагишкин
корица: Данаил Донков
издателство: Народна младеж
година на издаване: 1958 г.

Чудесна книжка с амурски приказки. Не помня много, освен че ми бяха много интересни и безспорно различни от западните и традиционните български и руски приказки, които бях чела навремето. Надявам се скоро да си я припомня. Излюстрациите вътре наистина си заслужават да бъдат отделно споменати – чудесни графики, илюстриращи сюжета на историите, изпълнени в класически стил, и страхотна детайлност.

Честит 15-ти Септември!

15 септември, 2011 4 коментара

Честит 15-ти септември!

Честит първи учебен ден на всички ученици и родители!

Тази година и аз съм от щастливите родители на първолаче. Детето порасна и вече е ученичка. Това е един от най-щастливите моменти в живота на едно семейство! Прекрасен миг на гордост, умиление, малко притеснение, въздишки, сълзи и усмивки! Пожелавам на всички ученици и техните родители успешна учебна години, повече поводи за радост, хубави оценки и много приятни моменти!

За съжаление не мога да пропусна да спомена и лошите страни от първия ми сблъсък с днешните училища. Аз не съм от родителите, които избират началното училище на детето си дълго и трудно. Най-вече се интересувах от местоположението му – да е близо до вкъщи, за да спестя и на детето и на себе си дългото пътуване, особено в по-студени дни. Е, училището, което избрахме е близо до дома ни, има голям двор, уеб сайт, обучение по чужди езици и компютри, не лоша база и изобщо – нямаше причина да търся нещо повече или по-специално…

Подадох необходимите документи и ни класираха и разпределиха в една от паралелките. Посетихме още лятото първата родителска среща, запознахме се с бъдещата класна, разказаха ни някои неща и подадохме още документи, този път за ЗИП, която за всеки клас е различна.

Изнанадата предстоеше, когато миналата седмица, отидох за втора родителска среща и се оказа, че е създадена още една нова паралелка за първи клас, и детето ми по незнайни причини е преместено в нея. Не протестирах – все пак паралелките не се избират при подаване на документите. Освен чисто новата паралелка, се сдобихме и с чисто нова класна – много симпатична жена, с опит и много приятно излъчване. Само дето не я бяха известили навреме, че ще поеме първи клас в това училище и както и за повечето родители, и тя се налагаше тепърва да се ориентира в училищната сграда. Заедно с новата паралелка вървеше и нова класна стая. Другите първи класове имаха спретнати, украсени, чисти и широки класни стаи. Оборудвани с шкафчета и всичко необходимо. Нашата „нова“ класна стая се оказа по-малка, задушна, с мухъл по стените и други петна, никаква украса (ако не броим изпочупеното и изпопадало пано в дъното на стаята), никакви шкафчета, от малкото осветителни тела на тавана светеха само 3 „пръчки“, за капаци на лампите дори не говорим – кабелите си висят, добре че са високо…

Е, на родителската среща не присъствахме всички родители, но се наложи набързо да се запознаем и организираме, за да внесем поне малко ред в стаята. Да, в училището все още течаха ремонти, но нашата стая не беше в дневния ред. Та с малко повече ентузиазъм и лични средства и сили мухълът бе почистен, стените и таванът боядисани, окачихме завеса пред паното – дотолкова може да се направи от „направи си сам“ майстори само дни преди 15-ти септември. Щяхме да подменим и осветителните тела, но ни беше казано, че това е работа на човека по поддръжката. Обещаха да ни закупят и шкафчета и някак да ги вместим в мъничката стая. Сблъскахме се и с най-близката тоалетна. Драги родители, проверявайте тоалетните, които вашите деца ще посещават! Задължително!!! Не се измъквайте с думите „гнус ме е“, защото децата ви няма да се погнусят, а хепатитът е още по-гнусен! Уведомиха ни, че дори в момента тече ремонт на някои от тоалетните в училището. По 17 хил. лв. излизал ремонтът на една тоалетна (цитирам, какво сподели директорката). За съжаление, именно най-близката тоалетна до стаите на първокласниците, не бе планирана за ремонт. Е, посещавала съм тоалетни на гари – тук ситуацията далеч не бе чак толкова трагична. Не беше и толкова мръсно. Но! Преставете си деца на 6-7 годинки, които се налага да ходя в тоалетна с тоалетна чиния, но без седалка! НИКАКВА СЕДАЛКА! Да не говорим за „лукс“ като тоалетна хартия, сапун… Естествено повдигнах въпроса. Нещо ми обясняваха как имало някъде ремонтирани, как така си ходели децата… ?!! В крайна сметка обещаха нещо?! да се оправи.

