„Пробудена призори“ от Си Си Хънтър – Шадоу Фолс #2

Кайли Гейлън смяташе живота си за пълна каша, преди да замине за лагера „Шадоу Фолс“. Въпреки това, сега, когато вече е разбрала, че не е човек, проблемите й изобщо не са обикновени. Тя е решена да разкрие загадката на свръхестественото си потекло, но когато призрак започва да настоява, че някой, когото Кайли обича, ще загине, новоразвитото й шесто чувство й подсказва, че някой я дебне, а подивял вампир сее смърт наоколо, търсенето на отговори за Кайли се отлага. Сякаш животът й не е достатъчно усложнен, ами точно когато е на път да подари сърцето си на Дерек, той започва да се отдръпва. Когато Лукас се завръща, Кайли се чувства по-раздвоена от всякога. Уикендът с майка й би трябвало да е точно почивката, от която се нуждае, но се оказва точката й на пречупване. Разкриването на потеклото й вероятно ще е без значение, ако тя не оцелее.

Леле, мамо!!! Откъде да започна? Ще пробвам по-отдалеч. Когато бях още малък и невръстен блогър и исках като порасна да приличам на…

Обзор на годината

Изтече една година откакто започнах да пиша този блог и да споделям впечатленията си за прочетеното, а и не само. Прочетох доста, точните бройки можете да видите на съответните страници на блога. За съжаление, не успях да ви опиша всичко. Донякъде от мързел, донякъде поради факта, че се занимавах с какво ли още не – превеждах, губех си времето с форуми, рисувах…

Когато започнах да пиша този читателски дневник нямах никаква идея колко всъщност време отнема ревюто на една книга, как точно се пише такова, дали мога и дали трябва. Всичко започна по-скоро като експеримент, с цел проверка на точната бройка книги, които прочитам през годината. После реших да добавя и страницата с поредиците, които следя. Най-вече за лично мое удобство, но все си мисля, че би могла да бъде полезна и за вас. С течение на времето все повече усложнявах ревютата си с разни линкове, правилни корици, лично преведени откъси и прочее информация. Не знам доколко се възползвате от нея, но от личния си опит в търсенето на книги за прочит, съм открила, че линковете много помагат, а е по-лесно да не се ровиш сам.

Нямам идея колко хора в действителност ми четат глупостите. Малко от вас се обаждат и оставят коментари. А аз много се радвам на коментарите. Дано през следващата година получавам повече такива, защото иначе оставам с впечатлението, че си говоря сама 🙂

Продължавам да се опитвам да разнообразявам блога, да добавям нови рубрики, уиджети, страници… Бих се радвала, ако споделите какво ви харесва, какво ви липсва, всякакви мнения и препоръки (и виртуални почерпки) можете да добавите тук като коментар или пък на други места сред страниците и постовете.

Да се върна на темата: През годината четох най-вече ърбън фентъзи, свръхестествени романси, доста юношеска литература, малко фантастика, най-вече под формата на дистопии, и не на последно място – еротика и порно (да си сложа тага за повече хитове). Повечето прочетено бе на английски, защото българските издатели доста ме разочароваха с избора на издания, с некачествени преводи, липса на редакция и т.н… Сдобих се с Киндъл, който просто прероди пристрастения читател в мен и доста подпомогна бройката на прочетеното. Огромна част от книгите, които прочетох бяха част от поредици. Явно това е последната тенденция в литературата – да се издават н-логии и отворени поредици, най-вече с чисто комерсиална цел.

За съжаление, през годината не прочетох почти нищо от български автори. Единственият представител на родните писатели бе Евгени Черепов. Но макар и сам, държа да отбележа, че разказите му наистина си заслужаваха и искрено се надявам той да продължи да пише и издателите да оценят таланта му.

Не смятам да ви занимавам с разни точни бройки и проценти. И все пак ми се иска да отбележа някои върхове и спадове сред прочетените книги. Пък и макар и чисто виртуална, такава равносметка си иска патос (и водещи – аз бих избрала проф. Вучков и проф. Вучков; балет – с оглед на жанровата тематика, нека да е Максимус; знайни и незнайни бг музикални звезди – какво е подобно събитие без Веско Маринов, Остава и Преслава?!). Поради липсата на изброеното в скобите, ще се наложи да се задоволите с елементарен HTML…

„Родена в полунощ“ от Си Си Хънтър – Шадоу Фолс #1

На Кайли Гейлън много й се е струпало напоследък. Родителите й се развеждат по незнайни причини. Гаджето й я зарязва, защото не иска да му пусне. А баба й умира, защото… е, защото така става със старите хора. Но сега Кайли се е сдобила с преследвач и си няма и идея какво иска той или как да се отърве от него… а тя наистина иска да се отърве от него, защото явно е единствената, която го вижда. Мислейки, че тя се побърква, родителите й я изпращат на психолог, който изпраща Кайли в лагер „Шадоу Фолс“*. Кайли и родителите й си мислят, че това е лагер за проблемни тийнейджъри. Сбъркали са. Кайли е обкръжена от вампири, върколаци, феи, вещици и превръщачи. И ако се вярва на думите им, тя е една от тях. Те просто не са напълно наясно къде се вписва тя. Докато Кайли се мъчи да се справи с осъзнаването, че тези същества изобщо съществуват, и с факта, че тя може би не е човешко същество, тя се сдобива с двама готини пича – върколак и полуфея, борейки се за вниманието й. И могат да си продължават да се надяват. Кайли е решена, че преди да позволи на сърцето си да се влюби, тя трябва да се докопа до истината. Какво иска призракът? На може и не може да се довери. И най-важното… Какво е тя? * Шадоу Фолс – Shadow Falls – буквално от английски – Водопадът на сенките

Това супер новичко книжле, издадено в края на март тази година е страшно нашумяло в нета. Естествено и аз се хванах на въдицата и търсих ли-търсих… Най-накрая го открих и прочетох. Няма идея какво очаквах. Може би нещо като „Паднали ангели“. Амиии… да речем, че го получих. И не само. „Родена в полунощ“ се оказа поредната книга в стил „на Иванчо колелото с цици“. Напоследък те са толкова много, че явно трябва да сложа отделна категория за тях. Да предупредя отсега: пазете се от летящи спойлери, джанти и шибидаси – прошка няма да има!

„Нужда“ от Кари Джоунс

Зара колекционира фобии, както другите гимназистки колекционират червила. Нищо чудно, след като засега живота й е доста труден. Баща й ги е напуснал, пастрокът й току що е починал, а майка й, общо взето, е вдигнала ръце. Сега Зара живее с баба си в сънливия, студен Мейн, за да бъде „в безопасност“. Зара не мисли, че е в опасност; смята, че майка й просто не може да се справи. Грешка. Оказва се, че онзи тип, когото тя вижда навсякъде – онзи, който оставя следи от златен брокат, не е плод на въображението й. Той е пикси и не от онзи тип – сладки, милички, с крилца. Той е от онези, които имат ужасни, неконтролируеми нужди. И преследва Зара.

Тази книга ми напомни един виц за малкия Иванчо. Онзи, в който той хваща златната рибка, но е толкова объркан какво иска, че накрая получава колело с цици. Четейки този роман, така и не разбрах какво е искала да покаже и разкаже авторката – толкова много коренно различни теми е забъркала и опитала да развие. За съжаление, резултатът е… да речем, че е „посредствен“ в най-добрите си моменти. И в крайна сметка дори и цици няма 😦