„Наръчникът на Мегън Мийд за момчетата на Макгауънови“ от Кейт Брайън

Момчета. Цели седем, ако трябва да сме точни. Мегън е свикнала непрекъснато да се местят – типично е за дъщеря на военни. Но Южна Корея е последната капка. Тя настоява да остане в САЩ, за да завърши последните две години в гимназията. Затова родителите й се уговарят с приятели, Мегън да живее у тях, у Макгауънови… със седемте им сина. Оказва се, че да съжителстваш със седем момчета си е като да си в чужда държава! Момчетата са разхвърляни. Цепят се на групичка (да не повярваш!) И най-гадното е, че двама от братята са Г-О-Т-И-Н-И. (Което е проблем, с оглед на това, че би трябва да са й „братя“) Мегън определено е на вражеска територия. Трябва да спечели сърцата на момчетата, без да разбие своето собствено. А когато Мегън започва да си пада по единия от тях, борбата за внимание между събратята приема напълно ново измерение… Какво се очаква от едно момиче?

Това вероятно ще е от кратичките ревюта. Лято е. И ме мързи. Отделно в тази жега трудно чета много сериозни произведения. Сещате се как е…

Мога да ви успокоя, че тази книга е идеалното лятно момичешко четиво. Бих го определила като тийн-чик-лит. Споко, не става дума за нещо сходно с онзи парцал „Клюкарката“. Героинята е съвсем обикновено и прилично момиче. Книгата е напълно подходяща за деца и юноши и на всичкото отгоре не се върти само около романтиката. И въпреки това е леко, весело и увлекателно книжле, с което да се забавлявате на плажа.

„Нежно ме убивай“ от Сара Крос

Миналото на Мирабел е забулено в тайна, от трагичната смърт на родители й до недомлъвките на настойничките й, защо не трябва да се връща в родното си градче Бо Риваж (* от френски, букв. Красивият бряг). Отчано нуждаеща се да види града, Мира бяга от къщи само седмица преди шестнадесетия си рожден ден и открива свят, какъвто не си е й представяла. В Бо Риваж нищо не е каквото изглежда – странното, бледо момиче с нездрав интерес към ябълки, противният плейбой, който се държи като звяр с всички, и доблестният момък, който си пада до девици в беда. Тук приказките се случват наистина, проклятията се пробуждат, а древните истории се разиграват отново и отново. Но приказките не са само красиви и не винаги завършват с „…и заживели щастливо“. Мира има собствена роля, приказно предопределение, което да прегърне или отхвърли. Докато се бори да контролира съдбата си, Мира е въвлечена в живота на двама братя със собствени проклятия от зли феи… братя, които споделят мрачна тайна. А тя ще окрие, че любовта, също като приказките, може да има страховити остриета и скрити трънчета.

Отдавна не съм ви писала. Мързи ме. И съм се задълбала в превеждане. И… просто си намирам извинения. А на всичкото отгоре е петък. И е време за чисто визуални литературни прелести. Това ревю ще е опит за „3 в 1“ – корица, която ме кефи + книга, която смятам, че наистина си заслужава + опит просто да ви споделя набързо впечатления, било то кратки, неукрасени и не особено консистентни…

Първото, което ми направи впечатление в книгата не беше нито анотацията, нито корицата, а заглавието. Не съм сигурна колко от вас си спомнят „Killing Me Softly“ на Лорин Хил. Силно подозирам, че още по-малко са онези от вас, които са слушали оригинала на Робърта Флак. Истината е че аз обожавам и двете версии на песента. И напоследък все по-често си я припявам. За ужас на съседите ми… Препоръчвам. Да чуете песента де, не да експериментирате с търпението на съкооператорите си.

Горното в комбинация корицата на книгата накараха романтичката в мен да надигне глава и да изпълзи с ръмжене от розовата си, облицована с кадифе бърлога. Да, знам – на много от вас точно тази корица ще им дойде прекалено момичешка, сладникава и претруфена. Истината е – хич не ме ебе. На мен си ми харесва!

Та, напред към същинското съдържание, което е важното в случая. И вярвам би се харесало на почитателите на фентъзито в по-модерните му форми.

„Академия 7“ от Ан Остерлунд

С минало, прекалено ужасно дори да бъде описано, и празно, самотно бъдеще насреща си, Ерин Ренинг е шокирана да спечели място в най-елитното училище във вселената. Ерин е най-добра във всичко в „Академия 7“, освен по „дебати“, където Дейн Мадусин, синът на един от най-влиятелните хора в Алианса, редовно я надприказва. За щастие, Ерин редовно го надхитрява във физическите битки. Те са първенци на випуска си, докато Дейн не поставя всичко на карта, а Ерин бива неволно въвлечена във фиаското. Когато на двойката е наложено групово наказание се заформят неочаквани приятелство и романс. Но и Дейн, и Ерин крият опасни тайни, а двамата са свързани по начин, по който не са си и представяли…

Пак се забавих с ревюто на тази книга и спомените ми се поразмиха. Затова ще се наложи да се задоволите с доста лаконични впечатления.

