Архив

Posts Tagged ‘YA’

„Наръчникът на Мегън Мийд за момчетата на Макгауънови“ от Кейт Брайън

"Megan Meade's Guide to the McGowan Boys" by Kate Brian

Момчета. Цели седем, ако трябва да сме точни.

Мегън е свикнала непрекъснато да се местят – типично е за дъщеря на военни. Но Южна Корея е последната капка. Тя настоява да остане в САЩ, за да завърши последните две години в гимназията. Затова родителите й се уговарят с приятели, Мегън да живее у тях, у Макгауънови… със седемте им сина.

Оказва се, че да съжителстваш със седем момчета си е като да си в чужда държава! Момчетата са разхвърляни. Цепят се на групичка (да не повярваш!) И най-гадното е, че двама от братята са Г-О-Т-И-Н-И. (Което е проблем, с оглед на това, че би трябва да са й „братя“) Мегън определено е на вражеска територия. Трябва да спечели сърцата на момчетата, без да разбие своето собствено.

А когато Мегън започва да си пада по единия от тях, борбата за внимание между събратята приема напълно ново измерение…

Какво се очаква от едно момиче?

Това вероятно ще е от кратичките ревюта. Лято е. И ме мързи. Отделно в тази жега трудно чета много сериозни произведения. Сещате се как е…

Мога да ви успокоя, че тази книга е идеалното лятно момичешко четиво. Бих го определила като тийн-чик-лит. Споко, не става дума за нещо сходно с онзи парцал „Клюкарката“. Героинята е съвсем обикновено и прилично момиче. Книгата е напълно подходяща за деца и юноши и на всичкото отгоре не се върти само около романтиката. И въпреки това е леко, весело и увлекателно книжле, с което да се забавлявате на плажа.

Прочетете повече…

Advertisements

„Нежно ме убивай“ от Сара Крос

"Kill Me Softly" by Sarah Cross

Миналото на Мирабел е забулено в тайна, от трагичната смърт на родители й до недомлъвките на настойничките й, защо не трябва да се връща в родното си градче Бо Риваж (* от френски, букв. Красивият бряг). Отчано нуждаеща се да види града, Мира бяга от къщи само седмица преди шестнадесетия си рожден ден и открива свят, какъвто не си е й представяла.

В Бо Риваж нищо не е каквото изглежда – странното, бледо момиче с нездрав интерес към ябълки, противният плейбой, който се държи като звяр с всички, и доблестният момък, който си пада до девици в беда. Тук приказките се случват наистина, проклятията се пробуждат, а древните истории се разиграват отново и отново.

Но приказките не са само красиви и не винаги завършват с „…и заживели щастливо“. Мира има собствена роля, приказно предопределение, което да прегърне или отхвърли. Докато се бори да контролира съдбата си, Мира е въвлечена в живота на двама братя със собствени проклятия от зли феи… братя, които споделят мрачна тайна. А тя ще окрие, че любовта, също като приказките, може да има страховити остриета и скрити трънчета.

Отдавна не съм ви писала. Мързи ме. И съм се задълбала в превеждане. И… просто си намирам извинения. А на всичкото отгоре е петък. И е време за чисто визуални литературни прелести. Това ревю ще е опит за „3 в 1“ – корица, която ме кефи + книга, която смятам, че наистина си заслужава + опит просто да ви споделя набързо впечатления, било то кратки, неукрасени и не особено консистентни…

Първото, което ми направи впечатление в книгата не беше нито анотацията, нито корицата, а заглавието. Не съм сигурна колко от вас си спомнят „Killing Me Softly“ на Лорин Хил. Силно подозирам, че още по-малко са онези от вас, които са слушали оригинала на Робърта Флак. Истината е че аз обожавам и двете версии на песента. И напоследък все по-често си я припявам. За ужас на съседите ми… Препоръчвам. Да чуете песента де, не да експериментирате с търпението на съкооператорите си.

Горното в комбинация корицата на книгата накараха романтичката в мен да надигне глава и да изпълзи с ръмжене от розовата си, облицована с кадифе бърлога. Да, знам – на много от вас точно тази корица ще им дойде прекалено момичешка, сладникава и претруфена. Истината е – хич не ме ебе. На мен си ми харесва!

Та, напред към същинското съдържание, което е важното в случая. И вярвам би се харесало на почитателите на фентъзито в по-модерните му форми.

