Архив

Posts Tagged ‘остров’

„Гори ярко“ от Мариан де Пиер – Нощни създания #1

26 януари, 2012 6 коментара
"Burn Bright" by Marianne de Pierres

В света на неприлични тайни и смъртоносни удоволствия, се появява момиче, чиято невинност може да се окаже най-силното й качество.

В Иксион музиката и купоните са единствената ни религия. Тъмнината е нашето убежище. Имаме малко правила, но те са непоклатими…

Ретра не иска да заминава за Иксион, островът на вечната нощ, вечната младост, който никога не спи. Ретра е „Затворена“ – затворени съзнания, затворено общество. Тя не жадува за купони и наслади, приключения и свобода.

Но преди две години, брат й Джоуел заминава за Иксион и Ретра е решена да го открие. Противопоставяйки се на силната болка от нейната „заповедническа превръзка“, за да избяга от единствения дом, който е имала, Ретра отплава на баржата, която ще я отведе при брат й.

Когато не успява да открие Джоуел, Ретра се оказва дълбоко притеглена в упойващия свят на Иксион. „Ела при мен“ шепне гласът в съзнанието й. Кой са „Зрелите“, загадъчните пазители на Иксион? Какви са „Нощните създания“, които Ретра вижда в сенките? И какво се случва с онези, които стават прекалено стари за Иксион?

Ретра ще открие, че Иксион крие наслади, но тайните му са смъртоносни. Дали приятелството и образуването на вечна връзка с един от „Зрелите“ ще са достатъчни, за да я спасят от мрака?

Слушайте внимателно, прилепчета. Горете ярко, но не се отклонявайте от пътя. Помнете, когато живееш сред тъмнината, също така съжителстваш със създанията на мрака.

Има нещо странно в Австралия. И не, не визирам птицечовката. Има нещо странно в начина, по който ме докосват австралийските фантасти.

Първо, ако досега не сте научили, аз рядко чета фантастика, още по-рядко наистина харесвам тази, която все пак успея да прочета. Напоследък, покрай бума на юношеските дистопии, май прочетох повечко фантастика. Някои книги и автори наистина заобичах.

Трябва да спомена и че рядко обръщам чак толкова внимание на народността на автора. Трябва някъде специално да е упоменато или пък наистина да ме впечатли, за да си направя труда да потърся и запомня тази информация. Следователно е доста любопитно, че това се случи с авторката на въпросната книга, чието име по никакъв начин не ми звучи австралийско, и искрено се надявам да съм го транскрибирала правилно.

Та към въпросните австралийски фантасти, в скромния ми списък се мъдри авторът на най-любимото ми сред всичко досега прочетено – Джон Броснън с трилогията „Небесните господари“. Тази година в графата добавих и Скот Уестърфелд, който макар и всъщност да е американец, по една или друга причина, аз числя към жителите на този странен континент.

Изключително странно се получи, че още преди да потвърдя народността на Мариан де Пиер, и преди изобщо да бъда наведена на гореизложените мисли, книгата „Гори ярко“ ми напомни именно за горните автори и произведенията им. И ми хареса също толкова много…

Повече информация

„Гонките Скорпио“ от Маги Стивотър

"The Scorpio Races" by Maggie Stiefvater

Те се състоят в началото на всеки ноември: гонките Скорпио. Ездачите се опитват да удържат водните си коне достатъчно дълго, за да успеят да финишират. Някои ездачи оживяват. Други умират.

Едва деветнадесетгодишен, Шон Кендрик е досегашният шампион. Той е мълчалив младеж и дори да има някакви страхове, той ги държи дълбоко потулени, където никой не може да ги види.

Пък Конъли е различна. Тя никога не е искала да се състезава в гонките Скорпио. Но съдбата не й оставя друг изход. Затова, тя се включва в надпреварата – първото момиче, което някога го е правило. Тя по никакъв начин не е подготвена, за това, което ще се случи.

Обикновено, когато се наложи да започна нова книга по празниците в края на годината, избирам да препрочета някоя любима книга. Така избягвам евентуални разочарования, а и гарантирам празничното удоволствие. Е, тази година, обаче, реших да експериментирам. Избрах си последната книга на Маги Стивотър напълно случайно и нямах кой знае какви очаквания. Останах много приятно изненадана, защото „Гонките Скорпио“ се оказа страхотен, вълшебен, увлекателен роман, който бе най-хубавият ми подарък тази Коледа.

От една страна, тръгнах с малки очаквания. Предполагах, че това ще е поредният тийн-роман, с магически елементи, който в крайна сметка ще се върти около любовната история. Нищо подобно. Книгата е дотолкова юношеска, доколкото е подходяща за тази възрастова група и главните герои са тийнейджъри. Но както всяка добра литература, би могла и дори препоръчвам да бъде прочетена и от възрастните читатели. Откъм сюжет също бях приятно изненадана, защото това наистина е книга за конни надбягвания, а не просто „любовна история на фона на…“. Но всъщност, книгата е за много, много повече неща. Това е роман за семейството, приятелството, за родния край, за конете, за ездата, за състезанията, за упоритостта, за мечтите, за предаността, за принципите, за живота и за смъртта…Не съм сигурна, че ще успея да ви разкажа по достойнство за всичко, което открих в книгата. Тя е така многопластова, сериозна и въпреки това увлекателна и вълшебно написана.

Силно подозирам, че това ще е малко неконсистентно и разхвърляно ревю. Но предвид датата и празничната еуфория, никак не мога да се съсредоточа. А много ми се иска да завърша годината споделяйки с вас това малко литературно бижу.

Повече информация