Архив

Posts Tagged ‘некромансър’

„На Ръба“ от Илона Андрюз – Хрониките на Ръба #1

2 октомври, 2011 3 Коментари
"On The Edge" by Ilona Andrews

Роуз Дрейтън живее на Ръба – между световете на Пречупеното (където хората карат автомобили, пазаруват в „Уол-Март“, а магията е само в приказките) и Чудатото(където са на власт синьокръвните аристократи, има превръщачи, а силата на магията ти може да промени съдбата ти). Само хора от Ръба като Роуз могат лесно да преминават от единия свят в другия, но в действителност не принадлежат на нито един от тях.

Роуз си мислеше, че ако упражнява достатъчно магията си, ще може да постигне по-добър живот. Но нещата не се развиха според плановете й и сега тя работи на минимална заплата, като наемен работник в Пречупеното, само за да свързва двата края. Тогава в живота й се появява Деклан Камарин – синьокръвен благородник направо от сърцето на Чудатото – решен да я притежава (заедно със силите й).

Но когато страховита заплаха от Чудатото нахлува в Ръба – пълчища от гадини гладни за магия, Деклан и Роуз трябва да се съюзят, за да ги унищожат или те ще погълнат Ръба и всички в него.

Хм, как да започна това ревю? Ами, не ме кефи корицата. Ако трябваше чисто визуално да подбирам четивата си, този роман нямаше да влезе в купчинката „за четене“. И това е всичко негативно, което мога да кажа по темата…

Обичам тази книга. Обичам света, героите, сюжета, стила. Обичам темите, които засяга. Обичам и интересната история, която Илона Андрюз (семейство Илона и Гордън Андрюз) ми разказват. Вече дори обичам и поредицата. Искрено се надявам да успея да убедя и вас да я обикнете.

Прочетете повече…

Advertisements

„На Ръба“ от Илона Андрюз – Хрониките на Ръба #1 – откъс

19 септември, 2011 12 Коментари

"On the Edge" by Ilona Andrews - The Edge Chronicles #1

„На Ръба“
Илона Андрюз

– 1 –

–  Роузи! – ревът на дядо разтърси къщата до основи.

–  Защо все на мен? – Роузи избърса сапунената пяната от чиниите от ръцете си с кухненска кърпа, грабна арбалета от закачалката и ядно излезе на верандата.

–  Ро-о-о-узи!

Тя отвори мрежестата врата с ритник. Той се извисяваше насред двора – огромен, подобен на рошава мечка мъж, с подивели, широкоотворени очи, оплетена брада, оплескана с кръв и полюшващи се сиви парчета. Насочи арбалета към него. Отново бе адски пиян.

–  Какво има?

–  Искам да сляза до кръчмата. Да пийна някоя халба. – Гласът му се изви в хленчене. – Дай ми малко пари!

–  Не.

Той й изсъска, поклащайки се нестабилно на краката си:

–  Роузи! Това е последния ти шанс да ми дадеш някой долар!

Тя въздъхна и го простреля. Стрелата се заби между очите му и дядо се влече по гръб като цепеница. Краката му изтрополиха в пръстта.

Прочетете повече…

„Куршум“ от Лоръл К. Хамилтън – Анита Блейк #19

Анита Блейк - "Куршум"Музиката отново зазвуча и следващата група момиченца, този път малко по-големи, излезе. Последва много от това същото, през следващият час и малко. Обичах танците, а децата не бяха виновни, но волята ми за живот започна да привършва, след някъде петата група обсипани с пайети деца…

 

Казвам се Анита Блейк и отново съм в Сейнт Луис, опитвайки се да водя нормален живот – колкото е възможно да бъде нормален за някой, който е легален екзекутор на вампири и щатски шериф. Имам любовниците си, приятелите ми и децата им, училищни представления, които да посещавам. Сред всичкото това обикновено щастие, вампир от миналото ми се пресяга към мен. Тя трябваше да е мъртва, убита в експлозия, но Майката на Мрака е първият вампир – създателят на мрака, а е трудно да убиеш бог. Тя посяга към мен – към Сейнт Луис, домът на най-любимите ми хора. Тя е решена да действа сега или никога, да ме контролира, заедно с всички вампири в Америка.

