Архив

Posts Tagged ‘магьосници’

„Ученичка“ от Труди Канаван – Черният магьосник #2

"The Novice" by Trudi Canavan

– Най-важното качество на магьосника е познанието. Без него, неговата сила е безполезна. – Погледът на магьосника се плъзна по Сонеа – Дори и силите му да се проявят от самосебе си, той скоропостижно ще загине, ако не се сдобие с познанието да ги контролира.

Сонеа знае, че всички други ученици в Гилдията на магьосниците произхождат от влиятелни фамилии, но освен това знае, че в случай на нужда, може да разчита на помощ от Ротен и Данил. Е, поне докато някой не започва да разпространява зловредни слухове за нея… и Акарин, Върховният магьосник, се намесва.

Повишен до Посланик на гилдията, Лорд Данил заминава за двора на Елин. Първата му задача, възложена от Администратор Лорлен, е да продължи, тайно, отдавна прекъснатото проучване на Лорд Акарин върху древните магически знания. Без да знае за истинската причина за пътешествието си, скоро Данил е изправен пред неподозирани опасности.

Междувременно, Сонеа почти е забравила тъмната тайна на Върховния магьосник, но прикриването на истината може да се окаже пагубна грешка.

Напълно в реда на нещата, след като прочетох първата книга от поредицата „Черният магьосник“, моментално се нахвърлих на втория роман – „Ученичка“. Тук българското издателство ще ме прощава, но не съм съгласна с техния превод на заглавието. Ако все пак решите да си закупите книгата, то тя е на пазара като „Избраница“. Ако все още се чудите, дали да прочетете тази трилогия – аз ви я препоръчвам горещо. Не, не е най-доброто, умопомрачително, светопреобръщащо четиво в жанра фентъзи. Но е приятна, добре написана, увлекателна книга и на всичкото отгоре вече я има на български.

А сега, да опитам да си обоснова и мнението…

Прочетете повече…

Advertisements

„Гилдията на магьосниците“ от Труди Канаван – Черният магьосник #1

"The Magicians\' Guild" by Trudi Canavan

Старият магьосник направи пауза.
– Ако тази млада жена е самоука, то би трябвало да очакваме, че ще е по-силна от средния ни ученик, вероятно дори по-силна от средния магьосник.

Всяка година магьосниците на Имардин се събират, за да прочистят улиците на града от скитници и престъпници. Майстори в дисциплините на магията, те знаят, че обикновените отрепки не могат да им се опрат. Но защитният им щит не е толкова непробиваем, колкото си мислят.

Сонеа, разгневена, отчаяна и възмутена от отношението към семейството и приятелите й, хвърля камък по щита, влагайки в това всичката си ярост. Тя е изумена, когато камъкът безпрепятствено преминава през бариерата и поваля един от магьосниците в безсъзнание.

Сбъдва се най-лошият страх на Гилдията. Необучена магьосница броди на свобода в Имардин и трябва да бъде открита преди необузданите й сили да я унищожат, в едно с целия град

Напоследък чета повече фентъзи от обикновено. Откривам, че сред този жанр има не по-малко горди, смели и достойни за уважение героини от тези в ърбън фентъзито. Както има и достатъчно автори, които успяват да напишат фентъзи, което да не е патологично захаросано и идеализирано, както и да излязат от клишираността на куест-базирания сюжет.

Отделно, винаги съм си падала по комбинацията „Грозното патенце+Пепеляшка“, с елементи на харипотърщина :). Харесва ми да проследявам обучението, тренировките и израстването на героините.

И както вече съм споменавала, многократно, се зарибих по австралийските писатели. Труди Канаван е една много талантлива тяхна представителка и както вероятно вече предполагате, останах много доволна след прочита на първата книга от поредицата „Черният магьосник“.

