„Брилянтно изтъкано“ от Александра Бракен

Сидел Мирабил е живото доказателство, как само капка дъжд може безвъзвратно да промени живота ти. Сбутано в най-далечния край на кралството, прашното й селце страда от странно упорита суша. Докато, естествено, в градчето не пристига магьосник, който донася дъжд. В отплата за помощта му, предлагат на Уейланд Норт да си избере каквото пожелае… и никой не е по-изненадан от Сидел, когато, без каквото и да било обяснение, той избира нея. Той пие прекалено много и се къпе прекалено рядко, и ако това не е достатъчно, за да я подлуди, Норт рядко използва магията си, с която така се гордее. И въпреки това, съвсем скоро тя осъзнава, че има нещо странно в магьосника, който я защитава така ревностно, както пази в тайна проклятието, което оцветява крайниците му в зловещ черен цвят и го оставя без дъх от агония. За съжаление, тя не получава шанс да потърси отговорите. Заедно със странно могъщите земетресения и бури, които ги следват по пътя им през кралството, други магьосници също започват да проявяват необясним интерес към нея, причинявайки редица смъртоносни дуели. На фона на надвисналата война и нестабилност, Сидел се сблъсква с нарастващата увереност, че тези събития не са толкова случайни, колкото си е мислела – че никое проклятие, нито дори това на Уейланд Норт, е така ужасяващо, както онова, което тя може би носи.

Попаднах случайно на книжката и реших да й дам шанс, търсейки нещо леко и неангажиращо. Привлече ме информацията, че авторката написва историята като подарък за рожден ден. Много сладко! Замислих се как ми се иска и аз някой ден да получа подобен подарък. И, разбира се, се гмурнах смело сред страниците, за да прочета този вълшебен подарък…

Не се разочаровах. Книгата не е нещо, което да ви разтърси. Не е супер оригинална или страхотно написана. Но е приятен, интересен и доста смислен роман. Написана е увлекателно и учудващо добре, визирайки младостта на авторката.

„Целувката на Дявола“ от Сарват Чада – Били Сан Греал #1

Бидейки най-младата и единствена жена сред Рицарите Тамплиери, Билкис Сан Греал израства, знаейки, че не е обикновена. Вместо да се мотае в мола или да ходи по срещи, тя прекарва времето си, тренирайки се за воин на ордена си в древната му битка срещу Нечестивите. Затвореният живот на Били се пропуква, когато приятелят й от детинство Кей се завръща от Йерусалим – прелестен и натрупал опасен опит. Той е на път да се завърне в живота на Били, но тя среща друг – Майкъл, с кехлибарени очи, който сякаш я разбира по-добре от всеки друг, безапелационно покорявайки сърцето й. Но преди Били да успее да се наслади на този приятен обрат в живота си, Тамплиерите са призовани в битка. Един от древните противници на ордена се е завърнал, търсейки светиня, пазена от Тамплиерите от стотици години – прокълнато огледало, притежаващо мощта да убие всички първородни в Лондон. За да спаси града си от катастрофата, Били ще трябва да загърби сърцето си и да направи по-големи жертви отколкото всеки друг Тамплиер.

Поредната книжка, която открих на случаен принцип. Много обещаващо начало. Оригинален сетинг – рицари Тамплиери, Лондон, приятен поглед над историческите и библейски факти омешани в модерна Англия, интересни теологични размисли, чуден хумор…

Щеше да е страхотно, ако само авторът имаше и таланта да развие правилно историята си, но уви…

„Летейки насляпо“ от Дебора Куук – Драконови дневници #1

Зоуи е Змеицата на всички Пир – единственият женски превръщач-дракон, притежаваща специални сили. Но Зоуи е в дъното на класацията, що се отнася до това да бъдеш Пир, а силите й са си били шута. Още по-зле, няма наръчник, който да я научи, а последната Змеица е мъртва… Всичко се променя, когато най-добрата приятелка на Зоуи е тормозена в училище и Зоуи отвръща на нападението. Преди да успее дори да мигне, вътрешният й дракон се е освободил, а тя е отстранена от училище и пътува към превръщачески тренировъчен лагер с момчетата, които познава откакто се помни. Но скоро, тя започва да се съмнява в способностите си – и дори в някои приятелства. Зоуи бързо осъзнава, че е трябвало да усъвършенства силите си за вчера – грози ги опасност, а лагерът е капан. Тайно общество – Маговете, иска да унищожи всички превръщачи и Пир са следващите в списъка, освен ако Зоуи и приятелите й не успеят да разрешат гатанката и да заработят заедно, за да спасят вида си…

Специално за Тери, ще ви пусна още едно по-кратко ревю. По-добре е от нищо все пак.