Майката на Мрака вярва, че триумвиратът, създаден от вампирът повелител Жан-Клод, заедно с мен и върколакът Ричард Зийман, притежава достатъчно сила, за да може тя да си възвърне тялото и да емигрира в Новия свят. Но тялото, което иска да превземе, е вече заето: на път съм да открия напълно ново значение на „споделянето на тялото ми“, което няма нищо общо със спалнята. А ако Майката на Мрака не успее да превземе тялото ми за себе си, тя смята да направи така, че никой повече да не го използва, никога. Дори Бел Морт, не винаги приятелски настроена към мен, изпраща послание: „Спасявай се, ако можеш…“

Доста дълго време чаках, преди да се престраша да взема в ръце тази поредна книга за Анита Блейк. Поредицата за убийцата на вампири ме зариби по ърбън фентъзито (заедно с „Патрулите“ на Лукяненко), но през годините, в които аз оставах вярна на Лоръл К. Хамилтън понесох не малко разочарования.

Първоначално от българските издатели, които се бавеха неимоверно с книгите, после и от самата авторка, която превърна страхотната, изпълнена с напрежение и страст поредица в нещо само на крачка от най-кичозната порнография. Не една и две бяха книгите, които чаках с месеци, само за захвърля ядосана веднага след прочитането им. И все пак, следваха по-добри книги. Не чак толкова добри като първите девет. В никакъв случай добри като „Обсидиановата пеперуда“ – моята любима книга за Анита. Ала все пак сносни.  Все още бе жива искрата, запалила ме по цял един необятен жанр и повела ме към други поредици и автори като Ришел Мийд, Кери Вон, Лилит Сейнткроу, Шарлейн Харис, Клоуи Нийл, Патриша Бригс, Кели Армстронг… Макар вече да съм изчела доста книги и поредици, талантът на г-жа Хамилтън си оставаше ненадминат в сърцето ми и безспорно се отличаваше сред многобройните последвали я автори.

За съжаление, „Куршум“ се оказа може би сребърният куршум в творчеството на американската писателка. Поредната „слаба“ книга. Поредната „изсмукана от пръсти“ история. Поредната гавра с изстрадалата героиня и още по-изстрадалата ми душа на читател и почитал на Анита Блейк. Поредна капка горчилка в отдавна продънената каца, с вече захаросан, оплют от мухите мед. Дали ще бъде последната – предстои ми сериозен размисъл. А на вас ви представям – Падението на една велика героиня – Анита Блейк в „Куршум“…

Прочетете повече…

„Призоваването“ от Кели Армстронг – откъс – „Тъмните сили“ #1

„Призоваването“
Кели Армстронг

Дванайсет години по-рано…

МАМА ЗАБРАВИ ДА ПРЕДУПРЕДИ новата бавачка за мазето.

Клоуи се олюля на най-горното стъпало, посягайки с пухкави длани и към двете перила, ръцете й трепереха толкова много, че едвам се държеше. Краката й също трепереха, а главите на Скуби Ду върху пантофите й се поклащаха. Дори дъхът и трепереше, пуфтейки сякаш бе тичала.

– Клоуи? – приглушеният глас на Емили се извиси откъм тъмното мазе. – Майка то каза, че колата[1] е в зимника, но не мога да я намеря. Може ли да слезеш и да ми помогнеш?

Мама каза, че е казала на Емили за мазето. Клоуи беше сигурна. Тя затвори очи и усилено се замисли. Преди мама и татко да излязат за партито, тя си бе играла в дневната. Мама я бе повикала и Клоуи бе изтичала в предверието, където мама я грабна в прегръдка, смеейки се, когато куклата на Клоуи я убоде в окото.

– Виждам, че си играеш с принцеса…искам да кажа с пиратката Ясмин. Тя спаси ли вече бедничкия Аладин от злия джин?

Клоуи поклати глава, после промълви:

– Каза ли на Емили за мазето?

– Разбира се, че го направих. Никакви мазета за мис Клоуи. Тази врата няма да се отваря. – Когато тате се показа зад ъгъла, мама каза – Наистина трябва да обсъдим дали да не се преместим, Стив.

– Само кажи и ще изнеса табелата[2] – тате разроши косата на Клоуи. – Бъди послушна с Емили, дечко.

И после заминаха.

Прочетете повече…

„Изоставена: Дъщерята на ловеца на демони“ от Жана Оливър – Ловците на демони #1

"Изоставена: Дъщерята на ловеца на демони" от Жана Оливър

Ритаме задника на Aда демон по демон.

Райли винаги е искала да бъде ловец на демони като баща си и вече върви по стъпките му, като една от най-добрите. Но е тежко да бъде единственото момиче в един мъжки свят, особено когато трима от тези мъже започнат да правят живота й още по-сложен: Саймън – ангелоподобният чирак, който има раят на своя страна; Бек – коравият ловец, който се мисли за дар божи; и Ори – поразително сексапилният непознат, който не спира да се появява и да спасява живота й.

