„Животът ми като зомби на бяла отрепка“ от Диана Роуланд – Зомби на бяла отрепка #1

"My Life As a White Trash Zombie" by Diana Rowland

Ейнджъл Крофорд е неудачница

Живеейки с безхаберния си баща-алкохолик сред блатата на южна Луизиана, тя е незавършила гимназия жена, пристрастена към хапчетата и с криминално досие, и е загубила бройката на скапаните работни места, от които е уволнявана. Бидейки вече на пробация по углавно престъпление, изглежда сякаш Ейнджъл никога няма да се измъкне от низходящата спирала, в която е изпаднал животът й.

Така е до деня, в който тя се събужда в спешното отделение след предозиране с обезболяващи. Ейнджъл има спомени, че е преживяла ужасяваща катастрофа с кола, но по тялото си няма и следа. За да стане още по-странно, тя получава анонимно писмо, казващо й, че я чакат на работа в моргата на околията – и че това е предложение, което не бива да дръзва да откаже.

Преди да се усети, тя вече се трябва да се справя с якото зарибяване по един определен готин заместник-шериф и чисто ново пристрастяване: непреодолим глад за мозъци. На всичкото отгоре, моргата й се пълни с убитите от сериен убиец, който обезглавява жертвите си – точно, когато тя е най-гладна!

Ейнджъл ще трябва бързо да се вземе в ръце, ако иска да запази работата си и да не се разпадне отново. Защото, ако не успее, е жива умряла.

Буквално.

Същинското ревю на тази книга може да прочетете в най-новия, 7-ми брой на „Сборище на трубадури“. Вероятно би трябвало да кажа, че ревюто е написано специално за Трубадурището, но не обичам да ви лъжа. Това ревю е написано с най-голямо старание и пеперудки в стомаха (и главата) специално за Гост. Защото… ами просто защото си поиска 🙂

Прочетете и останалото в броя, забавно се е получило! 🙂

И за да не ви оставям съвсем прелъстени и изоставени, ето ви с какво си губя времето напоследък. Тематично е 🙂

Zombie Misfits

оригинално заглавие My Life As a White Trash Zombie
автор Диана Роуланд / Diana Rowland
издател DAW
дата на публикуване май 2011
бг издател няма
поредица Зомби на бяла отрепка / White Trash Zombie
пореден номер 1
сходни книги
възрастова насоченост 16+ – определено си е за пораснали книгата, при това няма почти нищо сексуално, но пък откъм откровените и достоверни сцени на насилие, трупове и най-вече заради употребата на забранени субстанции
тип поредица незавършена поредица
оценка – последното сърчице е леко подарено, по-скоро е половинка
откъс първа глава
Advertisements

Разкази и други животни – част 1

Миналата седмица ме тръшна вирусът, дето обикаля напоследък. Крива нива! С хрема много трудно се чете от какъвто и да било носител. Затова четох разкази. Най-вече. И защото имаше няколко, които „отлагам“ от години. Идеята да се пишат ревюта за разкази ми е леко в разрез с разбиранията, но си има и своите поддръжници. И така, ето какво мисля за прочетеното:

Прочетете повече…

„Животът ми като зомби на бяла отрепка“ от Диана Роуланд – откъс

"My Life As a White Trash Zombie" by Diana Rowland

„Животът ми като зомби на бяла отрепка”
Диана Роуланд

– Глава 1 –

–        Би трябвало да си мъртва – отбеляза сестрата от спешното, докато нагласяше нещо на системата ми.

Тя бе по-скоро едра, отколкото дебела, с прекалено много грим и коса, боядисана в гаден нюанс на червеникаво оранжево. Когато не й отговорих веднага, тя надзърна към мен, сякаш за да се увери, че наистина съм будна и я слушам.

–        Осъзнаваш го, нали? – настоя тя. – Адска късметлийка си, че си жива.

–        Ъм… окей – измърморих аз. Под чаршафа, прокарах длан по корема ми и се смръщих. – Да съм била в кома или нещо такова? – попитах.

Тънките й устни се присвиха:

–        Кома? Не. Докараха те преди няколко часа. – Тя замълча, вдигна ръце на кръста си – Предозирала си.

