„Ученичка“ от Труди Канаван – Черният магьосник #2

– Най-важното качество на магьосника е познанието. Без него, неговата сила е безполезна. – Погледът на магьосника се плъзна по Сонеа – Дори и силите му да се проявят от самосебе си, той скоропостижно ще загине, ако не се сдобие с познанието да ги контролира. Сонеа знае, че всички други ученици в Гилдията на магьосниците произхождат от влиятелни фамилии, но освен това знае, че в случай на нужда, може да разчита на помощ от Ротен и Данил. Е, поне докато някой не започва да разпространява зловредни слухове за нея… и Акарин, Върховният магьосник, се намесва. Повишен до Посланик на гилдията, Лорд Данил заминава за двора на Елин. Първата му задача, възложена от Администратор Лорлен, е да продължи, тайно, отдавна прекъснатото проучване на Лорд Акарин върху древните магически знания. Без да знае за истинската причина за пътешествието си, скоро Данил е изправен пред неподозирани опасности. Междувременно, Сонеа почти е забравила тъмната тайна на Върховния магьосник, но прикриването на истината може да се окаже пагубна грешка.

Напълно в реда на нещата, след като прочетох първата книга от поредицата „Черният магьосник“, моментално се нахвърлих на втория роман – „Ученичка“. Тук българското издателство ще ме прощава, но не съм съгласна с техния превод на заглавието. Ако все пак решите да си закупите книгата, то тя е на пазара като „Избраница“. Ако все още се чудите, дали да прочетете тази трилогия – аз ви я препоръчвам горещо. Не, не е най-доброто, умопомрачително, светопреобръщащо четиво в жанра фентъзи. Но е приятна, добре написана, увлекателна книга и на всичкото отгоре вече я има на български.

А сега, да опитам да си обоснова и мнението…

Очаквано, действието продължава съвсем скоро след края на първия роман. Ако не се лъжа няколко месеца по-късно, когато Сонеа е на път да се включи в редиците на гилдията и да положи клетвата си на ученичка. Както предполагам се досещате, това ще доведе до един куп недоволни аристократи и техните разглезени отрочета, които ще бъдат съученици на героинята ни. Естествено, малко или много, сценарият познат от творчеството на Дж. К. Роулинг е очакван. Сега е ред да разгледаме Гилдията изотвътре, да проследим отблизо задкулисните игри, магически подплатените шедьоври на архитектурата и да вникнем в механиката на обучението и употребата на магия в света на Киралия.

Още в предишния роман действието се водеше чрез няколко паралелни нишки, проследяващи някои от главните герои. Похватът не е особено необичаен или странен. Но започвайки този роман, тези разклонения м/у различните персонажи, тези доста различни като сюжет, атмосфера и емоции включвания почти напълно ме разколебаха.  Много дълго се чудех как точно да ви обясня първоначалното ми впечатление от книгата. Е, не измислих нищо достатъчно интелигентно, за да разгадая емоциите, които авторката породи в мен, за това ще се наложи да се задоволите с първосигналните ми асоциации.

Не съм сигурна доколко някои от вас изобщо помнят едни прастари скечове на Мирча Кришан. Като малко дете не спирах да ги слушам на плочи на стария грамофон на баба ми и дядо ми. Четейки „Ученичка“ в главата ми изникна скечът „Радио“.

„Радио“ – Хумор, сатира и забава – Мирча Кришан

Е, началото на романът е донякъде литературният вариант на този скеч. Ако трябва да модернизирам, то беше все едно да гледам някаква странна ТВ компилация на „Хари Потър“, „Нешънъл джиографик – Киралия“ и… хм… „Мълчанието на агнетата“. Изключително фрустриращо! Още повече, че всяка една от нишките има собствената си стойност и ми бе интересна. Но първо, че преходите следваха тъкмо на най-интересните моменти. Отделно бяха така различни един от друг, че в началото ми бе изключително трудно и едвам се удържах да не прескачам текста, защото, както можете да предположите, Сонеа бе любимката ми, за която исках да чета.

Е, ако издържите това трудничко начало, то натам книгата няма да ви разочарова. Както вече казах, всяка от различните нишки в сюжета има своята стойност за цялостната история. И като събития, и като емоции. В случая за мен най-важни, освен тези на Сонеа, бяха преживяванията на новоназначения посланик Данил и тревогите и разследванията на Главния администратор на Гилдията – Лорд Лорлен. Макар и на пръв поглед трите потока да изглеждат напълно несъвместими, то не мисля, че ще е голям спойлер, ако ви кажа, че логично – всички се събират в края на романа. Логично, защото говорим за добре написана книга и Труди Канаван не ме разочарова и с тази част от трилогията си.

Отново да спомена малкия очилатко (дали за последно? а, дано, ма надали…) – ако си мислите, че на малкият Хари му беше тежко в Хогуортс, то Сонеа си е направо мъченица. Буквално. Съучениците й, и не само, я подлагат на всякакъв вид психически и физически тормоз. Труди Канаван ни запознава с крайно реалистичен и съвременен гимназиален ужас. Във всяка една форма, позната и на днешните тийнейджъри. От една страна на моменти ми се стори, че прекали с виктимизирането на девойката, но пък успя и да ме разплаче (е, чувствителна съм си), така че й прощавам прекаляването.

