Архив

Posts Tagged ‘фантастика’

„Академия 7“ от Ан Остерлунд

"Academy 7" by Anne Osterlund


С минало, прекалено ужасно дори да бъде описано, и празно, самотно бъдеще насреща си, Ерин Ренинг е шокирана да спечели място в най-елитното училище във вселената. Ерин е най-добра във всичко в „Академия 7“, освен по „дебати“, където Дейн Мадусин, синът на един от най-влиятелните хора в Алианса, редовно я надприказва. За щастие, Ерин редовно го надхитрява във физическите битки. Те са първенци на випуска си, докато Дейн не поставя всичко на карта, а Ерин бива неволно въвлечена във фиаското. Когато на двойката е наложено групово наказание се заформят неочаквани приятелство и романс. Но и Дейн, и Ерин крият опасни тайни, а двамата са свързани по начин, по който не са си и представяли…

Пак се забавих с ревюто на тази книга и спомените ми се поразмиха. Затова ще се наложи да се задоволите с доста лаконични впечатления.

Този роман е от онези, за които пиша ревюта най-трудно. Не е нещо умопомрачително и земеразтърсващо добро. Няма да ви го хваля и препоръчвам. Но не е и от онези книги, за които ме сърбят слюнчените жлези, за да ги изтролирам надълго и нашироко. „Академия 7“ е някъде по средата – нито добра, нито лоша. Посредствеността в моя свят е вероятно по-голям грях и от пълната некадърност, защото тези произведения с времето се сливат в едно голямо, безцветно и незапомнящо се нищо…

И все пак, трябва да бъда обективна. Този роман е сред по-добре написаните книги, които съм чела от категория „нищо особено“. Ако взема под предвид и опита на авторката, който е доста скромен, то си е много добро постижение. За съжаление не останах особено доволна от историята и най-вече от развитието й.

Прочетете повече…

Advertisements

Разкази и други животни – част 1

Миналата седмица ме тръшна вирусът, дето обикаля напоследък. Крива нива! С хрема много трудно се чете от какъвто и да било носител. Затова четох разкази. Най-вече. И защото имаше няколко, които „отлагам“ от години. Идеята да се пишат ревюта за разкази ми е леко в разрез с разбиранията, но си има и своите поддръжници. И така, ето какво мисля за прочетеното:

Прочетете повече…

„Земен посев“ от Памела Сарджънт – Посеви #1

"Earthseed" by Pamela Sargent

Корабът лети с бясна скорост през космоса. Дълбоко във вътрешността си носи семената на човечеството. Изстрелян от народа на умиращата Земя преди повече от век, с мисията да открие пригоден за живот свят за децата – петнадесетгодишната Зохерет и спътниците й – които корабът създава от генетичните си банки.

За Зохерет и спътниците й Корабът е бил майка, баща и любящ наставник, подготвяйки ги за най-трудното им предизвикателство – да оцелеят със собствени сили на необитавана планета, без закрилата на Кораба. Този ден вече е почти настъпил… но готови ли са те да напуснат Кораба? Корабът измисля тест. И изведнъж, инстинктите, които са били латентни за повече от сто години, надделяват. Зохерет наблюдава как приятели се отчуждават … или стават врагове. Ще успеят ли Зохерет и спътниците й да преодолеят най-голямата пречка за оцеляването на човешката раса – самите себе си.

Не се бъркайте от заглавието, не съм решила да се отдам на аграрна дейност. Просто не ми хрумна нищо по-добро и близко като превод на заглавието. Ако има несъгласни – моля, оставете коментар с вашето предложение.

