Архив
петък е…
заглавие: „Дори зомбитата на бели отрепки тъгуват / Even White Trahs Zombies Get the Blues“
автор: Диана Роуланд / Diana Rowland
поредица: Зомби на бяла отрепка / White Trash Zombie #2
издател: DAW
дата на издаване: юли 2012
художник: Дан Дош Сантос / Dan Dos Santos
П.П. Книжката вече я прочетох. Ми-и-и… Не е зле, но определено е надолу като оценка. И все пак корицата е разкошна!
Разкази и други животни – част 2
Денка Колева – „Криви огледала“ – ♥♥♥
Прочетох разказа в „Трубадурището“. Някъде неусетно (Хм, не баш – болката не е много страшна, за срама още нямам данни…) станах членка при тях. Ако се чудите каква точно го играя в екипа – за момента се определям като глуха кучка, виеща под трубадурски чардак. Но да се върнем на разказа…
Много женски разказ. За съжаление не в най-добрият смисъл на понятието. Доста захаросан сюжет. Буквално. Ако сте диабетик не ви препоръчвам подробните и нон-стоп повтарящи се описания на характерните панаирджийски миризми на захарен памук, карамелизирани ябълки, вишнев сироп и т.н. О, да – става дума за онзи, западняшки тип панаири. Да не се бърка с нашенските, където ароматът е на бира-скара, звуците не са от латерна, а от албума със златни хитове на Цеца и Фута бенд, а кривите огледала са онези, които евентуално са останали на Москвича на баща ви, след сблъсъка с паркирането на местните селски бекове. Но пак се отклоних…
Та в разказът има прекалено много въздишки, лирични метафори и прилагателни за поне още няколко произведения. Но въпреки това ми хареса. Или поне засега е сред по-добрите, които съм чела покрай новия ми хабитат. Има един много приятен готически привкус, въпреки вишневия сироп. Малко тъжен, меланхоличен и приятно мъглив, без да е напълно неразбираем за по-пошлото ми съзнание. Според мен би бил особено подходящ за тийнейджърки с любов към създанията на мрака. Но и за всички позастарели романтички, търсещи нещо леко и кратко за четене.
Патриша Бригс – „Wishing Well / Желанието“ – ♥♥♥♥♥♥
Разказът е фентъзи, но фантазийният му елемент е много леко загатнат. Всъщност е чудесна, много земна, искрена, човешка история. За минималния си обем обаче е адски въздействаща. Признавам си, разплака ме. При това без да е кой знае каква драма. Но докосва… Пати Бригс за пореден път ме убеди, че е страшно талантлива авторка. Самата история толкова ми хареса, че още на следващия ден я преведох. Надявам се скоро да може и вие да й се насладите в Трубадурището.
Илона Андрюз – „A Quеstionable Client / Клиент под въпрос“ – ♥♥♥♥♥♥
Няма какво да ви опявам. Илона е номер едно! И този разказ не е изключение. Историята разказва за първата среща на Кейт Дениълс със Саймън. Това си е малко бижу за всички почитатели на поредицата. Отделно е чудесен начин да се запознаете със света на Кейт, който несъмнено ще се хареса на феновете на ърбън-фентъзито. Разказът си има приличен обем, включва няколко екшън сцени, много хумор, неочакван обрат и един куп свръхестествени същества. И е един от разказите, с които ще ви зарадваме съвсем скоро в „Сборище на трубадури“. Както се досещате, моя милост съвсем се е заиграла с преводите…
Жустин Ларбалестие – „The Cruel Brother / Жестокият брат“ – ♥♥♥♥
Попаднах на тази авторка доста случайно чрез сайта на Скот Уестърфелд, чиято съпруга е тя. Оказа се, че пише не по-малко увлекателно. Разказът е написан по мотиви от стара английска балада, която разказва за брат, който убива сестра си на сватбения й ден, понеже годеника й не е поискал разрешението му за ръката на момичето. Хем трагедия, хем е едно такова лирично… Сега сигурно се питате защо ви наспойлих със сюжета? Е, авторката определено е вкарала оригиналност, като заплита добре познати приказни герои в историята. Темата е малко… тежка/нелицеприятна/аморална… За някои вероятно ще е голяма гавра с приказката. За мен беше чудесна история, написана с подходящ стил и атмосфера. И определено ми хареса!
