„Мъртви на делтата“ от Стейси Джей – Анабел Лий #1

Едно време, феите бяха неща от приказките за лека нощ и сладките сънища. После се случиха мутациите и сънищата се превърнаха в кошмари. Феи с големина на комари вече спокойно задоволяват апетита си за човешка кръв, а за повечето хора, ухапването от фея е равносилно на полудяване или смърт. За щастие, Анабел Лий не е като повечето хора. Червенокоската, която пие здраво, не си държи езика зад зъбите и се предвижва с велосипед, има имунитет към отровата на феите и може да върши мръсната работа, която болшинството хора не могат. Включително да помага на служителите на закона – и на Кейн Купър, най-секси детективът сред блатата – като събира улики, когато извън огражденията против феи на Луизианското й градче е открит труп. Но Анабел не е подготвена да се справи с убийството на шестгодишно момиченце, нито с бившия си любовник, превърнал се в сноб от ФБР, който се включва към случая. Изведнъж, и без това нестабилната й връзка с Кейн се разклаща още повече, а дори най-доверените й приятели се превръщат в заподозрени. Животът на Анабел Лий започва да се срива: покрай драмата във връзката й, сърцераздирателното разследване на убийството, надрусаните с „Бриз“ нарко-дилъри и прекалено много „ром с кол“-и, Анабел се превръща в беглец – от миналото си, към бъдещето си и право в лапите на мрака, който я дебне…

Още една от книгите, които откривам „случайно“ в някое от среднощните ми търсения в Goodreads. Препоръчвам на всички любители на книгите, към момента това ми е най-полезния сайт за търсене на книги, за всякаква информация за тях и за ревюта и отзиви. Но да се върна на текущото заглавие…

Нямам идея какво очаквах. Търсех си просто някаква занимавка, докато чаках излизането на трета книга от „Ловците на демони“. Имах нужда от нещо бозаво (но все пак що-годе добре написано) и – признавам – любимото ми guilty pleasure (някой да помогне с превода?), именно „любовен триъгълник“.

Ако има нещо, което открои книгата от купищата и ме предизвика смело да я зачета, то това беше колелото. Честно, ърбън фентъзи героиня на велосипед? Оригинално, дори граничещо с абсурдно. Привлече ме на момента. А после… после вече станах тотален фен!

„Мъртви на делтата“ от Стейси Джей – откъс

„Мъртви на делтата”
Стейси Джей

– Глава 1 –

Гадно е да си върнеш обяда. Още по-гадно е, когато не си с махмурлук.

Теорията ми за драйфането е, че трябва да си си заслужил наказанието. Но аз не съм, нито пък тя. Нямам нужда от трите години в медицинския институт, за да знам, че тялото в краката ми до не отдавна е било дете. Преди животните да се докопат до лицето й, преди буболечките да пропълзят навътре, за да изследват дупките, направени от животните, преди…

Едвам успявам навреме да се извъртя наобратно.