„Комплектът на Дани“ от Лорън Фрейзър

Юристът Даника Джеймс иска да отпразнува най-голямата победа в кариерата си, но не в компанията на спечени адвокати и мартинита. Изпод сухарската външност на Даника, живее жена с палави желания, които тя все още не осъзнала напълно. Татуистът Пади О’Ший върви по ръба на обществения морал. Когато разбира, че най-добрият му приятел Купър Хейнс има повече от бегъл интерес към Даника, Пади предлага да отпразнуват повода с уикенд на взаимно опознаване, който никой от тях няма да забрави. През следващите 48 часа, мъжете задоволяват фантазии, които Дани не е и подозирала, че има. Но всеки купон си има край. Нали? Или примадоната на съдебната зала би могла да превърне „Комплектът на Дани“ в нещо така постоянно, както татуировките на Пади?

Не смятам да ви отегчавам с дълго и дълбокомислено ревю на най-обикновено порно. Защото в случая става дума именно за този жанр. Лорън Фрейзър е далеч от сложността на прозата на любимката ми Кара Мак Кена. И все пак и за този литературен влак си има пътници. При това доста повече отколкото си признават. Ще опитам набързичко да ви запозная с впечатленията си и да ви убедя защо книгата си заслужава.

На пръв поглед – тя е всичко, което обещава корицата (тази корица е поне мъничко по-привлекателна за мен сред съсестримите си). Модерна еротика, сексуална и емоционална тройка. Горещи секс сцени, които както можеше да се очаква не са кой знае колко оригинални или реалистични. На моменти страдат от стандартното хиперболизиране. Хубавото е, че не бяха съвсем фантастични, а и ми се видяха достатъчно разнообразни като хореография, за да не ми доскучае.

В това отношение, книгата предлага всичко очаквано за жанра и спокойно може да ви дари с приятни мигове, че дори и да я изчетете наведнъж. Приятната изненада за мен беше емоционалната нишка в сюжета. По принцип, читателите на еротиката се делят на две групи: тези, които търсят романтичната, емоционалната връзка между героите и я смятат за задължителна част в добрите книги на жанра. На другият край на скалата са твърдите противници на романтиката, които смятат въздишките, драмите и любовта за паразитни в порно-книгите. Аз май клоня към първите, с уговорката, че определено не съм фен на любовта от пръв поглед и предпочитам по прозаичния поглед над романтиката.

Та в този роман има равно количество описания на вътрешния свят на героите и креватните им заигравки. При това темата с чувствата, които възникват в конфигурация от повече от двама души, след по-постоянна сексуална връзка, е доста логично и сериозно засегната. Не очаквайте стандартните егоцентрично-тестостеронни изблици, присъщи за любовните триъгълници. В този роман се разглеждат по-скоро проблемите на трима души, които се опитват да имат пълноценна романтична и сексуална връзка извън стените на спалнята. Проблеми, които възникват както от противопоставянето на общественоприетите схващания за любовта и съжителството, така и от чисто вътрешните противопоставяния в този иначе хармоничен триъгълник.

Определено горепосоченото е това, което отличава романът и ме кара да го препоръчам на почитателите на по-горещите книги. Отделно, Лорън Фрейзър се справя доста добре и с всичко останало в произведението – добре написано е, сюжетът е увлекателен и приятен, има доста приятни дребни детайли, като например достоверно описаната работа на татуистите, грижите, които следва да се полагат за новопоставения пиърсинг и т.н. Ще можете да се насладите и на разказа през различната гледна точка на тримата главни герои, което отново е плюс.

Тази книжка не е нещо умопомрачително, но пък е напълно „задоволителна“, че дори и отгоре. „Коплектът на Дани“ много зряло и сериозно, но и чувствително, вдига завесата над нещата, които се случват, когато трима души решат да закусват след щура нощ измежду чаршафите. И над случващото се, когато героите решат, че искат не само да повторят случката, ами я превърнат в традиция, а сексуалното удоволствие отстъпи пред любовта…

оригинално заглавие	Dani’s duo
автор	Лорън Фрейзър / Lauren Frazer
издател	Ellora’s Cave
дата на публикуване	април 2011
бг издател	няма
сходни книги	По-сериозният поглед към тройките и сложните им взаимоотношения извън кревата ми напомни за емоционално-сексуалните конфигурации в Анита Блейк и Мери Джентри. В добрия смисъл 🙂
възрастова насоченост	определено си е 16+ или 18+, зависи къде поставяте границата на откровените секс-сцени
тип поредица	самостоятелен роман
оценка

