Архив
петък е…
заглавие: „Дори зомбитата на бели отрепки тъгуват / Even White Trahs Zombies Get the Blues“
автор: Диана Роуланд / Diana Rowland
поредица: Зомби на бяла отрепка / White Trash Zombie #2
издател: DAW
дата на издаване: юли 2012
художник: Дан Дош Сантос / Dan Dos Santos
П.П. Книжката вече я прочетох. Ми-и-и… Не е зле, но определено е надолу като оценка. И все пак корицата е разкошна!
„Животът ми като зомби на бяла отрепка“ от Диана Роуланд – Зомби на бяла отрепка #1
Ейнджъл Крофорд е неудачница Живеейки с безхаберния си баща-алкохолик сред блатата на южна Луизиана, тя е незавършила гимназия жена, пристрастена към хапчетата и с криминално досие, и е загубила бройката на скапаните работни места, от които е уволнявана. Бидейки вече на пробация по углавно престъпление, изглежда сякаш Ейнджъл никога няма да се измъкне от низходящата спирала, в която е изпаднал животът й. Така е до деня, в който тя се събужда в спешното отделение след предозиране с обезболяващи. Ейнджъл има спомени, че е преживяла ужасяваща катастрофа с кола, но по тялото си няма и следа. За да стане още по-странно, тя получава анонимно писмо, казващо й, че я чакат на работа в моргата на околията – и че това е предложение, което не бива да дръзва да откаже. Преди да се усети, тя вече се трябва да се справя с якото зарибяване по един определен готин заместник-шериф и чисто ново пристрастяване: непреодолим глад за мозъци. На всичкото отгоре, моргата й се пълни с убитите от сериен убиец, който обезглавява жертвите си – точно, когато тя е най-гладна! Ейнджъл ще трябва бързо да се вземе в ръце, ако иска да запази работата си и да не се разпадне отново. Защото, ако не успее, е жива умряла. Буквално. |
Същинското ревю на тази книга може да прочетете в най-новия, 7-ми брой на „Сборище на трубадури“. Вероятно би трябвало да кажа, че ревюто е написано специално за Трубадурището, но не обичам да ви лъжа. Това ревю е написано с най-голямо старание и пеперудки в стомаха (и главата) специално за Гост. Защото… ами просто защото си поиска 🙂
Прочетете и останалото в броя, забавно се е получило! 🙂
И за да не ви оставям съвсем прелъстени и изоставени, ето ви с какво си губя времето напоследък. Тематично е 🙂
| оригинално заглавие | My Life As a White Trash Zombie |
| автор | Диана Роуланд / Diana Rowland |
| издател | DAW |
| дата на публикуване | май 2011 |
| бг издател | няма |
| поредица | Зомби на бяла отрепка / White Trash Zombie |
| пореден номер | 1 |
| сходни книги |
|
| възрастова насоченост | 16+ – определено си е за пораснали книгата, при това няма почти нищо сексуално, но пък откъм откровените и достоверни сцени на насилие, трупове и най-вече заради употребата на забранени субстанции |
| тип поредица | незавършена поредица |
| оценка |  – последното сърчице е леко подарено, по-скоро е половинка |
| откъс | първа глава |
„Животът ми като зомби на бяла отрепка“ от Диана Роуланд – откъс
„Животът ми като зомби на бяла отрепка”
Диана Роуланд
– Глава 1 –
– Би трябвало да си мъртва – отбеляза сестрата от спешното, докато нагласяше нещо на системата ми.
Тя бе по-скоро едра, отколкото дебела, с прекалено много грим и коса, боядисана в гаден нюанс на червеникаво оранжево. Когато не й отговорих веднага, тя надзърна към мен, сякаш за да се увери, че наистина съм будна и я слушам.
– Осъзнаваш го, нали? – настоя тя. – Адска късметлийка си, че си жива.
– Ъм… окей – измърморих аз. Под чаршафа, прокарах длан по корема ми и се смръщих. – Да съм била в кома или нещо такова? – попитах.
Тънките й устни се присвиха:
– Кома? Не. Докараха те преди няколко часа. – Тя замълча, вдигна ръце на кръста си – Предозирала си.
петък е…
За днес ви бях избрала едни други корици, но снощи попаднах на този роман и направо се влюбих в корицата. Харесвам всичко в нея – стила, модела, цветовете, шрифтовете и… всичко. Ако трябва да я опиша с едно изречение:
„Визуален оргазъм в розово“
заглавие: „Животът ми като зомби на бяла отрепка / My Life As a White Trash Zombie“
автор: Диана Роуланд / Diana Rowland
издателство: DAW
дата на издаване: май 2011
художник: Дан Дош Сантос / Dan Dos Santos
И понеже така и така наруших правилата на тази категория постове, като добавих и лични впечатления, трябва да отбележа, че не можах да се сдържа е и вече чета книгата. До сега, романът не отстъпва по качества на невероятната корица и се надявам скоро да ви споделя впечатленията си и от литературното съдържание на книгата.
