Архив
„Комплектът на Дани“ от Лорън Фрейзър
Не смятам да ви отегчавам с дълго и дълбокомислено ревю на най-обикновено порно. Защото в случая става дума именно за този жанр. Лорън Фрейзър е далеч от сложността на прозата на любимката ми Кара Мак Кена. И все пак и за този литературен влак си има пътници. При това доста повече отколкото си признават. Ще опитам набързичко да ви запозная с впечатленията си и да ви убедя защо книгата си заслужава.
На пръв поглед – тя е всичко, което обещава корицата (тази корица е поне мъничко по-привлекателна за мен сред съсестримите си). Модерна еротика, сексуална и емоционална тройка. Горещи секс сцени, които както можеше да се очаква не са кой знае колко оригинални или реалистични. На моменти страдат от стандартното хиперболизиране. Хубавото е, че не бяха съвсем фантастични, а и ми се видяха достатъчно разнообразни като хореография, за да не ми доскучае.
В това отношение, книгата предлага всичко очаквано за жанра и спокойно може да ви дари с приятни мигове, че дори и да я изчетете наведнъж. Приятната изненада за мен беше емоционалната нишка в сюжета. По принцип, читателите на еротиката се делят на две групи: тези, които търсят романтичната, емоционалната връзка между героите и я смятат за задължителна част в добрите книги на жанра. На другият край на скалата са твърдите противници на романтиката, които смятат въздишките, драмите и любовта за паразитни в порно-книгите. Аз май клоня към първите, с уговорката, че определено не съм фен на любовта от пръв поглед и предпочитам по прозаичния поглед над романтиката.
Та в този роман има равно количество описания на вътрешния свят на героите и креватните им заигравки. При това темата с чувствата, които възникват в конфигурация от повече от двама души, след по-постоянна сексуална връзка, е доста логично и сериозно засегната. Не очаквайте стандартните егоцентрично-тестостеронни изблици, присъщи за любовните триъгълници. В този роман се разглеждат по-скоро проблемите на трима души, които се опитват да имат пълноценна романтична и сексуална връзка извън стените на спалнята. Проблеми, които възникват както от противопоставянето на общественоприетите схващания за любовта и съжителството, така и от чисто вътрешните противопоставяния в този иначе хармоничен триъгълник.
Определено горепосоченото е това, което отличава романът и ме кара да го препоръчам на почитателите на по-горещите книги. Отделно, Лорън Фрейзър се справя доста добре и с всичко останало в произведението – добре написано е, сюжетът е увлекателен и приятен, има доста приятни дребни детайли, като например достоверно описаната работа на татуистите, грижите, които следва да се полагат за новопоставения пиърсинг и т.н. Ще можете да се насладите и на разказа през различната гледна точка на тримата главни герои, което отново е плюс.
Тази книжка не е нещо умопомрачително, но пък е напълно „задоволителна“, че дори и отгоре. „Коплектът на Дани“ много зряло и сериозно, но и чувствително, вдига завесата над нещата, които се случват, когато трима души решат да закусват след щура нощ измежду чаршафите. И над случващото се, когато героите решат, че искат не само да повторят случката, ами я превърнат в традиция, а сексуалното удоволствие отстъпи пред любовта…
оригинално заглавие | Dani’s duo |
автор | Лорън Фрейзър / Lauren Frazer |
издател | Ellora’s Cave |
дата на публикуване | април 2011 |
бг издател | няма |
сходни книги | По-сериозният поглед към тройките и сложните им взаимоотношения извън кревата ми напомни за емоционално-сексуалните конфигурации в Анита Блейк и Мери Джентри. В добрия смисъл 🙂 |
възрастова насоченост | определено си е 16+ или 18+, зависи къде поставяте границата на откровените секс-сцени |
тип поредица | самостоятелен роман |
оценка | ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() |
„Мъртви на делтата“ от Стейси Джей – Анабел Лий #1
Още една от книгите, които откривам „случайно“ в някое от среднощните ми търсения в Goodreads. Препоръчвам на всички любители на книгите, към момента това ми е най-полезния сайт за търсене на книги, за всякаква информация за тях и за ревюта и отзиви. Но да се върна на текущото заглавие…
Нямам идея какво очаквах. Търсех си просто някаква занимавка, докато чаках излизането на трета книга от „Ловците на демони“. Имах нужда от нещо бозаво (но все пак що-годе добре написано) и – признавам – любимото ми guilty pleasure (някой да помогне с превода?), именно „любовен триъгълник“.
Ако има нещо, което открои книгата от купищата и ме предизвика смело да я зачета, то това беше колелото. Честно, ърбън фентъзи героиня на велосипед? Оригинално, дори граничещо с абсурдно. Привлече ме на момента. А после… после вече станах тотален фен!
„Лятото, в което станах хубава“ от Джени Хан – „Лято“ #1
Да си призная, че съм чела такава книга е малко като да ви призная, че си бъркам в носа. Каква блог-чик-бич персона съм, ако подхвана такова сладникаво, тийнейджърско, романтично книжле, единствено на база желанието ми да прочета нещо сладникаво, тийнейджърско и романтично? О да, с любовен триъгълник… Хм, предполагам, че правилният таг за случая е – „искрена“.
Каквато е и тази книга. Подхванах я с идеята просто да се разсея. Но книгата буквално ме завладя и не можах да я оставя. Очаквах доста посредственост и лиготии, но открих един чудесен, непретенциозен роман. Открих достоверни герои, с всичките им хлапашки грешки и недостатъци. Открих един разказ за първите тръпки, който не ми се стори детински и успя да разчувства (добре де, и просълзи), дори и жена като мен – на средна възраст, изпълнена с цинизъм и със страст към хард порното.
Но най-вече, открих роман за приятелството – във всичките му форми, за всички възрасти, за всякакви ситуации и житейски премеждия. Няма значение, дали сте тийнейджърка или майка на такава – престрашете се и прочетете тази книга. Подарете си малко лято…