„Летейки насляпо“ от Дебора Куук – Драконови дневници #1

Зоуи е Змеицата на всички Пир – единственият женски превръщач-дракон, притежаваща специални сили. Но Зоуи е в дъното на класацията, що се отнася до това да бъдеш Пир, а силите й са си били шута. Още по-зле, няма наръчник, който да я научи, а последната Змеица е мъртва… Всичко се променя, когато най-добрата приятелка на Зоуи е тормозена в училище и Зоуи отвръща на нападението. Преди да успее дори да мигне, вътрешният й дракон се е освободил, а тя е отстранена от училище и пътува към превръщачески тренировъчен лагер с момчетата, които познава откакто се помни. Но скоро, тя започва да се съмнява в способностите си – и дори в някои приятелства. Зоуи бързо осъзнава, че е трябвало да усъвършенства силите си за вчера – грози ги опасност, а лагерът е капан. Тайно общество – Маговете, иска да унищожи всички превръщачи и Пир са следващите в списъка, освен ако Зоуи и приятелите й не успеят да разрешат гатанката и да заработят заедно, за да спасят вида си…

Специално за Тери, ще ви пусна още едно по-кратко ревю. По-добре е от нищо все пак.

Та книжката я открих случайно, прочетох сравнение с „Ловците на демони“ и „Тъмните сили“, имам странен афинитет към драконите и… Останах разочарована.

„Пробудена призори“ от Си Си Хънтър – Шадоу Фолс #2

Кайли Гейлън смяташе живота си за пълна каша, преди да замине за лагера „Шадоу Фолс“. Въпреки това, сега, когато вече е разбрала, че не е човек, проблемите й изобщо не са обикновени. Тя е решена да разкрие загадката на свръхестественото си потекло, но когато призрак започва да настоява, че някой, когото Кайли обича, ще загине, новоразвитото й шесто чувство й подсказва, че някой я дебне, а подивял вампир сее смърт наоколо, търсенето на отговори за Кайли се отлага. Сякаш животът й не е достатъчно усложнен, ами точно когато е на път да подари сърцето си на Дерек, той започва да се отдръпва. Когато Лукас се завръща, Кайли се чувства по-раздвоена от всякога. Уикендът с майка й би трябвало да е точно почивката, от която се нуждае, но се оказва точката й на пречупване. Разкриването на потеклото й вероятно ще е без значение, ако тя не оцелее.

Леле, мамо!!! Откъде да започна? Ще пробвам по-отдалеч. Когато бях още малък и невръстен блогър и исках като порасна да приличам на…

„Кървава роза“ от Андреа Кремер – Найтшейд #3

Върховната саможертва. Кала никога не се е плашила от войната. Но сега, когато настъпва време за последната битка, се налага не просто да воюва. Трябва да спаси Рен, дори и с риск да разгневи Шей. Трябва да опази Ансел, макар да е обявен за предател. Трябва да се докаже като алфа на глутницата, да се изправи пред незнайни ужаси и да отърве завинаги света от магията на Пазителите. И накрая трябва да реши какво ще прави след края на войната. Ако, разбира се, Кала оцелее.

Е, дойде краят и на тази поредица. Макар да бях разочарована от втората книга, все пак реших да дочета трилогията. Не знам какво да ви кажа, хубавото бе, че след предишната част очакванията ми бяха доста ниски. И все пак останах разочарована. Най-вече, защото първата книга бе наистина приятно четиво. В крайна сметка, обаче, цялата трилогия се оказа доста голяма боза, клиширана, недомислена, комерсиална и не си заслужаваше. Споделям ви заключенията си още от сега, за да ви спестя мъките от четенето на цяло ревю (и изобщо романите от серията). Ако все пак и вие като мен сте литературни мазохисти, или пък сте заклети фенове на творчеството на г-жа Кремер – моля, четете надолу обосновката за ниското ми мнение…