Прочетете повече…

„Комплектът на Дани“ от Лорън Фрейзър

"Dani's Duo" by Lauren Frazer

Юристът Даника Джеймс иска да отпразнува най-голямата победа в кариерата си, но не в компанията на спечени адвокати и мартинита. Изпод сухарската външност на Даника, живее жена с палави желания, които тя все още не осъзнала напълно.

Татуистът Пади О’Ший върви по ръба на обществения морал. Когато разбира, че най-добрият му приятел Купър Хейнс има повече от бегъл интерес към Даника, Пади предлага да отпразнуват повода с уикенд на взаимно опознаване, който никой от тях няма да забрави.

През следващите 48 часа, мъжете задоволяват фантазии, които Дани не е и подозирала, че има. Но всеки купон си има край. Нали? Или примадоната на съдебната зала би могла да превърне „Комплектът на Дани“ в нещо така постоянно, както татуировките на Пади?

Не смятам да ви отегчавам с дълго и дълбокомислено ревю на най-обикновено порно. Защото в случая става дума именно за този жанр. Лорън Фрейзър е далеч от сложността на прозата на любимката ми Кара Мак Кена. И все пак и за този литературен влак си има пътници. При това доста повече отколкото си признават. Ще опитам набързичко да ви запозная с впечатленията си и да ви убедя защо книгата си заслужава.

На пръв поглед – тя е всичко, което обещава корицата (тази корица е поне мъничко по-привлекателна за мен сред съсестримите си). Модерна еротика, сексуална и емоционална тройка. Горещи секс сцени, които както можеше да се очаква не са кой знае колко оригинални или реалистични. На моменти страдат от стандартното хиперболизиране. Хубавото е, че не бяха съвсем фантастични, а и ми се видяха достатъчно разнообразни като хореография, за да не ми доскучае.

В това отношение, книгата предлага всичко очаквано за жанра и спокойно може да ви дари с приятни мигове, че дори и да я изчетете наведнъж. Приятната изненада за мен беше емоционалната нишка в сюжета. По принцип, читателите на еротиката се делят на две групи: тези, които търсят романтичната, емоционалната връзка между героите и я смятат за задължителна част в добрите книги на жанра. На другият край на скалата са твърдите противници на романтиката, които смятат въздишките, драмите и любовта за паразитни в порно-книгите. Аз май клоня към първите, с уговорката, че определено не съм фен на любовта от пръв поглед и предпочитам по прозаичния поглед над романтиката.

Та в този роман има равно количество описания на вътрешния свят на героите и креватните им заигравки. При това темата с чувствата, които възникват в конфигурация от повече от двама души, след по-постоянна сексуална връзка, е доста логично и сериозно засегната. Не очаквайте стандартните егоцентрично-тестостеронни изблици, присъщи за любовните триъгълници. В този роман се разглеждат по-скоро проблемите на трима души, които се опитват да имат пълноценна романтична и сексуална връзка извън стените на спалнята. Проблеми, които възникват както от противопоставянето на общественоприетите схващания за любовта и съжителството, така и от чисто вътрешните противопоставяния в този иначе хармоничен триъгълник.

Определено горепосоченото е това, което отличава романът и ме кара да го препоръчам на почитателите на по-горещите книги. Отделно, Лорън Фрейзър се справя доста добре и с всичко останало в произведението – добре написано е, сюжетът е увлекателен и приятен, има доста приятни дребни детайли, като например достоверно описаната работа на татуистите, грижите, които следва да се полагат за новопоставения пиърсинг и т.н. Ще можете да се насладите и на разказа през различната гледна точка на тримата главни герои, което отново е плюс.

