„Нежно ме убивай“ от Сара Крос

Миналото на Мирабел е забулено в тайна, от трагичната смърт на родители й до недомлъвките на настойничките й, защо не трябва да се връща в родното си градче Бо Риваж (* от френски, букв. Красивият бряг). Отчано нуждаеща се да види града, Мира бяга от къщи само седмица преди шестнадесетия си рожден ден и открива свят, какъвто не си е й представяла. В Бо Риваж нищо не е каквото изглежда – странното, бледо момиче с нездрав интерес към ябълки, противният плейбой, който се държи като звяр с всички, и доблестният момък, който си пада до девици в беда. Тук приказките се случват наистина, проклятията се пробуждат, а древните истории се разиграват отново и отново. Но приказките не са само красиви и не винаги завършват с „…и заживели щастливо“. Мира има собствена роля, приказно предопределение, което да прегърне или отхвърли. Докато се бори да контролира съдбата си, Мира е въвлечена в живота на двама братя със собствени проклятия от зли феи… братя, които споделят мрачна тайна. А тя ще окрие, че любовта, също като приказките, може да има страховити остриета и скрити трънчета.

Отдавна не съм ви писала. Мързи ме. И съм се задълбала в превеждане. И… просто си намирам извинения. А на всичкото отгоре е петък. И е време за чисто визуални литературни прелести. Това ревю ще е опит за „3 в 1“ – корица, която ме кефи + книга, която смятам, че наистина си заслужава + опит просто да ви споделя набързо впечатления, било то кратки, неукрасени и не особено консистентни…

Първото, което ми направи впечатление в книгата не беше нито анотацията, нито корицата, а заглавието. Не съм сигурна колко от вас си спомнят „Killing Me Softly“ на Лорин Хил. Силно подозирам, че още по-малко са онези от вас, които са слушали оригинала на Робърта Флак. Истината е че аз обожавам и двете версии на песента. И напоследък все по-често си я припявам. За ужас на съседите ми… Препоръчвам. Да чуете песента де, не да експериментирате с търпението на съкооператорите си.

Горното в комбинация корицата на книгата накараха романтичката в мен да надигне глава и да изпълзи с ръмжене от розовата си, облицована с кадифе бърлога. Да, знам – на много от вас точно тази корица ще им дойде прекалено момичешка, сладникава и претруфена. Истината е – хич не ме ебе. На мен си ми харесва!

Та, напред към същинското съдържание, което е важното в случая. И вярвам би се харесало на почитателите на фентъзито в по-модерните му форми.

„Ученичка“ от Труди Канаван – Черният магьосник #2

– Най-важното качество на магьосника е познанието. Без него, неговата сила е безполезна. – Погледът на магьосника се плъзна по Сонеа – Дори и силите му да се проявят от самосебе си, той скоропостижно ще загине, ако не се сдобие с познанието да ги контролира. Сонеа знае, че всички други ученици в Гилдията на магьосниците произхождат от влиятелни фамилии, но освен това знае, че в случай на нужда, може да разчита на помощ от Ротен и Данил. Е, поне докато някой не започва да разпространява зловредни слухове за нея… и Акарин, Върховният магьосник, се намесва. Повишен до Посланик на гилдията, Лорд Данил заминава за двора на Елин. Първата му задача, възложена от Администратор Лорлен, е да продължи, тайно, отдавна прекъснатото проучване на Лорд Акарин върху древните магически знания. Без да знае за истинската причина за пътешествието си, скоро Данил е изправен пред неподозирани опасности. Междувременно, Сонеа почти е забравила тъмната тайна на Върховния магьосник, но прикриването на истината може да се окаже пагубна грешка.

Напълно в реда на нещата, след като прочетох първата книга от поредицата „Черният магьосник“, моментално се нахвърлих на втория роман – „Ученичка“. Тук българското издателство ще ме прощава, но не съм съгласна с техния превод на заглавието. Ако все пак решите да си закупите книгата, то тя е на пазара като „Избраница“. Ако все още се чудите, дали да прочетете тази трилогия – аз ви я препоръчвам горещо. Не, не е най-доброто, умопомрачително, светопреобръщащо четиво в жанра фентъзи. Но е приятна, добре написана, увлекателна книга и на всичкото отгоре вече я има на български.

А сега, да опитам да си обоснова и мнението…

„Гилдията на магьосниците“ от Труди Канаван – Черният магьосник #1

Старият магьосник направи пауза. – Ако тази млада жена е самоука, то би трябвало да очакваме, че ще е по-силна от средния ни ученик, вероятно дори по-силна от средния магьосник. Всяка година магьосниците на Имардин се събират, за да прочистят улиците на града от скитници и престъпници. Майстори в дисциплините на магията, те знаят, че обикновените отрепки не могат да им се опрат. Но защитният им щит не е толкова непробиваем, колкото си мислят. Сонеа, разгневена, отчаяна и възмутена от отношението към семейството и приятелите й, хвърля камък по щита, влагайки в това всичката си ярост. Тя е изумена, когато камъкът безпрепятствено преминава през бариерата и поваля един от магьосниците в безсъзнание. Сбъдва се най-лошият страх на Гилдията. Необучена магьосница броди на свобода в Имардин и трябва да бъде открита преди необузданите й сили да я унищожат, в едно с целия град

Напоследък чета повече фентъзи от обикновено. Откривам, че сред този жанр има не по-малко горди, смели и достойни за уважение героини от тези в ърбън фентъзито. Както има и достатъчно автори, които успяват да напишат фентъзи, което да не е патологично захаросано и идеализирано, както и да излязат от клишираността на куест-базирания сюжет.

