Архив
Агата Кристи – Убийство в Ориент Експрес – ревю на филм
Отдавна се каня да ви споделя впечатленията си за този филм. От една страна, филмът е доста точна екранизация на романа на Агата Кристи. Аз съм голяма фенка на гранд дамата на криминалната литература. Още от малка „изяждах с кориците“ всичко нейно, до което успеех да се докопам. Може и да не личи от ревютата в този блог, но харесвам криминалетата. Именно тези „ретро“ детективски романи и разкази. Агата Кристи, Артър Конан Дойл, Едгар Алън По… Харесва ми епохата, в която се развиват. Харесвам съсредоточаването върху процеса на разследването. И необичайните обрати.
Освен това обожавам тази филмова поредица за Поаро. Гледала съм не малко екранизации на Агата Кристи, но тези са едни от най-любимите ми. Те едновременно доста точно се придържат към оригиналните произведения, от друга успяват чрез възможностите на съвременната кинематография и драматургия, да представят по-пълен, по-различен, по-оригинален прочит, без да изкривят любимата ми проза или характерите на героите. С тази поредица успях да „зарибя“ дори по-добрата си половинка, макар той да не е луд фен на Агата Кристи.
Естествено голяма заслуга за това има Дейвид Сушей, който играе Еркюл Поаро. Той толкова майсторски пресъздава великия детектив, че след като го гледате, вече трудно бихте могли да приемете друг актьор в ролята. Неговия образ е толкова характерен и с външния си вид и с поведението, акцента, цялостното изиграване на характера, че е невъзможно почитателите на книгите да се влюбят.
Отделно държа да споделя и чудесната кинематография. Или и аз не знам как да я нарека. Но във абсолютно всеки епизод, независимо дали се развива в тихата английска провинция или в мъгливия Лондон, дали случая е през лятото, близо до обляна от слънчевите лъчи река или в бурна нощ навръх Хелоуин, винаги в картината се усеща атмосферата. Природните картини са невероятно цветни, въздействащи, красиви. Атмосферата в домовете, облеклата, всеки дребен детайл е чудесно подбран, за да ви потопи в епохата на събитията и цялостния сюжет.
„Яснота“ от Ким Харингтън – откъс
ПЪРВА ГЛАВА
НЕ ИСКАШ ДА МЕ УБИЕШ – КАЗАХ АЗ.
– Разбира се, че не искам, Клеър. Но се налага.
Ако вече не кървях, а стаята не се кривеше и люлееше, щях да се зашлевя. Станалото ме бе заварило неподготвена. Бях позволила на личното отношение, да замъгли преценката ми. А сега пред очите ми имаше дуло на пистолет.
Не съм си и помисляла, че всичко ще свърши така – аз, на покрития с паркет под на къщата ми, подпряна на лакти, молеща се за живота си. В дясно от мен лежеше сгърченото тяло на мъж, за когото не бях осъзнавала дълбочината на чувствата си, докато не видях куршума да се врязва в него.
Отново опитах да използвам убеждение. Да си издействам само още минута живот.
– Това не си ти – казах аз, умолително. – Ти не си убиец.
– До преди няколко седмици и аз бих казал същото. Но ти по-добре от всеки друг знаеш, как хората могат да те изненадат. Хората могат да направя неща, каквито а не си и сънувала. Мислиш си, че познаваш някой, а се оказва…
Бъдещият ми убиец сви рамене и дръпна петлето на оръжието.
Света почерня.
източник: официален сайт на издателите
превод: моя милост
„Яснота“ от Ким Харингтън
Открих тази книга напълно случайно и неволно. Просто я изрових от купчина книги – е, по-точно от директория с електронни книги. Дебютен роман от непозната авторка. С много красива корица. Но не особено привлекателна анотация… Това е един от онези моменти, в които си мисля, че имам лека ръка и е крайно време да забогатея от хазарт 🙂