Тази книжка не е нещо умопомрачително, но пък е напълно „задоволителна“, че дори и отгоре. „Коплектът на Дани“ много зряло и сериозно, но и чувствително, вдига завесата над нещата, които се случват, когато трима души решат да закусват след щура нощ измежду чаршафите. И над случващото се, когато героите решат, че искат не само да повторят случката, ами я превърнат в традиция, а сексуалното удоволствие отстъпи пред любовта…

оригинално заглавие Dani’s duo
автор Лорън Фрейзър / Lauren Frazer
издател Ellora’s Cave
дата на публикуване април 2011
бг издател няма
сходни книги По-сериозният поглед към тройките и сложните им взаимоотношения извън кревата ми напомни за емоционално-сексуалните конфигурации в Анита Блейк и Мери Джентри. В добрия смисъл 🙂
възрастова насоченост определено си е 16+ или 18+, зависи къде поставяте границата на откровените секс-сцени
тип поредица самостоятелен роман
оценка

„Да се разголиш неохотно“ от Мег Магуайър

"The Reluctant Nude" by Meg Maguire

Разчупвайки парченце по парченце съпротивата й с всеки допир…

Покойна осиновителка на Фалън Фрост е направила толкова много за да излечи раните от болезненото й детство. Затова, когато похотлив предприемач планира да срине стария й дом, за да направи мол, практичният, подреден живот, който Фалън си е изградила е застрашен.

Изненадващо, той й предлага извратена сделка. Той ще остави собствеността намира, ако тя позира гола за скулптура, която ще влезе в колекцията му. Не виждайки друг изход, тя заминава за Нова Скотия… само за да открие нещо напълно неочаквано. Секси, емоционален, вбесяващ я скулптор.

Въздържаната, неитересуваща се от секс Фалън е предизвикателство за Макс Емери, което той едва се сдържа да дразни. И все пак, с всяко почукване на длетото, той открива жена, която разпалва мечти, които той е смятал за загубени. Дом, семейство… любов. И колкото повече се доближава до сърцевината й, толкова по-трудно му е да приеме, че извайва голото й тяло за очите на друг мъж.

Когато напредъкът по скулптурата почти секва, крехкият им измислен свят рухва под тежестта на действителността. Застрашавайки единствения шанс на Фалън да спаси земята на осиновителката си… и всякакъв шанс тя и Макс да отрият любовта.

Вече съм ви надула главите с възхвалите си за творчеството на Кара Мак Кена. Най-сетне се престраших да посегна и към романсите на алтер-егото й, Мег Магуайър. Е, всъщност, Мег е истинското име на писателката, която пише горещата си, интелигентна еротика под псевдонима Кара Мак Кена. Надявам се да не съм ви объркала тотално. Авторката е една, стилът – същият, както и удоволствието от прочетеното.

Нямам идея, защо авторката прави това разделение по жанрове и псевдоними. За мен книгата бе не по-малко гореща от останалото й творчество. И секс си има. Но това май си е нормално за романсите, нищо, че като малка си мислех, че в тях има само поетични метафори и намеци. С този роман горещите сцени са си на нивото, на което Кара ме е свикнала – реалистични, страстни, откровени, но и много чувствени и красиви. Ако трябва да отбележа разлика, е може би хода на отношенията между героите й. В еротичните й произведения те се движат от чисто сексуалния контекст към романтичната връзка. Тук сюжета се движи към влюбването, а после вече сексът си е логично продължение.

Та така, чувствайте се предупредени. Това не е книжле омаяно от въздишки, чийто климакс са някоя и друга откраднати целувки. Пригответе се за доста по-жежки сцени. Аз направих грешката да подценя еротичния талант на авторката и ми се наложи да изчета всичките секс сцени не къде да е, а на детската площадка… Безценно!

Прочетете повече…

„Земен посев“ от Памела Сарджънт – Посеви #1

"Earthseed" by Pamela Sargent

Корабът лети с бясна скорост през космоса. Дълбоко във вътрешността си носи семената на човечеството. Изстрелян от народа на умиращата Земя преди повече от век, с мисията да открие пригоден за живот свят за децата – петнадесетгодишната Зохерет и спътниците й – които корабът създава от генетичните си банки.

За Зохерет и спътниците й Корабът е бил майка, баща и любящ наставник, подготвяйки ги за най-трудното им предизвикателство – да оцелеят със собствени сили на необитавана планета, без закрилата на Кораба. Този ден вече е почти настъпил… но готови ли са те да напуснат Кораба? Корабът измисля тест. И изведнъж, инстинктите, които са били латентни за повече от сто години, надделяват. Зохерет наблюдава как приятели се отчуждават … или стават врагове. Ще успеят ли Зохерет и спътниците й да преодолеят най-голямата пречка за оцеляването на човешката раса – самите себе си.

