Archive

Posts Tagged ‘феи’

„Нежно ме убивай“ от Сара Крос

"Kill Me Softly" by Sarah Cross

Миналото на Мирабел е забулено в тайна, от трагичната смърт на родители й до недомлъвките на настойничките й, защо не трябва да се връща в родното си градче Бо Риваж (* от френски, букв. Красивият бряг). Отчано нуждаеща се да види града, Мира бяга от къщи само седмица преди шестнадесетия си рожден ден и открива свят, какъвто не си е й представяла.

В Бо Риваж нищо не е каквото изглежда – странното, бледо момиче с нездрав интерес към ябълки, противният плейбой, който се държи като звяр с всички, и доблестният момък, който си пада до девици в беда. Тук приказките се случват наистина, проклятията се пробуждат, а древните истории се разиграват отново и отново.

Но приказките не са само красиви и не винаги завършват с „…и заживели щастливо“. Мира има собствена роля, приказно предопределение, което да прегърне или отхвърли. Докато се бори да контролира съдбата си, Мира е въвлечена в живота на двама братя със собствени проклятия от зли феи… братя, които споделят мрачна тайна. А тя ще окрие, че любовта, също като приказките, може да има страховити остриета и скрити трънчета.

Отдавна не съм ви писала. Мързи ме. И съм се задълбала в превеждане. И… просто си намирам извинения. А на всичкото отгоре е петък. И е време за чисто визуални литературни прелести. Това ревю ще е опит за „3 в 1“ – корица, която ме кефи + книга, която смятам, че наистина си заслужава + опит просто да ви споделя набързо впечатления, било то кратки, неукрасени и не особено консистентни…

Първото, което ми направи впечатление в книгата не беше нито анотацията, нито корицата, а заглавието. Не съм сигурна колко от вас си спомнят „Killing Me Softly“ на Лорин Хил. Силно подозирам, че още по-малко са онези от вас, които са слушали оригинала на Робърта Флак. Истината е че аз обожавам и двете версии на песента. И напоследък все по-често си я припявам. За ужас на съседите ми… Препоръчвам. Да чуете песента де, не да експериментирате с търпението на съкооператорите си.

Горното в комбинация корицата на книгата накараха романтичката в мен да надигне глава и да изпълзи с ръмжене от розовата си, облицована с кадифе бърлога. Да, знам – на много от вас точно тази корица ще им дойде прекалено момичешка, сладникава и претруфена. Истината е – хич не ме ебе. На мен си ми харесва!

Та, напред към същинското съдържание, което е важното в случая. И вярвам би се харесало на почитателите на фентъзито в по-модерните му форми.

Прочетете повече…

„Мъртви на делтата“ от Стейси Джей – Анабел Лий #1

"Dead on the Delta" by Stacey Jay

Едно време, феите бяха неща от приказките за лека нощ и сладките сънища. После се случиха мутациите и сънищата се превърнаха в кошмари. Феи с големина на комари вече спокойно задоволяват апетита си за човешка кръв, а за повечето хора, ухапването от фея е равносилно на полудяване или смърт.

За щастие, Анабел Лий не е като повечето хора. Червенокоската, която пие здраво, не си държи езика зад зъбите и се предвижва с велосипед, има имунитет към отровата на феите и може да върши мръсната работа, която болшинството хора не могат. Включително да помага на служителите на закона – и на Кейн Купър, най-секси детективът сред блатата – като събира улики, когато извън огражденията против феи на Луизианското й градче е открит труп.

Но Анабел не е подготвена да се справи с убийството на шестгодишно момиченце, нито с бившия си любовник, превърнал се в сноб от ФБР, който се включва към случая. Изведнъж, и без това нестабилната й връзка с Кейн се разклаща още повече, а дори най-доверените й приятели се превръщат в заподозрени. Животът на Анабел Лий започва да се срива: покрай драмата във връзката й, сърцераздирателното разследване на убийството, надрусаните с „Бриз“ нарко-дилъри и прекалено много „ром с кол“-и, Анабел се превръща в беглец – от миналото си, към бъдещето си и право в лапите на мрака, който я дебне…

Още една от книгите, които откривам „случайно“ в някое от среднощните ми търсения в Goodreads. Препоръчвам на всички любители на книгите, към момента това ми е най-полезния сайт за търсене на книги, за всякаква информация за тях и за ревюта и отзиви. Но да се върна на текущото заглавие…

Нямам идея какво очаквах. Търсех си просто някаква занимавка, докато чаках излизането на трета книга от „Ловците на демони“. Имах нужда от нещо бозаво (но все пак що-годе добре написано) и – признавам – любимото ми guilty pleasure (някой да помогне с превода?), именно „любовен триъгълник“.

