„Целувката на Дявола“ от Сарват Чада – Били Сан Греал #1

Бидейки най-младата и единствена жена сред Рицарите Тамплиери, Билкис Сан Греал израства, знаейки, че не е обикновена. Вместо да се мотае в мола или да ходи по срещи, тя прекарва времето си, тренирайки се за воин на ордена си в древната му битка срещу Нечестивите. Затвореният живот на Били се пропуква, когато приятелят й от детинство Кей се завръща от Йерусалим – прелестен и натрупал опасен опит. Той е на път да се завърне в живота на Били, но тя среща друг – Майкъл, с кехлибарени очи, който сякаш я разбира по-добре от всеки друг, безапелационно покорявайки сърцето й. Но преди Били да успее да се наслади на този приятен обрат в живота си, Тамплиерите са призовани в битка. Един от древните противници на ордена се е завърнал, търсейки светиня, пазена от Тамплиерите от стотици години – прокълнато огледало, притежаващо мощта да убие всички първородни в Лондон. За да спаси града си от катастрофата, Били ще трябва да загърби сърцето си и да направи по-големи жертви отколкото всеки друг Тамплиер.

Поредната книжка, която открих на случаен принцип. Много обещаващо начало. Оригинален сетинг – рицари Тамплиери, Лондон, приятен поглед над историческите и библейски факти омешани в модерна Англия, интересни теологични размисли, чуден хумор…

Щеше да е страхотно, ако само авторът имаше и таланта да развие правилно историята си, но уви…

„Изоставена: Дъщерята на ловеца на демони“ от Жана Оливър – откъс

„Изоставена: Дъщерята на ловеца на демони”
Жана Оливър

– ЕДНО –

2018 г.

Атланта, Джорджия

 

Райли Блекторн извъртя очи.

–        Библиотеки и демони – измърмори тя. – Какво точно ги привлича?

Дочувайки гласа й гадината изсъска от скривалището си на върха на рафта с книги. После показа среден пръст на Райли.

Библиотекарката зацъка с език за неприличното му държание:

–        Това прави, откакто го открихме.

Намираха се на втория етаж на юридическата библиотека към университета, заобиколени от книги и прилежни студенти. Е, били са прилежни до появяването на Райли, а сега повечето от тях следяха всяка нейна стъпка. Баща й го наричаше „лов пред публика”. Това я накара болезнено да осъзнае, че работното й облекло – дънково яке, дънки и бледосиня тениска – изглеждаха като от Третия свят, в сравнение със сериозния моряшкосин костюм на библиотекарката.

„Кървава роза“ от Андреа Кремер – Найтшейд #3

Върховната саможертва. Кала никога не се е плашила от войната. Но сега, когато настъпва време за последната битка, се налага не просто да воюва. Трябва да спаси Рен, дори и с риск да разгневи Шей. Трябва да опази Ансел, макар да е обявен за предател. Трябва да се докаже като алфа на глутницата, да се изправи пред незнайни ужаси и да отърве завинаги света от магията на Пазителите. И накрая трябва да реши какво ще прави след края на войната. Ако, разбира се, Кала оцелее.

Е, дойде краят и на тази поредица. Макар да бях разочарована от втората книга, все пак реших да дочета трилогията. Не знам какво да ви кажа, хубавото бе, че след предишната част очакванията ми бяха доста ниски. И все пак останах разочарована. Най-вече, защото първата книга бе наистина приятно четиво. В крайна сметка, обаче, цялата трилогия се оказа доста голяма боза, клиширана, недомислена, комерсиална и не си заслужаваше. Споделям ви заключенията си още от сега, за да ви спестя мъките от четенето на цяло ревю (и изобщо романите от серията). Ако все пак и вие като мен сте литературни мазохисти, или пък сте заклети фенове на творчеството на г-жа Кремер – моля, четете надолу обосновката за ниското ми мнение…

„Слънчице“ от Робин Мак Кинли

Всички я наричат „Слънчице“. Тя работи неуморно в семейното кафене, приготвяйки знаменитите си „Канелени рулца, големи колкото главата ви“, „Горчивата шоколадова смърт“, „Карамеленият катаклизъм“ и други специалитети от тип „смъртта на диабетика“, които привличат клиентите. Щастлива е в пекарната си, която пастрокът й изгражда специално за нея, но понякога се чувства, сякаш трябва да има и живот извън кафенето. Една вечер тя отива с колата си до езерото, за да бъде далеч от семейството си, за да остане насаме. От години не е имало никакви проблеми на езерото. Но тази вечер, Слънчице я очакват неприятности. Тя е отвлечена от банда вампири, които я приковават на стената на изоставено имение, на ръка разстояние от фигура, помръдваща на лунната светлина. Слънчице знае, че той е вампир, а тя е вечерята му. И все пак, когато зората изгрява, той все още не се е опитал да я нарани. А сега той се нуждае от помощта й, за да преживее деня…

