„Фар на мрака“ от Карина Хале – Експерименти с ужаса #1

Пери Паломино винаги е била малко странна. И макар да се бори с кризата на четвърт възрастта и със синдрома на завършването на колежа като всеки друг на двадесет и няколко години, все пак не можете да я наречете „обикновена“. От една страна е миналото й, което тя предпочита да се прави, че не се е случвало, а от друга е фактът, че вижда призраци. За неин късмет, това й е от ползва, когато се сблъсква с Декс Фори – ексцентричен продуцент на предстоящо уеб-шоу за ловци на духове. И макар бюджета на шоуто да е почти никакъв, а самият Декс да е подлудяваща я енигма, Пери моментално е привлечена от този свят, който едновременно заплашва живота й и я съблазнява с чувството за значимост. Обитаваният от духове фар на чичо й е идеалният стимул и фон за ужасяващата загадка, която разнищва тънката тъкан на периния разум и я кара да си падне по мъж, който също като най-опасните призраци, може и да не е какъвто изглежда.

Това ревю отново ще е по повод датата. Муахахаха! Какво да се прави, инфантилно е, но реших да го отбележа.

Сдобих се с тази книжка единствено защото беше на „примоция“. Подозирам, че все още е. Продава се безплатно. Как да не си я вземеш?!

Не очаквах много. Е, цената понякога лъже. Романът е страхотен дебют за авторката и много силно начало на поредицата. Бих казала, че си заслужава всяка стотинка, но… Да речем, че заслужава да си купите и останалите книги, които дори не са скъпи по амазонските стандарти. Но да се върна на книгата.

„Наръчникът на Мегън Мийд за момчетата на Макгауънови“ от Кейт Брайън

Момчета. Цели седем, ако трябва да сме точни. Мегън е свикнала непрекъснато да се местят – типично е за дъщеря на военни. Но Южна Корея е последната капка. Тя настоява да остане в САЩ, за да завърши последните две години в гимназията. Затова родителите й се уговарят с приятели, Мегън да живее у тях, у Макгауънови… със седемте им сина. Оказва се, че да съжителстваш със седем момчета си е като да си в чужда държава! Момчетата са разхвърляни. Цепят се на групичка (да не повярваш!) И най-гадното е, че двама от братята са Г-О-Т-И-Н-И. (Което е проблем, с оглед на това, че би трябва да са й „братя“) Мегън определено е на вражеска територия. Трябва да спечели сърцата на момчетата, без да разбие своето собствено. А когато Мегън започва да си пада по единия от тях, борбата за внимание между събратята приема напълно ново измерение… Какво се очаква от едно момиче?

Това вероятно ще е от кратичките ревюта. Лято е. И ме мързи. Отделно в тази жега трудно чета много сериозни произведения. Сещате се как е…

Мога да ви успокоя, че тази книга е идеалното лятно момичешко четиво. Бих го определила като тийн-чик-лит. Споко, не става дума за нещо сходно с онзи парцал „Клюкарката“. Героинята е съвсем обикновено и прилично момиче. Книгата е напълно подходяща за деца и юноши и на всичкото отгоре не се върти само около романтиката. И въпреки това е леко, весело и увлекателно книжле, с което да се забавлявате на плажа.

Разкази и други животни – част 1

Миналата седмица ме тръшна вирусът, дето обикаля напоследък. Крива нива! С хрема много трудно се чете от какъвто и да било носител. Затова четох разкази. Най-вече. И защото имаше няколко, които „отлагам“ от години. Идеята да се пишат ревюта за разкази ми е леко в разрез с разбиранията, но си има и своите поддръжници. И така, ето какво мисля за прочетеното:

„Лятото, в което станах хубава“ от Джени Хан – „Лято“ #1

Бели отмерва живота си в лета. Всичко хубаво, всеки магичен момент се случва между юни и август. Зимата е просто време, в което да отброяваш седмиците до следващото лято, просто място далеч от къщата на плажа, далеч от Сузана и най-важното – далеч от Джеремая и Конрад. Те са момчетата, които тя познава още от най-първото си лято… те са й като братя, те са й тръпки и всичко останало. Но едно лято, едно ужасно и чудесно лято, колкото повече се променят нещата, толкова повече се наместват на местата, на които винаги е трябвало да бъдат.

Да си призная, че съм чела такава книга е малко като да ви призная, че си бъркам в носа. Каква блог-чик-бич персона съм, ако подхвана такова сладникаво, тийнейджърско, романтично книжле, единствено на база желанието ми да прочета нещо сладникаво, тийнейджърско и романтично? О да, с любовен триъгълник… Хм, предполагам, че правилният таг за случая е – „искрена“.

Каквато е и тази книга. Подхванах я с идеята просто да се разсея. Но книгата буквално ме завладя и не можах да я оставя. Очаквах доста посредственост и лиготии, но открих един чудесен, непретенциозен роман. Открих достоверни герои, с всичките им хлапашки грешки и недостатъци. Открих един разказ за първите тръпки, който не ми се стори детински и успя да разчувства (добре де, и просълзи), дори и жена като мен – на средна възраст, изпълнена с цинизъм и със страст към хард порното.

Но най-вече, открих роман за приятелството – във всичките му форми, за всички възрасти, за всякакви ситуации и житейски премеждия. Няма значение, дали сте тийнейджърка или майка на такава – престрашете се и прочетете тази книга. Подарете си малко лято…