Отделно, винаги съм си падала по комбинацията „Грозното патенце+Пепеляшка“, с елементи на харипотърщина :). Харесва ми да проследявам обучението, тренировките и израстването на героините.

И както вече съм споменавала, многократно, се зарибих по австралийските писатели. Труди Канаван е една много талантлива тяхна представителка и както вероятно вече предполагате, останах много доволна след прочита на първата книга от поредицата „Черният магьосник“.

петък е…

автор: Мария В. Снайдър / Maria V. Snyder

поредица: „Уроци / Study“

издател: MIRA

„Брилянтно изтъкано“ от Александра Бракен

Сидел Мирабил е живото доказателство, как само капка дъжд може безвъзвратно да промени живота ти. Сбутано в най-далечния край на кралството, прашното й селце страда от странно упорита суша. Докато, естествено, в градчето не пристига магьосник, който донася дъжд. В отплата за помощта му, предлагат на Уейланд Норт да си избере каквото пожелае… и никой не е по-изненадан от Сидел, когато, без каквото и да било обяснение, той избира нея. Той пие прекалено много и се къпе прекалено рядко, и ако това не е достатъчно, за да я подлуди, Норт рядко използва магията си, с която така се гордее. И въпреки това, съвсем скоро тя осъзнава, че има нещо странно в магьосника, който я защитава така ревностно, както пази в тайна проклятието, което оцветява крайниците му в зловещ черен цвят и го оставя без дъх от агония. За съжаление, тя не получава шанс да потърси отговорите. Заедно със странно могъщите земетресения и бури, които ги следват по пътя им през кралството, други магьосници също започват да проявяват необясним интерес към нея, причинявайки редица смъртоносни дуели. На фона на надвисналата война и нестабилност, Сидел се сблъсква с нарастващата увереност, че тези събития не са толкова случайни, колкото си е мислела – че никое проклятие, нито дори това на Уейланд Норт, е така ужасяващо, както онова, което тя може би носи.

Попаднах случайно на книжката и реших да й дам шанс, търсейки нещо леко и неангажиращо. Привлече ме информацията, че авторката написва историята като подарък за рожден ден. Много сладко! Замислих се как ми се иска и аз някой ден да получа подобен подарък. И, разбира се, се гмурнах смело сред страниците, за да прочета този вълшебен подарък…

Не се разочаровах. Книгата не е нещо, което да ви разтърси. Не е супер оригинална или страхотно написана. Но е приятен, интересен и доста смислен роман. Написана е увлекателно и учудващо добре, визирайки младостта на авторката.

„Мъртви на делтата“ от Стейси Джей – Анабел Лий #1

Едно време, феите бяха неща от приказките за лека нощ и сладките сънища. После се случиха мутациите и сънищата се превърнаха в кошмари. Феи с големина на комари вече спокойно задоволяват апетита си за човешка кръв, а за повечето хора, ухапването от фея е равносилно на полудяване или смърт. За щастие, Анабел Лий не е като повечето хора. Червенокоската, която пие здраво, не си държи езика зад зъбите и се предвижва с велосипед, има имунитет към отровата на феите и може да върши мръсната работа, която болшинството хора не могат. Включително да помага на служителите на закона – и на Кейн Купър, най-секси детективът сред блатата – като събира улики, когато извън огражденията против феи на Луизианското й градче е открит труп. Но Анабел не е подготвена да се справи с убийството на шестгодишно момиченце, нито с бившия си любовник, превърнал се в сноб от ФБР, който се включва към случая. Изведнъж, и без това нестабилната й връзка с Кейн се разклаща още повече, а дори най-доверените й приятели се превръщат в заподозрени. Животът на Анабел Лий започва да се срива: покрай драмата във връзката й, сърцераздирателното разследване на убийството, надрусаните с „Бриз“ нарко-дилъри и прекалено много „ром с кол“-и, Анабел се превръща в беглец – от миналото си, към бъдещето си и право в лапите на мрака, който я дебне…

Още една от книгите, които откривам „случайно“ в някое от среднощните ми търсения в Goodreads. Препоръчвам на всички любители на книгите, към момента това ми е най-полезния сайт за търсене на книги, за всякаква информация за тях и за ревюта и отзиви. Но да се върна на текущото заглавие…

Нямам идея какво очаквах. Търсех си просто някаква занимавка, докато чаках излизането на трета книга от „Ловците на демони“. Имах нужда от нещо бозаво (но все пак що-годе добре написано) и – признавам – любимото ми guilty pleasure (някой да помогне с превода?), именно „любовен триъгълник“.

