„Лятото, в което станах хубава“ от Джени Хан – „Лято“ #1

Бели отмерва живота си в лета. Всичко хубаво, всеки магичен момент се случва между юни и август. Зимата е просто време, в което да отброяваш седмиците до следващото лято, просто място далеч от къщата на плажа, далеч от Сузана и най-важното – далеч от Джеремая и Конрад. Те са момчетата, които тя познава още от най-първото си лято… те са й като братя, те са й тръпки и всичко останало. Но едно лято, едно ужасно и чудесно лято, колкото повече се променят нещата, толкова повече се наместват на местата, на които винаги е трябвало да бъдат.

Да си призная, че съм чела такава книга е малко като да ви призная, че си бъркам в носа. Каква блог-чик-бич персона съм, ако подхвана такова сладникаво, тийнейджърско, романтично книжле, единствено на база желанието ми да прочета нещо сладникаво, тийнейджърско и романтично? О да, с любовен триъгълник… Хм, предполагам, че правилният таг за случая е – „искрена“.

Каквато е и тази книга. Подхванах я с идеята просто да се разсея. Но книгата буквално ме завладя и не можах да я оставя. Очаквах доста посредственост и лиготии, но открих един чудесен, непретенциозен роман. Открих достоверни герои, с всичките им хлапашки грешки и недостатъци. Открих един разказ за първите тръпки, който не ми се стори детински и успя да разчувства (добре де, и просълзи), дори и жена като мен – на средна възраст, изпълнена с цинизъм и със страст към хард порното.

Но най-вече, открих роман за приятелството – във всичките му форми, за всички възрасти, за всякакви ситуации и житейски премеждия. Няма значение, дали сте тийнейджърка или майка на такава – престрашете се и прочетете тази книга. Подарете си малко лято…

„Яснота“ от Ким Харингтън – откъс

„Яснота“
Ким Харингтън

 

ПЪРВА ГЛАВА

 

НЕ ИСКАШ ДА МЕ УБИЕШ – КАЗАХ АЗ.

– Разбира се, че не искам, Клеър. Но се налага.

Ако вече не кървях, а стаята не се кривеше и люлееше, щях да се зашлевя. Станалото ме бе заварило неподготвена. Бях позволила на личното отношение, да замъгли преценката ми. А сега пред очите ми имаше дуло на пистолет.

Не съм си и помисляла, че всичко  ще свърши така – аз, на покрития с паркет под на къщата ми, подпряна на лакти, молеща се за живота си. В дясно от мен лежеше сгърченото тяло на мъж, за когото не бях осъзнавала дълбочината на чувствата си, докато не видях куршума да се врязва в него.

Отново опитах да използвам убеждение. Да си издействам само още минута живот.

– Това не си ти – казах аз, умолително. – Ти не си убиец.
– До преди няколко седмици и аз бих казал същото. Но ти по-добре от всеки друг знаеш, как хората могат да те изненадат. Хората могат да направя неща, каквито а не си и сънувала. Мислиш си, че познаваш някой, а се оказва…

Бъдещият ми убиец сви рамене и дръпна петлето на оръжието.

Света почерня.

източник: официален сайт на издателите
превод: моя милост

„Яснота“ от Ким Харингтън

Кларити* „Клеър“ Фърн има поглед над нещата. Неща, които никой друг не вижда. Неща като тайни целувки и дълбокопазени тайни. Тя само трябва да докосне даден предмет и получава видения. Това е дарба. И бреме. Когато тийнеджърка е открита мъртва, бившето гадже на Клеър търси помощта й за разкриването на престъплението – но Клеър е все още бясна на неверния мръсник. Но после братът на Клеър, който си има собствени свръхестествени дарби, се превръща в главен заподозрян и Клеър не може да продължи да си затваря очите. В сътрудничество с Гейбриъл – готиният син на новият детектив – Клеър трябва да се впусне в дебрите на страха, отмъщението и страстта, за да открие убиеца. Но дали дарбата няма да й изневери, тъкмо когато най-много се нуждае от нея? * – Кларити – Clarity – яснота

Открих тази книга напълно случайно и неволно. Просто я изрових от купчина книги – е, по-точно от директория с електронни книги. Дебютен роман от непозната авторка. С много красива корица. Но не особено привлекателна анотация… Това е един от онези моменти, в които си мисля, че имам лека ръка и е крайно време да забогатея от хазарт 🙂