Не се бъркайте от заглавието, не съм решила да се отдам на аграрна дейност. Просто не ми хрумна нищо по-добро и близко като превод на заглавието. Ако има несъгласни – моля, оставете коментар с вашето предложение.

Нямам идея как точно се нарича специфичния жанр, в който трябва да се постави книгата. В главата ми изниква „социална фантастика“. Не съм „експрес“ и нямам идея от точната класификация на горепосоченото. Аз си го тълкувам като фантастика, която е фокусирана върху човешката същност – психология, философия, морал, общество и история. И не, книгата не е някаква дистопия, поне на мен ми се струва далеч и от този жанр. Действието се развива в космоса, има и много, много екшън. Ще оставя на професионалните литературни критици точно да класифицират този роман. Аз бих казала, че е една от най-смислените фантастики, които някога съм чела.

И както често се случва, освен че е увлекателна и богата на теми за размисъл, тази книга е и адски депресираща. Отново да спомена специфичния жанр – за мен той е като кънтрито на литературата. За обикновения селяндур, това е музика, на която кротко (или не дотам) да се напиеш в единствената кръчма в радиус от 50 км от къщурката ти. Но, не дай боже, да си малко по-дълбокомислен или в криво настроение, тази музика може направо да те смачка. Според една статистика кънтри музиката е причинила най-много самоубийства, в сравнение с останалите стилове.

Е, за мен този тип литературни произведения действат по идентичен начин на съзнанието ми. Ако сте сред хората, притежаващи интелект над средното ниво, ако живота у нас (и по принцип) ви отчайва, ако имате склонност да задълбавате в нещата, които четете, или суицидни наклонности – моля, не четете тази книга. Или поне я отложете за момент, когато сте в по-добро настроение. Защото „Земен посев“ е до болка истински и правдоподобен роман за същността на човечеството. Роман, който уж лековато, но безкомпромисно прави дисекция на всичко добро и лошо в психологията ни. Роман, който рисува едно много логично бъдеще, в което хората са на светлинни години (буквално) от съвременната ни действителност, но и същите, каквито са били още от каменната ера. Роман за мечтите и за грешките, за любовта и предателството, за надеждата и за болката и за всичко, което ни прави човешки същества…

Прочетете повече…

„Ученичка“ от Труди Канаван – Черният магьосник #2

"The Novice" by Trudi Canavan

– Най-важното качество на магьосника е познанието. Без него, неговата сила е безполезна. – Погледът на магьосника се плъзна по Сонеа – Дори и силите му да се проявят от самосебе си, той скоропостижно ще загине, ако не се сдобие с познанието да ги контролира.

Сонеа знае, че всички други ученици в Гилдията на магьосниците произхождат от влиятелни фамилии, но освен това знае, че в случай на нужда, може да разчита на помощ от Ротен и Данил. Е, поне докато някой не започва да разпространява зловредни слухове за нея… и Акарин, Върховният магьосник, се намесва.

Повишен до Посланик на гилдията, Лорд Данил заминава за двора на Елин. Първата му задача, възложена от Администратор Лорлен, е да продължи, тайно, отдавна прекъснатото проучване на Лорд Акарин върху древните магически знания. Без да знае за истинската причина за пътешествието си, скоро Данил е изправен пред неподозирани опасности.

Междувременно, Сонеа почти е забравила тъмната тайна на Върховния магьосник, но прикриването на истината може да се окаже пагубна грешка.

Напълно в реда на нещата, след като прочетох първата книга от поредицата „Черният магьосник“, моментално се нахвърлих на втория роман – „Ученичка“. Тук българското издателство ще ме прощава, но не съм съгласна с техния превод на заглавието. Ако все пак решите да си закупите книгата, то тя е на пазара като „Избраница“. Ако все още се чудите, дали да прочетете тази трилогия – аз ви я препоръчвам горещо. Не, не е най-доброто, умопомрачително, светопреобръщащо четиво в жанра фентъзи. Но е приятна, добре написана, увлекателна книга и на всичкото отгоре вече я има на български.

А сега, да опитам да си обоснова и мнението…

Прочетете повече…