Прочетох тази книга в самия край на лятото – изтегната на терасата във вече прохладните нощи, все още лекувайки кожата си от болезнените слънчеви целувки. По това време книгата ми се стори точно навреме, чудесно се вписа в сезона и настроението, което ми носеше той. Е, доста време мина оттогава, а аз така и не ви донаписах ревюто. Но с оглед бялата, пухкава приказка и пътната обстановка навън – сега му е времето!

Всъщност, прочетох книгата за първи път доста отдавна. Препоръчаха ми я в любимата ми книжарница. Още когато излезе на българския пазар през 2007 г. под умопомрачителното заглавие „Съншайн“ ?! Тогава не харесах книгата. Или поне не я харесах достатъчно. Почувствах я някак странна, със странно темпо, странно описан свят, странни герои и развитие… Не съм сигурна, дали българският превод има вина за това или просто не бях дорасла за книгата. А може да е защото тогава тъкмо бях открила „Патрулите“ на Лукяненко, „Анита Блейк“ на Лоръл К. Хамилтън – все книги с много екшън, много действие и ясно изразен сюжет. До тях по-мудноватата „Слънчице“, наситена с вътрешните размисли на главната героиня, по-малкото екшън, странните взаимоотношения между героите и липсата на завършеност в някои от тях, ми се видя по-тежка, чудата, незадоволителна.

Но тази година реших, че имам нужда от именно такова по-меланхолично четиво. Колкото и странно да е, при положение, че не съм любител на слънцето, този роман успя да ме накара да му се наслаждавам и да оценя ласките на лъчите му в настъпващата тогава есен. Не си падам и по прекалено „женските“ книги, изпълнени с вътрешни дилеми и монолози. Но „Слънчице“ нито ме отегчи, нито ме накара да се чувствам като литературна кифла. Радвам се, че отново посегнах към книгата, този път на английски. Няколко години по-късно, с милион преживявания по-зряла, с доста повече прочетени книги и с напълно различна нагласа, аз просто се влюбих в романа на Робин Мак Кинли!

„Вълче биле“ от Андреа Кремер – Найтшейд #2

Това вълнуващо продължение на доста обсъжданата „Найтшейд“ започва точно откъдето прекъсна – Кала Тор се събужда в бърлогата на Търсачите, нейните заклети врагове, и тя е убедена, че дните й са преброени. Но тогава Търсачите й предлагат сделка – такава, която да й даде шанс да унищожи доскорошните си господари и да спаси глутницата (и мъжът), които е изоставила. Струва ли си Рен цената на свободата й? И дали Шей ще остане до нея, независимо от всичко? Вече контролираща сама съдбата си, Кала трябва да реши кои битки си заслужават да бъдат водени и през колко изпитания може да премине истинската любов и да оцелее.

Както може би забелязвате (ами, надявам си се аз някой да следи), явно се опитвам да понаваксам с ревютата. Ситуацията съвсем излиза от контрол, а вероятно вече страдате от липсата на гальовните ми слова. Крайно време е да се реванширам.

Вчера получихте две положителни ревюта. Днес е нов ден, а за съжаление не за всички прочетени книги имам подобно ласкаво мнение. На дневен ред е дългоочакваната от мен „Вълче биле“ на Андреа Кремер. Първата книга от поредицата (ха дано наистина се окаже трилогия) ме впечатли страшно много. Нямах търпение да бъде издадена следващата част от приключенията на Кала, Шей, Рен и останалите в глутницата. Естествено веднага след излизането на книгата просто я изядох с кориците, по-скоро с калъфа на Киндъла. За съжаление нито задоволи литературния ми глад, възбуден от предшестващия роман, ами на всичкото отгоре ми остави лош вкус в устата, предизвика киселини и доста лошо настроение. Изводът не е „не четете на гладен стомах“, това не ви е Лаура Ескиавел. Изводът е:  внимавайте какво поднасяте на читателското си небце! Някои произведения идват с прекалено захаросани обещания, а ви оставят гладни, излъгани и с чревно неразположение.

