Архив
Разкази и други животни – част 2
Денка Колева – „Криви огледала“ – ♥♥♥
Прочетох разказа в „Трубадурището“. Някъде неусетно (Хм, не баш – болката не е много страшна, за срама още нямам данни…) станах членка при тях. Ако се чудите каква точно го играя в екипа – за момента се определям като глуха кучка, виеща под трубадурски чардак. Но да се върнем на разказа…
Много женски разказ. За съжаление не в най-добрият смисъл на понятието. Доста захаросан сюжет. Буквално. Ако сте диабетик не ви препоръчвам подробните и нон-стоп повтарящи се описания на характерните панаирджийски миризми на захарен памук, карамелизирани ябълки, вишнев сироп и т.н. О, да – става дума за онзи, западняшки тип панаири. Да не се бърка с нашенските, където ароматът е на бира-скара, звуците не са от латерна, а от албума със златни хитове на Цеца и Фута бенд, а кривите огледала са онези, които евентуално са останали на Москвича на баща ви, след сблъсъка с паркирането на местните селски бекове. Но пак се отклоних…
Та в разказът има прекалено много въздишки, лирични метафори и прилагателни за поне още няколко произведения. Но въпреки това ми хареса. Или поне засега е сред по-добрите, които съм чела покрай новия ми хабитат. Има един много приятен готически привкус, въпреки вишневия сироп. Малко тъжен, меланхоличен и приятно мъглив, без да е напълно неразбираем за по-пошлото ми съзнание. Според мен би бил особено подходящ за тийнейджърки с любов към създанията на мрака. Но и за всички позастарели романтички, търсещи нещо леко и кратко за четене.
Патриша Бригс – „Wishing Well / Желанието“ – ♥♥♥♥♥♥
Разказът е фентъзи, но фантазийният му елемент е много леко загатнат. Всъщност е чудесна, много земна, искрена, човешка история. За минималния си обем обаче е адски въздействаща. Признавам си, разплака ме. При това без да е кой знае каква драма. Но докосва… Пати Бригс за пореден път ме убеди, че е страшно талантлива авторка. Самата история толкова ми хареса, че още на следващия ден я преведох. Надявам се скоро да може и вие да й се насладите в Трубадурището.
Илона Андрюз – „A Quеstionable Client / Клиент под въпрос“ – ♥♥♥♥♥♥
Няма какво да ви опявам. Илона е номер едно! И този разказ не е изключение. Историята разказва за първата среща на Кейт Дениълс със Саймън. Това си е малко бижу за всички почитатели на поредицата. Отделно е чудесен начин да се запознаете със света на Кейт, който несъмнено ще се хареса на феновете на ърбън-фентъзито. Разказът си има приличен обем, включва няколко екшън сцени, много хумор, неочакван обрат и един куп свръхестествени същества. И е един от разказите, с които ще ви зарадваме съвсем скоро в „Сборище на трубадури“. Както се досещате, моя милост съвсем се е заиграла с преводите…
Жустин Ларбалестие – „The Cruel Brother / Жестокият брат“ – ♥♥♥♥
Попаднах на тази авторка доста случайно чрез сайта на Скот Уестърфелд, чиято съпруга е тя. Оказа се, че пише не по-малко увлекателно. Разказът е написан по мотиви от стара английска балада, която разказва за брат, който убива сестра си на сватбения й ден, понеже годеника й не е поискал разрешението му за ръката на момичето. Хем трагедия, хем е едно такова лирично… Сега сигурно се питате защо ви наспойлих със сюжета? Е, авторката определено е вкарала оригиналност, като заплита добре познати приказни герои в историята. Темата е малко… тежка/нелицеприятна/аморална… За някои вероятно ще е голяма гавра с приказката. За мен беше чудесна история, написана с подходящ стил и атмосфера. И определено ми хареса!
Кери Вон – „Doctor Kitty Solves All Your Love Problems / Доктор Кити разрешава всичките ви любовни проблеми“ – ♥♥♥♥
Както с по-горният разказ на Илона Андрюз, така и този е част от поредица. В случая става дума за поредицата за върколака и радио водещ Кити Норвил. Историята е кратичка, но забавна. Реално е част от първата книга на авторката от поредицата, но не е проблем да се чете и напълно самостоятелно. Свръхестественият свят на Кери Вон е сред любимите ми ърбън-фентъзита. Много хумор, екшън, забавни обрати. Но освен това е и най-сериозният поглед към върколашкия живот, на първо място заедно с книгите на Кели Армстронг за Елена Майкълс. Определено препоръчвам на феновете на жанра. Този разказ вече излезе в Трубадурището. Спокойно можете да му се насладите тук.