Нямам идея как точно се нарича специфичния жанр, в който трябва да се постави книгата. В главата ми изниква „социална фантастика“. Не съм „експрес“ и нямам идея от точната класификация на горепосоченото. Аз си го тълкувам като фантастика, която е фокусирана върху човешката същност – психология, философия, морал, общество и история. И не, книгата не е някаква дистопия, поне на мен ми се струва далеч и от този жанр. Действието се развива в космоса, има и много, много екшън. Ще оставя на професионалните литературни критици точно да класифицират този роман. Аз бих казала, че е една от най-смислените фантастики, които някога съм чела.

И както често се случва, освен че е увлекателна и богата на теми за размисъл, тази книга е и адски депресираща. Отново да спомена специфичния жанр – за мен той е като кънтрито на литературата. За обикновения селяндур, това е музика, на която кротко (или не дотам) да се напиеш в единствената кръчма в радиус от 50 км от къщурката ти. Но, не дай боже, да си малко по-дълбокомислен или в криво настроение, тази музика може направо да те смачка. Според една статистика кънтри музиката е причинила най-много самоубийства, в сравнение с останалите стилове.

Е, за мен този тип литературни произведения действат по идентичен начин на съзнанието ми. Ако сте сред хората, притежаващи интелект над средното ниво, ако живота у нас (и по принцип) ви отчайва, ако имате склонност да задълбавате в нещата, които четете, или суицидни наклонности – моля, не четете тази книга. Или поне я отложете за момент, когато сте в по-добро настроение. Защото „Земен посев“ е до болка истински и правдоподобен роман за същността на човечеството. Роман, който уж лековато, но безкомпромисно прави дисекция на всичко добро и лошо в психологията ни. Роман, който рисува едно много логично бъдеще, в което хората са на светлинни години (буквално) от съвременната ни действителност, но и същите, каквито са били още от каменната ера. Роман за мечтите и за грешките, за любовта и предателството, за надеждата и за болката и за всичко, което ни прави човешки същества…

Прочетете повече…

петък е…

Понеже е ден за красиви и оригинални корици, реших да ви предложа тези на новите издания на поредицата, известна до скоро като „Кожодери / Skinners“ на Робин Васерман. Не знам по какви точно причини, но вече поредицата и книгите са преименувани. Но при всички случаи, одобрявам новите корици, които със сигурност са страхотен триптих и много добро представяне на тази трилогия. Трябва да отбележа, че и съдържанието на романите си заслужава, и може би някой ден ще ви запозная и с него…

"Frozen" by Robin Wasserman - Cold Awakening #1"Shattered" by Robin Wasserman - Cold Awakening #2"Torn" by Robin Wasserman - Cold Awakening #3

автор: Робин Васерман / Robin Wasserman
поредица: „Рязко събуждане / Cold Awakening“ aka „Кожодери / Skinners“
издател: Simon Pulse
дата на издаване: октомври 2011

„Анклав“ от Ан Агирре – Рейзърленд #1

31 януари, 2012 2 Коментари
"Enclave" by Ann Aguirre

ДОБРЕ ДОШЛИ В АПОКАЛИПСИСА

В света на Дюс (чифте, двойка в тесте карти за игра) хората печелят право на име, само ако оцелеят през първите си петнайсет години. До тогава, всяко безименно „келеме“ бива обучавано за една от трите групи – „Разплодители“, „Строители“ или „Ловци“, които се различават по бройката белези на ръцете си. Дюс иска да стане „ловджийка“ откакто се помни.

Като ловджийка, призванието й е просто – да се осмели да излезе в опасните тунели, извън анклава и да набавя месо, за да изхранва останалите, докато избягва свирепите чудовища, известни като „Уродите“. Тя цял живот се готвила за тази цел и нищо не може да я спре, нито дори красивия, саможив „ловец“, наречен Фейд (избелял). Когато загадъчното момче става неин партньор, проблемите на Дюс едва са започнали.

В подземията всяко отклонение от правилата се наказва бързо и строго, а Фейд не обича да следва заповеди. В началото тя го мисли за луд, но щом смъртта започва да дебне около убежището им и става ясно, че старейшините не винаги вземат правилните решения, Дюс започва да се чуди, дали пък Фейд не е прав. Партньорът й я обърква: тя не е срещала момче като него, така умел, когато я докосва нежно, колкото и когато използва ножовете си със зверски финес.

