„Нужда“ от Кари Джоунс

Зара колекционира фобии, както другите гимназистки колекционират червила. Нищо чудно, след като засега живота й е доста труден. Баща й ги е напуснал, пастрокът й току що е починал, а майка й, общо взето, е вдигнала ръце. Сега Зара живее с баба си в сънливия, студен Мейн, за да бъде „в безопасност“. Зара не мисли, че е в опасност; смята, че майка й просто не може да се справи. Грешка. Оказва се, че онзи тип, когото тя вижда навсякъде – онзи, който оставя следи от златен брокат, не е плод на въображението й. Той е пикси и не от онзи тип – сладки, милички, с крилца. Той е от онези, които имат ужасни, неконтролируеми нужди. И преследва Зара.

Тази книга ми напомни един виц за малкия Иванчо. Онзи, в който той хваща златната рибка, но е толкова объркан какво иска, че накрая получава колело с цици. Четейки този роман, така и не разбрах какво е искала да покаже и разкаже авторката – толкова много коренно различни теми е забъркала и опитала да развие. За съжаление, резултатът е… да речем, че е „посредствен“ в най-добрите си моменти. И в крайна сметка дори и цици няма 😦