Пристрастеният читател предупреждава: Макар и книгата вече да е издадена на българския пазар, по-добре изчакайте до излизането и на последната част от трилогията. Първо, за да сте сигурни, че книгите ще бъдат наистина 3, а бройката няма да нарасне някъде по времето, когато сте се прилъгали да закупите заветния завършек. Второ, може да се окаже, че следващата част ще ми докара още по-тежки физически болки, не дай боже, диария или логорея. Ако непоправимото се случи все пак, ще сте загубили пари единствено за една книга, при това най-добрата към момента.

Ако все още не съм ви досадила с аматьорските си метафори, то смело се гмурнете напред, за да научите повече за токсичността на „Вълче биле“…

„Кръвта на вещицата“ от Аня Баст – Магьосници на елементите #2 – откъс

„Кръвта на вещицата“
Аня Баст

– 1 –

„КАК ДА ЗАЛОВИМ МАГЬОСНИК“ ЗА НАЧИНАЕЩИ. ИЗАБЕЛ МОЖЕШЕ да преподава този предмет.

Клубната музика вибрираше през тялото на Изабел. Притворила очи, тя поклащаше бедра, танцувайки повече в такт с приливите и отливи на едва доловимите емоции, които я обкръжаваха, отколкото с ритъма. Опиянена от морето от еуфория и похот, тя позволи на изкусителната, първична плетеница да я накара да се почувства свободна за няколко благословени мига.

Капанът, който тя бе заложила за магьосника, улови и нея самата.

Мъжки ръце обгърнаха кръста й. Стройно, мускулесто тяло се притисна изотзад в нейното. Тя познаваше този допир, тези ръце и тънкия, дървесен аромат на скъпия му одеколон. Беше магьосникът, когото тя дебнеше. Онзи, който я мислеше за жена като всяка друга. Очите й се отвориха – мигът на спокойствие се стопи, заради присъствието му.

Всеки, който можеше да зърне лицето й, щеше да забележи отвращението преминало в изражението й, преди да извие устни в предизвикателна усмивка. Тя се облегна назад в прегръдката на Стефан Фушо. Той я поклащаше назад-напред, променяйки люлеенето на тялото й в такт с музиката. За щастие, Стефан не притежаваше емпатия. Не можеше да усети, ненавистта й към допира му.

Някъде наблизо проблесна фотоапарат, после още един. Папараци. Медиите обожаваха Стефан – ултрабогатият плейбой. Всяка жена, с която той излизаше, бе обект на особен интерес. Изабел бе съумяла да се задържи в обятията му по-дълго от повечето. Тя бе мистериозната, червенокоса, зеленоока жена, за която никой репортер не успяваше да намери достатъчно информация. Изабел бе платила доста пари, за да го постигне. Беше вложила също доста усилия, за да заинтригува Фушо за по-дълго време. С много планиране бе достигнала до тази нощ. Разбира се, фотографите не знаеха, че тя е вещица, а Стефан – магьосник. Това бяха тайни, които бяха по-добре да останат скрити от немагическото население. Това бе единственото, за което и Сборището, и контролираният от магьосници кабал Дъскоф бяха на едно мнение. Непритежаващите магия бяха в пъти по-многобройни от тези с магически способности, а – в исторически план – показваха голяма кръвожадност, спрямо тези, които сметнеха за различни.

„Кръвта на вещицата“ от Аня Баст – Магьосници на елементите #2

Водната вещица Изабел Новак винаги е водела хаотичен, скитнически живот. Но животът й излиза извън контрол, когато сестра й – и нейна единствена приятелка и емоционална поддръжка – е убита от демон. Водена от скръбта и желанието за отмъщение, тя обръща гръб на Сборището и свещеното им правило: не наранявай другиго… Изабел за пръв път среща Томас Монахан, когато живее на чиста ярост и тъга, черпейки сила от болката си… и опитвайки се да замрази до смърт магьосника, когото държи отговорен за смъртта на сестра си. Заедно те сключват неудобно съглашение, за да издирят и унищожат демон с нечувана мощ. Като глава на Сборището, земният вещер Томас трябва да смекчи тъмните импулси на Изабел, но самото му присъствие разбужда скрити желания, каквито тя не е изпитвала дотогава…

Първо, държа да предупредя, че книгата е за лица над 16 години. Следователно, ако не сте над тази възраст, няма смисъл да четете това ревю, защото книгата не е за вас. Второ, ако трябва съкратено да изразя впечатленията си за книгата: посредствена, с интересни моменти, но като цяло скучна и не малко предвидима. С три думи: не съм доволна.

„Призоваването“ от Кели Армстронг – откъс – „Тъмните сили“ #1

„Призоваването“
Кели Армстронг

Дванайсет години по-рано…

МАМА ЗАБРАВИ ДА ПРЕДУПРЕДИ новата бавачка за мазето.

