„Даровита“от Кристин Кашор – Седемте кралства #1

Катса може да убие човек с голи ръце още от осемгодишна – тя е „даровита“, една от рядкосрещаните по нейните земи хора, родени с изключителни качества. Като племенница на краля, тя би трябвало да води привилегирован живот, но понеже притежава дарбата да убива, тя е принудена да работи като кралски главорез. Когато за пръв път среща принц По – даровит боец, Катса няма идея как ще се промени живота й. Тя не подозира, че ще се сприятели с По. Тя не подозира, че ще осъзнае по нов начин собствената си дарба, нито подозира за ужасната тайна, която се крие надалеч… тайна, която може да унищожи всичките седем кралства само с думи. С елегантната си, емоционална проза и незабравими персонажи, младата авторка Кристин Кашор създава запленяващ свят, приключение на живот и смърт и ускоряващ пулса романс, които ще ви грабнат, увлекат и накрая ще искате още.

Много рядко чета чисто фентъзи книги. Предпочитам ърбън фентъзито, а в повечето случаи подминавам разните книги за рицари, принцеси, магьосници, джуджета, елфи и цялата останала пасмина. Намирам ги за детински, стереотипни и откровено скучни. Което навярно звучи лицемерно, визирайки страстта ми към юношеската/YA литература. Но ми е трудно да се обоснова накратко, а и сега не му е момента. Да речем, че страдам от предразсъдъци спрямо класическото фентъзи.

Честно казано, се реших да чета „Даровита“ (дори не вярвах, че ще я дочета), само заради положителните ревюта на книгата в сайтове за YA книги. А и тайничко си падам по истории за kick-ass грозни патенца, които накрая спасяват принца. Романът всъщност се оказа още по-интересен и приятен.

Като начало, книгата е изпълнена с приключения. Героите са почти непрекъснато в движение, а когато не са на път са въвлечени в битки или приятелски двубои и тренировки. Като изключим един отрязък от време към средата на книгата, където подробното описание на едно пътуване ми се стори прекалено детайлен и успя да ме отегчи, приключенията на Катса с лекота ме поддържаха будна и четяща. И дори и тези скучновати моменти допринасяха за историята и достоверността на света.

Авторката съумява доста добре да балансира между екшъна и драмата, а особено ми хареса, че не подминава дребните подробности от живота на героите. Тези обикновени моменти някои с пренебрежение биха нарекли битовизми, но за мен именно те отделиха книгата от масовото фентъзи, и ме накараха да я взема насериозно. Мисля че Лукяненко много добре беше казал как е лесно да мечтаеш да си средновековен герой, когато пренебрегваш високата вероятност да умреш от кариес и пропуснеш проблемите на ходенето по нужда навън при минусови температури или изгарящи жеги. Кристин Кашор явно също вярва в нуждата от поне елементарна достоверност и педантично описва начина, по който героите й оцеляват в дивата природа.

Главната героиня Катса много бързо ми се хареса с упоритостта и сериозността си. Тя отговорно приема задълженията си и осъзнава последствията от действията си. И макар авторката много добре да описва вълненията и противоречията, от които е изтъкано младежкото съзнания, Катса не се оставя на чувствата си да вземат превес – не прави сцени, а е готова да преглътне гордостта си и дори да се жертва в името на каузата си. И въпреки тази си присъща на възрастен сериозност, в някои отношения героинята е по детски наивна и откровена. И не на последно място, характера на героинята наистина израства и еволюира в течение на сюжета.

Романтиката в книгата е напълно задоволителна и не завзема цялото внимание на героите. Цялата буря от емоции на първото влюбване несъмнено присъства в книгата, преплетено с трудностите, пред които се изправят героите. Има достатъчно моменти на романтични тръпки, на сърцераздирателна мелодрама, на разгорещени вътрешни противоречия. Дори много приятно описани „по-горещи“ сцени, които едновременно загатват, но и не преминават възрастовите ограниченията на жанра. Освен всичко това Кристин Кашор успява да ни даде някаква алтернатива на традиционното „щастливи до края на дните си“, което приятно ме изненада.

Света на седемте кралства е красиво и достоверно описан, но като описанията на пейзажи не са най-силната страна на авторката. Аз лично бих желала малко повече в тази насока, но като цяло не се оплаквам. Най-хубаво за мен в книгата беше, че макар действието да се развива в средновековен тип алтернативна реалност, героите разчупват архаичните типажи. Катса, По, Рафин, Битърблу и останалите не се страхуват да се изправят срещу порядките, срещу предразсъдъците, дори срещу собствените си страхове и чувства, следвайки своя си път към щастието.

За мен „Даровита“ бе приятно изживяване от прекрасната си корица до напълно логичния и задоволителен финал. Определено се вписва във всички жанрови ограничения, но е увлекателно написана и се чете с лекота. С удоволствие бих прочела и останалите книги от трилогията за седемте кралства (трилогия от самостоятелни романи) и смятам, че книгата би имала успех в България.