Ако има нещо, което открои книгата от купищата и ме предизвика смело да я зачета, то това беше колелото. Честно, ърбън фентъзи героиня на велосипед? Оригинално, дори граничещо с абсурдно. Привлече ме на момента. А после… после вече станах тотален фен!

Прочетете повече…

„Мъртви на делтата“ от Стейси Джей – откъс

22 февруари, 2012 9 Коментари

"Dead on the Delta" by Stacey Jay

„Мъртви на делтата”
Стейси Джей

– Глава 1 –

Гадно е да си върнеш обяда. Още по-гадно е, когато не си с махмурлук.

Теорията ми за драйфането е, че трябва да си си заслужил наказанието. Но аз не съм, нито пък тя. Нямам нужда от трите години в медицинския институт, за да знам, че тялото в краката ми до не отдавна е било дете. Преди животните да се докопат до лицето й, преди буболечките да пропълзят навътре, за да изследват дупките, направени от животните, преди…

Едвам успявам навреме да се извъртя наобратно.

Прочетете повече…

„Пробудена призори“ от Си Си Хънтър – Шадоу Фолс #2

25 януари, 2012 9 Коментари
"Пробудена призори" от Си Си Хънтър - Шадоу Фолс #2

Кайли Гейлън смяташе живота си за пълна каша, преди да замине за лагера „Шадоу Фолс“. Въпреки това, сега, когато вече е разбрала, че не е човек, проблемите й изобщо не са обикновени.

Тя е решена да разкрие загадката на свръхестественото си потекло, но когато призрак започва да настоява, че някой, когото Кайли обича, ще загине, новоразвитото й шесто чувство й подсказва, че някой я дебне, а подивял вампир сее смърт наоколо, търсенето на отговори за Кайли се отлага. Сякаш животът й не е достатъчно усложнен, ами точно когато е на път да подари сърцето си на Дерек, той започва да се отдръпва. Когато Лукас се завръща, Кайли се чувства по-раздвоена от всякога. Уикендът с майка й би трябвало да е точно почивката, от която се нуждае, но се оказва точката й на пречупване. Разкриването на потеклото й вероятно ще е без значение, ако тя не оцелее.

Леле, мамо!!! Откъде да започна? Ще пробвам по-отдалеч. Когато бях още малък и невръстен блогър и исках като порасна да приличам на…

Прочетете повече…

„Целувка от сенки“ от Лорък К. Хамилтън – Мери Джентри #1 – откъс

22 септември, 2011 Вашият коментар

"A Kiss of Shadows" by Laurell K. Hamilton - Merry Gentry #1

„Целувка от сенки“
Лоръл к. Хамилтън

– 1 –

Двайсет и три етажа над земята и всичко, което можех да видя през прозорците беше сива мъгла. Могат колкото си искат да го наричат „Града на ангелите”, но ако навън имаше ангели, сигурно летяха на сляпо.

Лос Анджелис[1] е място където хората – с крила или без – идват да се крият. Да се крият от други, да се крият от себе си. Аз бях дошла, за да се скрия и бях успяла, но взирайки се навън в плътния, мръсен въздух, поисках да си ида у дома. У дома, където въздухът бе син през повечето време и не трябваше да поливаш земята, за да накараш тревата да поникне. У дома беше Кахокия, щат Илинойс, но не можех да се завърна, защото роднините ми и техните съюзници биха ме убили, ако го направех. Всеки иска да израсне като принцеса на феите. Повярвайте ми. Надценяват го.

На вратата на кабинета се почука. Тя се отвори преди да мога да кажа нещо. Шефът ми, Джереми Грей[2], стоеше на прага. Той беше нисък, посивял мъж, висок метър и петдесет – с два сантиметра по-нисък от мен. Беше целият в сиво – от тъмния си костюм Армани до ризата и копринената вратовръзка. Единствено обувките му бяха черни и лъскави. Дори кожата му беше в еднообразно бледо сиво. Не от болест или напреднала възраст. Не, той бе в разцвета на силите си – съвсем малко над четиристотин годишен. Имаше леки бръчици около очите и покрай тънките си устни, които го караха да изглежда зрял, но никога нямаше да бъде стар. Без намесата на кръв от смъртен или доста сериозно заклинание, Джереми би могъл да живее вечно. На теория. Учените твърдят, че след пет милиарда години слънцето ще се разшири и ще погълне Земята. Феите няма да преживеят това. Ще умрат. Дали пет милиарда години могат да се броят за цяла вечност? Не мисля така. Но пък са достатъчно близо, за да накарат нас, останалите, да завиждаме.