Клоуи се олюля на най-горното стъпало, посягайки с пухкави длани и към двете перила, ръцете й трепереха толкова много, че едвам се държеше. Краката й също трепереха, а главите на Скуби Ду върху пантофите й се поклащаха. Дори дъхът и трепереше, пуфтейки сякаш бе тичала.

– Клоуи? – приглушеният глас на Емили се извиси откъм тъмното мазе. – Майка то каза, че колата[1] е в зимника, но не мога да я намеря. Може ли да слезеш и да ми помогнеш?

Мама каза, че е казала на Емили за мазето. Клоуи беше сигурна. Тя затвори очи и усилено се замисли. Преди мама и татко да излязат за партито, тя си бе играла в дневната. Мама я бе повикала и Клоуи бе изтичала в предверието, където мама я грабна в прегръдка, смеейки се, когато куклата на Клоуи я убоде в окото.

– Виждам, че си играеш с принцеса…искам да кажа с пиратката Ясмин. Тя спаси ли вече бедничкия Аладин от злия джин?

Клоуи поклати глава, после промълви:

– Каза ли на Емили за мазето?

– Разбира се, че го направих. Никакви мазета за мис Клоуи. Тази врата няма да се отваря. – Когато тате се показа зад ъгъла, мама каза – Наистина трябва да обсъдим дали да не се преместим, Стив.

– Само кажи и ще изнеса табелата[2] – тате разроши косата на Клоуи. – Бъди послушна с Емили, дечко.

И после заминаха.

„Изоставена: Дъщерята на ловеца на демони“ от Жана Оливър – Ловците на демони #1

Ритаме задника на Aда демон по демон. Райли винаги е искала да бъде ловец на демони като баща си и вече върви по стъпките му, като една от най-добрите. Но е тежко да бъде единственото момиче в един мъжки свят, особено когато трима от тези мъже започнат да правят живота й още по-сложен: Саймън – ангелоподобният чирак, който има раят на своя страна; Бек – коравият ловец, който се мисли за дар божи; и Ори – поразително сексапилният непознат, който не спира да се появява и да спасява живота й. Едно поне е сигурно – ако не си опича акъла, последиците ще бъдат адски…

Поредната книга, която открих напълно случайно. Търсех нещо в нета и се натъкнах на това място. И веднъж прочитайки резюмето на книгата, веднага се захванах да я намеря и прочета. Е, отне ми малко повече от денонощие – за YA книгата има малко повече страници от стандарта, но в същото време има страшно увлекателен и забързан сюжет, който просто не търпи почивка. Като добавя и оригиналността на света, който създава Жана Оливър, и бъдете готови за наистина приятно литературно изживяване.

„Призоваването“ от Кели Армстронг – Тъмните сили #1

Клоуи Сондърс вижда мъртъвци. Да, като във филмите. Проблемът е, че ако в истинския живот кажеш, че виждаш призраци, печелиш еднопосочен билет до психиатрията. А на 15 всичко, което Клоуи желае, е да се впише в обстановката в училище и може би някое момче да я забележи. Но когато особено сприхав призрак я погва, тя бива забелязана, но в лошия смисъл. Привидно побърканото й държание и спечелва пътуване до „Лайл Хаус“ – център за емоционално неуравновесени тийнейджъри. В началото Клоуи е решена да следва правилата. Но после съквартирантката й по стая изчезва, след като споделя с нея, че си има полтъргайст, а някои от другите пациенти също сякаш проявяват свръхестествени способности. Възможно ли е да е съвпадение? Или „Лайл Хаус“ не е точно каквото изглежда…? Клоуи осъзнава, че ако не разкрие истината, може да бъде осъдена да прекара остатъка от живота си в психиатрична болница. А дали съдбата й не е още по-лоша…? Може ли да се довери на съучениците си и дали ще посмее да разкрие мрачната си тайна?

Тийнейджърка преживява ужасен и необясним инцидент, след което бива изпратена в пансион за проблемни тийнейджъри. И после откриваме, че не всичко е такова каквото изглежда. Имаме две момчета, приятелки, злобно момиче… Сценарият е доста сходен с този на „Паднали ангели“, но не знам кой от кого е преписвал. Шегувам се за последното, разбира се. Но в действителност открих и двете поредици едновременно по едни и същи параметри на търсенето, така че явно има достатъчно прилики и не само откъм жанрова принадлежност. Но между двете поредици Кели Армстронг доказва, че е по-опитната (и по-добрата според мен) писателка.