Архив
„Животът ми като зомби на бяла отрепка“ от Диана Роуланд – Зомби на бяла отрепка #1
Същинското ревю на тази книга може да прочетете в най-новия, 7-ми брой на „Сборище на трубадури“. Вероятно би трябвало да кажа, че ревюто е написано специално за Трубадурището, но не обичам да ви лъжа. Това ревю е написано с най-голямо старание и пеперудки в стомаха (и главата) специално за Гост. Защото… ами просто защото си поиска 🙂
Прочетете и останалото в броя, забавно се е получило! 🙂
И за да не ви оставям съвсем прелъстени и изоставени, ето ви с какво си губя времето напоследък. Тематично е 🙂
оригинално заглавие | My Life As a White Trash Zombie |
автор | Диана Роуланд / Diana Rowland |
издател | DAW |
дата на публикуване | май 2011 |
бг издател | няма |
поредица | Зомби на бяла отрепка / White Trash Zombie |
пореден номер | 1 |
сходни книги |
|
възрастова насоченост | 16+ – определено си е за пораснали книгата, при това няма почти нищо сексуално, но пък откъм откровените и достоверни сцени на насилие, трупове и най-вече заради употребата на забранени субстанции |
тип поредица | незавършена поредица |
оценка | ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() |
откъс | първа глава |
„Животът ми като зомби на бяла отрепка“ от Диана Роуланд – откъс
„Животът ми като зомби на бяла отрепка”
Диана Роуланд
– Глава 1 –
– Би трябвало да си мъртва – отбеляза сестрата от спешното, докато нагласяше нещо на системата ми.
Тя бе по-скоро едра, отколкото дебела, с прекалено много грим и коса, боядисана в гаден нюанс на червеникаво оранжево. Когато не й отговорих веднага, тя надзърна към мен, сякаш за да се увери, че наистина съм будна и я слушам.
– Осъзнаваш го, нали? – настоя тя. – Адска късметлийка си, че си жива.
– Ъм… окей – измърморих аз. Под чаршафа, прокарах длан по корема ми и се смръщих. – Да съм била в кома или нещо такова? – попитах.
Тънките й устни се присвиха:
– Кома? Не. Докараха те преди няколко часа. – Тя замълча, вдигна ръце на кръста си – Предозирала си.
„Мъртви на делтата“ от Стейси Джей – Анабел Лий #1
Още една от книгите, които откривам „случайно“ в някое от среднощните ми търсения в Goodreads. Препоръчвам на всички любители на книгите, към момента това ми е най-полезния сайт за търсене на книги, за всякаква информация за тях и за ревюта и отзиви. Но да се върна на текущото заглавие…
Нямам идея какво очаквах. Търсех си просто някаква занимавка, докато чаках излизането на трета книга от „Ловците на демони“. Имах нужда от нещо бозаво (но все пак що-годе добре написано) и – признавам – любимото ми guilty pleasure (някой да помогне с превода?), именно „любовен триъгълник“.
Ако има нещо, което открои книгата от купищата и ме предизвика смело да я зачета, то това беше колелото. Честно, ърбън фентъзи героиня на велосипед? Оригинално, дори граничещо с абсурдно. Привлече ме на момента. А после… после вече станах тотален фен!
„Мъртви на делтата“ от Стейси Джей – откъс
„Мъртви на делтата”
Стейси Джей
– Глава 1 –
Гадно е да си върнеш обяда. Още по-гадно е, когато не си с махмурлук.
Теорията ми за драйфането е, че трябва да си си заслужил наказанието. Но аз не съм, нито пък тя. Нямам нужда от трите години в медицинския институт, за да знам, че тялото в краката ми до не отдавна е било дете. Преди животните да се докопат до лицето й, преди буболечките да пропълзят навътре, за да изследват дупките, направени от животните, преди…
Едвам успявам навреме да се извъртя наобратно.
„Яснота“ от Ким Харингтън – откъс
ПЪРВА ГЛАВА
НЕ ИСКАШ ДА МЕ УБИЕШ – КАЗАХ АЗ.
– Разбира се, че не искам, Клеър. Но се налага.
Ако вече не кървях, а стаята не се кривеше и люлееше, щях да се зашлевя. Станалото ме бе заварило неподготвена. Бях позволила на личното отношение, да замъгли преценката ми. А сега пред очите ми имаше дуло на пистолет.
Не съм си и помисляла, че всичко ще свърши така – аз, на покрития с паркет под на къщата ми, подпряна на лакти, молеща се за живота си. В дясно от мен лежеше сгърченото тяло на мъж, за когото не бях осъзнавала дълбочината на чувствата си, докато не видях куршума да се врязва в него.
Отново опитах да използвам убеждение. Да си издействам само още минута живот.
– Това не си ти – казах аз, умолително. – Ти не си убиец.
– До преди няколко седмици и аз бих казал същото. Но ти по-добре от всеки друг знаеш, как хората могат да те изненадат. Хората могат да направя неща, каквито а не си и сънувала. Мислиш си, че познаваш някой, а се оказва…
Бъдещият ми убиец сви рамене и дръпна петлето на оръжието.
Света почерня.
източник: официален сайт на издателите
превод: моя милост
„Яснота“ от Ким Харингтън
Открих тази книга напълно случайно и неволно. Просто я изрових от купчина книги – е, по-точно от директория с електронни книги. Дебютен роман от непозната авторка. С много красива корица. Но не особено привлекателна анотация… Това е един от онези моменти, в които си мисля, че имам лека ръка и е крайно време да забогатея от хазарт 🙂