„Крайърс Крос“ от Лиса Макман

Общността в „Крайърс Крос“, Монтана (население 212 души) е потресена, когато ученичката от гимназията Тифани изчезва безследно. Вече разклатена от компулсивното си разстройство, 16-годишната Кендъл се побърква, когато вижда празния чин на Тифани в училището им с една класна стая, но някак животът продължава… докато гаджето на Кендъл – Нико също не изчезва, също без следа. Вече градът е в паника. Оставена сама с депресията си и с компулсивното й разстройство в пик, Кендъл забелязва нещо, което свързва Нико и Тифани: и двамата са седели на един и същи чин. Макар да осъзнава, че е лудост, Кендъл усеща, че е привлечена към чина, сънувайки Нико и чудейки се, дали и тя също ще изчезне… и дали това би било толкова лошо. Тогава започва да получава бележки по чина от някой, който може да бъде единствено Нико. Възможно ли е той да е жив някъде? Къде е? И как Кендъл може да му помогне? Единственият човек, който й вярва е Хасиян, новото момче, което я дразни… и привлича. Докато Кендъл и Хасиян се сближават, Кендъл задълбава в мистериозното изчезване на Нико, само за да попадне на грозна – и смъртоносна – местна история. Кендъл е на път да открие точно колко далеч са готови да стигнат жителите на градчета, за да опазят тайните си заровени дълбоко.

Това е една от книгите, за които просто не знам какво да ви разкажа. От една страна, сюжетът малко или много е събран в анотацията. С малки преувеличения. От друга – нямам големи адмирации към творчеството на авторката от досега прочетеното. И тази книжка не е кой знае какво. Но пък не е и чак за изхвърляне и съм убедена, че би намерила своите читатели. Като цяло, най-трудно пиша за такива посредствени книги. Нито мога да ги възхвалявам, нито да ги оплювам качествено. И накрая ще се получи и посредствено ревю. И все пак, трябва да опитам, защото такава е целта на този блог.

Открийте разликите

Пиша си аз тука в блога, наваксвам с ревютата, но нали съм си завеяна, заплеснах се по книгите на поредното издателство. И случайно попаднах на интересна корица. Корица, която ми се стори странно позната. Загледах се, порових се още и о, чудо: ами те са като две капки вода, като бобчета от една шушулка, като прасенца от едно прасило… Сравнете сами:

Първата корица е на нашенското издание на книгата „Wake“ на Лиса Макман, книга първа от поредицата „Dream Catcher“. Ако не ме лъжат паметта и Тери, книгата бе издадена у нас някъде през март, тази година. Аз си спестих купуването и четенето на българското издание, по ред причини. Но и тогава ми направи впечатление, че корицата някак няма нищо общо със съдържанието (както и май всичкия текст по корицата, де).

Интересното е, че втората книга е ново издание на „Sister Light, Sister Dark“ от Джейн Йолен, първоначално издадена през 1988. Новата книга би трябвало да е издадена през август тази година. Забавното е, че като чета анотацията на книгата, корицата много повече й пасва, да не кажа, че все едно си е правена специално за нея. Като гледам кориците и на предишните издания на книгата, очевидно това е тематиката и символиката на романа.

Към момента не можах да открия художник, на нито една от кориците. Моля, ако някой притежава хартиеното копие на „Бдението“, да ми помогне: пише ли там име на художник или източник на корицата?

Е, всъщност, не е важно. Този пост е в графа глупости, на които попадам, и са ми станали интересни…

„Събуждане“ от Лиса Макман

На седемнайсетгодишната Джейни й е писнало да бъде засмуквана в чуждите сънища. Особено сънищата с пропадане, тези, в които си гол, но никой не забелязва, както и онези с разюзданият секс. Джейни се е нагледала на измислено клатене, достатъчно за цял живот. Тя не може да сподели с никой какво може – никога не биха й повярвали, или по-зле – ще я помислят за изрод. И така, Джейни си живее в покрайнините, прокълната с дарба, която не желае и не може да контролира. И тогава тя попада сред отвратителен кошмар, който я смразява до кости. За пръв път Джейни е повече от наблюдател на нечие извратено съзнание. Тя е участник…

За излизането на книгата ме насочи Шанара. Видях книгата в книжарница, но я подминах. И все пак, отново Шанара (трябва някой ден да й науча оригиналното заглавие) ме подтикна да прочета книжката. Е, впечатленията за книгите са много лично нещо. В случая със „Събуждане“, аз останах разочарована.