„Да се разголиш неохотно“ от Мег Магуайър

Разчупвайки парченце по парченце съпротивата й с всеки допир… Покойна осиновителка на Фалън Фрост е направила толкова много за да излечи раните от болезненото й детство. Затова, когато похотлив предприемач планира да срине стария й дом, за да направи мол, практичният, подреден живот, който Фалън си е изградила е застрашен. Изненадващо, той й предлага извратена сделка. Той ще остави собствеността намира, ако тя позира гола за скулптура, която ще влезе в колекцията му. Не виждайки друг изход, тя заминава за Нова Скотия… само за да открие нещо напълно неочаквано. Секси, емоционален, вбесяващ я скулптор. Въздържаната, неитересуваща се от секс Фалън е предизвикателство за Макс Емери, което той едва се сдържа да дразни. И все пак, с всяко почукване на длетото, той открива жена, която разпалва мечти, които той е смятал за загубени. Дом, семейство… любов. И колкото повече се доближава до сърцевината й, толкова по-трудно му е да приеме, че извайва голото й тяло за очите на друг мъж. Когато напредъкът по скулптурата почти секва, крехкият им измислен свят рухва под тежестта на действителността. Застрашавайки единствения шанс на Фалън да спаси земята на осиновителката си… и всякакъв шанс тя и Макс да отрият любовта.

Вече съм ви надула главите с възхвалите си за творчеството на Кара Мак Кена. Най-сетне се престраших да посегна и към романсите на алтер-егото й, Мег Магуайър. Е, всъщност, Мег е истинското име на писателката, която пише горещата си, интелигентна еротика под псевдонима Кара Мак Кена. Надявам се да не съм ви объркала тотално. Авторката е една, стилът – същият, както и удоволствието от прочетеното.

Нямам идея, защо авторката прави това разделение по жанрове и псевдоними. За мен книгата бе не по-малко гореща от останалото й творчество. И секс си има. Но това май си е нормално за романсите, нищо, че като малка си мислех, че в тях има само поетични метафори и намеци. С този роман горещите сцени са си на нивото, на което Кара ме е свикнала – реалистични, страстни, откровени, но и много чувствени и красиви. Ако трябва да отбележа разлика, е може би хода на отношенията между героите й. В еротичните й произведения те се движат от чисто сексуалния контекст към романтичната връзка. Тук сюжета се движи към влюбването, а после вече сексът си е логично продължение.

Та така, чувствайте се предупредени. Това не е книжле омаяно от въздишки, чийто климакс са някоя и друга откраднати целувки. Пригответе се за доста по-жежки сцени. Аз направих грешката да подценя еротичния талант на авторката и ми се наложи да изчета всичките секс сцени не къде да е, а на детската площадка… Безценно!

„Curio“ от Кара Мак Кена

Кароли Евърд никога не е предполагала, че ще се окаже клиент на мъжка проститутка. От друга страна, не е предполагала, че едва седмици преди трийсетия си рожден ден, ще е все още девствена. Когато приятелка й споменава, че прелестен парижки модел, освен образа, продава и тялото си, Кароли е заинтригувана. Най-накрая, начин да изпробва насладата от красив мъж – без обвързване, без рискове, без страх да бъде отхвърлена. Но скоро тя открива, че Дидие Педра притежава повече от поразително лице и надарено тяло. Той е мил, очарователен, съкрушен мъж и след няколко вечери на обучение в наслада, интересът на Кароли се превръща в нещо много по-дълбоко от обикновена похот. Простичката й уговорка внезапно започва да става направо опасна…

Не съм сигурна доколко в България има читатели и почитатели на точно този тип литература. Силно подозирам, че са повече, отколкото си признават. И все пак у нас такива книги не се издават. Тук трябва да сложа малка скоба, че имам силни подозрения, че под прикритието на „розовите“ романи тип „Арлекин“, минава и доста порно, но не съм чела досега нито една книга от тези поредици, и не съм сигурна. О, в последните години излизат не малко произведения, които под прикритието на ърбън фентъзито и свръхестествения романс, продават еротика и софт-порно. Издателите дори имат наглостта да ги включват в конкурси за детско-юношеска литература. Но малко са книгите на пазара ни, които ясно и без заобикалки си казват, че са еротика, продават се като такава и не се опитват да се рекламират чрез заобикалки и откровени заблуди. Повечето такива са или от преди поне 10 години, или част от световната литературна класика. Е, само дето не можем да четем все Маркиз дьо Сад и Гийом Аполинер ( и толкова по-добре!), а пък да четем поредната биографична книга за поредната мадам…