„Слънчице“ от Робин Мак Кинли

Всички я наричат „Слънчице“. Тя работи неуморно в семейното кафене, приготвяйки знаменитите си „Канелени рулца, големи колкото главата ви“, „Горчивата шоколадова смърт“, „Карамеленият катаклизъм“ и други специалитети от тип „смъртта на диабетика“, които привличат клиентите. Щастлива е в пекарната си, която пастрокът й изгражда специално за нея, но понякога се чувства, сякаш трябва да има и живот извън кафенето. Една вечер тя отива с колата си до езерото, за да бъде далеч от семейството си, за да остане насаме. От години не е имало никакви проблеми на езерото. Но тази вечер, Слънчице я очакват неприятности. Тя е отвлечена от банда вампири, които я приковават на стената на изоставено имение, на ръка разстояние от фигура, помръдваща на лунната светлина. Слънчице знае, че той е вампир, а тя е вечерята му. И все пак, когато зората изгрява, той все още не се е опитал да я нарани. А сега той се нуждае от помощта й, за да преживее деня…

Прочетох тази книга в самия край на лятото – изтегната на терасата във вече прохладните нощи, все още лекувайки кожата си от болезнените слънчеви целувки. По това време книгата ми се стори точно навреме, чудесно се вписа в сезона и настроението, което ми носеше той. Е, доста време мина оттогава, а аз така и не ви донаписах ревюто. Но с оглед бялата, пухкава приказка и пътната обстановка навън – сега му е времето!

Всъщност, прочетох книгата за първи път доста отдавна. Препоръчаха ми я в любимата ми книжарница. Още когато излезе на българския пазар през 2007 г. под умопомрачителното заглавие „Съншайн“ ?! Тогава не харесах книгата. Или поне не я харесах достатъчно. Почувствах я някак странна, със странно темпо, странно описан свят, странни герои и развитие… Не съм сигурна, дали българският превод има вина за това или просто не бях дорасла за книгата. А може да е защото тогава тъкмо бях открила „Патрулите“ на Лукяненко, „Анита Блейк“ на Лоръл К. Хамилтън – все книги с много екшън, много действие и ясно изразен сюжет. До тях по-мудноватата „Слънчице“, наситена с вътрешните размисли на главната героиня, по-малкото екшън, странните взаимоотношения между героите и липсата на завършеност в някои от тях, ми се видя по-тежка, чудата, незадоволителна.

Но тази година реших, че имам нужда от именно такова по-меланхолично четиво. Колкото и странно да е, при положение, че не съм любител на слънцето, този роман успя да ме накара да му се наслаждавам и да оценя ласките на лъчите му в настъпващата тогава есен. Не си падам и по прекалено „женските“ книги, изпълнени с вътрешни дилеми и монолози. Но „Слънчице“ нито ме отегчи, нито ме накара да се чувствам като литературна кифла. Радвам се, че отново посегнах към книгата, този път на английски. Няколко години по-късно, с милион преживявания по-зряла, с доста повече прочетени книги и с напълно различна нагласа, аз просто се влюбих в романа на Робин Мак Кинли!

„На Ръба“ от Илона Андрюз – Хрониките на Ръба #1

Роуз Дрейтън живее на Ръба – между световете на Пречупеното (където хората карат автомобили, пазаруват в „Уол-Март“, а магията е само в приказките) и Чудатото(където са на власт синьокръвните аристократи, има превръщачи, а силата на магията ти може да промени съдбата ти). Само хора от Ръба като Роуз могат лесно да преминават от единия свят в другия, но в действителност не принадлежат на нито един от тях. Роуз си мислеше, че ако упражнява достатъчно магията си, ще може да постигне по-добър живот. Но нещата не се развиха според плановете й и сега тя работи на минимална заплата, като наемен работник в Пречупеното, само за да свързва двата края. Тогава в живота й се появява Деклан Камарин – синьокръвен благородник направо от сърцето на Чудатото – решен да я притежава (заедно със силите й). Но когато страховита заплаха от Чудатото нахлува в Ръба – пълчища от гадини гладни за магия, Деклан и Роуз трябва да се съюзят, за да ги унищожат или те ще погълнат Ръба и всички в него.

