„Слънчице“ от Робин Мак Кинли

Всички я наричат „Слънчице“. Тя работи неуморно в семейното кафене, приготвяйки знаменитите си „Канелени рулца, големи колкото главата ви“, „Горчивата шоколадова смърт“, „Карамеленият катаклизъм“ и други специалитети от тип „смъртта на диабетика“, които привличат клиентите. Щастлива е в пекарната си, която пастрокът й изгражда специално за нея, но понякога се чувства, сякаш трябва да има и живот извън кафенето. Една вечер тя отива с колата си до езерото, за да бъде далеч от семейството си, за да остане насаме. От години не е имало никакви проблеми на езерото. Но тази вечер, Слънчице я очакват неприятности. Тя е отвлечена от банда вампири, които я приковават на стената на изоставено имение, на ръка разстояние от фигура, помръдваща на лунната светлина. Слънчице знае, че той е вампир, а тя е вечерята му. И все пак, когато зората изгрява, той все още не се е опитал да я нарани. А сега той се нуждае от помощта й, за да преживее деня…

Прочетох тази книга в самия край на лятото – изтегната на терасата във вече прохладните нощи, все още лекувайки кожата си от болезнените слънчеви целувки. По това време книгата ми се стори точно навреме, чудесно се вписа в сезона и настроението, което ми носеше той. Е, доста време мина оттогава, а аз така и не ви донаписах ревюто. Но с оглед бялата, пухкава приказка и пътната обстановка навън – сега му е времето!

Всъщност, прочетох книгата за първи път доста отдавна. Препоръчаха ми я в любимата ми книжарница. Още когато излезе на българския пазар през 2007 г. под умопомрачителното заглавие „Съншайн“ ?! Тогава не харесах книгата. Или поне не я харесах достатъчно. Почувствах я някак странна, със странно темпо, странно описан свят, странни герои и развитие… Не съм сигурна, дали българският превод има вина за това или просто не бях дорасла за книгата. А може да е защото тогава тъкмо бях открила „Патрулите“ на Лукяненко, „Анита Блейк“ на Лоръл К. Хамилтън – все книги с много екшън, много действие и ясно изразен сюжет. До тях по-мудноватата „Слънчице“, наситена с вътрешните размисли на главната героиня, по-малкото екшън, странните взаимоотношения между героите и липсата на завършеност в някои от тях, ми се видя по-тежка, чудата, незадоволителна.

Но тази година реших, че имам нужда от именно такова по-меланхолично четиво. Колкото и странно да е, при положение, че не съм любител на слънцето, този роман успя да ме накара да му се наслаждавам и да оценя ласките на лъчите му в настъпващата тогава есен. Не си падам и по прекалено „женските“ книги, изпълнени с вътрешни дилеми и монолози. Но „Слънчице“ нито ме отегчи, нито ме накара да се чувствам като литературна кифла. Радвам се, че отново посегнах към книгата, този път на английски. Няколко години по-късно, с милион преживявания по-зряла, с доста повече прочетени книги и с напълно различна нагласа, аз просто се влюбих в романа на Робин Мак Кинли!

„Магията хапе“ от Илона Андрюз – Кейт Дениълс #1 – откъс

„Магията хапе”
Илона Андрюз

– Глава 1 –

Седях на масата в сенчестата ми кухня, загледана в бутилка „Буунс Фарм – Твърда лимонада”, когато удари магическата флуктуация. Предпазните заклинания на дома ми потрепнаха и изчезнаха, оставяйки къщата ми лишена от защита. Телевизорът се включи, неестествено шумен в празния дом. Повдигнах вежда към бутилката и се обзаложих, че дават поредния извънреден бюлетин.

Бутилката не позна.

„Извънреден бюлетин!” – обяви Маргарет Чанг. – „Министерство на правосъдието предупреждава гражданите, че всеки опит за призоваване или друга дейност, в резултат на които се появяват същества със свръхестествени сили, могат да бъдат опасни за вас и за останалите граждани.”

–        Не думай – казах на бутилката.

 „Местната полиция е упълномощена да потушава всеки подобен опит с всички възможни средства.”