А някъде там, на запад, ситуацията е напълно различна. Там еротичната литература си е част от издателския бизнес, както всеки друг жанр. Има специализирани, уважавани издателства. Харесвани автори с много почитатели. Хората пишат ревюта и изобщо – всичко си е напълно нормално, естествено и по всички правила на литературата. Та може би и заради това продължавам да ви споделям впечатленията си от този жанр. Отдавна вече съм си признала пред вас, че чета такива книги. То след Анита Блейк и Мери Джентри не е голяма крачка откъм литературен интерес. От друга страна, може би там някъде сред вас има читатели като мен, които все пак харесват такива книги, могат да ги прочетат на английски и искат да четат качествени, стойностни еротични произведения. Защото както във всяка друга област и тук има и добри автори и посредствени драскачи. Както има и читатели, които просто търсят на какво да лъснат, и такива, които са способни да оценят добрата проза. Е, това е поредното ревю за (евентуалните) читатели на този блог, които харесват качественото порно.

О, да, забравих и третата причина да ги пиша тези ревюта – таговете „порно“ много покачват посещаемостта 🙂

„Плътска игра“ от Кара Мак Кена

Седем дни, седем предизвикателства. Дванадесет непознати. Осем хиляди камери. Само един победител. Добре дошли във „Фермата за мравки“ – социален експеримент сред дивата Аляска, документиращ динамиката между отношенията на дузина състезатели, докато участват в серия физически и психологически двубои. С петстотин бона, с които да намаже победителят в това меле, залозите са високи и напрежението е изгарящо. Дали ще спечели привидно възпитаният добряк? Или готовата на всичко алфа дама? Най-силният или най-хитрият, идеалистът или циникът? Всичко е възможно, когато отборите са подкопавани от споразумения, лоялността бива мачкана и подлагана на изпитания, а страстите се разпалват едновременно от привличане и ненавист. В това състезание, където дори ножовете и пистолетите са позволени, сексът може да се окаже най-опасното оръжие. Предупреждение към читателите: Tази книга съдържа употреба на забранени субстанции и откровени описания на насилие и травмиране в детството. Освен това включва и необичайна смесица от романтика, похот и породен от омраза секс, плюс още тонове от най-щурите глупости, за които авторката със задоволство не ви е подготвила.

Вече трябва да знаете, че Кара Мак Кена е абсолютният ми фаворит сред авторите на еротична литература. Но ако в предишното си ревю за нейна книга имах проблем да определя жанрово книгата, то тази напълно ме озадачи. Бях се приготвила за много горещи моменти. Очаквах „интелигентната еротика“ на авторката. Подозирах, че книгата ще се окаже приятно порно със сюжет наподобяващ риалити шоу. Е, със сигурност не бях готова за точно такава книга. Малко е като да си купиш роман на Стивън Кинг, а то да се окаже чиклит. Но в добрия смисъл.

„Плътска игра“ е всичко друго, но не и обичайната книга от „розовия“ рафт. Сюжетът е напрегнат, изпълнен с адски добре режисиран екшън, психологически игри, неочаквани обрати… И за още по-приятно преживяване, няколко спиращи дъха горещи сцени. Как да го опишеш? Еротичен трилър? Струва ми се, че има повечко екшън. Психотрилър? Все пак книгата не е чак толкова натоварваща, макар и до последно да ви държи на нокти. Съвременен роман за възрастни? Но пък насилието, наркотиците, откровения език и секс сцените биха разбунили духовете… Наричайте го както си изберете. Във всеки случай това не е порно. Ще си оставя тага единствено заради повечето хитове 🙂 Но бъдете предупредени: това не е книга, която да прочетете преди сън сред завивките с повечко носни кърпички, а после сладко да изпушите цигара и да заспите. Този роман ще ви остави без дъх и без сън!

„Кръвта на вещицата“ от Аня Баст – Магьосници на елементите #2 – откъс

„Кръвта на вещицата“
Аня Баст

– 1 –

„КАК ДА ЗАЛОВИМ МАГЬОСНИК“ ЗА НАЧИНАЕЩИ. ИЗАБЕЛ МОЖЕШЕ да преподава този предмет.