Та книжката я открих случайно, прочетох сравнение с „Ловците на демони“ и „Тъмните сили“, имам странен афинитет към драконите и… Останах разочарована.

„Кървава роза“ от Андреа Кремер – Найтшейд #3

Върховната саможертва. Кала никога не се е плашила от войната. Но сега, когато настъпва време за последната битка, се налага не просто да воюва. Трябва да спаси Рен, дори и с риск да разгневи Шей. Трябва да опази Ансел, макар да е обявен за предател. Трябва да се докаже като алфа на глутницата, да се изправи пред незнайни ужаси и да отърве завинаги света от магията на Пазителите. И накрая трябва да реши какво ще прави след края на войната. Ако, разбира се, Кала оцелее.

Е, дойде краят и на тази поредица. Макар да бях разочарована от втората книга, все пак реших да дочета трилогията. Не знам какво да ви кажа, хубавото бе, че след предишната част очакванията ми бяха доста ниски. И все пак останах разочарована. Най-вече, защото първата книга бе наистина приятно четиво. В крайна сметка, обаче, цялата трилогия се оказа доста голяма боза, клиширана, недомислена, комерсиална и не си заслужаваше. Споделям ви заключенията си още от сега, за да ви спестя мъките от четенето на цяло ревю (и изобщо романите от серията). Ако все пак и вие като мен сте литературни мазохисти, или пък сте заклети фенове на творчеството на г-жа Кремер – моля, четете надолу обосновката за ниското ми мнение…

„Вълче биле“ от Андреа Кремер – Найтшейд #2

Това вълнуващо продължение на доста обсъжданата „Найтшейд“ започва точно откъдето прекъсна – Кала Тор се събужда в бърлогата на Търсачите, нейните заклети врагове, и тя е убедена, че дните й са преброени. Но тогава Търсачите й предлагат сделка – такава, която да й даде шанс да унищожи доскорошните си господари и да спаси глутницата (и мъжът), които е изоставила. Струва ли си Рен цената на свободата й? И дали Шей ще остане до нея, независимо от всичко? Вече контролираща сама съдбата си, Кала трябва да реши кои битки си заслужават да бъдат водени и през колко изпитания може да премине истинската любов и да оцелее.

Както може би забелязвате (ами, надявам си се аз някой да следи), явно се опитвам да понаваксам с ревютата. Ситуацията съвсем излиза от контрол, а вероятно вече страдате от липсата на гальовните ми слова. Крайно време е да се реванширам.

Вчера получихте две положителни ревюта. Днес е нов ден, а за съжаление не за всички прочетени книги имам подобно ласкаво мнение. На дневен ред е дългоочакваната от мен „Вълче биле“ на Андреа Кремер. Първата книга от поредицата (ха дано наистина се окаже трилогия) ме впечатли страшно много. Нямах търпение да бъде издадена следващата част от приключенията на Кала, Шей, Рен и останалите в глутницата. Естествено веднага след излизането на книгата просто я изядох с кориците, по-скоро с калъфа на Киндъла. За съжаление нито задоволи литературния ми глад, възбуден от предшестващия роман, ами на всичкото отгоре ми остави лош вкус в устата, предизвика киселини и доста лошо настроение. Изводът не е „не четете на гладен стомах“, това не ви е Лаура Ескиавел. Изводът е:  внимавайте какво поднасяте на читателското си небце! Някои произведения идват с прекалено захаросани обещания, а ви оставят гладни, излъгани и с чревно неразположение.

Пристрастеният читател предупреждава: Макар и книгата вече да е издадена на българския пазар, по-добре изчакайте до излизането и на последната част от трилогията. Първо, за да сте сигурни, че книгите ще бъдат наистина 3, а бройката няма да нарасне някъде по времето, когато сте се прилъгали да закупите заветния завършек. Второ, може да се окаже, че следващата част ще ми докара още по-тежки физически болки, не дай боже, диария или логорея. Ако непоправимото се случи все пак, ще сте загубили пари единствено за една книга, при това най-добрата към момента.

