„Беладона“ от Мишел Роуън – Беладона #1

Джилиън Конрад не вярва в съществуването на вампирите. Но току що се е превърнала в живо, дишащо оръжие срещу тях. Нападната от отчаян учен, тя е инжектирана със серум, който би трябвало да бъде смъртоносна отрова за вампирите. А когато ученият бива застрелян пред очите й, тайните му умират с него. Деклън Рейес е само наполовина вампир, но ги мрази с цялото си сърце. Той знае, че отровата във вените на Джилиън може най-сетне да унищожи царството на немъртвите. Освен това, серумът има неочакван страничен ефект, правейки кръвта й неустоима за всички вампири, включително Деклън, чиито кръвожадни наклонности тя разпалва. Подтикван от обета си да я защитава и от инстинкта да я желае, Деклън отвежда Джилиън в сенчестият си свят на кръв и битки. Но той скоро осъзнава, че нарастващата му нужда може би е друг тип жадуване…

Книгата не предразполага за кой знае какви анализи, затова ще бъда кратка. „Беладона“ (не ме питайте защо вместо куче грозде съм предпочела беладоната, пък и не съм ботаник) е типичен представител на свръхестествения романс. Нищо кой знае какво, но и оправдава очакванията към този леко сладникав жанр. Сюжетът си е като в „Блейд“, но без негри. С малко повече еротика. И романът се развива от гледна точка на мацката.

Като изключим напълно случайното й „заразяване“ със серума, тя не притежава никакви изключителни способности. От една страна това е плюс, откъм достоверността на книгата. От друга, е малко разочароващо за почитателите на кик-ас героините. Сори! Тук мацката се налага да я спасяват или пожалват заради големите й сини очи и апетитния аромат.

Авторката е успяла да събере доста в относително краткия обем на книгата, та ако харесвате този тип литература, няма да скучаете. Има малко екшън, малко обрати в сюжета, които дори не са прекалено предвидими. Романтиката и еротиката са в прилични количества без да преминават в чисто порно, и без излишни драми. Дори има някакви наченки на триъгълник.

Свръхестествения свят е прилично изграден, включително и с разни учени и правителствени организации. Честно, в сравнение с книгите на Том Кланси и компания, аз бих предпочела тази.

Краят е прилично отворен за продължение, но без да бъде дразнещ или да секне на най-интересното.

Изобщо, ако сте почитатели на лековатите свръхестествени романи или имате време за губене – книгата предлага точно това, което обещава. Нито повече, нито по-малко. Сами решете дали е по вашия вкус…

оригинално заглавие	Nightshade
автор	Мишел Роуън / Michelle Rowen
издател	Berkley Sensation
дата на публикуване	февруари 2011
бг издател	няма
поредица	Беладона / Nightshade
пореден номер	1
сходни книги	филмите за Блейд, но без негри и от гледната точка на мацката в беда
възрастова насоченост	16+
тип поредица	незавършена поредица
оценка

„Кървава роза“ от Андреа Кремер – Найтшейд #3

Върховната саможертва. Кала никога не се е плашила от войната. Но сега, когато настъпва време за последната битка, се налага не просто да воюва. Трябва да спаси Рен, дори и с риск да разгневи Шей. Трябва да опази Ансел, макар да е обявен за предател. Трябва да се докаже като алфа на глутницата, да се изправи пред незнайни ужаси и да отърве завинаги света от магията на Пазителите. И накрая трябва да реши какво ще прави след края на войната. Ако, разбира се, Кала оцелее.

Е, дойде краят и на тази поредица. Макар да бях разочарована от втората книга, все пак реших да дочета трилогията. Не знам какво да ви кажа, хубавото бе, че след предишната част очакванията ми бяха доста ниски. И все пак останах разочарована. Най-вече, защото първата книга бе наистина приятно четиво. В крайна сметка, обаче, цялата трилогия се оказа доста голяма боза, клиширана, недомислена, комерсиална и не си заслужаваше. Споделям ви заключенията си още от сега, за да ви спестя мъките от четенето на цяло ревю (и изобщо романите от серията). Ако все пак и вие като мен сте литературни мазохисти, или пък сте заклети фенове на творчеството на г-жа Кремер – моля, четете надолу обосновката за ниското ми мнение…