Маргарет продължи да дудне, докато аз отхапах от сандвича си. Кого заблуждаваха? Нямаше полицейска част, която дори и при най-добро желание, да успее да предотврати всяко призоваване. Нуждаете се от квалифициран магьосник, за да може да засечете започнало призоваване. Нуждаете се единствено от полуграмотен идиот с щипка сила и смътна идея как да я използва, за да тръгнете да призовавате. Преди да сте се усетили, триглав славянски бог сее хаос в центъра на Атланта, от небето валят крилати змии, а специалните части крещят за още муниции. Бяха смутни времена. Но пък, в по-безопасно време, щях да съм безработна. Безопасният свят на технологиите нямаше нужда от наемник с магически способности като мен.

Когато хората имаха проблем от магическо естество, проблем, който ченгетата не можеха или не искаха да решат, те се обаждаха на Гилдията на наемниците. Ако работата бе по моята специалност, от Гилдията викаха мен. Намръщих се и потърках бедро. Все още ме болеше след последната ми задача, но раната зарасна по-добре, отколкото очаквах. Това бе първият и последен път, когато се съгласявам да се изправя срещу червея Импала без да съм напълно покрита с броня. Следващият път ще им се наложи да ми дадат защитен екип от четвърто ниво.

Заля ме ледена вълна от страх и отвращение. Стомахът ми се преобърна, обливайки задната част на езика ми с киселина, оставяща горчив привкус. По гръбнака ми премина тръпка и косъмчетата на врата ми настръхнаха.

В къщата ми бе влязло нещо лошо.

Оставих сандвича си и натиснах копчето за звука на дистанционното, намалявайки телевизора до тихо бръмчене. На екрана, към Маргарет Чанг се бе присъединил мъж с бетонно изражение, с армейска подстрижка и поглед от гранит. Ченге. Вероятно от Отдела за паранормална активност. Поставих ръка на камата, която лежеше в скута ми и застинах неподвижна.

Ослушвах се. Чаках.

Никакъв звук не наруши тишината. По запотената бутилка „Буунс Фарм” се образува капчица вода и се стече по лъскавата повърхност.

Нещо едро пропълзя по тавана откъм коридора в кухнята. Направих се, че не го виждам. То се спря вляво от мен и леко по-назад, така че не ми се наложи да се преструвам прекалено силно.

Натрапникът се поколеба, завъртя се и се установи в ъгъла, където се срещаха тавана и стената. То седеше там, закачено за ламперията  с огромни жълти нокти като на хищна птица, неподвижно и тихо, като гаргойл посред бял ден. Отпих глътка от бутилката и я поставих обратно на масата, така че да мога да виждам отражението на съществото. Голо и безкосместо, по скелета му нямаше и грам мазнина, а под обтегнатата му мъртвешкибледа кожа ясно личеше всеки съсухрен, твърд сноп мускули.

Вашият добър съсед Спайдърмен.

Съществото повдигна лявата си ръка. Острите като ками нокти прорязаха празното пространство, напред-назад, като закривени куки за плетене. То завъртя глава като куче и се загледа в мен с очи, озарени от специфичен вид лудост, родена от зверска жажда за кръв и лишена от всякакъв разум и задръжка.

С едно движение се врътнах и хвърлих камата. Черното острие се вряза право в гърлото на съществото.

Вампирът замръзна. Жълтите му нокти спряха да се движат.

Гъста, почти лилавееща кръв бликна около острието и бавно потече по голата плът на шията на вампира, омазвайки гърдите му и капейки по пода. Изражението на вампира се сгърчи, опитвайки се да се преобрази в друго лице. То отвори паст, оголвайки чифт кучешки зъби, които проблясваха в жълто като миниатюрни сърпове от слонова кост.

–        Това бе изключително недалновидно, Кейт – изрече гласът на Гастек от гърлото на вампира. – Сега ще трябва да го нахраня.

–        Това е рефлекс. Чуваш звънец – получаваш храна. Виждаш немъртъв – хвърляш нож. На един и същи принцип са, честно.

Лицето на вампира се присви, сякаш господарят на мъртвите, който го контролираше се опита да присвие очи.

–        Какво пиеш? – попита Гастек.

–        „Буунс Фарм”.

–        Можеш да си позволиш нещо по-добро.

–        Не искам по-добро. Харесвам „Буунс Фарм”. И предпочитам да водя бизнес делата си по телефона, а с теб – изобщо да нямам такива.

–        Не желая да те наемам, Кейт. Това е просто… приятелска визита.

Втренчих се във вампира, мечтаейки да забия ножа си в гърлото на Гастек. Щеше да ми бъде много приятно да накълцам плътта му. За нещастие, той седеше в бронирана стая на много километри от тук.

–        Кефи те да се ебаваш с мен, нали, Гастек?

