Агата Кристи – Убийство в Ориент Експрес – ревю на филм

Отдавна се каня да ви споделя впечатленията си за този филм. От една страна, филмът е доста точна екранизация на романа на Агата Кристи. Аз съм голяма фенка на гранд дамата на криминалната литература. Още от малка „изяждах с кориците“ всичко нейно, до което успеех да се докопам. Може и да не личи от ревютата в този блог, но харесвам криминалетата. Именно тези „ретро“ детективски романи и разкази. Агата Кристи, Артър Конан Дойл, Едгар Алън По… Харесва ми епохата, в която се развиват. Харесвам съсредоточаването върху процеса на разследването. И необичайните обрати.

Освен това обожавам тази филмова поредица за Поаро. Гледала съм не малко екранизации на Агата Кристи, но тези са едни от най-любимите ми. Те едновременно доста точно се придържат към оригиналните произведения, от друга успяват чрез възможностите на съвременната кинематография и драматургия, да представят по-пълен, по-различен, по-оригинален прочит, без да изкривят любимата ми проза или характерите на героите. С тази поредица успях да „зарибя“ дори по-добрата си половинка, макар той да не е луд фен на Агата Кристи.

Естествено голяма заслуга за това има Дейвид Сушей, който играе Еркюл Поаро. Той толкова майсторски пресъздава великия детектив, че след като го гледате, вече трудно бихте могли да приемете друг актьор в ролята. Неговия образ е толкова характерен и с външния си вид и с поведението, акцента, цялостното изиграване на характера, че е невъзможно почитателите на книгите да се влюбят.

Отделно държа да споделя и чудесната кинематография. Или и аз не знам как да я нарека. Но във абсолютно всеки епизод, независимо дали се развива в тихата английска провинция или в мъгливия Лондон, дали случая е през лятото, близо до обляна от слънчевите лъчи река или в бурна нощ навръх Хелоуин, винаги в картината се усеща атмосферата. Природните картини са невероятно цветни, въздействащи, красиви. Атмосферата в домовете, облеклата, всеки дребен детайл е чудесно подбран, за да ви потопи в епохата на събитията и цялостния сюжет.

ЛитератуРеалити ТВ по български

Тези дни този пост стана много популярен. Дори Ана Хелс го беше споделила. Е, съвсем честно – мислила съм си за подобен реалити формат. Не за България, разбира се, но представете си млади автори, борещи се за вниманието на издатели, опитващи се да продадат своята първа книга, получавайки ценни съвети и критики от литературни светила (не знам защо все си представях Стивън Кинг и Стефъни Майър на една маса 🙂 )

Е, понеже съм си родолюбец, реших да спретна някакъв вариант и за българските телевизионни зрители. Така че нагло окрадох идеята на поста и си пуснах фантазията да се гаври…

Адел и проклятието на пирамидите – мини ревю

Бях изключително приятно изненадана от кабелния си оператор, който реши да ми пусне филми без пари. Още по-приятно бях изненадана от именно този неизвестен за мен, но изключително приятен филм.

Люк Бесон остава верен на себе си – съчетава европейски финес и елегантна визия, с чудесен хумор – на моменти прекалено откровен, но никога дебелашки. Филмът е създаден по комикс, и е чудесен отговор на зачестилите напоследък американски недоразумения, наречени филм по комикс. Филмът предлага не по-малко зрелищност, но доста повече смисъл, оригиналност и не на последно място – полезни дози ирония.

Филмът се развива в много любимо на мен време – началото на миналия век. Време белязано със световни войни и гениален научен прогрес, време на археологически разкрития и преобръщащи схващанията нови теории, време на изискани кавалери и еманципирани дами. Главната героиня е именно такава една жена – красива, нежна, обожавана от мъжете, обожаваща приключенията, смело отхвърляща задръжките, независима, но и чувствителна. Една много приятна версия на Лара Крофт, ако бе написана от Жул Верн.

Препоръчвам филма на всички, търсещи нещо забавно и ненатоварващо. На всички, на които им е писнало от „американско“ чувство за хумор и прехвалени мултимилиардни екшъни. На всички, на които им липсва щипката наука във фантастиката и актьорската игра в киното.

„Outsourced“ – сезон 1

Ако някога сте работили в ИТ бранша, със сигурност сте се сблъсквали с тях.

Аутсорсъри.

От индийски произход.

Хора, сякаш създадени единствено за да проверят докъде се простират границите на търпението ви.

Хора, които са способни да накарат будистки монах да изяде жива крава от яд.

Хора, които биха ви накарали да излъскате кубинките от ученическите си години, да навървите белите им връзки и бодро да подрипвате с напеви „Ой, ой“.

Хора….

Мисля, че схванахте за какво ви говоря. Та този филм е за тях. Аз като един изстрадал програмист имам опит от първа ръка с тях. В един момент омразата ми достигаше такива размери, че ми идеше да напиша писмо до Волен Сидеров, с молба да се възправи срещу индийския окупатор на майка България… Да, прекалената работа в ИТ индустрията оказва своите поражения върху централната нервна система. Но в най-тежките ми моменти имаше няколко зрънца надежда: Ръсел Питърс, Айшавария Раи и Падма Лакшми. „Аутсорснати“ е поредният светъл лъч, който измива лицето на Индия.

„Изгубено момиче“ – сезон 1

Днешното ревю за голяма изненада няма да е на книга, а на сериал. Спокойно! Не се превръщам в ТеВе Шунда – антипод на Cinema Scrotum. Просто в живота ми има и други неща освен книгите, които ме успяват да ме трогнат дотолкова, че да искам да ги споделя тук.

И така, става дума за едно от най-приятните нови сериалчета, които съм гледала напоследък – „Изгубено момиче„. Историята се върти около Бо – секси, самостоятелна, но и самотна сукуба, която открива, че далеч не е единственото свръхестествено същество на света. Бързичко ни запознават със света на феите (светли, тъмни, млечни, с бадеми…), поддържащите герои, противоположните лагери и на нашата мацка и се налага да премине през изпитание(!) и да избере на страна(!!), но Бо избира страната на хората(!!!), иначе казано – нищо не избира, остава независима и се захваща да си изкарва прехраната с частна свръхестествена детективска дейност. Оттам нататък всяка серия си е самостоятелна мини историйка, разказваща се поредният случай, който Бо разследва.  В (едва 😦 ) 13-те серии на първи сезон, разбира се тече и нишката на развитие на живота на Бо – тя търси истината за съществуването си, идентичността на родителите си, търси любовта, приятелството и лек за свръхестествените си способности. Защото бидейки сукуба, тя се храни от страстта и жизнената енергия на сексуалните си партньори. И макар да не и личи по стройната фигура, е осеяла миналото си със доволно усмихнати трупове.