„Вълче биле“ от Андреа Кремер – Найтшейд #2

Това вълнуващо продължение на доста обсъжданата „Найтшейд“ започва точно откъдето прекъсна – Кала Тор се събужда в бърлогата на Търсачите, нейните заклети врагове, и тя е убедена, че дните й са преброени. Но тогава Търсачите й предлагат сделка – такава, която да й даде шанс да унищожи доскорошните си господари и да спаси глутницата (и мъжът), които е изоставила. Струва ли си Рен цената на свободата й? И дали Шей ще остане до нея, независимо от всичко? Вече контролираща сама съдбата си, Кала трябва да реши кои битки си заслужават да бъдат водени и през колко изпитания може да премине истинската любов и да оцелее.

Както може би забелязвате (ами, надявам си се аз някой да следи), явно се опитвам да понаваксам с ревютата. Ситуацията съвсем излиза от контрол, а вероятно вече страдате от липсата на гальовните ми слова. Крайно време е да се реванширам.

Вчера получихте две положителни ревюта. Днес е нов ден, а за съжаление не за всички прочетени книги имам подобно ласкаво мнение. На дневен ред е дългоочакваната от мен „Вълче биле“ на Андреа Кремер. Първата книга от поредицата (ха дано наистина се окаже трилогия) ме впечатли страшно много. Нямах търпение да бъде издадена следващата част от приключенията на Кала, Шей, Рен и останалите в глутницата. Естествено веднага след излизането на книгата просто я изядох с кориците, по-скоро с калъфа на Киндъла. За съжаление нито задоволи литературния ми глад, възбуден от предшестващия роман, ами на всичкото отгоре ми остави лош вкус в устата, предизвика киселини и доста лошо настроение. Изводът не е „не четете на гладен стомах“, това не ви е Лаура Ескиавел. Изводът е:  внимавайте какво поднасяте на читателското си небце! Някои произведения идват с прекалено захаросани обещания, а ви оставят гладни, излъгани и с чревно неразположение.

Пристрастеният читател предупреждава: Макар и книгата вече да е издадена на българския пазар, по-добре изчакайте до излизането и на последната част от трилогията. Първо, за да сте сигурни, че книгите ще бъдат наистина 3, а бройката няма да нарасне някъде по времето, когато сте се прилъгали да закупите заветния завършек. Второ, може да се окаже, че следващата част ще ми докара още по-тежки физически болки, не дай боже, диария или логорея. Ако непоправимото се случи все пак, ще сте загубили пари единствено за една книга, при това най-добрата към момента.

Ако все още не съм ви досадила с аматьорските си метафори, то смело се гмурнете напред, за да научите повече за токсичността на „Вълче биле“…

„Нощна сянка“ от Андреа Креймър

Тя може да контролира глутницата си, но не и сърцето си…  Кала Тор винаги е знаела какво я очаква: след като завърши гимназията „Маунтин Скул”, тя ще бъде партньорка на алфа вълка Рен Ларош, ще се бие рамо до рамо с него, ще управлява тяхната глутница и ще брани свещените места на Пазителите. Ала когато нарушава законите на своите господари, спасявайки живота на красиво човешко момче, излязло на излет в планината, Кала започва да поставя под съмнение предначертания си път, своето съществуване и дори света, който познава. Ако последва сърцето си, може да изгуби всичко, дори живота си. Струва ли си да плати най-високата цена за забранената си любов?

издателство: ИБИС превод: Вера Паунова редактор: Стефана Моллова ISBN: 978-954-9321-45-6 2010

Тази книга, авторката и поредицата е едно от откритията ми за 2010 година. Харесвам почти всичко в книгата. Харесвам я дотолкова, че само седмици след като я прочетох на английски, си я купих (евала на издателството за бързите реакции!). Харесвам я дотолкова, че освен че си я купих, я препрочетох почти веднага на български. Харесвам я дотолкова, че наистина нямам търпение да дойде юли и да издадат втората част от трилогията (жокер за всички, чудещи се какво да ми купят за рождения ден 🙂 ). Харесвам я… Мисля че схванахте идеята.