Този роман е от онези, за които пиша ревюта най-трудно. Не е нещо умопомрачително и земеразтърсващо добро. Няма да ви го хваля и препоръчвам. Но не е и от онези книги, за които ме сърбят слюнчените жлези, за да ги изтролирам надълго и нашироко. „Академия 7“ е някъде по средата – нито добра, нито лоша. Посредствеността в моя свят е вероятно по-голям грях и от пълната некадърност, защото тези произведения с времето се сливат в едно голямо, безцветно и незапомнящо се нищо…

И все пак, трябва да бъда обективна. Този роман е сред по-добре написаните книги, които съм чела от категория „нищо особено“. Ако взема под предвид и опита на авторката, който е доста скромен, то си е много добро постижение. За съжаление не останах особено доволна от историята и най-вече от развитието й.

„Земен посев“ от Памела Сарджънт – Посеви #1

Корабът лети с бясна скорост през космоса. Дълбоко във вътрешността си носи семената на човечеството. Изстрелян от народа на умиращата Земя преди повече от век, с мисията да открие пригоден за живот свят за децата – петнадесетгодишната Зохерет и спътниците й – които корабът създава от генетичните си банки. За Зохерет и спътниците й Корабът е бил майка, баща и любящ наставник, подготвяйки ги за най-трудното им предизвикателство – да оцелеят със собствени сили на необитавана планета, без закрилата на Кораба. Този ден вече е почти настъпил… но готови ли са те да напуснат Кораба? Корабът измисля тест. И изведнъж, инстинктите, които са били латентни за повече от сто години, надделяват. Зохерет наблюдава как приятели се отчуждават … или стават врагове. Ще успеят ли Зохерет и спътниците й да преодолеят най-голямата пречка за оцеляването на човешката раса – самите себе си.

Не се бъркайте от заглавието, не съм решила да се отдам на аграрна дейност. Просто не ми хрумна нищо по-добро и близко като превод на заглавието. Ако има несъгласни – моля, оставете коментар с вашето предложение.

Нямам идея как точно се нарича специфичния жанр, в който трябва да се постави книгата. В главата ми изниква „социална фантастика“. Не съм „експрес“ и нямам идея от точната класификация на горепосоченото. Аз си го тълкувам като фантастика, която е фокусирана върху човешката същност – психология, философия, морал, общество и история. И не, книгата не е някаква дистопия, поне на мен ми се струва далеч и от този жанр. Действието се развива в космоса, има и много, много екшън. Ще оставя на професионалните литературни критици точно да класифицират този роман. Аз бих казала, че е една от най-смислените фантастики, които някога съм чела.

И както често се случва, освен че е увлекателна и богата на теми за размисъл, тази книга е и адски депресираща. Отново да спомена специфичния жанр – за мен той е като кънтрито на литературата. За обикновения селяндур, това е музика, на която кротко (или не дотам) да се напиеш в единствената кръчма в радиус от 50 км от къщурката ти. Но, не дай боже, да си малко по-дълбокомислен или в криво настроение, тази музика може направо да те смачка. Според една статистика кънтри музиката е причинила най-много самоубийства, в сравнение с останалите стилове.

Е, за мен този тип литературни произведения действат по идентичен начин на съзнанието ми. Ако сте сред хората, притежаващи интелект над средното ниво, ако живота у нас (и по принцип) ви отчайва, ако имате склонност да задълбавате в нещата, които четете, или суицидни наклонности – моля, не четете тази книга. Или поне я отложете за момент, когато сте в по-добро настроение. Защото „Земен посев“ е до болка истински и правдоподобен роман за същността на човечеството. Роман, който уж лековато, но безкомпромисно прави дисекция на всичко добро и лошо в психологията ни. Роман, който рисува едно много логично бъдеще, в което хората са на светлинни години (буквално) от съвременната ни действителност, но и същите, каквито са били още от каменната ера. Роман за мечтите и за грешките, за любовта и предателството, за надеждата и за болката и за всичко, което ни прави човешки същества…