Клубната музика вибрираше през тялото на Изабел. Притворила очи, тя поклащаше бедра, танцувайки повече в такт с приливите и отливи на едва доловимите емоции, които я обкръжаваха, отколкото с ритъма. Опиянена от морето от еуфория и похот, тя позволи на изкусителната, първична плетеница да я накара да се почувства свободна за няколко благословени мига.

Капанът, който тя бе заложила за магьосника, улови и нея самата.

Мъжки ръце обгърнаха кръста й. Стройно, мускулесто тяло се притисна изотзад в нейното. Тя познаваше този допир, тези ръце и тънкия, дървесен аромат на скъпия му одеколон. Беше магьосникът, когото тя дебнеше. Онзи, който я мислеше за жена като всяка друга. Очите й се отвориха – мигът на спокойствие се стопи, заради присъствието му.

Всеки, който можеше да зърне лицето й, щеше да забележи отвращението преминало в изражението й, преди да извие устни в предизвикателна усмивка. Тя се облегна назад в прегръдката на Стефан Фушо. Той я поклащаше назад-напред, променяйки люлеенето на тялото й в такт с музиката. За щастие, Стефан не притежаваше емпатия. Не можеше да усети, ненавистта й към допира му.

Някъде наблизо проблесна фотоапарат, после още един. Папараци. Медиите обожаваха Стефан – ултрабогатият плейбой. Всяка жена, с която той излизаше, бе обект на особен интерес. Изабел бе съумяла да се задържи в обятията му по-дълго от повечето. Тя бе мистериозната, червенокоса, зеленоока жена, за която никой репортер не успяваше да намери достатъчно информация. Изабел бе платила доста пари, за да го постигне. Беше вложила също доста усилия, за да заинтригува Фушо за по-дълго време. С много планиране бе достигнала до тази нощ. Разбира се, фотографите не знаеха, че тя е вещица, а Стефан – магьосник. Това бяха тайни, които бяха по-добре да останат скрити от немагическото население. Това бе единственото, за което и Сборището, и контролираният от магьосници кабал Дъскоф бяха на едно мнение. Непритежаващите магия бяха в пъти по-многобройни от тези с магически способности, а – в исторически план – показваха голяма кръвожадност, спрямо тези, които сметнеха за различни.

„Доброволна жертва“ – Кара Мак Кена

През последните няколко години Лоръл се носи по течението, криейки се на задната седалка, докато животът й продължава да тече. В един летен следобед висок, мускулест като бияч, мъж на име Флин, се появява и я насочва към увлечение, каквото не е очаквала.   Флин запознава Лоръл с неща, които не си е представяла дори – грубият, но вълнуващ свят на незаконни боксови мачове, груб секс и още по-грубата игра на превъплъщения, и копнеж, който я привлича, макар и да я плаши. Докато Флин я допуска все по-дълбоко в света и живота си, Лоръл трябва да направи избор – да се остави страховете й да я държат на сигурно място, или да рискува и да се бори за мъжа, който я кара да се чувства по-жива, отколко някога е мечтала.   Бележка към читателите: Макар всички секс сцени да са със стопроцентово съгласие от двете страни, „Доброволна жертва“ съдържа игри на превъплъщения, които могат да засегнат читатели, чувствителни на тема изнасилване, дори и симулирано.

Днес явно ми е ден за ревюта на порно… Какво пък, това също е литература със своите читатели и почитатели. Какво вече сте се убедили – аз също съм сред тях. Предполагам беше естествено след „Анита Блейк“ и „Мери Джентри“ да се обърна към „професионалистите“ в жанра. Ако сред читателите ми има непълнолетни или хора, нехаресващи този тип произведения: просто не четете това ревю и книгата, на която е посветено…

„Кръвта на вещицата“ от Аня Баст – Магьосници на елементите #2

Водната вещица Изабел Новак винаги е водела хаотичен, скитнически живот. Но животът й излиза извън контрол, когато сестра й – и нейна единствена приятелка и емоционална поддръжка – е убита от демон. Водена от скръбта и желанието за отмъщение, тя обръща гръб на Сборището и свещеното им правило: не наранявай другиго… Изабел за пръв път среща Томас Монахан, когато живее на чиста ярост и тъга, черпейки сила от болката си… и опитвайки се да замрази до смърт магьосника, когото държи отговорен за смъртта на сестра си. Заедно те сключват неудобно съглашение, за да издирят и унищожат демон с нечувана мощ. Като глава на Сборището, земният вещер Томас трябва да смекчи тъмните импулси на Изабел, но самото му присъствие разбужда скрити желания, каквито тя не е изпитвала дотогава…

Първо, държа да предупредя, че книгата е за лица над 16 години. Следователно, ако не сте над тази възраст, няма смисъл да четете това ревю, защото книгата не е за вас. Второ, ако трябва съкратено да изразя впечатленията си за книгата: посредствена, с интересни моменти, но като цяло скучна и не малко предвидима. С три думи: не съм доволна.