–        Безкрайно.

Въпросът за един милион бе „защо“.

–        Какво искаш? Давай по-бързо, че ми се стопля „Буунс Фарм”-ът.

–        Просто се чудех – каза Гастек със суховатото безразличие, присъщо само на него,  – кога за последно се видя с настойника си?

Безгрижността в гласа му, предизвика студени тръпки по гърба ми:

–        Защо?

–        Просто така. За мен бе удоволствие, както винаги.

Само с едничък мощен скок, вампирът се откачи от стената и изхвърча през отворения ми прозорец, отнасяйки ножа ми със себе си.

източник: официален сайт на авторката
превод: моя милост

П. П. За съжаление все още нямам ревю за тази поредица, ако се интересувате, може да прочетете ревю за книгата при Шанара. Аз лично съм възхитена от книгите и ги изчетох на един дъх (от по-дългичките). За съжаление, отново имаме брилянтна проза с много смотани корици. Съжалявам, това е личното ми мнение. Кориците имат доста голяма заслуга да прочета книгите толкова късно… Та понеже много се вдъхнових от книгата, взех че се пробвах да нарисувам Кейт. Е, не хвърляйте по рисувача – толкова си може. А поредицата си заслужава комикс и много по-добри художници!

„Призоваването“ от Кели Армстронг – откъс – „Тъмните сили“ #1

„Призоваването“
Кели Армстронг

Дванайсет години по-рано…

МАМА ЗАБРАВИ ДА ПРЕДУПРЕДИ новата бавачка за мазето.

Клоуи се олюля на най-горното стъпало, посягайки с пухкави длани и към двете перила, ръцете й трепереха толкова много, че едвам се държеше. Краката й също трепереха, а главите на Скуби Ду върху пантофите й се поклащаха. Дори дъхът и трепереше, пуфтейки сякаш бе тичала.

– Клоуи? – приглушеният глас на Емили се извиси откъм тъмното мазе. – Майка то каза, че колата[1] е в зимника, но не мога да я намеря. Може ли да слезеш и да ми помогнеш?

Мама каза, че е казала на Емили за мазето. Клоуи беше сигурна. Тя затвори очи и усилено се замисли. Преди мама и татко да излязат за партито, тя си бе играла в дневната. Мама я бе повикала и Клоуи бе изтичала в предверието, където мама я грабна в прегръдка, смеейки се, когато куклата на Клоуи я убоде в окото.

– Виждам, че си играеш с принцеса…искам да кажа с пиратката Ясмин. Тя спаси ли вече бедничкия Аладин от злия джин?

Клоуи поклати глава, после промълви:

– Каза ли на Емили за мазето?

– Разбира се, че го направих. Никакви мазета за мис Клоуи. Тази врата няма да се отваря. – Когато тате се показа зад ъгъла, мама каза – Наистина трябва да обсъдим дали да не се преместим, Стив.

– Само кажи и ще изнеса табелата[2] – тате разроши косата на Клоуи. – Бъди послушна с Емили, дечко.

И после заминаха.

„Родена в бурята“ от Ришел Мийд – Черният лебед #1

Просто типично. С месеци да не можеш да се похвалиш с какъвто и да било любовен живот, а изведнъж всяко същество от Другия свят иска да ти се навре в гащите… Южени Маркъм е могъщ шаман, която върти добър бизнес с прогонване на духове и феи, които прекрачват границите на света на смъртните. Наемничка е, да, но момичетата трябва някак да си изкарват прехраната. Последният й случай, обаче, е достатъчен за да й развали апетита. Когато я наемат да открие тийнейджърка, отвлечена в Другия свят, Южени се сблъсква с ужасяващо пророчество – пророчество разкриващо мрачни тайни от миналото й и твърдящо, че първородният син на Южени ще застраши бъдещето на познатия й свят. Сега Южени е желана мишена за всеки амбициозен демон и пройдоха от Другия свят, а тези които не искат да я забременят, желаят смъртта й. Южени се справя с Глок така добре както и с магически жезъл, но с такава задача се нуждае от наистина забележителни съюзници. Открива ги в лицето на Дориан – изкусителен феически крал, който си пада по бондидж-а, и Кийо – прекрасен превръщач, който дава ново значение на израза „животински магнетизъм“. Но когато враговете й стават все по-дръзки, а времето й изтича, Южени осъзнава, че най-голямата опасност тепърва предстои и се крие в тъмните сили, които се пробуждат вътре в нея…

Попаднах на тази поредица преди няколко години. Бях се зарибила по Анита Блейк, и след като изчетох всичко, което открих за нея, последвано от Мери Джентри, се втурнах да търся в нета за подобни книги. Една от поредиците, които открих и наистина ми харесаха беше „Академия за вампири“. Книгите ми харесаха и съответно реших да прочета още от творчеството на Ришел Мийд. И не останах разочарована.