Ако все още не съм ви досадила с аматьорските си метафори, то смело се гмурнете напред, за да научите повече за токсичността на „Вълче биле“…

„Родена в бурята“ от Ришел Мийд – Черният лебед #1

Просто типично. С месеци да не можеш да се похвалиш с какъвто и да било любовен живот, а изведнъж всяко същество от Другия свят иска да ти се навре в гащите… Южени Маркъм е могъщ шаман, която върти добър бизнес с прогонване на духове и феи, които прекрачват границите на света на смъртните. Наемничка е, да, но момичетата трябва някак да си изкарват прехраната. Последният й случай, обаче, е достатъчен за да й развали апетита. Когато я наемат да открие тийнейджърка, отвлечена в Другия свят, Южени се сблъсква с ужасяващо пророчество – пророчество разкриващо мрачни тайни от миналото й и твърдящо, че първородният син на Южени ще застраши бъдещето на познатия й свят. Сега Южени е желана мишена за всеки амбициозен демон и пройдоха от Другия свят, а тези които не искат да я забременят, желаят смъртта й. Южени се справя с Глок така добре както и с магически жезъл, но с такава задача се нуждае от наистина забележителни съюзници. Открива ги в лицето на Дориан – изкусителен феически крал, който си пада по бондидж-а, и Кийо – прекрасен превръщач, който дава ново значение на израза „животински магнетизъм“. Но когато враговете й стават все по-дръзки, а времето й изтича, Южени осъзнава, че най-голямата опасност тепърва предстои и се крие в тъмните сили, които се пробуждат вътре в нея…

Попаднах на тази поредица преди няколко години. Бях се зарибила по Анита Блейк, и след като изчетох всичко, което открих за нея, последвано от Мери Джентри, се втурнах да търся в нета за подобни книги. Една от поредиците, които открих и наистина ми харесаха беше „Академия за вампири“. Книгите ми харесаха и съответно реших да прочета още от творчеството на Ришел Мийд. И не останах разочарована.

„Паранормалност“ от Кирстин Уайт – откъс

„Паранормалност“
Кирстин Уайт

О, да ми засмучеш…

Я, чакай… ти да не би да… Ти се прозя! – ръцете на вампира, вдигнати над главата му в класическата поза на Дракула, се отпуснаха до тялото му. Той прибра прекалено удължените си кучешки зъби зад устните си. – Какво, неминуемата смърт не ти е достатъчна?

– О, стига си се цупил. Ама сериозно – високото чело? Бледата кожа? Черната пелерина? Откъде изобщо го намери това чудо, от магазин за маскарадни костюми?

Той се изправи в цял ръст и ледено се втренчи в мен:

– Ще изсмуча живота от прекрасната ти бяла шия.

„Паранормалност“ от Кирстин Уайт

Еви иска само да е нормална… вместо това, тя е прикована насред мрачно феическо пророчество, обещаващо смърт и разруха на паранормалния свят. Еви винаги се е мислела за нормална тийнейджърка, макар да работи за Международната агенция за ограничение на паранормалното (МАОП), да може да вижда през илюзията на паранормалните същества, най-добрата й приятелка да е русалка, а бившето й гадже да е откачен и фея. В свят където паранормалните са наблюдавани и контролирани, Еви поне може да се успокоява с факта, че е човек… Докато не разбира, че не е. Макар всичко, в което тя вярва, да е поставено под въпрос, Еви е привлечена към най-новият затворник на МАОП – превръщач на име Ленд. За нещастие, приятелството и флиртът между тях са сложни, заради информацията, която донася той: феическо предсказание за смърт и разруха, което сякаш се отнася за самата Еви. Дотук с нормалността.

Поредната YA книга от миналата година, хит сред ревюиращите и почитателите на свръхестествената тийн литература. Но нещо ме отблъскваше. Може би фееричната розовост на корицата (определено е красива и страшно добре направена, 6+ за буреносните облаци). Може би феическото пророчество…

Което само иде да покаже за пореден път, че явно не притежавам шесто чувство за книги. Или просто, че не можеш да съдиш за книгите по корицата. Или по анотацията: поредната анотация, която не съумява по достойнство да опише книгата и да привлече вниманието ми.

Но добре, че беше ревюто на Шанара, иначе така и щях да си пропусна книгата покрай… покрай мен. А романът е просто чудесен! Приятно, свежо четиво, оригинална и добре написана история!

Не просто чудесен, ами направо *бийп!*-но страхотен!