Едно поне е сигурно – ако не си опича акъла, последиците ще бъдат адски…

Поредната книга, която открих напълно случайно. Търсех нещо в нета и се натъкнах на това място. И веднъж прочитайки резюмето на книгата, веднага се захванах да я намеря и прочета. Е, отне ми малко повече от денонощие – за YA книгата има малко повече страници от стандарта, но в същото време има страшно увлекателен и забързан сюжет, който просто не търпи почивка. Като добавя и оригиналността на света, който създава Жана Оливър, и бъдете готови за наистина приятно литературно изживяване.

Прочетете повече…

„Призоваването“ от Кели Армстронг – Тъмните сили #1

"Призоваване" от Кели АрмстронгКлоуи Сондърс вижда мъртъвци. Да, като във филмите. Проблемът е, че ако в истинския живот кажеш, че виждаш призраци, печелиш еднопосочен билет до психиатрията. А на 15 всичко, което Клоуи желае, е да се впише в обстановката в училище и може би някое момче да я забележи. Но когато особено сприхав призрак я погва, тя бива забелязана, но в лошия смисъл. Привидно побърканото й държание и спечелва пътуване до „Лайл Хаус“ – център за емоционално неуравновесени тийнейджъри.

В началото Клоуи е решена да следва правилата. Но после съквартирантката й по стая изчезва, след като споделя с нея, че си има полтъргайст, а някои от другите пациенти също сякаш проявяват свръхестествени способности. Възможно ли е да е съвпадение? Или „Лайл Хаус“ не е точно каквото изглежда…? Клоуи осъзнава, че ако не разкрие истината, може да бъде осъдена да прекара остатъка от живота си в психиатрична болница. А дали съдбата й не е още по-лоша…? Може ли да се довери на съучениците си и дали ще посмее да разкрие мрачната си тайна?

Тийнейджърка преживява ужасен и необясним инцидент, след което бива изпратена в пансион за проблемни тийнейджъри. И после откриваме, че не всичко е такова каквото изглежда. Имаме две момчета, приятелки, злобно момиче… Сценарият е доста сходен с този на „Паднали ангели“, но не знам кой от кого е преписвал. Шегувам се за последното, разбира се. Но в действителност открих и двете поредици едновременно по едни и същи параметри на търсенето, така че явно има достатъчно прилики и не само откъм жанрова принадлежност. Но между двете поредици Кели Армстронг доказва, че е по-опитната (и по-добрата според мен) писателка.

Прочетете повече…

„Синя луна“ от Лоръл К. Хамилтън

"Blue moon" by Laurell K. Hamilton
Добре дошли в света на Анита Блейк – некромант, съживител на зомбита и безстрашен екзекутор на вампири. Свят, в който свръхестествени създания, излезли от митове и легенди, живеят сред хората, а вампирите не са само сеещи смърт чудовища, но и прелъстителни любовници.

Ричард, бившият приятел на Анита, е арестуван по обвинение в изнасилване в Майъртън, щата Тенеси. На карта са заложени не само неговата чест и професионалната му кариера, но и ревниво пазена тайна – след няколко дни ще настъпи пълнолуние и той ще се преобрази във върколак.

Анита заминава при него с антураж от вампири, върколаци и леопардлаци, които да я охраняват с цената на живота си по заповед на Жан-Клод, вампир-господар и настоящ любовник на екзекуторката.

Скоро Анита открива, че освобождаването на бившия й приятел ще бъде далеч по-трудно, отколкото е допускала. Някой прави черни магии… Някой, който е продал душата си на дявола.
  • издателство: ИК „Колибри“
  • превод: Иван Атанасов
  • редактор: София Бранц
  • художник на корица: Стефан Касъров
  • ISBN: 978-954-529-834-9
  • 2010

Ако трябваше да си купя тази книга, базирайки се на предходното издание от поредицата, издадено от това издателство, просто нямаше да го направя. Но купих книгата, преди да съм прочела предишната, а и бях прочела коментари на сайта на издателството, че този превод е по-добър от предишния. Е, това не е кой знае какво постижение, на фона на предишния провал, но купувайки книгата, аз не го знаех. Просто бях доволна, че една от любимите ми поредици продължава да бъде издавана на български, при това в съвсем прилични времеви темпове.

Определено се изненадах – превода се оказа приличен. Дори нещо повече. Естествено, като отдавнашен фен на поредицата имам своите забележки. Горещо препоръчвам на преводача и редактора да се запознаят малко повече с огнестрелните оръжия, муниции, кобури и употребата им. Много приятно впечатление ми направиха и бележките под линия, които така ми липсват в последно време. В тази книга бележки има, на място са и, струва ми се за пръв път в поредица, която чета, преводачът си е направил труда да пояснява ролята на герои и термини от предходни книги. Похвално!

Прочетете повече…