„Малкото голямо четене“ – заключение

Ако някой се интересува, как се разви сблъсъкът ми с „Малкото голямо четене„… Ами никак. Предишния път се отказах да продължавам комуникацията с организаторите и реших, като един буден гражданин да се обърна към Господари на ефира.

Блажени са верующите.

Книжарница в Пловдив

Този уикенд се поразходих до Пловдив. И естествено направих и задължителната врътка на Главната. И колко приятно се изненадах, когато открих, че там – между изконните магазини за парцалки, офуфки и дрънкулки – е изникнала книжарница. Голяма книжарница. Гоооооооляяяяяяяяяяяма книжарница!

Е, може и да е само 2 етажа, но изпълнени с книги. И с достатъчно място за купувачите – за да могат и да минават, но и да се заглеждат. Дори с големи меки кресла за четене. С детски кът. С аквариум с костенурки!

Абе, хареса ми! Единственото, което може да се желае е малко повече осведоменост на продавачките. Но все пак са учтиви и готови да помогнат, но без да досаждат и да ти дишат във врата.

Винаги съм обичала книжарниците, а тази е много приятно допълнение към останалите приказни местенца в любимия ми Пловдив. С много завист бих казала „Густо, майна!“

Влязох вътре случайно, с обречената надежда да си намеря калъфче за Kindle-a (уви и там няма), а се застоях. Всъщност, направо се забравих. Естествено не устоях, въпреки изричната забрана да си купувам книги, докато не си „изплатя“ Kindle-a, и си взех няколко под предлог, че „са с картинки“ (поне 2 от тях):

• „Sin City #4: Жълтото копеле“ от Франк Милър
• „Годината на върколака“ от Стивън Кинг
• „Страхотии – ужасии: Най-страшните български приказки“ от Стоян Вълев

Надявам се четенето на тези книги да ми донесе поне такова удоволствие, както обикалянето в тази чудесна книжарница…

Имам си Kindle

Ура! Имам си Kindle!

Напълно неочаквано по-добрата ми половинка ми подари Kindle. Това е още по-готино отколкото да ми подарят книга – да ми подарят… колкото си искам книги 🙂

Е, по принцип книгите сама трябва да си ги набавя 🙂 Но идеята да спра да чета на CRT монитор е повече от добра. Това може да се окаже спасението за очите и врата ми.

А Kindle-ът е много готина играчка. Страшно е лек, държа го както едно време държах дъщеря си след като се роди – все се притеснявам да не го счупя. Като дизайн не е зле измислен, има си клавиатура, която все още не съм ползвала. Все още се боря с файловата му система и менютата и всичко. Откъм софтуер е можело да се постараят малко повече, кой знае кой смотан индиец се е правил на умен. Има мега идиотски неща, в които ги бият дори и най-простите gsm-и, а все пак говорим за устройство за четене на книги – предполага се, че е предназначено за четящи (умни) хора. Както и да е – на подарен кон зъбите не се гледат, просто ме е яд на производителите на техника, които за пореден път се отнасят с пренебрежение към потребителите (в този ред на мисли – не върви на добре тоя свят).

Най-интересното и всъщност най-полезното нещо на Kindle-чето е екрана му. Няма нищо общо с TFT-тата. Наистина наподобява гланцирана книжна страница. Дори на моменти е страховито странновато.

Страшно ме кефи, как като го изключиш излиза произволна картинка (което още повече му придава облик на списание). Картинките са наистина смислени и образователни – досега ми излизаха няколко портрета на известни писатели, което вече е заслужаваща адмирации идея.

Все още не съм чела обаче от него. Заредих си няколко книжки, много полезен ми беше този сайт http://ebook.online-convert.com/. Надявам се тази вечер вече да го „пробвам“ за няколко часа.

Начало!

Начало!

Начало… хм, мда… Ами нека все пак да започна…

Всяко начало е адски трудно.  Поне за мен. И нямам идея какво да напиша тук, как да започна този блог, който предвиждам да бъде моят читателски дневник.

Идеята да записвам впечатленията си от книгите, които така обичам,  ме тормози от доста време, но реализацията се проточи. Реших, че новата година е един добър повод да го направя – хем да започна един вид „на чисто“, хем евентуално накрая на годината да проверя колко и какви книги съм прочела. Дотук добре, но после започна едно борене с интерфейси, избор на теми и какви ли не още глупости. Януари почти отмина, а дневникът все още никакъв го няма. А аз междувременно не съм спряла да чета. И така реших, макар и леко недооформено и не съвсем измислено, все пак да кажа „Начало!“.

Новата година започнах препрочитайки „Нюйоркски светски хроники“ на Лорън Уайзбъргър.

Последва първото ми посещение на мола за годината и съответно първите закупени книги (какво друго се очаква да си купя от един мол?!). Ето какво си купих:

• „Ш-ш-шт!“ на Бека Фицпатрик
• „Балада“ на Маги Стийвотър
• „Огнено жертвоприношение“ на Лоръл К. Хамилтън
• „Нощен свят: Таен вампир“ на Л. Дж. Смит
• „Нощна сянка“ на Андреа Креймър
• „Вещерът – Господарката на езерото, том 2“ на Анджей Сапковски

Някои от тези книги вече прочетох, така че в най-скоро време ще опиша подробно впечатленията си за тях в следващи публикации.

Освен това се зачетох в поредицата „Blue Bloods“ на Melissa de la Cruz и все още чета „Похитителят на мълнии“ на Рик Риърдън. Надявам се скоро да пиша и за тези книги.

Освен това планирам страница с „книги, които искам да прочета“, както и ще опитвам да споделям впечатленията си за филми и музика.

И мисля, че като за „Начало“ това стига. Истинските впечатления от книгите предстоят…