Е, днес вече открихме годината. Чудесен празник, знамето, попа, БТВ… Стаята, благодарение на родителския труд и усилията на класната, светеше чиста и украсена. На децата им хареса. Раздадоха ни безплатните учебници. Някъде някой по телевизията разправя, как щяло да има втори комплект, за да спестим тежестта на децата. Много хора, включително и майка ми са останали с впечатление, че ще има такива. Коплектът е един! Говори се и за безплатна закуска. Е, само три дни в седмицата щяла да бъде. А, и хайде още по 50 лева на дете за допълнителни учебници и помагала.

От шкафчета нямаше и следа. Лампите си бяха в същото състояние. Тоалетните седалки… мне, нямаше такива, а тоалетните са отворени, като да се предполага, че децата ще ги ползват. Попитах заместник директорката по тези въпроси. За какво ни били шкафчетата, това не било детската градина, в другите стаи имало, щото били стари, пък и нямало място къде да ги сложим?! Лампите не били ли достатъчно, тъмно ли било, хм, странно? Тоалетните – ама те така си ходели децата, а седалки – скоро ще сложат, дали утре, дали „друг път“, когато…

А, забравих да спомена, че именно тази злочеста паралелка съв стая, неподготвена от училището, което е длъжно да го направи, защото получава дотации за всяко дете, та именно там странно са събрани повечко деца с малко по-мургав тен. Не че не са българчета, същите като моето дете. Не че именно с родителите им не се хванахме да оправим стаята. Не мога на документи да докажа, че именно в тази паралелка някак са отделили някои деца. На теория – всичко е случайно. Само дето не съм сляпа, нито глупава. Нямам нищо против циганите. Имам много против завоалирания расизъм. Всички плащаме данъци в една държава, да разделяш децата на по-светли и по-тъмни е грозно, глупаво, нелогично… и незаконно. Мне, не мога да дам доказателства за последните си твърдения. Не търся и обяснение от учители, директори… Споделям ви обикновените си човешки наблюдения.

Добре дошли в първи клас! Добре дошли в училище! Добре дошли в България!

Едно време букварчето започваше с „Аз съм българче“. В учебниците на дъщеря ми не можах да го открия… Но в крайна сметка, за мен то си остава стихотворението, което всяко дете трябва да научи в първи клас, стихотворението, което да го научи да чете, да бъде ученик, човек и българин!

Аз съм българче
Иван Вазов

Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.

Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам –
първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.

Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.

Честит 9-ти Септември

9 септември, 2011 1 Коментар

Честит 9-ти септември!

Честит ден на победата над хитлеризма в България!

Сега вероятно много хора биха надигнали глас над подобен поздрав. Отдавна у нас вече не се чества този празник. По разни и разнообразни причини. Но за мен датата продължава да бъде повод да бъде отдадена чест на хората, загинали за поредното ни освобождение. Хора борили се за идеали, дали живота си за България.Независимо от последиците след Деветосептемврийския преврат, за мен е важно да отдам чест на тези герои и да си припомня историята.

В крайна сметка много други държави също имат проблеми след падането на хитлеристите, също страдат от последвалите политически и социални промени. Но продължават да честват своя ден на победата. У нас тази дата вече е повод за дрязги, раздори и грозни политически прояви – и това само дни след светлата дата на Съединението. Дни след като всеки се кълне в единството и преклонението пред падналите за свободата на отечеството ни.

Е, не искам да влизам в полемики. Ако някой се чувства засегнат от поздрава ми – не е нарочно. За всички, които споделят мнението ми – нека днес си припомним идеалите на борците за свобода и равноправие на всички раси и народи, нека не забравяме поуките на историята и дано никога вече не допускаме още една световна война!