Архив

Posts Tagged ‘ужаси’

„Фар на мрака“ от Карина Хале – Експерименти с ужаса #1

"Darkhouse" by Karina Halle

Пери Паломино винаги е била малко странна. И макар да се бори с кризата на четвърт възрастта и със синдрома на завършването на колежа като всеки друг на двадесет и няколко години, все пак не можете да я наречете „обикновена“. От една страна е миналото й, което тя предпочита да се прави, че не се е случвало, а от друга е фактът, че вижда призраци. За неин късмет, това й е от ползва, когато се сблъсква с Декс Фори – ексцентричен продуцент на предстоящо уеб-шоу за ловци на духове. И макар бюджета на шоуто да е почти никакъв, а самият Декс да е подлудяваща я енигма, Пери моментално е привлечена от този свят, който едновременно заплашва живота й и я съблазнява с чувството за значимост. Обитаваният от духове фар на чичо й е идеалният стимул и фон за ужасяващата загадка, която разнищва тънката тъкан на периния разум и я кара да си падне по мъж, който също като най-опасните призраци, може и да не е какъвто изглежда.

Това ревю отново ще е по повод датата. Муахахаха! Какво да се прави, инфантилно е, но реших да го отбележа.

Сдобих се с тази книжка единствено защото беше на „примоция“. Подозирам, че все още е. Продава се безплатно. Как да не си я вземеш?!

Не очаквах много. Е, цената понякога лъже. Романът е страхотен дебют за авторката и много силно начало на поредицата. Бих казала, че си заслужава всяка стотинка, но… Да речем, че заслужава да си купите и останалите книги, които дори не са скъпи по амазонските стандарти. Но да се върна на книгата.

Прочетете повече…

петък е… 13-ти

To Hell and Back - anthology

заглавие: „До Ада и назад“ – антология на българския хорър

съставител: Адриан Лазаровски, Бранимир Събев, Благой Д. Иванов

година на издаване: 2011

художник: Петър Станимиров

П.П. Бях ви избрала друго. Но заради датата получавате „тематична“ корица. Това е може би най-добрата корица, която съм виждала от Петър Станимиров. Имайки предвид страхотното му творчество, това би трябвало да ви говори много. Бтв, това е корицата, която според мен трябваше да спечели наградата от тук. За съжаление спечели вероятно най-нелицеприятната ми корица на същия автор… „Въпрос на вкус“ казала кучката блогър и запалила поредната цигара…

П.П.П. Все още книгата отлежава. Но бих искала да благодаря на Бран, че ми я продаде, при това изгодно, при това с автограф (връзкарство му е майката!). Обещавам да ви споделя впечатления веднага щом стигна до разказите в съответната рубрика

„Крайърс Крос“ от Лиса Макман

"Cryer’s Cross" by Lisa McMann

Общността в „Крайърс Крос“, Монтана (население 212 души) е потресена, когато ученичката от гимназията Тифани изчезва безследно. Вече разклатена от компулсивното си разстройство, 16-годишната Кендъл се побърква, когато вижда празния чин на Тифани в училището им с една класна стая, но някак животът продължава… докато гаджето на Кендъл – Нико също не изчезва, също без следа.

Вече градът е в паника. Оставена сама с депресията си и с компулсивното й разстройство в пик, Кендъл забелязва нещо, което свързва Нико и Тифани: и двамата са седели на един и същи чин. Макар да осъзнава, че е лудост, Кендъл усеща, че е привлечена към чина, сънувайки Нико и чудейки се, дали и тя също ще изчезне… и дали това би било толкова лошо.

Тогава започва да получава бележки по чина от някой, който може да бъде единствено Нико. Възможно ли е той да е жив някъде? Къде е? И как Кендъл може да му помогне?

Единственият човек, който й вярва е Хасиян, новото момче, което я дразни… и привлича.

Докато Кендъл и Хасиян се сближават, Кендъл задълбава в мистериозното изчезване на Нико, само за да попадне на грозна – и смъртоносна – местна история. Кендъл е на път да открие точно колко далеч са готови да стигнат жителите на градчета, за да опазят тайните си заровени дълбоко.

Това е една от книгите, за които просто не знам какво да ви разкажа. От една страна, сюжетът малко или много е събран в анотацията. С малки преувеличения. От друга – нямам големи адмирации към творчеството на авторката от досега прочетеното. И тази книжка не е кой знае какво. Но пък не е и чак за изхвърляне и съм убедена, че би намерила своите читатели. Като цяло, най-трудно пиша за такива посредствени книги. Нито мога да ги възхвалявам, нито да ги оплювам качествено. И накрая ще се получи и посредствено ревю. И все пак, трябва да опитам, защото такава е целта на този блог.

Прочетете повече…