„Магията хапе“ от Илона Андрюз – Кейт Дениълс #1 – откъс
– Глава 1 –
Седях на масата в сенчестата ми кухня, загледана в бутилка „Буунс Фарм – Твърда лимонада”, когато удари магическата флуктуация. Предпазните заклинания на дома ми потрепнаха и изчезнаха, оставяйки къщата ми лишена от защита. Телевизорът се включи, неестествено шумен в празния дом. Повдигнах вежда към бутилката и се обзаложих, че дават поредния извънреден бюлетин.
Бутилката не позна.
„Извънреден бюлетин!” – обяви Маргарет Чанг. – „Министерство на правосъдието предупреждава гражданите, че всеки опит за призоваване или друга дейност, в резултат на които се появяват същества със свръхестествени сили, могат да бъдат опасни за вас и за останалите граждани.”
– Не думай – казах на бутилката.
„Местната полиция е упълномощена да потушава всеки подобен опит с всички възможни средства.”
Маргарет продължи да дудне, докато аз отхапах от сандвича си. Кого заблуждаваха? Нямаше полицейска част, която дори и при най-добро желание, да успее да предотврати всяко призоваване. Нуждаете се от квалифициран магьосник, за да може да засечете започнало призоваване. Нуждаете се единствено от полуграмотен идиот с щипка сила и смътна идея как да я използва, за да тръгнете да призовавате. Преди да сте се усетили, триглав славянски бог сее хаос в центъра на Атланта, от небето валят крилати змии, а специалните части крещят за още муниции. Бяха смутни времена. Но пък, в по-безопасно време, щях да съм безработна. Безопасният свят на технологиите нямаше нужда от наемник с магически способности като мен.
Когато хората имаха проблем от магическо естество, проблем, който ченгетата не можеха или не искаха да решат, те се обаждаха на Гилдията на наемниците. Ако работата бе по моята специалност, от Гилдията викаха мен. Намръщих се и потърках бедро. Все още ме болеше след последната ми задача, но раната зарасна по-добре, отколкото очаквах. Това бе първият и последен път, когато се съгласявам да се изправя срещу червея Импала без да съм напълно покрита с броня. Следващият път ще им се наложи да ми дадат защитен екип от четвърто ниво.
Заля ме ледена вълна от страх и отвращение. Стомахът ми се преобърна, обливайки задната част на езика ми с киселина, оставяща горчив привкус. По гръбнака ми премина тръпка и косъмчетата на врата ми настръхнаха.
В къщата ми бе влязло нещо лошо.
Оставих сандвича си и натиснах копчето за звука на дистанционното, намалявайки телевизора до тихо бръмчене. На екрана, към Маргарет Чанг се бе присъединил мъж с бетонно изражение, с армейска подстрижка и поглед от гранит. Ченге. Вероятно от Отдела за паранормална активност. Поставих ръка на камата, която лежеше в скута ми и застинах неподвижна.
Ослушвах се. Чаках.
Никакъв звук не наруши тишината. По запотената бутилка „Буунс Фарм” се образува капчица вода и се стече по лъскавата повърхност.
Нещо едро пропълзя по тавана откъм коридора в кухнята. Направих се, че не го виждам. То се спря вляво от мен и леко по-назад, така че не ми се наложи да се преструвам прекалено силно.
Натрапникът се поколеба, завъртя се и се установи в ъгъла, където се срещаха тавана и стената. То седеше там, закачено за ламперията с огромни жълти нокти като на хищна птица, неподвижно и тихо, като гаргойл посред бял ден. Отпих глътка от бутилката и я поставих обратно на масата, така че да мога да виждам отражението на съществото. Голо и безкосместо, по скелета му нямаше и грам мазнина, а под обтегнатата му мъртвешкибледа кожа ясно личеше всеки съсухрен, твърд сноп мускули.
Вашият добър съсед Спайдърмен.
Съществото повдигна лявата си ръка. Острите като ками нокти прорязаха празното пространство, напред-назад, като закривени куки за плетене. То завъртя глава като куче и се загледа в мен с очи, озарени от специфичен вид лудост, родена от зверска жажда за кръв и лишена от всякакъв разум и задръжка.
