„Нежно ме убивай“ от Сара Крос

Миналото на Мирабел е забулено в тайна, от трагичната смърт на родители й до недомлъвките на настойничките й, защо не трябва да се връща в родното си градче Бо Риваж (* от френски, букв. Красивият бряг). Отчано нуждаеща се да види града, Мира бяга от къщи само седмица преди шестнадесетия си рожден ден и открива свят, какъвто не си е й представяла. В Бо Риваж нищо не е каквото изглежда – странното, бледо момиче с нездрав интерес към ябълки, противният плейбой, който се държи като звяр с всички, и доблестният момък, който си пада до девици в беда. Тук приказките се случват наистина, проклятията се пробуждат, а древните истории се разиграват отново и отново. Но приказките не са само красиви и не винаги завършват с „…и заживели щастливо“. Мира има собствена роля, приказно предопределение, което да прегърне или отхвърли. Докато се бори да контролира съдбата си, Мира е въвлечена в живота на двама братя със собствени проклятия от зли феи… братя, които споделят мрачна тайна. А тя ще окрие, че любовта, също като приказките, може да има страховити остриета и скрити трънчета.

Отдавна не съм ви писала. Мързи ме. И съм се задълбала в превеждане. И… просто си намирам извинения. А на всичкото отгоре е петък. И е време за чисто визуални литературни прелести. Това ревю ще е опит за „3 в 1“ – корица, която ме кефи + книга, която смятам, че наистина си заслужава + опит просто да ви споделя набързо впечатления, било то кратки, неукрасени и не особено консистентни…

Първото, което ми направи впечатление в книгата не беше нито анотацията, нито корицата, а заглавието. Не съм сигурна колко от вас си спомнят „Killing Me Softly“ на Лорин Хил. Силно подозирам, че още по-малко са онези от вас, които са слушали оригинала на Робърта Флак. Истината е че аз обожавам и двете версии на песента. И напоследък все по-често си я припявам. За ужас на съседите ми… Препоръчвам. Да чуете песента де, не да експериментирате с търпението на съкооператорите си.

Горното в комбинация корицата на книгата накараха романтичката в мен да надигне глава и да изпълзи с ръмжене от розовата си, облицована с кадифе бърлога. Да, знам – на много от вас точно тази корица ще им дойде прекалено момичешка, сладникава и претруфена. Истината е – хич не ме ебе. На мен си ми харесва!

Та, напред към същинското съдържание, което е важното в случая. И вярвам би се харесало на почитателите на фентъзито в по-модерните му форми.

„Звяр“ от Алекс Флин

Аз съм звяр. Звяр. Не точно вълк, нито мечка, горила или куче, а ужасяващо ново създание, ходещо на два крака – същество с остри зъби и нокти и козина по цялото тяло. Аз съм чудовище. Мислите, че ви разказвам приказки? Нищо подобно. Действието се развива в град Ню Йорк. В наши дни. Не става дума за деформация, нито за заболяване. И ще си остана така завинаги – съсипан – освен ако не разруша заклинанието. Да, заклинанието – онова, което ми постави вещицата от часовете ми по литература. Защо ме превърна тя в звяр, който се крие през деня и излиза нощем? Ще ви разкажа. Ще ви разкажа как бях Кайл Кингсбъри – пичът, който искате да бъдете – с пари, идеална визия и идеален живот. А после ще ви разкажа, как се превърнах в идеалния… звяр.

В очакване на поредната филмова боза с участието на изваяният торс и русата грива на Алекс Петифър, а именно „Beastly“, този път реших предварително да си напиша домашното. Иначе казано – да прочета едноименната книга, по която е направен филма и на тази база да си правя сметка, в какъв формат и дали изобщо да гледам филма.

Е, книгата е всичко, което обещава популярната авторка – модерна версия на известната приказка „Красавицата и Звярът“, разказана през погледа на чудовището. Чудесен младежки роман, засягащ едновременно вечни и злободневни теми, завихрени в свръхестествено проклятие и много романтична драма. И разбира се всичко завършва с прословутият щастлив край…