„Ученичка“ от Труди Канаван – Черният магьосник #2

– Най-важното качество на магьосника е познанието. Без него, неговата сила е безполезна. – Погледът на магьосника се плъзна по Сонеа – Дори и силите му да се проявят от самосебе си, той скоропостижно ще загине, ако не се сдобие с познанието да ги контролира. Сонеа знае, че всички други ученици в Гилдията на магьосниците произхождат от влиятелни фамилии, но освен това знае, че в случай на нужда, може да разчита на помощ от Ротен и Данил. Е, поне докато някой не започва да разпространява зловредни слухове за нея… и Акарин, Върховният магьосник, се намесва. Повишен до Посланик на гилдията, Лорд Данил заминава за двора на Елин. Първата му задача, възложена от Администратор Лорлен, е да продължи, тайно, отдавна прекъснатото проучване на Лорд Акарин върху древните магически знания. Без да знае за истинската причина за пътешествието си, скоро Данил е изправен пред неподозирани опасности. Междувременно, Сонеа почти е забравила тъмната тайна на Върховния магьосник, но прикриването на истината може да се окаже пагубна грешка.

Напълно в реда на нещата, след като прочетох първата книга от поредицата „Черният магьосник“, моментално се нахвърлих на втория роман – „Ученичка“. Тук българското издателство ще ме прощава, но не съм съгласна с техния превод на заглавието. Ако все пак решите да си закупите книгата, то тя е на пазара като „Избраница“. Ако все още се чудите, дали да прочетете тази трилогия – аз ви я препоръчвам горещо. Не, не е най-доброто, умопомрачително, светопреобръщащо четиво в жанра фентъзи. Но е приятна, добре написана, увлекателна книга и на всичкото отгоре вече я има на български.

А сега, да опитам да си обоснова и мнението…

петък е…

Понеже е ден за красиви и оригинални корици, реших да ви предложа тези на новите издания на поредицата, известна до скоро като „Кожодери / Skinners“ на Робин Васерман. Не знам по какви точно причини, но вече поредицата и книгите са преименувани. Но при всички случаи, одобрявам новите корици, които със сигурност са страхотен триптих и много добро представяне на тази трилогия. Трябва да отбележа, че и съдържанието на романите си заслужава, и може би някой ден ще ви запозная и с него…

автор: Робин Васерман / Robin Wasserman
поредица: „Рязко събуждане / Cold Awakening“ aka „Кожодери / Skinners“
издател: Simon Pulse
дата на издаване: октомври 2011

„Гилдията на магьосниците“ от Труди Канаван – Черният магьосник #1

Старият магьосник направи пауза. – Ако тази млада жена е самоука, то би трябвало да очакваме, че ще е по-силна от средния ни ученик, вероятно дори по-силна от средния магьосник. Всяка година магьосниците на Имардин се събират, за да прочистят улиците на града от скитници и престъпници. Майстори в дисциплините на магията, те знаят, че обикновените отрепки не могат да им се опрат. Но защитният им щит не е толкова непробиваем, колкото си мислят. Сонеа, разгневена, отчаяна и възмутена от отношението към семейството и приятелите й, хвърля камък по щита, влагайки в това всичката си ярост. Тя е изумена, когато камъкът безпрепятствено преминава през бариерата и поваля един от магьосниците в безсъзнание. Сбъдва се най-лошият страх на Гилдията. Необучена магьосница броди на свобода в Имардин и трябва да бъде открита преди необузданите й сили да я унищожат, в едно с целия град

Напоследък чета повече фентъзи от обикновено. Откривам, че сред този жанр има не по-малко горди, смели и достойни за уважение героини от тези в ърбън фентъзито. Както има и достатъчно автори, които успяват да напишат фентъзи, което да не е патологично захаросано и идеализирано, както и да излязат от клишираността на куест-базирания сюжет.

Отделно, винаги съм си падала по комбинацията „Грозното патенце+Пепеляшка“, с елементи на харипотърщина :). Харесва ми да проследявам обучението, тренировките и израстването на героините.

И както вече съм споменавала, многократно, се зарибих по австралийските писатели. Труди Канаван е една много талантлива тяхна представителка и както вероятно вече предполагате, останах много доволна след прочита на първата книга от поредицата „Черният магьосник“.