С едно движение се врътнах и хвърлих камата. Черното острие се вряза право в гърлото на съществото.
Вампирът замръзна. Жълтите му нокти спряха да се движат.
Гъста, почти лилавееща кръв бликна около острието и бавно потече по голата плът на шията на вампира, омазвайки гърдите му и капейки по пода. Изражението на вампира се сгърчи, опитвайки се да се преобрази в друго лице. То отвори паст, оголвайки чифт кучешки зъби, които проблясваха в жълто като миниатюрни сърпове от слонова кост.
– Това бе изключително недалновидно, Кейт – изрече гласът на Гастек от гърлото на вампира. – Сега ще трябва да го нахраня.
– Това е рефлекс. Чуваш звънец – получаваш храна. Виждаш немъртъв – хвърляш нож. На един и същи принцип са, честно.
Лицето на вампира се присви, сякаш господарят на мъртвите, който го контролираше се опита да присвие очи.
– Какво пиеш? – попита Гастек.
– „Буунс Фарм”.
– Можеш да си позволиш нещо по-добро.
– Не искам по-добро. Харесвам „Буунс Фарм”. И предпочитам да водя бизнес делата си по телефона, а с теб – изобщо да нямам такива.
– Не желая да те наемам, Кейт. Това е просто… приятелска визита.
Втренчих се във вампира, мечтаейки да забия ножа си в гърлото на Гастек. Щеше да ми бъде много приятно да накълцам плътта му. За нещастие, той седеше в бронирана стая на много километри от тук.
– Кефи те да се ебаваш с мен, нали, Гастек?
– Безкрайно.
Въпросът за един милион бе „защо“.
– Какво искаш? Давай по-бързо, че ми се стопля „Буунс Фарм”-ът.
– Просто се чудех – каза Гастек със суховатото безразличие, присъщо само на него, – кога за последно се видя с настойника си?
Безгрижността в гласа му, предизвика студени тръпки по гърба ми:
– Защо?
– Просто така. За мен бе удоволствие, както винаги.
Само с едничък мощен скок, вампирът се откачи от стената и изхвърча през отворения ми прозорец, отнасяйки ножа ми със себе си.
източник: официален сайт на авторката
превод: моя милост
П. П. За съжаление все още нямам ревю за тази поредица, ако се интересувате, може да прочетете ревю за книгата при Шанара. Аз лично съм възхитена от книгите и ги изчетох на един дъх (от по-дългичките). За съжаление, отново имаме брилянтна проза с много смотани корици. Съжалявам, това е личното ми мнение. Кориците имат доста голяма заслуга да прочета книгите толкова късно… Та понеже много се вдъхнових от книгата, взех че се пробвах да нарисувам Кейт. Е, не хвърляйте по рисувача – толкова си може. А поредицата си заслужава комикс и много по-добри художници!
„Целувка от сенки“ от Лорък К. Хамилтън – Мери Джентри #1 – откъс
„Целувка от сенки“
Лоръл к. Хамилтън
– 1 –
Двайсет и три етажа над земята и всичко, което можех да видя през прозорците беше сива мъгла. Могат колкото си искат да го наричат „Града на ангелите”, но ако навън имаше ангели, сигурно летяха на сляпо.
Лос Анджелис[1] е място където хората – с крила или без – идват да се крият. Да се крият от други, да се крият от себе си. Аз бях дошла, за да се скрия и бях успяла, но взирайки се навън в плътния, мръсен въздух, поисках да си ида у дома. У дома, където въздухът бе син през повечето време и не трябваше да поливаш земята, за да накараш тревата да поникне. У дома беше Кахокия, щат Илинойс, но не можех да се завърна, защото роднините ми и техните съюзници биха ме убили, ако го направех. Всеки иска да израсне като принцеса на феите. Повярвайте ми. Надценяват го.
