„Наръчникът на Мегън Мийд за момчетата на Макгауънови“ от Кейт Брайън

Момчета. Цели седем, ако трябва да сме точни. Мегън е свикнала непрекъснато да се местят – типично е за дъщеря на военни. Но Южна Корея е последната капка. Тя настоява да остане в САЩ, за да завърши последните две години в гимназията. Затова родителите й се уговарят с приятели, Мегън да живее у тях, у Макгауънови… със седемте им сина. Оказва се, че да съжителстваш със седем момчета си е като да си в чужда държава! Момчетата са разхвърляни. Цепят се на групичка (да не повярваш!) И най-гадното е, че двама от братята са Г-О-Т-И-Н-И. (Което е проблем, с оглед на това, че би трябва да са й „братя“) Мегън определено е на вражеска територия. Трябва да спечели сърцата на момчетата, без да разбие своето собствено. А когато Мегън започва да си пада по единия от тях, борбата за внимание между събратята приема напълно ново измерение… Какво се очаква от едно момиче?

Това вероятно ще е от кратичките ревюта. Лято е. И ме мързи. Отделно в тази жега трудно чета много сериозни произведения. Сещате се как е…

Мога да ви успокоя, че тази книга е идеалното лятно момичешко четиво. Бих го определила като тийн-чик-лит. Споко, не става дума за нещо сходно с онзи парцал „Клюкарката“. Героинята е съвсем обикновено и прилично момиче. Книгата е напълно подходяща за деца и юноши и на всичкото отгоре не се върти само около романтиката. И въпреки това е леко, весело и увлекателно книжле, с което да се забавлявате на плажа.

„Академия 7“ от Ан Остерлунд

С минало, прекалено ужасно дори да бъде описано, и празно, самотно бъдеще насреща си, Ерин Ренинг е шокирана да спечели място в най-елитното училище във вселената. Ерин е най-добра във всичко в „Академия 7“, освен по „дебати“, където Дейн Мадусин, синът на един от най-влиятелните хора в Алианса, редовно я надприказва. За щастие, Ерин редовно го надхитрява във физическите битки. Те са първенци на випуска си, докато Дейн не поставя всичко на карта, а Ерин бива неволно въвлечена във фиаското. Когато на двойката е наложено групово наказание се заформят неочаквани приятелство и романс. Но и Дейн, и Ерин крият опасни тайни, а двамата са свързани по начин, по който не са си и представяли…

Пак се забавих с ревюто на тази книга и спомените ми се поразмиха. Затова ще се наложи да се задоволите с доста лаконични впечатления.

Този роман е от онези, за които пиша ревюта най-трудно. Не е нещо умопомрачително и земеразтърсващо добро. Няма да ви го хваля и препоръчвам. Но не е и от онези книги, за които ме сърбят слюнчените жлези, за да ги изтролирам надълго и нашироко. „Академия 7“ е някъде по средата – нито добра, нито лоша. Посредствеността в моя свят е вероятно по-голям грях и от пълната некадърност, защото тези произведения с времето се сливат в едно голямо, безцветно и незапомнящо се нищо…

И все пак, трябва да бъда обективна. Този роман е сред по-добре написаните книги, които съм чела от категория „нищо особено“. Ако взема под предвид и опита на авторката, който е доста скромен, то си е много добро постижение. За съжаление не останах особено доволна от историята и най-вече от развитието й.

„Да се разголиш неохотно“ от Мег Магуайър

Разчупвайки парченце по парченце съпротивата й с всеки допир… Покойна осиновителка на Фалън Фрост е направила толкова много за да излечи раните от болезненото й детство. Затова, когато похотлив предприемач планира да срине стария й дом, за да направи мол, практичният, подреден живот, който Фалън си е изградила е застрашен. Изненадващо, той й предлага извратена сделка. Той ще остави собствеността намира, ако тя позира гола за скулптура, която ще влезе в колекцията му. Не виждайки друг изход, тя заминава за Нова Скотия… само за да открие нещо напълно неочаквано. Секси, емоционален, вбесяващ я скулптор. Въздържаната, неитересуваща се от секс Фалън е предизвикателство за Макс Емери, което той едва се сдържа да дразни. И все пак, с всяко почукване на длетото, той открива жена, която разпалва мечти, които той е смятал за загубени. Дом, семейство… любов. И колкото повече се доближава до сърцевината й, толкова по-трудно му е да приеме, че извайва голото й тяло за очите на друг мъж. Когато напредъкът по скулптурата почти секва, крехкият им измислен свят рухва под тежестта на действителността. Застрашавайки единствения шанс на Фалън да спаси земята на осиновителката си… и всякакъв шанс тя и Макс да отрият любовта.