Кери Вон – „Doctor Kitty Solves All Your Love Problems / Доктор Кити разрешава всичките ви любовни проблеми“ – ♥♥♥♥
Както с по-горният разказ на Илона Андрюз, така и този е част от поредица. В случая става дума за поредицата за върколака и радио водещ Кити Норвил. Историята е кратичка, но забавна. Реално е част от първата книга на авторката от поредицата, но не е проблем да се чете и напълно самостоятелно. Свръхестественият свят на Кери Вон е сред любимите ми ърбън-фентъзита. Много хумор, екшън, забавни обрати. Но освен това е и най-сериозният поглед към върколашкия живот, на първо място заедно с книгите на Кели Армстронг за Елена Майкълс. Определено препоръчвам на феновете на жанра. Този разказ вече излезе в Трубадурището. Спокойно можете да му се насладите тук.
„Нежно ме убивай“ от Сара Крос
Миналото на Мирабел е забулено в тайна, от трагичната смърт на родители й до недомлъвките на настойничките й, защо не трябва да се връща в родното си градче Бо Риваж (* от френски, букв. Красивият бряг). Отчано нуждаеща се да види града, Мира бяга от къщи само седмица преди шестнадесетия си рожден ден и открива свят, какъвто не си е й представяла. В Бо Риваж нищо не е каквото изглежда – странното, бледо момиче с нездрав интерес към ябълки, противният плейбой, който се държи като звяр с всички, и доблестният момък, който си пада до девици в беда. Тук приказките се случват наистина, проклятията се пробуждат, а древните истории се разиграват отново и отново. Но приказките не са само красиви и не винаги завършват с „…и заживели щастливо“. Мира има собствена роля, приказно предопределение, което да прегърне или отхвърли. Докато се бори да контролира съдбата си, Мира е въвлечена в живота на двама братя със собствени проклятия от зли феи… братя, които споделят мрачна тайна. А тя ще окрие, че любовта, също като приказките, може да има страховити остриета и скрити трънчета. |
Отдавна не съм ви писала. Мързи ме. И съм се задълбала в превеждане. И… просто си намирам извинения. А на всичкото отгоре е петък. И е време за чисто визуални литературни прелести. Това ревю ще е опит за „3 в 1“ – корица, която ме кефи + книга, която смятам, че наистина си заслужава + опит просто да ви споделя набързо впечатления, било то кратки, неукрасени и не особено консистентни…
Първото, което ми направи впечатление в книгата не беше нито анотацията, нито корицата, а заглавието. Не съм сигурна колко от вас си спомнят „Killing Me Softly“ на Лорин Хил. Силно подозирам, че още по-малко са онези от вас, които са слушали оригинала на Робърта Флак. Истината е че аз обожавам и двете версии на песента. И напоследък все по-често си я припявам. За ужас на съседите ми… Препоръчвам. Да чуете песента де, не да експериментирате с търпението на съкооператорите си.
Горното в комбинация корицата на книгата накараха романтичката в мен да надигне глава и да изпълзи с ръмжене от розовата си, облицована с кадифе бърлога. Да, знам – на много от вас точно тази корица ще им дойде прекалено момичешка, сладникава и претруфена. Истината е – хич не ме ебе. На мен си ми харесва!
Та, напред към същинското съдържание, което е важното в случая. И вярвам би се харесало на почитателите на фентъзито в по-модерните му форми.
„Животът ми като зомби на бяла отрепка“ от Диана Роуланд – Зомби на бяла отрепка #1
Ейнджъл Крофорд е неудачница Живеейки с безхаберния си баща-алкохолик сред блатата на южна Луизиана, тя е незавършила гимназия жена, пристрастена към хапчетата и с криминално досие, и е загубила бройката на скапаните работни места, от които е уволнявана. Бидейки вече на пробация по углавно престъпление, изглежда сякаш Ейнджъл никога няма да се измъкне от низходящата спирала, в която е изпаднал животът й. Така е до деня, в който тя се събужда в спешното отделение след предозиране с обезболяващи. Ейнджъл има спомени, че е преживяла ужасяваща катастрофа с кола, но по тялото си няма и следа. За да стане още по-странно, тя получава анонимно писмо, казващо й, че я чакат на работа в моргата на околията – и че това е предложение, което не бива да дръзва да откаже. Преди да се усети, тя вече се трябва да се справя с якото зарибяване по един определен готин заместник-шериф и чисто ново пристрастяване: непреодолим глад за мозъци. На всичкото отгоре, моргата й се пълни с убитите от сериен убиец, който обезглавява жертвите си – точно, когато тя е най-гладна! Ейнджъл ще трябва бързо да се вземе в ръце, ако иска да запази работата си и да не се разпадне отново. Защото, ако не успее, е жива умряла. Буквално. |