Прочетете повече…

„Летейки насляпо“ от Дебора Куук – Драконови дневници #1

25 януари, 2012 4 Коментари
"Flying Blind" by Deborah Cooke

Зоуи е Змеицата на всички Пир – единственият женски превръщач-дракон, притежаваща специални сили. Но Зоуи е в дъното на класацията, що се отнася до това да бъдеш Пир, а силите й са си били шута. Още по-зле, няма наръчник, който да я научи, а последната Змеица е мъртва…

Всичко се променя, когато най-добрата приятелка на Зоуи е тормозена в училище и Зоуи отвръща на нападението. Преди да успее дори да мигне, вътрешният й дракон се е освободил, а тя е отстранена от училище и пътува към превръщачески тренировъчен лагер с момчетата, които познава откакто се помни. Но скоро, тя започва да се съмнява в способностите си – и дори в някои приятелства.

Зоуи бързо осъзнава, че е трябвало да усъвършенства силите си за вчера – грози ги опасност, а лагерът е капан. Тайно общество – Маговете, иска да унищожи всички превръщачи и Пир са следващите в списъка, освен ако Зоуи и приятелите й не успеят да разрешат гатанката и да заработят заедно, за да спасят вида си…

Специално за Тери, ще ви пусна още едно по-кратко ревю. По-добре е от нищо все пак.

Та книжката я открих случайно, прочетох сравнение с „Ловците на демони“ и „Тъмните сили“, имам странен афинитет към драконите и… Останах разочарована.

Прочетете повече…

„Магията хапе“ от Илона Андрюз – Кейт Дениълс #1 – откъс

9 декември, 2011 6 Коментари

"Magic Bites" by Ilona Andrews - Kate Daniels #1

„Магията хапе”
Илона Андрюз

– Глава 1 –

Седях на масата в сенчестата ми кухня, загледана в бутилка „Буунс Фарм – Твърда лимонада”, когато удари магическата флуктуация. Предпазните заклинания на дома ми потрепнаха и изчезнаха, оставяйки къщата ми лишена от защита. Телевизорът се включи, неестествено шумен в празния дом. Повдигнах вежда към бутилката и се обзаложих, че дават поредния извънреден бюлетин.

Бутилката не позна.

„Извънреден бюлетин!” – обяви Маргарет Чанг. – „Министерство на правосъдието предупреждава гражданите, че всеки опит за призоваване или друга дейност, в резултат на които се появяват същества със свръхестествени сили, могат да бъдат опасни за вас и за останалите граждани.”

–        Не думай – казах на бутилката.

 „Местната полиция е упълномощена да потушава всеки подобен опит с всички възможни средства.”

Маргарет продължи да дудне, докато аз отхапах от сандвича си. Кого заблуждаваха? Нямаше полицейска част, която дори и при най-добро желание, да успее да предотврати всяко призоваване. Нуждаете се от квалифициран магьосник, за да може да засечете започнало призоваване. Нуждаете се единствено от полуграмотен идиот с щипка сила и смътна идея как да я използва, за да тръгнете да призовавате. Преди да сте се усетили, триглав славянски бог сее хаос в центъра на Атланта, от небето валят крилати змии, а специалните части крещят за още муниции. Бяха смутни времена. Но пък, в по-безопасно време, щях да съм безработна. Безопасният свят на технологиите нямаше нужда от наемник с магически способности като мен.

Когато хората имаха проблем от магическо естество, проблем, който ченгетата не можеха или не искаха да решат, те се обаждаха на Гилдията на наемниците. Ако работата бе по моята специалност, от Гилдията викаха мен. Намръщих се и потърках бедро. Все още ме болеше след последната ми задача, но раната зарасна по-добре, отколкото очаквах. Това бе първият и последен път, когато се съгласявам да се изправя срещу червея Импала без да съм напълно покрита с броня. Следващият път ще им се наложи да ми дадат защитен екип от четвърто ниво.

Заля ме ледена вълна от страх и отвращение. Стомахът ми се преобърна, обливайки задната част на езика ми с киселина, оставяща горчив привкус. По гръбнака ми премина тръпка и косъмчетата на врата ми настръхнаха.

В къщата ми бе влязло нещо лошо.

Оставих сандвича си и натиснах копчето за звука на дистанционното, намалявайки телевизора до тихо бръмчене. На екрана, към Маргарет Чанг се бе присъединил мъж с бетонно изражение, с армейска подстрижка и поглед от гранит. Ченге. Вероятно от Отдела за паранормална активност. Поставих ръка на камата, която лежеше в скута ми и застинах неподвижна.

