Имам си Kindle

Ура! Имам си Kindle!

Напълно неочаквано по-добрата ми половинка ми подари Kindle. Това е още по-готино отколкото да ми подарят книга – да ми подарят… колкото си искам книги 🙂

Е, по принцип книгите сама трябва да си ги набавя 🙂 Но идеята да спра да чета на CRT монитор е повече от добра. Това може да се окаже спасението за очите и врата ми.

А Kindle-ът е много готина играчка. Страшно е лек, държа го както едно време държах дъщеря си след като се роди – все се притеснявам да не го счупя. Като дизайн не е зле измислен, има си клавиатура, която все още не съм ползвала. Все още се боря с файловата му система и менютата и всичко. Откъм софтуер е можело да се постараят малко повече, кой знае кой смотан индиец се е правил на умен. Има мега идиотски неща, в които ги бият дори и най-простите gsm-и, а все пак говорим за устройство за четене на книги – предполага се, че е предназначено за четящи (умни) хора. Както и да е – на подарен кон зъбите не се гледат, просто ме е яд на производителите на техника, които за пореден път се отнасят с пренебрежение към потребителите (в този ред на мисли – не върви на добре тоя свят).

Най-интересното и всъщност най-полезното нещо на Kindle-чето е екрана му. Няма нищо общо с TFT-тата. Наистина наподобява гланцирана книжна страница. Дори на моменти е страховито странновато.

Страшно ме кефи, как като го изключиш излиза произволна картинка (което още повече му придава облик на списание). Картинките са наистина смислени и образователни – досега ми излизаха няколко портрета на известни писатели, което вече е заслужаваща адмирации идея.

Все още не съм чела обаче от него. Заредих си няколко книжки, много полезен ми беше този сайт http://ebook.online-convert.com/. Надявам се тази вечер вече да го „пробвам“ за няколко часа.