Прочетете повече…

„Академия 7“ от Ан Остерлунд

"Academy 7" by Anne Osterlund


С минало, прекалено ужасно дори да бъде описано, и празно, самотно бъдеще насреща си, Ерин Ренинг е шокирана да спечели място в най-елитното училище във вселената. Ерин е най-добра във всичко в „Академия 7“, освен по „дебати“, където Дейн Мадусин, синът на един от най-влиятелните хора в Алианса, редовно я надприказва. За щастие, Ерин редовно го надхитрява във физическите битки. Те са първенци на випуска си, докато Дейн не поставя всичко на карта, а Ерин бива неволно въвлечена във фиаското. Когато на двойката е наложено групово наказание се заформят неочаквани приятелство и романс. Но и Дейн, и Ерин крият опасни тайни, а двамата са свързани по начин, по който не са си и представяли…

Пак се забавих с ревюто на тази книга и спомените ми се поразмиха. Затова ще се наложи да се задоволите с доста лаконични впечатления.

Този роман е от онези, за които пиша ревюта най-трудно. Не е нещо умопомрачително и земеразтърсващо добро. Няма да ви го хваля и препоръчвам. Но не е и от онези книги, за които ме сърбят слюнчените жлези, за да ги изтролирам надълго и нашироко. „Академия 7“ е някъде по средата – нито добра, нито лоша. Посредствеността в моя свят е вероятно по-голям грях и от пълната некадърност, защото тези произведения с времето се сливат в едно голямо, безцветно и незапомнящо се нищо…

И все пак, трябва да бъда обективна. Този роман е сред по-добре написаните книги, които съм чела от категория „нищо особено“. Ако взема под предвид и опита на авторката, който е доста скромен, то си е много добро постижение. За съжаление не останах особено доволна от историята и най-вече от развитието й.

Прочетете повече…

„Земен посев“ от Памела Сарджънт – Посеви #1

"Earthseed" by Pamela Sargent

Корабът лети с бясна скорост през космоса. Дълбоко във вътрешността си носи семената на човечеството. Изстрелян от народа на умиращата Земя преди повече от век, с мисията да открие пригоден за живот свят за децата – петнадесетгодишната Зохерет и спътниците й – които корабът създава от генетичните си банки.

За Зохерет и спътниците й Корабът е бил майка, баща и любящ наставник, подготвяйки ги за най-трудното им предизвикателство – да оцелеят със собствени сили на необитавана планета, без закрилата на Кораба. Този ден вече е почти настъпил… но готови ли са те да напуснат Кораба? Корабът измисля тест. И изведнъж, инстинктите, които са били латентни за повече от сто години, надделяват. Зохерет наблюдава как приятели се отчуждават … или стават врагове. Ще успеят ли Зохерет и спътниците й да преодолеят най-голямата пречка за оцеляването на човешката раса – самите себе си.

Не се бъркайте от заглавието, не съм решила да се отдам на аграрна дейност. Просто не ми хрумна нищо по-добро и близко като превод на заглавието. Ако има несъгласни – моля, оставете коментар с вашето предложение.

Нямам идея как точно се нарича специфичния жанр, в който трябва да се постави книгата. В главата ми изниква „социална фантастика“. Не съм „експрес“ и нямам идея от точната класификация на горепосоченото. Аз си го тълкувам като фантастика, която е фокусирана върху човешката същност – психология, философия, морал, общество и история. И не, книгата не е някаква дистопия, поне на мен ми се струва далеч и от този жанр. Действието се развива в космоса, има и много, много екшън. Ще оставя на професионалните литературни критици точно да класифицират този роман. Аз бих казала, че е една от най-смислените фантастики, които някога съм чела.

И както често се случва, освен че е увлекателна и богата на теми за размисъл, тази книга е и адски депресираща. Отново да спомена специфичния жанр – за мен той е като кънтрито на литературата. За обикновения селяндур, това е музика, на която кротко (или не дотам) да се напиеш в единствената кръчма в радиус от 50 км от къщурката ти. Но, не дай боже, да си малко по-дълбокомислен или в криво настроение, тази музика може направо да те смачка. Според една статистика кънтри музиката е причинила най-много самоубийства, в сравнение с останалите стилове.

Е, за мен този тип литературни произведения действат по идентичен начин на съзнанието ми. Ако сте сред хората, притежаващи интелект над средното ниво, ако живота у нас (и по принцип) ви отчайва, ако имате склонност да задълбавате в нещата, които четете, или суицидни наклонности – моля, не четете тази книга. Или поне я отложете за момент, когато сте в по-добро настроение. Защото „Земен посев“ е до болка истински и правдоподобен роман за същността на човечеството. Роман, който уж лековато, но безкомпромисно прави дисекция на всичко добро и лошо в психологията ни. Роман, който рисува едно много логично бъдеще, в което хората са на светлинни години (буквално) от съвременната ни действителност, но и същите, каквито са били още от каменната ера. Роман за мечтите и за грешките, за любовта и предателството, за надеждата и за болката и за всичко, което ни прави човешки същества…

Прочетете повече…

„Ученичка“ от Труди Канаван – Черният магьосник #2

"The Novice" by Trudi Canavan

– Най-важното качество на магьосника е познанието. Без него, неговата сила е безполезна. – Погледът на магьосника се плъзна по Сонеа – Дори и силите му да се проявят от самосебе си, той скоропостижно ще загине, ако не се сдобие с познанието да ги контролира.