„Паранормалност“ от Кирстин Уайт – откъс

„Паранормалност“
Кирстин Уайт

О, да ми засмучеш…

Я, чакай… ти да не би да… Ти се прозя! – ръцете на вампира, вдигнати над главата му в класическата поза на Дракула, се отпуснаха до тялото му. Той прибра прекалено удължените си кучешки зъби зад устните си. – Какво, неминуемата смърт не ти е достатъчна?

– О, стига си се цупил. Ама сериозно – високото чело? Бледата кожа? Черната пелерина? Откъде изобщо го намери това чудо, от магазин за маскарадни костюми?

Той се изправи в цял ръст и ледено се втренчи в мен:

– Ще изсмуча живота от прекрасната ти бяла шия.

„Събуждане“ от Лиса Макман

На седемнайсетгодишната Джейни й е писнало да бъде засмуквана в чуждите сънища. Особено сънищата с пропадане, тези, в които си гол, но никой не забелязва, както и онези с разюзданият секс. Джейни се е нагледала на измислено клатене, достатъчно за цял живот. Тя не може да сподели с никой какво може – никога не биха й повярвали, или по-зле – ще я помислят за изрод. И така, Джейни си живее в покрайнините, прокълната с дарба, която не желае и не може да контролира. И тогава тя попада сред отвратителен кошмар, който я смразява до кости. За пръв път Джейни е повече от наблюдател на нечие извратено съзнание. Тя е участник…

За излизането на книгата ме насочи Шанара. Видях книгата в книжарница, но я подминах. И все пак, отново Шанара (трябва някой ден да й науча оригиналното заглавие) ме подтикна да прочета книжката. Е, впечатленията за книгите са много лично нещо. В случая със „Събуждане“, аз останах разочарована.

„Паранормалност“ от Кирстин Уайт

Еви иска само да е нормална… вместо това, тя е прикована насред мрачно феическо пророчество, обещаващо смърт и разруха на паранормалния свят. Еви винаги се е мислела за нормална тийнейджърка, макар да работи за Международната агенция за ограничение на паранормалното (МАОП), да може да вижда през илюзията на паранормалните същества, най-добрата й приятелка да е русалка, а бившето й гадже да е откачен и фея. В свят където паранормалните са наблюдавани и контролирани, Еви поне може да се успокоява с факта, че е човек… Докато не разбира, че не е. Макар всичко, в което тя вярва, да е поставено под въпрос, Еви е привлечена към най-новият затворник на МАОП – превръщач на име Ленд. За нещастие, приятелството и флиртът между тях са сложни, заради информацията, която донася той: феическо предсказание за смърт и разруха, което сякаш се отнася за самата Еви. Дотук с нормалността.

Поредната YA книга от миналата година, хит сред ревюиращите и почитателите на свръхестествената тийн литература. Но нещо ме отблъскваше. Може би фееричната розовост на корицата (определено е красива и страшно добре направена, 6+ за буреносните облаци). Може би феическото пророчество…

Което само иде да покаже за пореден път, че явно не притежавам шесто чувство за книги. Или просто, че не можеш да съдиш за книгите по корицата. Или по анотацията: поредната анотация, която не съумява по достойнство да опише книгата и да привлече вниманието ми.

Но добре, че беше ревюто на Шанара, иначе така и щях да си пропусна книгата покрай… покрай мен. А романът е просто чудесен! Приятно, свежо четиво, оригинална и добре написана история!

Не просто чудесен, ами направо *бийп!*-но страхотен!

„Даровита“от Кристин Кашор – Седемте кралства #1

Катса може да убие човек с голи ръце още от осемгодишна – тя е „даровита“, една от рядкосрещаните по нейните земи хора, родени с изключителни качества. Като племенница на краля, тя би трябвало да води привилегирован живот, но понеже притежава дарбата да убива, тя е принудена да работи като кралски главорез. Когато за пръв път среща принц По – даровит боец, Катса няма идея как ще се промени живота й. Тя не подозира, че ще се сприятели с По. Тя не подозира, че ще осъзнае по нов начин собствената си дарба, нито подозира за ужасната тайна, която се крие надалеч… тайна, която може да унищожи всичките седем кралства само с думи. С елегантната си, емоционална проза и незабравими персонажи, младата авторка Кристин Кашор създава запленяващ свят, приключение на живот и смърт и ускоряващ пулса романс, които ще ви грабнат, увлекат и накрая ще искате още.