Вече съм ви надула главите с възхвалите си за творчеството на Кара Мак Кена. Най-сетне се престраших да посегна и към романсите на алтер-егото й, Мег Магуайър. Е, всъщност, Мег е истинското име на писателката, която пише горещата си, интелигентна еротика под псевдонима Кара Мак Кена. Надявам се да не съм ви объркала тотално. Авторката е една, стилът – същият, както и удоволствието от прочетеното.

Нямам идея, защо авторката прави това разделение по жанрове и псевдоними. За мен книгата бе не по-малко гореща от останалото й творчество. И секс си има. Но това май си е нормално за романсите, нищо, че като малка си мислех, че в тях има само поетични метафори и намеци. С този роман горещите сцени са си на нивото, на което Кара ме е свикнала – реалистични, страстни, откровени, но и много чувствени и красиви. Ако трябва да отбележа разлика, е може би хода на отношенията между героите й. В еротичните й произведения те се движат от чисто сексуалния контекст към романтичната връзка. Тук сюжета се движи към влюбването, а после вече сексът си е логично продължение.

Та така, чувствайте се предупредени. Това не е книжле омаяно от въздишки, чийто климакс са някоя и друга откраднати целувки. Пригответе се за доста по-жежки сцени. Аз направих грешката да подценя еротичния талант на авторката и ми се наложи да изчета всичките секс сцени не къде да е, а на детската площадка… Безценно!

„Брилянтно изтъкано“ от Александра Бракен

Сидел Мирабил е живото доказателство, как само капка дъжд може безвъзвратно да промени живота ти. Сбутано в най-далечния край на кралството, прашното й селце страда от странно упорита суша. Докато, естествено, в градчето не пристига магьосник, който донася дъжд. В отплата за помощта му, предлагат на Уейланд Норт да си избере каквото пожелае… и никой не е по-изненадан от Сидел, когато, без каквото и да било обяснение, той избира нея. Той пие прекалено много и се къпе прекалено рядко, и ако това не е достатъчно, за да я подлуди, Норт рядко използва магията си, с която така се гордее. И въпреки това, съвсем скоро тя осъзнава, че има нещо странно в магьосника, който я защитава така ревностно, както пази в тайна проклятието, което оцветява крайниците му в зловещ черен цвят и го оставя без дъх от агония. За съжаление, тя не получава шанс да потърси отговорите. Заедно със странно могъщите земетресения и бури, които ги следват по пътя им през кралството, други магьосници също започват да проявяват необясним интерес към нея, причинявайки редица смъртоносни дуели. На фона на надвисналата война и нестабилност, Сидел се сблъсква с нарастващата увереност, че тези събития не са толкова случайни, колкото си е мислела – че никое проклятие, нито дори това на Уейланд Норт, е така ужасяващо, както онова, което тя може би носи.

Попаднах случайно на книжката и реших да й дам шанс, търсейки нещо леко и неангажиращо. Привлече ме информацията, че авторката написва историята като подарък за рожден ден. Много сладко! Замислих се как ми се иска и аз някой ден да получа подобен подарък. И, разбира се, се гмурнах смело сред страниците, за да прочета този вълшебен подарък…

Не се разочаровах. Книгата не е нещо, което да ви разтърси. Не е супер оригинална или страхотно написана. Но е приятен, интересен и доста смислен роман. Написана е увлекателно и учудващо добре, визирайки младостта на авторката.

„Лятото, в което станах хубава“ от Джени Хан – „Лято“ #1

Бели отмерва живота си в лета. Всичко хубаво, всеки магичен момент се случва между юни и август. Зимата е просто време, в което да отброяваш седмиците до следващото лято, просто място далеч от къщата на плажа, далеч от Сузана и най-важното – далеч от Джеремая и Конрад. Те са момчетата, които тя познава още от най-първото си лято… те са й като братя, те са й тръпки и всичко останало. Но едно лято, едно ужасно и чудесно лято, колкото повече се променят нещата, толкова повече се наместват на местата, на които винаги е трябвало да бъдат.