На вратата на кабинета се почука. Тя се отвори преди да мога да кажа нещо. Шефът ми, Джереми Грей[2], стоеше на прага. Той беше нисък, посивял мъж, висок метър и петдесет – с два сантиметра по-нисък от мен. Беше целият в сиво – от тъмния си костюм Армани до ризата и копринената вратовръзка. Единствено обувките му бяха черни и лъскави. Дори кожата му беше в еднообразно бледо сиво. Не от болест или напреднала възраст. Не, той бе в разцвета на силите си – съвсем малко над четиристотин годишен. Имаше леки бръчици около очите и покрай тънките си устни, които го караха да изглежда зрял, но никога нямаше да бъде стар. Без намесата на кръв от смъртен или доста сериозно заклинание, Джереми би могъл да живее вечно. На теория. Учените твърдят, че след пет милиарда години слънцето ще се разшири и ще погълне Земята. Феите няма да преживеят това. Ще умрат. Дали пет милиарда години могат да се броят за цяла вечност? Не мисля така. Но пък са достатъчно близо, за да накарат нас, останалите, да завиждаме.
„Кръвта на вещицата“ от Аня Баст – Магьосници на елементите #2 – откъс
– 1 –
„КАК ДА ЗАЛОВИМ МАГЬОСНИК“ ЗА НАЧИНАЕЩИ. ИЗАБЕЛ МОЖЕШЕ да преподава този предмет.
Клубната музика вибрираше през тялото на Изабел. Притворила очи, тя поклащаше бедра, танцувайки повече в такт с приливите и отливи на едва доловимите емоции, които я обкръжаваха, отколкото с ритъма. Опиянена от морето от еуфория и похот, тя позволи на изкусителната, първична плетеница да я накара да се почувства свободна за няколко благословени мига.
Капанът, който тя бе заложила за магьосника, улови и нея самата.
Мъжки ръце обгърнаха кръста й. Стройно, мускулесто тяло се притисна изотзад в нейното. Тя познаваше този допир, тези ръце и тънкия, дървесен аромат на скъпия му одеколон. Беше магьосникът, когото тя дебнеше. Онзи, който я мислеше за жена като всяка друга. Очите й се отвориха – мигът на спокойствие се стопи, заради присъствието му.
Всеки, който можеше да зърне лицето й, щеше да забележи отвращението преминало в изражението й, преди да извие устни в предизвикателна усмивка. Тя се облегна назад в прегръдката на Стефан Фушо. Той я поклащаше назад-напред, променяйки люлеенето на тялото й в такт с музиката. За щастие, Стефан не притежаваше емпатия. Не можеше да усети, ненавистта й към допира му.
Някъде наблизо проблесна фотоапарат, после още един. Папараци. Медиите обожаваха Стефан – ултрабогатият плейбой. Всяка жена, с която той излизаше, бе обект на особен интерес. Изабел бе съумяла да се задържи в обятията му по-дълго от повечето. Тя бе мистериозната, червенокоса, зеленоока жена, за която никой репортер не успяваше да намери достатъчно информация. Изабел бе платила доста пари, за да го постигне. Беше вложила също доста усилия, за да заинтригува Фушо за по-дълго време. С много планиране бе достигнала до тази нощ. Разбира се, фотографите не знаеха, че тя е вещица, а Стефан – магьосник. Това бяха тайни, които бяха по-добре да останат скрити от немагическото население. Това бе единственото, за което и Сборището, и контролираният от магьосници кабал Дъскоф бяха на едно мнение. Непритежаващите магия бяха в пъти по-многобройни от тези с магически способности, а – в исторически план – показваха голяма кръвожадност, спрямо тези, които сметнеха за различни.
„На Ръба“ от Илона Андрюз – Хрониките на Ръба #1 – откъс
– 1 –
– Роузи! – ревът на дядо разтърси къщата до основи.
– Защо все на мен? – Роузи избърса сапунената пяната от чиниите от ръцете си с кухненска кърпа, грабна арбалета от закачалката и ядно излезе на верандата.
– Ро-о-о-узи!
Тя отвори мрежестата врата с ритник. Той се извисяваше насред двора – огромен, подобен на рошава мечка мъж, с подивели, широкоотворени очи, оплетена брада, оплескана с кръв и полюшващи се сиви парчета. Насочи арбалета към него. Отново бе адски пиян.
– Какво има?
– Искам да сляза до кръчмата. Да пийна някоя халба. – Гласът му се изви в хленчене. – Дай ми малко пари!
– Не.
Той й изсъска, поклащайки се нестабилно на краката си:
– Роузи! Това е последния ти шанс да ми дадеш някой долар!
Тя въздъхна и го простреля. Стрелата се заби между очите му и дядо се влече по гръб като цепеница. Краката му изтрополиха в пръстта.