Хубавото в различните сюжетни нишки, особено тази на Лорд Данил, е, че успяваме хем да проследим обучението на Сонеа в магия, хем да разгледаме Киралия и останалите държави извън стените на Имардин. При това всяка от тях с различните си културни и политически особености, пречупени през гледните точки на различните класи. Света на авторката не е чак от мащаба на Толкин, но пък и няма да ви се налага да използвате речници и карти. А такива все пак има – един малък, но приятен бонус за страстните почитатели. Доста приятно пътешествие и дори с приключения, съпътстващи издирването на материали, отнасящи се до древните магически практики.

От гледна точка Лорд Лорлен и терзанията му с разкритията относно не друг, а именно най-добрият му приятел, Лорд Акарин – тази нишка крие своята сила и увлекателност, но в случая леко ми бледнееше на фона на останалите действия. И все пак там може би е и най-дълбоката интрига, която продължава и в следващата книга – „Върховният магьосник“. Не мисля, че ще разкрия много, ако споделя, че в тази и в следващите части на трилогията Акарин играе много по-главна роля, а тайнствеността около персонажа му си заслужава четенето.

Ако мога да отделя някоя по-важна от множеството теми, заложени в иначе лековатия жанр на романа, то това би била темата за дискриминацията. Хомофобията, сексизма, класовата дискриминация… Всякакви форми и начини, по които хората заклеймяват една или друга прослойка. В „Ученичка“ почти всяка една от тях е ясно показана, при това от различни гледни точки и през очите на главните ни герои. Не само откъм отричането на подобни практики, но и откъм практикуването им. Ако решите да се задълбочите по-философски в книгата, определено ще откриете доста хляб за размисли. Ако пък не – книгата няма да ви отегчи.

Може би, трябва да спомена и доста по-голямото количество романтика в тази част. Предишната книга, за разлика от повечето юношеска литература, си беше направо бедна на любовни трепети. Не, не очаквайте изведнъж да завалят рози и всичко се покрие с розова, сладка мъгла… Всичко е в много обрани краски и с доста строги граници. В случая със Сонеа, която все пак си е тийнейджърка, дори романтиката ми се видя някак насилена, малко изсмукана от пръсти. По принцип не съм фен на любовта тип „още като те видях и разбрах, че сме един за друг“. Отделно, конкретният кандидат за сърцето на героинята ми се видя крайно подставено лице, визирайки сюжета на романа. Но какво пък – Сонеа си бе заслужила малко простичко щастие и по-женски нотки.

Съвсем на другия полюс е случващото се в личния живот на Данил. Там не мога да се оплача по никакъв начин – сериозно, интересно, с обрати и много, много истинско. Няма да ви разкривам точно какво и с кого се случва. Но дори и само заради тази част на книгата, си заслужава да я прочетете. Ако мога да сравня с друга подобна история, то ще посоча Еон/Еона – и тук, някои съвсем истински части на човешкия характер и душевност са представени по изключително точен и искрен начин, но и нежно и приказно…

Хм, какво друго има в книгата – доста мрачни и страховити престъпления, разследване, магически битки! (о, много по-яко е от куидича), интриги, противоречия, безброй грешки поради липса на комуникация, много израстване във всеки един от персонажите…

Ако ми липсваше някой, то това бе Черини. Може би ми е любимият герой от цялата поредица, заедно с Лорд Икмо. Ако и вие сте сред феновете му – не унивайте. Чери ще се завърне с гръм и трясък в следващата книга, където играе една от най-важните роли.
За съжаление, отново трябва да изразя недоволството си от корицата на българското издание. Не знам на кого е хрумнала гениалната идея за „пооригиналчването“ на предишните корици, но в случая според мен вместо да изпишат вежди, направо избождат очи. Но на темата мисля да напиша скоро цяла отделна статия.

Искрено се надявам това да е единствения недостатък на трилогията на нашия пазар. И отново ви съветвам да си купите книжката. Чудесно е, че издателството пуска почти веднага и двете части на трилогията, дано не се забави и с третата, защото несъмнено почитателите на фентъзито ще се зарибят по „Черният магьосник“.

оригинално заглавие	The Novice
автор	Труди Канаван / Trudi Canavan
издател	HarperCollins Australia
дата на публикуване	първо издание – юни 2002
бг издател	MBG Books
поредица	Черният магьосник / The Black Magician
пореден номер	2
сходни книги	И двата примера, които ще посоча са само „сходни“. Няма да ви донесат същия сюжет, но пък засягат доста еднакви теми, затова ги препоръчвам на по-задълбочените читатели. Ще се въздържа да посоча „Хари Потър“, аналогията е повече от ясна, макар да трябва да ви предупредя – тази поредица, отвъд очевидното, доста се различава от произведенията на Дж. К. Роулинг. “Еон/ Eon” от Алисън Гуудман “Уроци / Study” от Мария В. Снайдър
възрастова насоченост	и тази книга от поредицата е подходяща както за юноши, така и за възрастни. евентуално мога да отбележа, че е една идея по-сериозна, т.е. би могла още повече да се хареса на възрастната аудитория
тип поредица	завършена трилогия
оценка