Да си призная, че съм чела такава книга е малко като да ви призная, че си бъркам в носа. Каква блог-чик-бич персона съм, ако подхвана такова сладникаво, тийнейджърско, романтично книжле, единствено на база желанието ми да прочета нещо сладникаво, тийнейджърско и романтично? О да, с любовен триъгълник… Хм, предполагам, че правилният таг за случая е – „искрена“.

Каквато е и тази книга. Подхванах я с идеята просто да се разсея. Но книгата буквално ме завладя и не можах да я оставя. Очаквах доста посредственост и лиготии, но открих един чудесен, непретенциозен роман. Открих достоверни герои, с всичките им хлапашки грешки и недостатъци. Открих един разказ за първите тръпки, който не ми се стори детински и успя да разчувства (добре де, и просълзи), дори и жена като мен – на средна възраст, изпълнена с цинизъм и със страст към хард порното.

Но най-вече, открих роман за приятелството – във всичките му форми, за всички възрасти, за всякакви ситуации и житейски премеждия. Няма значение, дали сте тийнейджърка или майка на такава – престрашете се и прочетете тази книга. Подарете си малко лято…

„Curio“ от Кара Мак Кена

Кароли Евърд никога не е предполагала, че ще се окаже клиент на мъжка проститутка. От друга страна, не е предполагала, че едва седмици преди трийсетия си рожден ден, ще е все още девствена. Когато приятелка й споменава, че прелестен парижки модел, освен образа, продава и тялото си, Кароли е заинтригувана. Най-накрая, начин да изпробва насладата от красив мъж – без обвързване, без рискове, без страх да бъде отхвърлена. Но скоро тя открива, че Дидие Педра притежава повече от поразително лице и надарено тяло. Той е мил, очарователен, съкрушен мъж и след няколко вечери на обучение в наслада, интересът на Кароли се превръща в нещо много по-дълбоко от обикновена похот. Простичката й уговорка внезапно започва да става направо опасна…

Не съм сигурна доколко в България има читатели и почитатели на точно този тип литература. Силно подозирам, че са повече, отколкото си признават. И все пак у нас такива книги не се издават. Тук трябва да сложа малка скоба, че имам силни подозрения, че под прикритието на „розовите“ романи тип „Арлекин“, минава и доста порно, но не съм чела досега нито една книга от тези поредици, и не съм сигурна. О, в последните години излизат не малко произведения, които под прикритието на ърбън фентъзито и свръхестествения романс, продават еротика и софт-порно. Издателите дори имат наглостта да ги включват в конкурси за детско-юношеска литература. Но малко са книгите на пазара ни, които ясно и без заобикалки си казват, че са еротика, продават се като такава и не се опитват да се рекламират чрез заобикалки и откровени заблуди. Повечето такива са или от преди поне 10 години, или част от световната литературна класика. Е, само дето не можем да четем все Маркиз дьо Сад и Гийом Аполинер ( и толкова по-добре!), а пък да четем поредната биографична книга за поредната мадам…

А някъде там, на запад, ситуацията е напълно различна. Там еротичната литература си е част от издателския бизнес, както всеки друг жанр. Има специализирани, уважавани издателства. Харесвани автори с много почитатели. Хората пишат ревюта и изобщо – всичко си е напълно нормално, естествено и по всички правила на литературата. Та може би и заради това продължавам да ви споделям впечатленията си от този жанр. Отдавна вече съм си признала пред вас, че чета такива книги. То след Анита Блейк и Мери Джентри не е голяма крачка откъм литературен интерес. От друга страна, може би там някъде сред вас има читатели като мен, които все пак харесват такива книги, могат да ги прочетат на английски и искат да четат качествени, стойностни еротични произведения. Защото както във всяка друга област и тук има и добри автори и посредствени драскачи. Както има и читатели, които просто търсят на какво да лъснат, и такива, които са способни да оценят добрата проза. Е, това е поредното ревю за (евентуалните) читатели на този блог, които харесват качественото порно.

О, да, забравих и третата причина да ги пиша тези ревюта – таговете „порно“ много покачват посещаемостта 🙂