„Curio“ от Кара Мак Кена

Кароли Евърд никога не е предполагала, че ще се окаже клиент на мъжка проститутка. От друга страна, не е предполагала, че едва седмици преди трийсетия си рожден ден, ще е все още девствена. Когато приятелка й споменава, че прелестен парижки модел, освен образа, продава и тялото си, Кароли е заинтригувана. Най-накрая, начин да изпробва насладата от красив мъж – без обвързване, без рискове, без страх да бъде отхвърлена. Но скоро тя открива, че Дидие Педра притежава повече от поразително лице и надарено тяло. Той е мил, очарователен, съкрушен мъж и след няколко вечери на обучение в наслада, интересът на Кароли се превръща в нещо много по-дълбоко от обикновена похот. Простичката й уговорка внезапно започва да става направо опасна…

Не съм сигурна доколко в България има читатели и почитатели на точно този тип литература. Силно подозирам, че са повече, отколкото си признават. И все пак у нас такива книги не се издават. Тук трябва да сложа малка скоба, че имам силни подозрения, че под прикритието на „розовите“ романи тип „Арлекин“, минава и доста порно, но не съм чела досега нито една книга от тези поредици, и не съм сигурна. О, в последните години излизат не малко произведения, които под прикритието на ърбън фентъзито и свръхестествения романс, продават еротика и софт-порно. Издателите дори имат наглостта да ги включват в конкурси за детско-юношеска литература. Но малко са книгите на пазара ни, които ясно и без заобикалки си казват, че са еротика, продават се като такава и не се опитват да се рекламират чрез заобикалки и откровени заблуди. Повечето такива са или от преди поне 10 години, или част от световната литературна класика. Е, само дето не можем да четем все Маркиз дьо Сад и Гийом Аполинер ( и толкова по-добре!), а пък да четем поредната биографична книга за поредната мадам…

А някъде там, на запад, ситуацията е напълно различна. Там еротичната литература си е част от издателския бизнес, както всеки друг жанр. Има специализирани, уважавани издателства. Харесвани автори с много почитатели. Хората пишат ревюта и изобщо – всичко си е напълно нормално, естествено и по всички правила на литературата. Та може би и заради това продължавам да ви споделям впечатленията си от този жанр. Отдавна вече съм си признала пред вас, че чета такива книги. То след Анита Блейк и Мери Джентри не е голяма крачка откъм литературен интерес. От друга страна, може би там някъде сред вас има читатели като мен, които все пак харесват такива книги, могат да ги прочетат на английски и искат да четат качествени, стойностни еротични произведения. Защото както във всяка друга област и тук има и добри автори и посредствени драскачи. Както има и читатели, които просто търсят на какво да лъснат, и такива, които са способни да оценят добрата проза. Е, това е поредното ревю за (евентуалните) читатели на този блог, които харесват качественото порно.

О, да, забравих и третата причина да ги пиша тези ревюта – таговете „порно“ много покачват посещаемостта 🙂

Адел и проклятието на пирамидите – мини ревю

Бях изключително приятно изненадана от кабелния си оператор, който реши да ми пусне филми без пари. Още по-приятно бях изненадана от именно този неизвестен за мен, но изключително приятен филм.

Люк Бесон остава верен на себе си – съчетава европейски финес и елегантна визия, с чудесен хумор – на моменти прекалено откровен, но никога дебелашки. Филмът е създаден по комикс, и е чудесен отговор на зачестилите напоследък американски недоразумения, наречени филм по комикс. Филмът предлага не по-малко зрелищност, но доста повече смисъл, оригиналност и не на последно място – полезни дози ирония.

Филмът се развива в много любимо на мен време – началото на миналия век. Време белязано със световни войни и гениален научен прогрес, време на археологически разкрития и преобръщащи схващанията нови теории, време на изискани кавалери и еманципирани дами. Главната героиня е именно такава една жена – красива, нежна, обожавана от мъжете, обожаваща приключенията, смело отхвърляща задръжките, независима, но и чувствителна. Една много приятна версия на Лара Крофт, ако бе написана от Жул Верн.

Препоръчвам филма на всички, търсещи нещо забавно и ненатоварващо. На всички, на които им е писнало от „американско“ чувство за хумор и прехвалени мултимилиардни екшъни. На всички, на които им липсва щипката наука във фантастиката и актьорската игра в киното.