„Гонките Скорпио“ от Маги Стивотър

Те се състоят в началото на всеки ноември: гонките Скорпио. Ездачите се опитват да удържат водните си коне достатъчно дълго, за да успеят да финишират. Някои ездачи оживяват. Други умират. Едва деветнадесетгодишен, Шон Кендрик е досегашният шампион. Той е мълчалив младеж и дори да има някакви страхове, той ги държи дълбоко потулени, където никой не може да ги види. Пък Конъли е различна. Тя никога не е искала да се състезава в гонките Скорпио. Но съдбата не й оставя друг изход. Затова, тя се включва в надпреварата – първото момиче, което някога го е правило. Тя по никакъв начин не е подготвена, за това, което ще се случи.

Обикновено, когато се наложи да започна нова книга по празниците в края на годината, избирам да препрочета някоя любима книга. Така избягвам евентуални разочарования, а и гарантирам празничното удоволствие. Е, тази година, обаче, реших да експериментирам. Избрах си последната книга на Маги Стивотър напълно случайно и нямах кой знае какви очаквания. Останах много приятно изненадана, защото „Гонките Скорпио“ се оказа страхотен, вълшебен, увлекателен роман, който бе най-хубавият ми подарък тази Коледа.

От една страна, тръгнах с малки очаквания. Предполагах, че това ще е поредният тийн-роман, с магически елементи, който в крайна сметка ще се върти около любовната история. Нищо подобно. Книгата е дотолкова юношеска, доколкото е подходяща за тази възрастова група и главните герои са тийнейджъри. Но както всяка добра литература, би могла и дори препоръчвам да бъде прочетена и от възрастните читатели. Откъм сюжет също бях приятно изненадана, защото това наистина е книга за конни надбягвания, а не просто „любовна история на фона на…“. Но всъщност, книгата е за много, много повече неща. Това е роман за семейството, приятелството, за родния край, за конете, за ездата, за състезанията, за упоритостта, за мечтите, за предаността, за принципите, за живота и за смъртта…Не съм сигурна, че ще успея да ви разкажа по достойнство за всичко, което открих в книгата. Тя е така многопластова, сериозна и въпреки това увлекателна и вълшебно написана.

Силно подозирам, че това ще е малко неконсистентно и разхвърляно ревю. Но предвид датата и празничната еуфория, никак не мога да се съсредоточа. А много ми се иска да завърша годината споделяйки с вас това малко литературно бижу.