„Куршум“ от Лоръл К. Хамилтън – Анита Блейк #19

Музиката отново зазвуча и следващата група момиченца, този път малко по-големи, излезе. Последва много от това същото, през следващият час и малко. Обичах танците, а децата не бяха виновни, но волята ми за живот започна да привършва, след някъде петата група обсипани с пайети деца…   Казвам се Анита Блейк и отново съм в Сейнт Луис, опитвайки се да водя нормален живот – колкото е възможно да бъде нормален за някой, който е легален екзекутор на вампири и щатски шериф. Имам любовниците си, приятелите ми и децата им, училищни представления, които да посещавам. Сред всичкото това обикновено щастие, вампир от миналото ми се пресяга към мен. Тя трябваше да е мъртва, убита в експлозия, но Майката на Мрака е първият вампир – създателят на мрака, а е трудно да убиеш бог. Тя посяга към мен – към Сейнт Луис, домът на най-любимите ми хора. Тя е решена да действа сега или никога, да ме контролира, заедно с всички вампири в Америка. Майката на Мрака вярва, че триумвиратът, създаден от вампирът повелител Жан-Клод, заедно с мен и върколакът Ричард Зийман, притежава достатъчно сила, за да може тя да си възвърне тялото и да емигрира в Новия свят. Но тялото, което иска да превземе, е вече заето: на път съм да открия напълно ново значение на „споделянето на тялото ми“, което няма нищо общо със спалнята. А ако Майката на Мрака не успее да превземе тялото ми за себе си, тя смята да направи така, че никой повече да не го използва, никога. Дори Бел Морт, не винаги приятелски настроена към мен, изпраща послание: „Спасявай се, ако можеш…“

Доста дълго време чаках, преди да се престраша да взема в ръце тази поредна книга за Анита Блейк. Поредицата за убийцата на вампири ме зариби по ърбън фентъзито (заедно с „Патрулите“ на Лукяненко), но през годините, в които аз оставах вярна на Лоръл К. Хамилтън понесох не малко разочарования.

Първоначално от българските издатели, които се бавеха неимоверно с книгите, после и от самата авторка, която превърна страхотната, изпълнена с напрежение и страст поредица в нещо само на крачка от най-кичозната порнография. Не една и две бяха книгите, които чаках с месеци, само за захвърля ядосана веднага след прочитането им. И все пак, следваха по-добри книги. Не чак толкова добри като първите девет. В никакъв случай добри като „Обсидиановата пеперуда“ – моята любима книга за Анита. Ала все пак сносни.  Все още бе жива искрата, запалила ме по цял един необятен жанр и повела ме към други поредици и автори като Ришел Мийд, Кери Вон, Лилит Сейнткроу, Шарлейн Харис, Клоуи Нийл, Патриша Бригс, Кели Армстронг… Макар вече да съм изчела доста книги и поредици, талантът на г-жа Хамилтън си оставаше ненадминат в сърцето ми и безспорно се отличаваше сред многобройните последвали я автори.

За съжаление, „Куршум“ се оказа може би сребърният куршум в творчеството на американската писателка. Поредната „слаба“ книга. Поредната „изсмукана от пръсти“ история. Поредната гавра с изстрадалата героиня и още по-изстрадалата ми душа на читател и почитал на Анита Блейк. Поредна капка горчилка в отдавна продънената каца, с вече захаросан, оплют от мухите мед. Дали ще бъде последната – предстои ми сериозен размисъл. А на вас ви представям – Падението на една велика героиня – Анита Блейк в „Куршум“…