Заедно с промените в мирогледа на Дюс, се измества и балансът в постоянната им битка за оцеляване. Безумните „уроди“, навремето смятани за опасни, единствено заради многочислеността им, започват да проявят хитрост и стратегическа мисъл, но старейшините отказват да се вслушат в предупрежденията. Въпреки надвисналата угроза, анклавът продължава да се доверява на статуквото и даването на неизбежни жертви. Независимо от усилията й, Дюс не успява да възпре вълната на мрака, която я понася надалеч от единствения й познат свят.

Ох, понякога си мисля, че трябва да ми плащат вредни за прочита на напоследък издаваните книги. Или поне да ми дават кисело мляко. Е, в една различна вселена, може би ми плащат за читателските ми словоизлияния, но не и тук и сега…

Откога не бях чела юношеска дистопия… Ха-ха! Казах ли ви вече, че дистопиите са новите вампири? Рийд енд уийп! Енд би афрейд, би вери афрейд!

Горното само показва в какво умопомрачение съм след изчитането на поредните „нови Игри на глада“. Това книжле ми се наби в очите, още когато прочетох „Игрите“. Но не се подлъгах, браво на мен! Но напоследък забелязах, че заглавието е влязло в оборот в нашенското интернет пространство и се обсъжда по разни форуми и блогове. Та, така и така бях готова на всякакви саможертви за верните ми читатели. А и реших, че след предишната книга, не може да стане по-зле…

Е, в интерес на истината, не стана по-зле. Но не беше и много по-добре. Най-малкото книгата се оказа в доста по-различен жанр, а може би оттам тръгнаха проблемите ми с нея…

Прочетете повече…

„Отклонение“ от Вероника Рот – Отклонение #1

27 януари, 2012 6 Коментари
"Divergent" by Veronica Roth

В дистопийния Чикаго на Биътрис Прайър, обществото е разделено на пет факции, всяка от които, отдадена на изграждането на определена добродетел – „Прямите“, „Самоотвержените“, „Дръзките“, „Дружелюбните“ и „Ерудитите“. На посечена дата, всяка година, всички шестнайсетгодишни трябва да изберат факцията, на която ще се посветят до края на живота си. За Биътрис, изборът е между това да остане със семейството си или да бъде себе си – не може да получи и двете. Затова тя прави избор, който изненадва всички, дори и самата нея.

По време на жестоката надпревара по време на последвалата инициация, Биатрис избира името Трис и се бори да открие кои са истинските й приятели… и как точно романсът с понякога очарователното, а понякога вбесяващото я момче, се вписва в живота, който е избрала. Но Трис си има и тайна, която е скрила от всички, защото е предупредена, че тя я обрича на смърт. А когато открива, че назряващ конфликт заплашва устоите на привидно идеалното й общество, тя разбира, че тайната й, може да й помогне да спаси любимите си хора… или пък да я унищожи.

И като сме подкарали юношеските дистопии… Явно дистопиите са новите вампири сред тийн литературата. И всичко заради „Игрите на глада“. Но ако последните са страхотна трилогия, обмислена и написана с много старание и талант, то повечето от последвалите я поредици са меко казано слаби.

Моля, върнете ми вампирите! Не мога повече да понеса, всяка повярвала в себе си писателка да си въобразява, че ще създаде следващата Катнис. Кажете не на пишман-фантастките!!!

Прочетете повече…

петък е…

"Insurgent" by Veronica Roth - Divergent #2заглавие: „Метеж / Insurgent“

автор: Вероника Рот / Veronica Roth

поредица: „Отклонение / Divergent“ #2

издател: Katerine Tegen Books

дата на издаване: очаква се през май 2012