Ослушвах се. Чаках.

Никакъв звук не наруши тишината. По запотената бутилка „Буунс Фарм” се образува капчица вода и се стече по лъскавата повърхност.

Нещо едро пропълзя по тавана откъм коридора в кухнята. Направих се, че не го виждам. То се спря вляво от мен и леко по-назад, така че не ми се наложи да се преструвам прекалено силно.

Натрапникът се поколеба, завъртя се и се установи в ъгъла, където се срещаха тавана и стената. То седеше там, закачено за ламперията  с огромни жълти нокти като на хищна птица, неподвижно и тихо, като гаргойл посред бял ден. Отпих глътка от бутилката и я поставих обратно на масата, така че да мога да виждам отражението на съществото. Голо и безкосместо, по скелета му нямаше и грам мазнина, а под обтегнатата му мъртвешкибледа кожа ясно личеше всеки съсухрен, твърд сноп мускули.

Вашият добър съсед Спайдърмен.

Съществото повдигна лявата си ръка. Острите като ками нокти прорязаха празното пространство, напред-назад, като закривени куки за плетене. То завъртя глава като куче и се загледа в мен с очи, озарени от специфичен вид лудост, родена от зверска жажда за кръв и лишена от всякакъв разум и задръжка.

С едно движение се врътнах и хвърлих камата. Черното острие се вряза право в гърлото на съществото.

Вампирът замръзна. Жълтите му нокти спряха да се движат.

Гъста, почти лилавееща кръв бликна около острието и бавно потече по голата плът на шията на вампира, омазвайки гърдите му и капейки по пода. Изражението на вампира се сгърчи, опитвайки се да се преобрази в друго лице. То отвори паст, оголвайки чифт кучешки зъби, които проблясваха в жълто като миниатюрни сърпове от слонова кост.

–        Това бе изключително недалновидно, Кейт – изрече гласът на Гастек от гърлото на вампира. – Сега ще трябва да го нахраня.

–        Това е рефлекс. Чуваш звънец – получаваш храна. Виждаш немъртъв – хвърляш нож. На един и същи принцип са, честно.

Лицето на вампира се присви, сякаш господарят на мъртвите, който го контролираше се опита да присвие очи.

–        Какво пиеш? – попита Гастек.

–        „Буунс Фарм”.

–        Можеш да си позволиш нещо по-добро.

–        Не искам по-добро. Харесвам „Буунс Фарм”. И предпочитам да водя бизнес делата си по телефона, а с теб – изобщо да нямам такива.

–        Не желая да те наемам, Кейт. Това е просто… приятелска визита.

Втренчих се във вампира, мечтаейки да забия ножа си в гърлото на Гастек. Щеше да ми бъде много приятно да накълцам плътта му. За нещастие, той седеше в бронирана стая на много километри от тук.

–        Кефи те да се ебаваш с мен, нали, Гастек?

–        Безкрайно.

Въпросът за един милион бе „защо“.

–        Какво искаш? Давай по-бързо, че ми се стопля „Буунс Фарм”-ът.

–        Просто се чудех – каза Гастек със суховатото безразличие, присъщо само на него,  – кога за последно се видя с настойника си?

Безгрижността в гласа му, предизвика студени тръпки по гърба ми:

–        Защо?

–        Просто така. За мен бе удоволствие, както винаги.

Само с едничък мощен скок, вампирът се откачи от стената и изхвърча през отворения ми прозорец, отнасяйки ножа ми със себе си.

източник: официален сайт на авторката
превод: моя милост

П. П. За съжаление все още нямам ревю за тази поредица, ако се интересувате, може да прочетете ревю за книгата при Шанара. Аз лично съм възхитена от книгите и ги изчетох на един дъх (от по-дългичките). За съжаление, отново имаме брилянтна проза с много смотани корици. Съжалявам, това е личното ми мнение. Кориците имат доста голяма заслуга да прочета книгите толкова късно… Та понеже много се вдъхнових от книгата, взех че се пробвах да нарисувам Кейт. Е, не хвърляйте по рисувача – толкова си може. А поредицата си заслужава комикс и много по-добри художници!