„Кървава роза“ от Андреа Кремер – Найтшейд #3

Върховната саможертва. Кала никога не се е плашила от войната. Но сега, когато настъпва време за последната битка, се налага не просто да воюва. Трябва да спаси Рен, дори и с риск да разгневи Шей. Трябва да опази Ансел, макар да е обявен за предател. Трябва да се докаже като алфа на глутницата, да се изправи пред незнайни ужаси и да отърве завинаги света от магията на Пазителите. И накрая трябва да реши какво ще прави след края на войната. Ако, разбира се, Кала оцелее.

Е, дойде краят и на тази поредица. Макар да бях разочарована от втората книга, все пак реших да дочета трилогията. Не знам какво да ви кажа, хубавото бе, че след предишната част очакванията ми бяха доста ниски. И все пак останах разочарована. Най-вече, защото първата книга бе наистина приятно четиво. В крайна сметка, обаче, цялата трилогия се оказа доста голяма боза, клиширана, недомислена, комерсиална и не си заслужаваше. Споделям ви заключенията си още от сега, за да ви спестя мъките от четенето на цяло ревю (и изобщо романите от серията). Ако все пак и вие като мен сте литературни мазохисти, или пък сте заклети фенове на творчеството на г-жа Кремер – моля, четете надолу обосновката за ниското ми мнение…

„Вълче биле“ от Андреа Кремер – Найтшейд #2

Това вълнуващо продължение на доста обсъжданата „Найтшейд“ започва точно откъдето прекъсна – Кала Тор се събужда в бърлогата на Търсачите, нейните заклети врагове, и тя е убедена, че дните й са преброени. Но тогава Търсачите й предлагат сделка – такава, която да й даде шанс да унищожи доскорошните си господари и да спаси глутницата (и мъжът), които е изоставила. Струва ли си Рен цената на свободата й? И дали Шей ще остане до нея, независимо от всичко? Вече контролираща сама съдбата си, Кала трябва да реши кои битки си заслужават да бъдат водени и през колко изпитания може да премине истинската любов и да оцелее.

Както може би забелязвате (ами, надявам си се аз някой да следи), явно се опитвам да понаваксам с ревютата. Ситуацията съвсем излиза от контрол, а вероятно вече страдате от липсата на гальовните ми слова. Крайно време е да се реванширам.

Вчера получихте две положителни ревюта. Днес е нов ден, а за съжаление не за всички прочетени книги имам подобно ласкаво мнение. На дневен ред е дългоочакваната от мен „Вълче биле“ на Андреа Кремер. Първата книга от поредицата (ха дано наистина се окаже трилогия) ме впечатли страшно много. Нямах търпение да бъде издадена следващата част от приключенията на Кала, Шей, Рен и останалите в глутницата. Естествено веднага след излизането на книгата просто я изядох с кориците, по-скоро с калъфа на Киндъла. За съжаление нито задоволи литературния ми глад, възбуден от предшестващия роман, ами на всичкото отгоре ми остави лош вкус в устата, предизвика киселини и доста лошо настроение. Изводът не е „не четете на гладен стомах“, това не ви е Лаура Ескиавел. Изводът е:  внимавайте какво поднасяте на читателското си небце! Някои произведения идват с прекалено захаросани обещания, а ви оставят гладни, излъгани и с чревно неразположение.

Пристрастеният читател предупреждава: Макар и книгата вече да е издадена на българския пазар, по-добре изчакайте до излизането и на последната част от трилогията. Първо, за да сте сигурни, че книгите ще бъдат наистина 3, а бройката няма да нарасне някъде по времето, когато сте се прилъгали да закупите заветния завършек. Второ, може да се окаже, че следващата част ще ми докара още по-тежки физически болки, не дай боже, диария или логорея. Ако непоправимото се случи все пак, ще сте загубили пари единствено за една книга, при това най-добрата към момента.

Ако все още не съм ви досадила с аматьорските си метафори, то смело се гмурнете напред, за да научите повече за токсичността на „Вълче биле“…