Ако има нещо, което открои книгата от купищата и ме предизвика смело да я зачета, то това беше колелото. Честно, ърбън фентъзи героиня на велосипед? Оригинално, дори граничещо с абсурдно. Привлече ме на момента. А после… после вече станах тотален фен!

„Летейки насляпо“ от Дебора Куук – Драконови дневници #1

Зоуи е Змеицата на всички Пир – единственият женски превръщач-дракон, притежаваща специални сили. Но Зоуи е в дъното на класацията, що се отнася до това да бъдеш Пир, а силите й са си били шута. Още по-зле, няма наръчник, който да я научи, а последната Змеица е мъртва… Всичко се променя, когато най-добрата приятелка на Зоуи е тормозена в училище и Зоуи отвръща на нападението. Преди да успее дори да мигне, вътрешният й дракон се е освободил, а тя е отстранена от училище и пътува към превръщачески тренировъчен лагер с момчетата, които познава откакто се помни. Но скоро, тя започва да се съмнява в способностите си – и дори в някои приятелства. Зоуи бързо осъзнава, че е трябвало да усъвършенства силите си за вчера – грози ги опасност, а лагерът е капан. Тайно общество – Маговете, иска да унищожи всички превръщачи и Пир са следващите в списъка, освен ако Зоуи и приятелите й не успеят да разрешат гатанката и да заработят заедно, за да спасят вида си…

Специално за Тери, ще ви пусна още едно по-кратко ревю. По-добре е от нищо все пак.

Та книжката я открих случайно, прочетох сравнение с „Ловците на демони“ и „Тъмните сили“, имам странен афинитет към драконите и… Останах разочарована.

„Пробудена призори“ от Си Си Хънтър – Шадоу Фолс #2

Кайли Гейлън смяташе живота си за пълна каша, преди да замине за лагера „Шадоу Фолс“. Въпреки това, сега, когато вече е разбрала, че не е човек, проблемите й изобщо не са обикновени. Тя е решена да разкрие загадката на свръхестественото си потекло, но когато призрак започва да настоява, че някой, когото Кайли обича, ще загине, новоразвитото й шесто чувство й подсказва, че някой я дебне, а подивял вампир сее смърт наоколо, търсенето на отговори за Кайли се отлага. Сякаш животът й не е достатъчно усложнен, ами точно когато е на път да подари сърцето си на Дерек, той започва да се отдръпва. Когато Лукас се завръща, Кайли се чувства по-раздвоена от всякога. Уикендът с майка й би трябвало да е точно почивката, от която се нуждае, но се оказва точката й на пречупване. Разкриването на потеклото й вероятно ще е без значение, ако тя не оцелее.

Леле, мамо!!! Откъде да започна? Ще пробвам по-отдалеч. Когато бях още малък и невръстен блогър и исках като порасна да приличам на…

„Изоставена: Дъщерята на ловеца на демони“ от Жана Оливър – откъс

„Изоставена: Дъщерята на ловеца на демони”
Жана Оливър

– ЕДНО –

2018 г.

Атланта, Джорджия

 

Райли Блекторн извъртя очи.

–        Библиотеки и демони – измърмори тя. – Какво точно ги привлича?

Дочувайки гласа й гадината изсъска от скривалището си на върха на рафта с книги. После показа среден пръст на Райли.

Библиотекарката зацъка с език за неприличното му държание:

–        Това прави, откакто го открихме.

Намираха се на втория етаж на юридическата библиотека към университета, заобиколени от книги и прилежни студенти. Е, били са прилежни до появяването на Райли, а сега повечето от тях следяха всяка нейна стъпка. Баща й го наричаше „лов пред публика”. Това я накара болезнено да осъзнае, че работното й облекло – дънково яке, дънки и бледосиня тениска – изглеждаха като от Третия свят, в сравнение със сериозния моряшкосин костюм на библиотекарката.

„Кървава роза“ от Андреа Кремер – Найтшейд #3

Върховната саможертва. Кала никога не се е плашила от войната. Но сега, когато настъпва време за последната битка, се налага не просто да воюва. Трябва да спаси Рен, дори и с риск да разгневи Шей. Трябва да опази Ансел, макар да е обявен за предател. Трябва да се докаже като алфа на глутницата, да се изправи пред незнайни ужаси и да отърве завинаги света от магията на Пазителите. И накрая трябва да реши какво ще прави след края на войната. Ако, разбира се, Кала оцелее.

Е, дойде краят и на тази поредица. Макар да бях разочарована от втората книга, все пак реших да дочета трилогията. Не знам какво да ви кажа, хубавото бе, че след предишната част очакванията ми бяха доста ниски. И все пак останах разочарована. Най-вече, защото първата книга бе наистина приятно четиво. В крайна сметка, обаче, цялата трилогия се оказа доста голяма боза, клиширана, недомислена, комерсиална и не си заслужаваше. Споделям ви заключенията си още от сега, за да ви спестя мъките от четенето на цяло ревю (и изобщо романите от серията). Ако все пак и вие като мен сте литературни мазохисти, или пък сте заклети фенове на творчеството на г-жа Кремер – моля, четете надолу обосновката за ниското ми мнение…