Архив
петък е…
заглавие: „Дори зомбитата на бели отрепки тъгуват / Even White Trahs Zombies Get the Blues“
автор: Диана Роуланд / Diana Rowland
поредица: Зомби на бяла отрепка / White Trash Zombie #2
издател: DAW
дата на издаване: юли 2012
художник: Дан Дош Сантос / Dan Dos Santos
П.П. Книжката вече я прочетох. Ми-и-и… Не е зле, но определено е надолу като оценка. И все пак корицата е разкошна!
„Животът ми като зомби на бяла отрепка“ от Диана Роуланд – Зомби на бяла отрепка #1
Ейнджъл Крофорд е неудачница Живеейки с безхаберния си баща-алкохолик сред блатата на южна Луизиана, тя е незавършила гимназия жена, пристрастена към хапчетата и с криминално досие, и е загубила бройката на скапаните работни места, от които е уволнявана. Бидейки вече на пробация по углавно престъпление, изглежда сякаш Ейнджъл никога няма да се измъкне от низходящата спирала, в която е изпаднал животът й. Така е до деня, в който тя се събужда в спешното отделение след предозиране с обезболяващи. Ейнджъл има спомени, че е преживяла ужасяваща катастрофа с кола, но по тялото си няма и следа. За да стане още по-странно, тя получава анонимно писмо, казващо й, че я чакат на работа в моргата на околията – и че това е предложение, което не бива да дръзва да откаже. Преди да се усети, тя вече се трябва да се справя с якото зарибяване по един определен готин заместник-шериф и чисто ново пристрастяване: непреодолим глад за мозъци. На всичкото отгоре, моргата й се пълни с убитите от сериен убиец, който обезглавява жертвите си – точно, когато тя е най-гладна! Ейнджъл ще трябва бързо да се вземе в ръце, ако иска да запази работата си и да не се разпадне отново. Защото, ако не успее, е жива умряла. Буквално. |
Същинското ревю на тази книга може да прочетете в най-новия, 7-ми брой на „Сборище на трубадури“. Вероятно би трябвало да кажа, че ревюто е написано специално за Трубадурището, но не обичам да ви лъжа. Това ревю е написано с най-голямо старание и пеперудки в стомаха (и главата) специално за Гост. Защото… ами просто защото си поиска 🙂
Прочетете и останалото в броя, забавно се е получило! 🙂
И за да не ви оставям съвсем прелъстени и изоставени, ето ви с какво си губя времето напоследък. Тематично е 🙂
| оригинално заглавие | My Life As a White Trash Zombie |
| автор | Диана Роуланд / Diana Rowland |
| издател | DAW |
| дата на публикуване | май 2011 |
| бг издател | няма |
| поредица | Зомби на бяла отрепка / White Trash Zombie |
| пореден номер | 1 |
| сходни книги |
|
| възрастова насоченост | 16+ – определено си е за пораснали книгата, при това няма почти нищо сексуално, но пък откъм откровените и достоверни сцени на насилие, трупове и най-вече заради употребата на забранени субстанции |
| тип поредица | незавършена поредица |
| оценка |  – последното сърчице е леко подарено, по-скоро е половинка |
| откъс | първа глава |
„Животът ми като зомби на бяла отрепка“ от Диана Роуланд – откъс
„Животът ми като зомби на бяла отрепка”
Диана Роуланд
– Глава 1 –
– Би трябвало да си мъртва – отбеляза сестрата от спешното, докато нагласяше нещо на системата ми.
Тя бе по-скоро едра, отколкото дебела, с прекалено много грим и коса, боядисана в гаден нюанс на червеникаво оранжево. Когато не й отговорих веднага, тя надзърна към мен, сякаш за да се увери, че наистина съм будна и я слушам.
– Осъзнаваш го, нали? – настоя тя. – Адска късметлийка си, че си жива.
– Ъм… окей – измърморих аз. Под чаршафа, прокарах длан по корема ми и се смръщих. – Да съм била в кома или нещо такова? – попитах.
Тънките й устни се присвиха:
– Кома? Не. Докараха те преди няколко часа. – Тя замълча, вдигна ръце на кръста си – Предозирала си.
петък е…
За днес ви бях избрала едни други корици, но снощи попаднах на този роман и направо се влюбих в корицата. Харесвам всичко в нея – стила, модела, цветовете, шрифтовете и… всичко. Ако трябва да я опиша с едно изречение:
„Визуален оргазъм в розово“
заглавие: „Животът ми като зомби на бяла отрепка / My Life As a White Trash Zombie“
автор: Диана Роуланд / Diana Rowland
издателство: DAW
дата на издаване: май 2011
художник: Дан Дош Сантос / Dan Dos Santos
И понеже така и така наруших правилата на тази категория постове, като добавих и лични впечатления, трябва да отбележа, че не можах да се сдържа е и вече чета книгата. До сега, романът не отстъпва по качества на невероятната корица и се надявам скоро да ви споделя впечатленията си и от литературното съдържание на книгата.
Задължително посетете и галерията на художника. Има още страхотни корици. Специално за Тери: той е майстора и на книгите на Патриша Бригс…
The diary of an addicted reader 