„Паранормалност“ от Кирстин Уайт – откъс
О, да ми засмучеш…
Я, чакай… ти да не би да… Ти се прозя! – ръцете на вампира, вдигнати над главата му в класическата поза на Дракула, се отпуснаха до тялото му. Той прибра прекалено удължените си кучешки зъби зад устните си. – Какво, неминуемата смърт не ти е достатъчна?
– О, стига си се цупил. Ама сериозно – високото чело? Бледата кожа? Черната пелерина? Откъде изобщо го намери това чудо, от магазин за маскарадни костюми?
Той се изправи в цял ръст и ледено се втренчи в мен:
– Ще изсмуча живота от прекрасната ти бяла шия.
„Яснота“ от Ким Харингтън – откъс
ПЪРВА ГЛАВА
НЕ ИСКАШ ДА МЕ УБИЕШ – КАЗАХ АЗ.
– Разбира се, че не искам, Клеър. Но се налага.
Ако вече не кървях, а стаята не се кривеше и люлееше, щях да се зашлевя. Станалото ме бе заварило неподготвена. Бях позволила на личното отношение, да замъгли преценката ми. А сега пред очите ми имаше дуло на пистолет.
Не съм си и помисляла, че всичко ще свърши така – аз, на покрития с паркет под на къщата ми, подпряна на лакти, молеща се за живота си. В дясно от мен лежеше сгърченото тяло на мъж, за когото не бях осъзнавала дълбочината на чувствата си, докато не видях куршума да се врязва в него.
Отново опитах да използвам убеждение. Да си издействам само още минута живот.
– Това не си ти – казах аз, умолително. – Ти не си убиец.
– До преди няколко седмици и аз бих казал същото. Но ти по-добре от всеки друг знаеш, как хората могат да те изненадат. Хората могат да направя неща, каквито а не си и сънувала. Мислиш си, че познаваш някой, а се оказва…
Бъдещият ми убиец сви рамене и дръпна петлето на оръжието.
Света почерня.
източник: официален сайт на издателите
превод: моя милост
„Лунен сърп“ от Джордан Дийн – откъс
Глава 1
Blink 182 забиваха на iPod-а ми докато крачех по тротоара до къщата ми, оставяйки глупостта зад мен. Домашните ми чехли, мокри заради росата по предната ни морава, оставяха странни следи докато вървях. Опитах се да заглуша звука от крясъците на родителите ми в главата ми, последната им свада отекваше в ушите ми. Да съм единствено дете значеше да ме забъркват в караниците си, всяка страна използвайки ме като пешка в собствената си егоистична и безчувствена партия шах.
„Евърнайт“ от Клаудия Грей – откъс
Пролог
Горящата стрела се заби в стената.
Огън. Старото, сухо дърво на молитвения дом се възпламени на секундата. Тъмен, мазен пушек изпълни въздуха, дращейки дробовете ми и карайки ме да се давя. Около мен новите ми приятели изкрещяха от изненада, преди да грабнат оръжия, приготвяйки се да се сражават на живот и смърт.
Това е по моя вина.
Стрела след стрела разсичаха въздуха, разпалвайки все повече пламъците. Сред мъглата от пепел отчаяно търсех погледа на Лукас. Знаех, че той ще ме защитава на всяка цена, но той също беше в опасност. Никога не бих си простила, ако нещо се случи с Лукас, докато се опитва да ме спаси.
Кашляйки от изпълнения със сажди въздух, сграбчих ръката на Лукас и хукнахме към вратата. Но те вече ни чакаха.
Очертани на фона на пламъците – тъмна, застрашителна линия от тела се изправяше точно на входа на молитвения дом. Никой от тях не размахваше оръжие: нямаше нужда да го правят, за да подсилят заплахата си. Бяха дошли за мен. Бяха дошли, за да накажат Лукас, че наруши правилата им. Бяха дошли, за да убиват.
Всичко това е по моя вина. Аз ще съм виновна, ако Лукас загине.
Нямаше къде да се скрием, къде да избягаме. Не можехме да останем тук – не и сред бушуващите около нас пламъци, вече така горещи, че пареха кожата ми. Скоро таванът щеше да се срути и да смаже всички ни.
Навън вампирите чакаха.
източник: официален сайт на авторката
превод: моя милост
The diary of an addicted reader 