Много рядко чета чисто фентъзи книги. Предпочитам ърбън фентъзито, а в повечето случаи подминавам разните книги за рицари, принцеси, магьосници, джуджета, елфи и цялата останала пасмина. Намирам ги за детински, стереотипни и откровено скучни. Което навярно звучи лицемерно, визирайки страстта ми към юношеската/YA литература. Но ми е трудно да се обоснова накратко, а и сега не му е момента. Да речем, че страдам от предразсъдъци спрямо класическото фентъзи.

Честно казано, се реших да чета „Даровита“ (дори не вярвах, че ще я дочета), само заради положителните ревюта на книгата в сайтове за YA книги. А и тайничко си падам по истории за kick-ass грозни патенца, които накрая спасяват принца. Романът всъщност се оказа още по-интересен и приятен.

„Среднощните #1: Тайният час“ от Скот Уестърфийлд

В тайния час никой не е в безопасност. В полунощ странни неща се случват в градчето Биксби, Оклахома. Времето спира. Никой не помръдва. За един таен час всяка нощ градът принадлежи на обитаващите сенките същества на мрака. Само малка група хора знаят за тайния час – само те са способни да се движат след полунощ. Тези хора се наричат помежду си „Среднощните“. Всеки има различни способности, които са най-силни в полунощ: Ясновидец, Мислодържец, Акробат, Полимат. От  години Среднощните и създанията на мрака споделят тайния час, неохотно избягвайки се. Всичко това се променя, когато в Гимназия Биксби пристига новото момиче с несъмнено среднощна аура. Джесика Дей не е аутсайдер като останалите Среднощни. Във всяка ситуация тя се държи напълно нормално. Но скоро става ясно, че създанията на мрака усещат скрита сила в Джесика… и са твърдорешени да не й позволят да я използва. История за кураж, призрачни опасности и неочаквана съдба – „Тайният час“ е книга първа от завладяващата трилогия „Среднощните“ на прославения автор Скот Уестърфийлд.

Романът „Грозните“ бързо ме превърна в почитател на Скот Уестърфийлд. След като на един дъх прочетох следващите книги „Красивите“ и „Специалните“ нямаше как веднага да не посегна към „Среднощните“. И не останах разочарована.

„Призоваването“ от Кели Армстронг – Тъмните сили #1

Клоуи Сондърс вижда мъртъвци. Да, като във филмите. Проблемът е, че ако в истинския живот кажеш, че виждаш призраци, печелиш еднопосочен билет до психиатрията. А на 15 всичко, което Клоуи желае, е да се впише в обстановката в училище и може би някое момче да я забележи. Но когато особено сприхав призрак я погва, тя бива забелязана, но в лошия смисъл. Привидно побърканото й държание и спечелва пътуване до „Лайл Хаус“ – център за емоционално неуравновесени тийнейджъри. В началото Клоуи е решена да следва правилата. Но после съквартирантката й по стая изчезва, след като споделя с нея, че си има полтъргайст, а някои от другите пациенти също сякаш проявяват свръхестествени способности. Възможно ли е да е съвпадение? Или „Лайл Хаус“ не е точно каквото изглежда…? Клоуи осъзнава, че ако не разкрие истината, може да бъде осъдена да прекара остатъка от живота си в психиатрична болница. А дали съдбата й не е още по-лоша…? Може ли да се довери на съучениците си и дали ще посмее да разкрие мрачната си тайна?

Тийнейджърка преживява ужасен и необясним инцидент, след което бива изпратена в пансион за проблемни тийнейджъри. И после откриваме, че не всичко е такова каквото изглежда. Имаме две момчета, приятелки, злобно момиче… Сценарият е доста сходен с този на „Паднали ангели“, но не знам кой от кого е преписвал. Шегувам се за последното, разбира се. Но в действителност открих и двете поредици едновременно по едни и същи параметри на търсенето, така че явно има достатъчно прилики и не само откъм жанрова принадлежност. Но между двете поредици Кели Армстронг доказва, че е по-опитната (и по-добрата според мен) писателка.