Същинското ревю на тази книга може да прочетете в най-новия, 7-ми брой на „Сборище на трубадури“. Вероятно би трябвало да кажа, че ревюто е написано специално за Трубадурището, но не обичам да ви лъжа. Това ревю е написано с най-голямо старание и пеперудки в стомаха (и главата) специално за Гост. Защото… ами просто защото си поиска 🙂
Прочетете и останалото в броя, забавно се е получило! 🙂
И за да не ви оставям съвсем прелъстени и изоставени, ето ви с какво си губя времето напоследък. Тематично е 🙂
| оригинално заглавие | My Life As a White Trash Zombie |
| автор | Диана Роуланд / Diana Rowland |
| издател | DAW |
| дата на публикуване | май 2011 |
| бг издател | няма |
| поредица | Зомби на бяла отрепка / White Trash Zombie |
| пореден номер | 1 |
| сходни книги |
|
| възрастова насоченост | 16+ – определено си е за пораснали книгата, при това няма почти нищо сексуално, но пък откъм откровените и достоверни сцени на насилие, трупове и най-вече заради употребата на забранени субстанции |
| тип поредица | незавършена поредица |
| оценка |  – последното сърчице е леко подарено, по-скоро е половинка |
| откъс | първа глава |
„Животът ми като зомби на бяла отрепка“ от Диана Роуланд – откъс
„Животът ми като зомби на бяла отрепка”
Диана Роуланд
– Глава 1 –
– Би трябвало да си мъртва – отбеляза сестрата от спешното, докато нагласяше нещо на системата ми.
Тя бе по-скоро едра, отколкото дебела, с прекалено много грим и коса, боядисана в гаден нюанс на червеникаво оранжево. Когато не й отговорих веднага, тя надзърна към мен, сякаш за да се увери, че наистина съм будна и я слушам.
– Осъзнаваш го, нали? – настоя тя. – Адска късметлийка си, че си жива.
– Ъм… окей – измърморих аз. Под чаршафа, прокарах длан по корема ми и се смръщих. – Да съм била в кома или нещо такова? – попитах.
Тънките й устни се присвиха:
– Кома? Не. Докараха те преди няколко часа. – Тя замълча, вдигна ръце на кръста си – Предозирала си.
петък е…
За днес ви бях избрала едни други корици, но снощи попаднах на този роман и направо се влюбих в корицата. Харесвам всичко в нея – стила, модела, цветовете, шрифтовете и… всичко. Ако трябва да я опиша с едно изречение:
„Визуален оргазъм в розово“
заглавие: „Животът ми като зомби на бяла отрепка / My Life As a White Trash Zombie“
автор: Диана Роуланд / Diana Rowland
издателство: DAW
дата на издаване: май 2011
художник: Дан Дош Сантос / Dan Dos Santos
И понеже така и така наруших правилата на тази категория постове, като добавих и лични впечатления, трябва да отбележа, че не можах да се сдържа е и вече чета книгата. До сега, романът не отстъпва по качества на невероятната корица и се надявам скоро да ви споделя впечатленията си и от литературното съдържание на книгата.
Задължително посетете и галерията на художника. Има още страхотни корици. Специално за Тери: той е майстора и на книгите на Патриша Бригс…
„Целувката на Дявола“ от Сарват Чада – Били Сан Греал #1
Бидейки най-младата и единствена жена сред Рицарите Тамплиери, Билкис Сан Греал израства, знаейки, че не е обикновена. Вместо да се мотае в мола или да ходи по срещи, тя прекарва времето си, тренирайки се за воин на ордена си в древната му битка срещу Нечестивите. Затвореният живот на Били се пропуква, когато приятелят й от детинство Кей се завръща от Йерусалим – прелестен и натрупал опасен опит. Той е на път да се завърне в живота на Били, но тя среща друг – Майкъл, с кехлибарени очи, който сякаш я разбира по-добре от всеки друг, безапелационно покорявайки сърцето й. Но преди Били да успее да се наслади на този приятен обрат в живота си, Тамплиерите са призовани в битка. Един от древните противници на ордена се е завърнал, търсейки светиня, пазена от Тамплиерите от стотици години – прокълнато огледало, притежаващо мощта да убие всички първородни в Лондон. За да спаси града си от катастрофата, Били ще трябва да загърби сърцето си и да направи по-големи жертви отколкото всеки друг Тамплиер. |