Задължително посетете и галерията на художника. Има още страхотни корици. Специално за Тери: той е майстора и на книгите на Патриша Бригс…
„Призоваването“ от Кели Армстронг – откъс – „Тъмните сили“ #1
„Призоваването“
Кели Армстронг
Дванайсет години по-рано…
МАМА ЗАБРАВИ ДА ПРЕДУПРЕДИ новата бавачка за мазето.
Клоуи се олюля на най-горното стъпало, посягайки с пухкави длани и към двете перила, ръцете й трепереха толкова много, че едвам се държеше. Краката й също трепереха, а главите на Скуби Ду върху пантофите й се поклащаха. Дори дъхът и трепереше, пуфтейки сякаш бе тичала.
– Клоуи? – приглушеният глас на Емили се извиси откъм тъмното мазе. – Майка то каза, че колата[1] е в зимника, но не мога да я намеря. Може ли да слезеш и да ми помогнеш?
Мама каза, че е казала на Емили за мазето. Клоуи беше сигурна. Тя затвори очи и усилено се замисли. Преди мама и татко да излязат за партито, тя си бе играла в дневната. Мама я бе повикала и Клоуи бе изтичала в предверието, където мама я грабна в прегръдка, смеейки се, когато куклата на Клоуи я убоде в окото.
– Виждам, че си играеш с принцеса…искам да кажа с пиратката Ясмин. Тя спаси ли вече бедничкия Аладин от злия джин?
Клоуи поклати глава, после промълви:
– Каза ли на Емили за мазето?
– Разбира се, че го направих. Никакви мазета за мис Клоуи. Тази врата няма да се отваря. – Когато тате се показа зад ъгъла, мама каза – Наистина трябва да обсъдим дали да не се преместим, Стив.
– Само кажи и ще изнеса табелата[2] – тате разроши косата на Клоуи. – Бъди послушна с Емили, дечко.
И после заминаха.
„Призоваването“ от Кели Армстронг – Тъмните сили #1
 Клоуи Сондърс вижда мъртъвци. Да, като във филмите. Проблемът е, че ако в истинския живот кажеш, че виждаш призраци, печелиш еднопосочен билет до психиатрията. А на 15 всичко, което Клоуи желае, е да се впише в обстановката в училище и може би някое момче да я забележи. Но когато особено сприхав призрак я погва, тя бива забелязана, но в лошия смисъл. Привидно побърканото й държание и спечелва пътуване до „Лайл Хаус“ – център за емоционално неуравновесени тийнейджъри.
В началото Клоуи е решена да следва правилата. Но после съквартирантката й по стая изчезва, след като споделя с нея, че си има полтъргайст, а някои от другите пациенти също сякаш проявяват свръхестествени способности. Възможно ли е да е съвпадение? Или „Лайл Хаус“ не е точно каквото изглежда…? Клоуи осъзнава, че ако не разкрие истината, може да бъде осъдена да прекара остатъка от живота си в психиатрична болница. А дали съдбата й не е още по-лоша…? Може ли да се довери на съучениците си и дали ще посмее да разкрие мрачната си тайна? |
Тийнейджърка преживява ужасен и необясним инцидент, след което бива изпратена в пансион за проблемни тийнейджъри. И после откриваме, че не всичко е такова каквото изглежда. Имаме две момчета, приятелки, злобно момиче… Сценарият е доста сходен с този на „Паднали ангели“, но не знам кой от кого е преписвал. Шегувам се за последното, разбира се. Но в действителност открих и двете поредици едновременно по едни и същи параметри на търсенето, така че явно има достатъчно прилики и не само откъм жанрова принадлежност. Но между двете поредици Кели Армстронг доказва, че е по-опитната (и по-добрата според мен) писателка.
„Огнено жертвоприношение“ от Лоръл К. Хамилтън
 „Не можеш да имаш доверие на някой, който спи с чудовищата.“ Анита Блейк винаги е вярвала в това. Но сега тя споделя леглото с вампирът Господар на града. Така, че когато подпалвач взима на мушка вампирски жертви, съществата на мрака се обръщат към доскорощната си противница. Защото сега само Екзекуторката може да ги спаси от адските пламъци… Често е трудно да различиш доброто от злото. Питайте Анита Блейк. Тя явно развива мекушавост към вампирите – особено към един конкретен вампир. Така че щом пламъците плъзват по немъртвите на Сейнт Луис, от Анита зависи да спаси чудовищата, които се е клела да унищожава. |
|
|
|
„Огнено жертвоприношение“ е 7-ма книга от поредицата на Лоръл К. Хамилтън за Анита Блейк, убийцата на вампири. Това е поредицата, която ме накара да заобичам urban fantasy жанра и е сред най-любимите ми четива. Адски се зарадвах, когато разбрах, че все пак поредицата ще продължи да бъде издавана на българския пазар от издателство „Колибри“.
И за съжаление, с това се изчерпва всичко добро, което мога да кажа за българското издание на книгата.
The diary of an addicted reader 