Прочетете повече…

„Удивително странно“ от Лесли Ливингстън – Удивително странно #1

17 септември, 2011 Вашият коментар
"Wondrous Strange" by Lesley Livingston

Кели Уинслоу изживява мечтата на живота си. На седемнайсет, тя се е премества да живее в Ню Йорк и започва работа в театрална трупа. Да, тя е стажантка при „Актьорите на Авалон“, треторазредна трупа, толкова далеч от Бродуей, че била могли да са в Каспичан, но ситуацията й започва да се подобрява – актрисата в главната роля счупва глезена си и Кели е на път да я замести в ролята на феическата кралица Титания в шекспировата пиеса „Сън в лятна нощ“. Феите са много по-истински, отколкото Кели предполага, обаче, а случайна среща в Сентръл Парк с привлекателен млад мъж, ще я забърка в приключение, каквото не си е представяла.

За Сони Фланъри – член на Стражата на Янус, натоварени от Оберон, Зимният Крал, със задачата да пазят прохода в Сентръл Парк, който води в земите на феите – хубавата млада актриса представлява загадка. Силна и своенравна, тя блести в съзнанието му като илюминация и той не може да спре да мисли за нея. С настъпването на Хелоуин и отварянето на проходът на Соуин, Сони и Кели се оказват привлечени един от друг… сред ужасен заговор, който заплашва както Ню Йорк, така и феите.

Открих тази книга преди няколко месеца, но дълго време отлагах прочитането й. Очаквах поредната тийн-гимназистка поредица, със задължителния любовен триъгълник и прекомерна употреба на розови краски. Онзи ден най-сетне й дойде времето. Останах много приятно изненадана. Книгата се оказа чудесна, добре балансирана и увлекателно написана – още един съвсем приличен юношески роман, който за съжаление не е достатъчно популярен и остава недооценен в сянката на медийното цунами от тийнейджърски сълзи и сополи.

Прочетете повече…

„Родена в полунощ“ от Си Си Хънтър – Шадоу Фолс #1

"Родена в полунощ" от К. К. Хънтър
На Кайли Гейлън много й се е струпало напоследък. Родителите й се развеждат по незнайни причини. Гаджето й я зарязва, защото не иска да му пусне. А баба й умира, защото… е, защото така става със старите хора. Но сега Кайли се е сдобила с преследвач и си няма и идея какво иска той или как да се отърве от него… а тя наистина иска да се отърве от него, защото явно е единствената, която го вижда. Мислейки, че тя се побърква, родителите й я изпращат на психолог, който изпраща Кайли в лагер „Шадоу Фолс“*. Кайли и родителите й си мислят, че това е лагер за проблемни тийнейджъри.

Сбъркали са.

Кайли е обкръжена от вампири, върколаци, феи, вещици и превръщачи. И ако се вярва на думите им, тя е една от тях. Те просто не са напълно наясно къде се вписва тя. Докато Кайли се мъчи да се справи с осъзнаването, че тези същества изобщо съществуват, и с факта, че тя може би не е човешко същество, тя се сдобива с двама готини пича – върколак и полуфея, борейки се за вниманието й. И могат да си продължават да се надяват. Кайли е решена, че преди да позволи на сърцето си да се влюби, тя трябва да се докопа до истината. Какво иска призракът? На може и не може да се довери. И най-важното… Какво е тя?

* Шадоу Фолс – Shadow Falls – буквално от английски – Водопадът на сенките

Това супер новичко книжле, издадено в края на март тази година е страшно нашумяло в нета. Естествено и аз се хванах на въдицата и търсих ли-търсих… Най-накрая го открих и прочетох. Няма идея какво очаквах. Може би нещо като „Паднали ангели“. Амиии… да речем, че го получих. И не само. „Родена в полунощ“ се оказа поредната книга в стил „на Иванчо колелото с цици“. Напоследък те са толкова много, че явно трябва да сложа отделна категория за тях. Да предупредя отсега: пазете се от летящи спойлери, джанти и шибидаси – прошка няма да има!

Прочетете повече…