Хм, как да започна това ревю? Ами, не ме кефи корицата. Ако трябваше чисто визуално да подбирам четивата си, този роман нямаше да влезе в купчинката „за четене“. И това е всичко негативно, което мога да кажа по темата…

Обичам тази книга. Обичам света, героите, сюжета, стила. Обичам темите, които засяга. Обичам и интересната история, която Илона Андрюз (семейство Илона и Гордън Андрюз) ми разказват. Вече дори обичам и поредицата. Искрено се надявам да успея да убедя и вас да я обикнете.

„На Ръба“ от Илона Андрюз – Хрониките на Ръба #1 – откъс

„На Ръба“
Илона Андрюз

– 1 –

–  Роузи! – ревът на дядо разтърси къщата до основи.

–  Защо все на мен? – Роузи избърса сапунената пяната от чиниите от ръцете си с кухненска кърпа, грабна арбалета от закачалката и ядно излезе на верандата.

–  Ро-о-о-узи!

Тя отвори мрежестата врата с ритник. Той се извисяваше насред двора – огромен, подобен на рошава мечка мъж, с подивели, широкоотворени очи, оплетена брада, оплескана с кръв и полюшващи се сиви парчета. Насочи арбалета към него. Отново бе адски пиян.

–  Какво има?

–  Искам да сляза до кръчмата. Да пийна някоя халба. – Гласът му се изви в хленчене. – Дай ми малко пари!

–  Не.

Той й изсъска, поклащайки се нестабилно на краката си:

–  Роузи! Това е последния ти шанс да ми дадеш някой долар!

Тя въздъхна и го простреля. Стрелата се заби между очите му и дядо се влече по гръб като цепеница. Краката му изтрополиха в пръстта.

„Родена в полунощ“ от Си Си Хънтър – Шадоу Фолс #1

На Кайли Гейлън много й се е струпало напоследък. Родителите й се развеждат по незнайни причини. Гаджето й я зарязва, защото не иска да му пусне. А баба й умира, защото… е, защото така става със старите хора. Но сега Кайли се е сдобила с преследвач и си няма и идея какво иска той или как да се отърве от него… а тя наистина иска да се отърве от него, защото явно е единствената, която го вижда. Мислейки, че тя се побърква, родителите й я изпращат на психолог, който изпраща Кайли в лагер „Шадоу Фолс“*. Кайли и родителите й си мислят, че това е лагер за проблемни тийнейджъри. Сбъркали са. Кайли е обкръжена от вампири, върколаци, феи, вещици и превръщачи. И ако се вярва на думите им, тя е една от тях. Те просто не са напълно наясно къде се вписва тя. Докато Кайли се мъчи да се справи с осъзнаването, че тези същества изобщо съществуват, и с факта, че тя може би не е човешко същество, тя се сдобива с двама готини пича – върколак и полуфея, борейки се за вниманието й. И могат да си продължават да се надяват. Кайли е решена, че преди да позволи на сърцето си да се влюби, тя трябва да се докопа до истината. Какво иска призракът? На може и не може да се довери. И най-важното… Какво е тя? * Шадоу Фолс – Shadow Falls – буквално от английски – Водопадът на сенките

Това супер новичко книжле, издадено в края на март тази година е страшно нашумяло в нета. Естествено и аз се хванах на въдицата и търсих ли-търсих… Най-накрая го открих и прочетох. Няма идея какво очаквах. Може би нещо като „Паднали ангели“. Амиии… да речем, че го получих. И не само. „Родена в полунощ“ се оказа поредната книга в стил „на Иванчо колелото с цици“. Напоследък те са толкова много, че явно трябва да сложа отделна категория за тях. Да предупредя отсега: пазете се от летящи спойлери, джанти и шибидаси – прошка няма да има!