„Брилянтно изтъкано“ от Александра Бракен

Сидел Мирабил е живото доказателство, как само капка дъжд може безвъзвратно да промени живота ти. Сбутано в най-далечния край на кралството, прашното й селце страда от странно упорита суша. Докато, естествено, в градчето не пристига магьосник, който донася дъжд. В отплата за помощта му, предлагат на Уейланд Норт да си избере каквото пожелае… и никой не е по-изненадан от Сидел, когато, без каквото и да било обяснение, той избира нея. Той пие прекалено много и се къпе прекалено рядко, и ако това не е достатъчно, за да я подлуди, Норт рядко използва магията си, с която така се гордее. И въпреки това, съвсем скоро тя осъзнава, че има нещо странно в магьосника, който я защитава така ревностно, както пази в тайна проклятието, което оцветява крайниците му в зловещ черен цвят и го оставя без дъх от агония. За съжаление, тя не получава шанс да потърси отговорите. Заедно със странно могъщите земетресения и бури, които ги следват по пътя им през кралството, други магьосници също започват да проявяват необясним интерес към нея, причинявайки редица смъртоносни дуели. На фона на надвисналата война и нестабилност, Сидел се сблъсква с нарастващата увереност, че тези събития не са толкова случайни, колкото си е мислела – че никое проклятие, нито дори това на Уейланд Норт, е така ужасяващо, както онова, което тя може би носи.

Попаднах случайно на книжката и реших да й дам шанс, търсейки нещо леко и неангажиращо. Привлече ме информацията, че авторката написва историята като подарък за рожден ден. Много сладко! Замислих се как ми се иска и аз някой ден да получа подобен подарък. И, разбира се, се гмурнах смело сред страниците, за да прочета този вълшебен подарък…

Не се разочаровах. Книгата не е нещо, което да ви разтърси. Не е супер оригинална или страхотно написана. Но е приятен, интересен и доста смислен роман. Написана е увлекателно и учудващо добре, визирайки младостта на авторката.

„Целувката на Дявола“ от Сарват Чада – Били Сан Греал #1

Бидейки най-младата и единствена жена сред Рицарите Тамплиери, Билкис Сан Греал израства, знаейки, че не е обикновена. Вместо да се мотае в мола или да ходи по срещи, тя прекарва времето си, тренирайки се за воин на ордена си в древната му битка срещу Нечестивите. Затвореният живот на Били се пропуква, когато приятелят й от детинство Кей се завръща от Йерусалим – прелестен и натрупал опасен опит. Той е на път да се завърне в живота на Били, но тя среща друг – Майкъл, с кехлибарени очи, който сякаш я разбира по-добре от всеки друг, безапелационно покорявайки сърцето й. Но преди Били да успее да се наслади на този приятен обрат в живота си, Тамплиерите са призовани в битка. Един от древните противници на ордена се е завърнал, търсейки светиня, пазена от Тамплиерите от стотици години – прокълнато огледало, притежаващо мощта да убие всички първородни в Лондон. За да спаси града си от катастрофата, Били ще трябва да загърби сърцето си и да направи по-големи жертви отколкото всеки друг Тамплиер.

Поредната книжка, която открих на случаен принцип. Много обещаващо начало. Оригинален сетинг – рицари Тамплиери, Лондон, приятен поглед над историческите и библейски факти омешани в модерна Англия, интересни теологични размисли, чуден хумор…

Щеше да е страхотно, ако само авторът имаше и таланта да развие правилно историята си, но уви…

„Лятото, в което станах хубава“ от Джени Хан – „Лято“ #1

Бели отмерва живота си в лета. Всичко хубаво, всеки магичен момент се случва между юни и август. Зимата е просто време, в което да отброяваш седмиците до следващото лято, просто място далеч от къщата на плажа, далеч от Сузана и най-важното – далеч от Джеремая и Конрад. Те са момчетата, които тя познава още от най-първото си лято… те са й като братя, те са й тръпки и всичко останало. Но едно лято, едно ужасно и чудесно лято, колкото повече се променят нещата, толкова повече се наместват на местата, на които винаги е трябвало да бъдат.

Да си призная, че съм чела такава книга е малко като да ви призная, че си бъркам в носа. Каква блог-чик-бич персона съм, ако подхвана такова сладникаво, тийнейджърско, романтично книжле, единствено на база желанието ми да прочета нещо сладникаво, тийнейджърско и романтично? О да, с любовен триъгълник… Хм, предполагам, че правилният таг за случая е – „искрена“.

Каквато е и тази книга. Подхванах я с идеята просто да се разсея. Но книгата буквално ме завладя и не можах да я оставя. Очаквах доста посредственост и лиготии, но открих един чудесен, непретенциозен роман. Открих достоверни герои, с всичките им хлапашки грешки и недостатъци. Открих един разказ за първите тръпки, който не ми се стори детински и успя да разчувства (добре де, и просълзи), дори и жена като мен – на средна възраст, изпълнена с цинизъм и със страст към хард порното.

Но най-вече, открих роман за приятелството – във всичките му форми, за всички възрасти, за всякакви ситуации и житейски премеждия. Няма значение, дали сте тийнейджърка или майка на такава – престрашете се и прочетете тази книга. Подарете си малко лято…