„Родена в бурята“ от Ришел Мийд – Черният лебед #1

Просто типично. С месеци да не можеш да се похвалиш с какъвто и да било любовен живот, а изведнъж всяко същество от Другия свят иска да ти се навре в гащите… Южени Маркъм е могъщ шаман, която върти добър бизнес с прогонване на духове и феи, които прекрачват границите на света на смъртните. Наемничка е, да, но момичетата трябва някак да си изкарват прехраната. Последният й случай, обаче, е достатъчен за да й развали апетита. Когато я наемат да открие тийнейджърка, отвлечена в Другия свят, Южени се сблъсква с ужасяващо пророчество – пророчество разкриващо мрачни тайни от миналото й и твърдящо, че първородният син на Южени ще застраши бъдещето на познатия й свят. Сега Южени е желана мишена за всеки амбициозен демон и пройдоха от Другия свят, а тези които не искат да я забременят, желаят смъртта й. Южени се справя с Глок така добре както и с магически жезъл, но с такава задача се нуждае от наистина забележителни съюзници. Открива ги в лицето на Дориан – изкусителен феически крал, който си пада по бондидж-а, и Кийо – прекрасен превръщач, който дава ново значение на израза „животински магнетизъм“. Но когато враговете й стават все по-дръзки, а времето й изтича, Южени осъзнава, че най-голямата опасност тепърва предстои и се крие в тъмните сили, които се пробуждат вътре в нея…

Попаднах на тази поредица преди няколко години. Бях се зарибила по Анита Блейк, и след като изчетох всичко, което открих за нея, последвано от Мери Джентри, се втурнах да търся в нета за подобни книги. Една от поредиците, които открих и наистина ми харесаха беше „Академия за вампири“. Книгите ми харесаха и съответно реших да прочета още от творчеството на Ришел Мийд. И не останах разочарована.

„Перверзна игра“ от Джери Смит-Реди – Радио WVMP #1

Роман за кръв, секс и рокендрол Реформиращата се професионална мошеничка Кийра Грифин се опитва да води праведен живот, дори и това да означава (потреперване!) истинска работа. Тя започва да работи като стажант в местна радиостанция, чиито нощни шоута включват блус от 40-те, психоделична музика от 60-те, гот метъл от 80-те и други, всички с ненадмината автентична атмосфера. Кийра скоро открива как DJ-ите поддържат автентизма си: те са вампири, вечно заседнали в ерата, в която са били създадени. Първосигналният инстинкт на Кийра, както винаги, е да зареже всичко и да избяга. Но мастодонтът в комуникациите Скайуейв иска да закупи WMMP и да го превърне в поредният клонинг пускащ най-новите хитове. Без радиостанцията – и връзката с оригиналните им житейски епохи, която тя им предоставя – вампирите биха „избледнели“, превръщайки се в нищо повече от безумни призраци от миналото. Изведнъж рутинно корпоративно поглъщане се превръща в сделка на живот и смърт. За да вдигне рейтинга и да спаси живота на странните си нови приятели, Кийра префасонира радиостанцията, превръщайки я в „WVMP – живителната кръв на рокендрола“. В ненадмината измама тя скрива DJ-ската вампирска въщност под погледите на всички, прикривайки кървавата истина като маркетингов трик. WVMP се превръща в най-горещата новина, заедно със сложната връзка на Кийра с гръндж вампира Шейн Макалистър. Но „маркетинговият трик“ разгневява група древни и силни вампири, които не са така склонни да бъдат извадени на светло. Скоро залозите се по-високи – и опасностите по-страшни – отколкото в която и друга предишна измама на Кийра.

Напоследък е много популярно авторите да споделят плейлисти за книгите си. Тенденцията е особено разпространена сред YA романс авторките. От една страна музиката е още едно изразно средство и няма нищо лошо, в това писателите да споделят (макар и чужди музикални творби) за да подплaтят още повече произведенията си. Само дето на мен лично ми писна от Мюз и всякакви други производни на тях. Като се замисля повечето плeйлисти звучат като да са правени от една и съща инфантилна, пъпчива и леко глуха тийнейджърка. Извинявам се на феновете на Мюз!

Добрата новина е, че тази книга няма нищо общо с горното. Първо не е тийнейджърска. Мне, баш adult роман си е. Второ – книгата сама по себе си е плейлиста – плейлиста на няколко поколения рокендрол фенове. Трето – ако горе говорех за музика, вдъхновила книга, то в „Перверзна игра“ имаме книга, в която основна тема е музиката – музиката като начин на живот, музиката като бягство от реалността, музиката като средство за връзка с реалността, музика – по-силна от смъртта и по-гъста от кръвта – Рок музиката!