Сонеа знае, че всички други ученици в Гилдията на магьосниците произхождат от влиятелни фамилии, но освен това знае, че в случай на нужда, може да разчита на помощ от Ротен и Данил. Е, поне докато някой не започва да разпространява зловредни слухове за нея… и Акарин, Върховният магьосник, се намесва.

Повишен до Посланик на гилдията, Лорд Данил заминава за двора на Елин. Първата му задача, възложена от Администратор Лорлен, е да продължи, тайно, отдавна прекъснатото проучване на Лорд Акарин върху древните магически знания. Без да знае за истинската причина за пътешествието си, скоро Данил е изправен пред неподозирани опасности.

Междувременно, Сонеа почти е забравила тъмната тайна на Върховния магьосник, но прикриването на истината може да се окаже пагубна грешка.

Напълно в реда на нещата, след като прочетох първата книга от поредицата „Черният магьосник“, моментално се нахвърлих на втория роман – „Ученичка“. Тук българското издателство ще ме прощава, но не съм съгласна с техния превод на заглавието. Ако все пак решите да си закупите книгата, то тя е на пазара като „Избраница“. Ако все още се чудите, дали да прочетете тази трилогия – аз ви я препоръчвам горещо. Не, не е най-доброто, умопомрачително, светопреобръщащо четиво в жанра фентъзи. Но е приятна, добре написана, увлекателна книга и на всичкото отгоре вече я има на български.

А сега, да опитам да си обоснова и мнението…

Прочетете повече…

петък е…

Понеже е ден за красиви и оригинални корици, реших да ви предложа тези на новите издания на поредицата, известна до скоро като „Кожодери / Skinners“ на Робин Васерман. Не знам по какви точно причини, но вече поредицата и книгите са преименувани. Но при всички случаи, одобрявам новите корици, които със сигурност са страхотен триптих и много добро представяне на тази трилогия. Трябва да отбележа, че и съдържанието на романите си заслужава, и може би някой ден ще ви запозная и с него…

"Frozen" by Robin Wasserman - Cold Awakening #1"Shattered" by Robin Wasserman - Cold Awakening #2"Torn" by Robin Wasserman - Cold Awakening #3

автор: Робин Васерман / Robin Wasserman
поредица: „Рязко събуждане / Cold Awakening“ aka „Кожодери / Skinners“
издател: Simon Pulse
дата на издаване: октомври 2011

„Гилдията на магьосниците“ от Труди Канаван – Черният магьосник #1

"The Magicians\' Guild" by Trudi Canavan

Старият магьосник направи пауза.
– Ако тази млада жена е самоука, то би трябвало да очакваме, че ще е по-силна от средния ни ученик, вероятно дори по-силна от средния магьосник.

Всяка година магьосниците на Имардин се събират, за да прочистят улиците на града от скитници и престъпници. Майстори в дисциплините на магията, те знаят, че обикновените отрепки не могат да им се опрат. Но защитният им щит не е толкова непробиваем, колкото си мислят.

Сонеа, разгневена, отчаяна и възмутена от отношението към семейството и приятелите й, хвърля камък по щита, влагайки в това всичката си ярост. Тя е изумена, когато камъкът безпрепятствено преминава през бариерата и поваля един от магьосниците в безсъзнание.

Сбъдва се най-лошият страх на Гилдията. Необучена магьосница броди на свобода в Имардин и трябва да бъде открита преди необузданите й сили да я унищожат, в едно с целия град

Напоследък чета повече фентъзи от обикновено. Откривам, че сред този жанр има не по-малко горди, смели и достойни за уважение героини от тези в ърбън фентъзито. Както има и достатъчно автори, които успяват да напишат фентъзи, което да не е патологично захаросано и идеализирано, както и да излязат от клишираността на куест-базирания сюжет.

Отделно, винаги съм си падала по комбинацията „Грозното патенце+Пепеляшка“, с елементи на харипотърщина :). Харесва ми да проследявам обучението, тренировките и израстването на героините.

И както вече съм споменавала, многократно, се зарибих по австралийските писатели. Труди Канаван е една много талантлива тяхна представителка и както вероятно вече предполагате, останах много доволна след прочита на първата книга от поредицата „Черният магьосник“.

Прочетете повече…