Поредната книжка, която открих на случаен принцип. Много обещаващо начало. Оригинален сетинг – рицари Тамплиери, Лондон, приятен поглед над историческите и библейски факти омешани в модерна Англия, интересни теологични размисли, чуден хумор…
Щеше да е страхотно, ако само авторът имаше и таланта да развие правилно историята си, но уви…
„Мъртви на делтата“ от Стейси Джей – Анабел Лий #1
Едно време, феите бяха неща от приказките за лека нощ и сладките сънища. После се случиха мутациите и сънищата се превърнаха в кошмари. Феи с големина на комари вече спокойно задоволяват апетита си за човешка кръв, а за повечето хора, ухапването от фея е равносилно на полудяване или смърт. За щастие, Анабел Лий не е като повечето хора. Червенокоската, която пие здраво, не си държи езика зад зъбите и се предвижва с велосипед, има имунитет към отровата на феите и може да върши мръсната работа, която болшинството хора не могат. Включително да помага на служителите на закона – и на Кейн Купър, най-секси детективът сред блатата – като събира улики, когато извън огражденията против феи на Луизианското й градче е открит труп. Но Анабел не е подготвена да се справи с убийството на шестгодишно момиченце, нито с бившия си любовник, превърнал се в сноб от ФБР, който се включва към случая. Изведнъж, и без това нестабилната й връзка с Кейн се разклаща още повече, а дори най-доверените й приятели се превръщат в заподозрени. Животът на Анабел Лий започва да се срива: покрай драмата във връзката й, сърцераздирателното разследване на убийството, надрусаните с „Бриз“ нарко-дилъри и прекалено много „ром с кол“-и, Анабел се превръща в беглец – от миналото си, към бъдещето си и право в лапите на мрака, който я дебне… |
Още една от книгите, които откривам „случайно“ в някое от среднощните ми търсения в Goodreads. Препоръчвам на всички любители на книгите, към момента това ми е най-полезния сайт за търсене на книги, за всякаква информация за тях и за ревюта и отзиви. Но да се върна на текущото заглавие…
Нямам идея какво очаквах. Търсех си просто някаква занимавка, докато чаках излизането на трета книга от „Ловците на демони“. Имах нужда от нещо бозаво (но все пак що-годе добре написано) и – признавам – любимото ми guilty pleasure (някой да помогне с превода?), именно „любовен триъгълник“.
Ако има нещо, което открои книгата от купищата и ме предизвика смело да я зачета, то това беше колелото. Честно, ърбън фентъзи героиня на велосипед? Оригинално, дори граничещо с абсурдно. Привлече ме на момента. А после… после вече станах тотален фен!
„Мъртви на делтата“ от Стейси Джей – откъс
„Мъртви на делтата”
Стейси Джей
– Глава 1 –
Гадно е да си върнеш обяда. Още по-гадно е, когато не си с махмурлук.
Теорията ми за драйфането е, че трябва да си си заслужил наказанието. Но аз не съм, нито пък тя. Нямам нужда от трите години в медицинския институт, за да знам, че тялото в краката ми до не отдавна е било дете. Преди животните да се докопат до лицето й, преди буболечките да пропълзят навътре, за да изследват дупките, направени от животните, преди…
Едвам успявам навреме да се извъртя наобратно.
„Летейки насляпо“ от Дебора Куук – Драконови дневници #1
Зоуи е Змеицата на всички Пир – единственият женски превръщач-дракон, притежаваща специални сили. Но Зоуи е в дъното на класацията, що се отнася до това да бъдеш Пир, а силите й са си били шута. Още по-зле, няма наръчник, който да я научи, а последната Змеица е мъртва… Всичко се променя, когато най-добрата приятелка на Зоуи е тормозена в училище и Зоуи отвръща на нападението. Преди да успее дори да мигне, вътрешният й дракон се е освободил, а тя е отстранена от училище и пътува към превръщачески тренировъчен лагер с момчетата, които познава откакто се помни. Но скоро, тя започва да се съмнява в способностите си – и дори в някои приятелства. Зоуи бързо осъзнава, че е трябвало да усъвършенства силите си за вчера – грози ги опасност, а лагерът е капан. Тайно общество – Маговете, иска да унищожи всички превръщачи и Пир са следващите в списъка, освен ако Зоуи и приятелите й не успеят да разрешат гатанката и да заработят заедно, за да спасят вида си… |
Специално за Тери, ще ви пусна още едно по-кратко ревю. По-добре е от нищо все пак.
Та книжката я открих случайно, прочетох сравнение с „Ловците на демони“ и „Тъмните сили“, имам странен афинитет към драконите и… Останах разочарована.
The diary of an addicted reader 